Битие *34*

34 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.

2 И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.

4 И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!

5 А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.

7 А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане.

8 И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.

9 И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.

10 Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11 Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.

12 Искайте от мен най-голямо вено#откупна цена за девица# и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!

13 А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:

14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.

15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.

16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.

19 И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.

20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:

21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.

23 Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.

26 Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.

27 Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.

28 Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.

29 И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.

30 А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.

31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

31 А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство!

2 И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди.

3 А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб!

4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му

5 и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е към мен така както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.

6 Вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви,

7 но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми направи зло.

8 Ако кажеше така: Петнистите ще ти бъдат заплатата. — тогава цялото стадо раждаше петнисти, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата. — тогава цялото стадо раждаше шарени.

9 Така Бог отне добитъка от баща ви и го даде на мен.

10 И във времето, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, петнисти и сиви.

11 И Божият Ангел ми каза насън: Якове! И аз отговорих: Ето ме.

12 И той каза: Повдигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, петнисти и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.

13 Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза с масло стълб и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в земята на рода си!

14 И Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15 Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.

17 Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите.

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.

19 А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20 И така, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива.

21 Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.

22 А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал.

23 И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад.

24 Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро!

25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад.

26 И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч?

27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно.

29 Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро.

30 И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми?

31 А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах, да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив. Пред братята ни прегледай какво твое има у мен и си го вземи. Защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.

33 И така, Лаван влезе в шатрата на Яков, в шатрата на Лия и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, беше ги сложила в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси цялата шатра, но не ги намери.

35 А тя каза на баща си: Да не се раздразни господарят ми, задето не мога да стана пред теб, понеже имам обикновеното на жените. И той претърси всичко, но не намери идолите.

36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мен толкова разпалено?

37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.

38 Двадесет години вече съм бил при теб — овцете ти и козите ти не помятаха, и овните на стадото ти не изядох.

39 Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем.

40 Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем — мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми.

42 Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

43 А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили?

44 И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб.

45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46 И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата.

47 Лаван я нарече Йегар Сахадута#халд.: Грамада на свидетелство#, а Яков я нарече Галаад#евр.: Грамада на свидетелство#,

48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад

49 и Масфа#Стражница#, защото каза: ГОСПОД да бди между мен и теб, когато сме далеч един от друг.

50 Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми — няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб.

51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мен и теб —

52 тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към теб, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мен за зло.

53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.

54 Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината.

55 И на сутринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си и ги благослови. И Лаван тръгна и се върна в своето място.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

30 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!

2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?

3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея!

4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.

5 И Вала забременя и роди син на Яков.

6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан#Съдия#.

7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.

8 Тогава Рахил каза: Силни#букв.: Божии# борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим#Борба моя#.

9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.

10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.

11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад#Щастие#.

12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.

13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир#Блаженство#.

14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки#дудаим — плод на любов, бот. АТРОПА МАНДРАГОРА. По онова време се е вярвало, че плодовете на това растение помагат при безплодие.# на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си.

15 А тя й каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ.

17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков.

18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар#Награда#.

19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков.

20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон#Живеене#.

21 И после роди дъщеря, която наименува Дина#Съд#.

22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата й.

23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.

24 И го нарече Йосиф#Дано прибави#, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.

25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя!

26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб.

28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен.

30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?

31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя:

32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата.

33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен — всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена.

34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал.

35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му.

36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван.

37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.

38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият.

39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри.

40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван.

41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.

42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.

43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

29 И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2 И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3 И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4 И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.

5 И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.

6 И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.

8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.

9 Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.

10 А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.

11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.

13 А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.

14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

16 А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката — Рахил.

17 На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.

18 И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19 И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.

20 И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.

22 И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.

27 Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28 И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.

31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.

32 И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим#Ето, син#, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

33 И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон#Чуване#.

34 И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви#Привързване#.

35 И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда#Славословие#. И престана да ражда.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

28 Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, му поръча и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери!

2 Стани, иди в Падан-Арам, в дома на Ватуил, бащата на майка си, и оттам вземи жена, от дъщерите на Лаван, брата на майка си.

3 И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,

4 и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти с теб, за да наследиш земята, в която си чужденец, която Бог даде на Авраам.

5 Така Исаак изпрати Яков и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на арамееца Ватуил и брата на Ревека, майката на Яков и Исав.

6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, като го благослови и му поръча, и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;

7 и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-Арам,

8 Исав видя, че ханаанските дъщери бяха омразни в очите на баща му Исаак.

9 И Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Наваиот.

10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11 И стигна на едно място и пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един от камъните на мястото и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.

12 И сънува, и ето, стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13 И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.

14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна пак в тази земя, защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.

16 А когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел.

17 И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна.

18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.

19 И нарече онова място Ветил#Дом Божи#, а преди това името на града беше Луз.

20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21 и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог,

22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом, и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

26 И настана глад по земята, след първия глад, който беше в дните на Авраам. И Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех.
2 И ГОСПОД му се яви и каза: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа:
3 Живей като чужденец в тази земя! И Аз ще бъда с теб и ще те благословя, защото на теб и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се
заклех на баща ти Авраам,
4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи, и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята,
5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 Затова Исаак остана в Герар.
7 И когато местните жители го попитаха за жена му, той каза: Тя ми е сестра. — защото се боеше да каже: Жена ми е. — като си казваше: Да не би местните жители да ме
убият поради Ревека. — понеже тя беше красива на глед.
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак се смееше играейки с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя наистина ти е жена! А ти защо каза: Тя ми е сестра! Исаак му каза: Защото си казах: Да не би да умра заради нея.
10 И Авимелех каза: Какво е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от народа да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях!
11 Затова Авимелех заповяда на целия народ, като каза: Който се допре до този човек или до жена му, непременно ще се умъртви!
12 И Исаак зася в онази земя и събра през същата година стократно, и ГОСПОД го благослови.
13 Човекът ставаше велик и продължаваше да става богат, докато стана много богат.
14 Той придоби овце и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха.
15 И филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които слугите на баща му бяха изкопали в дните на баща му Авраам.
16 И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас!
17 Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в долината Герар и живееше там.
18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраам, защото филистимците ги бяха затрупали след смъртта на Авраам, и ги нарече по
имената, с които ги беше нарекъл баща му.
19 И слугите на Исаак копаха в долината и намериха там кладенец с жива вода#т.е. в случая изворна вода, за разлика от кладенците, в които се е събирала дъждовна вода#.
20 Но герарските говедари се караха с говедарите на Исаак, като казваха: Наша е водата! Затова Исаак нарече кладенеца Есек#Караница#, понеже се караха за него.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха, затова го нарече Ситна#Вражда#.
22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И го нарече Роовот#Широта#, като казваше: Защото сега ГОСПОД ни даде пространно място,
и ние ще бъдем плодовити в тази земя.
23 Оттам отиде във Вирсавее.
24 И ГОСПОД му се яви през същата нощ и каза: Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не се бой, защото Аз съм с теб! Ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради
слугата Си Авраам.
25 И той издигна там олтар и призова Името на ГОСПОДА. Там разпъна и шатрата си, и там слугите на Исаак изкопаха кладенец.
26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозат и военачалника си Фихол.
27 И Исаак им каза: Защо сте дошли при мен, като ме мразите и ме изпъдихте от вас?
28 А те казаха: Видяхме явно, че ГОСПОД е с теб, и си казахме: Нека се положи клетва между нас, между нас и теб, и нека направим договор с теб,
29 че няма да ни сториш зло, както и ние не се допряхме до теб и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословен от ГОСПОДА.
30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.
31 На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг. После Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.
32 И в същия ден слугите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода.
33 И го нарече Савее. Затова името на града е Вирсавее до днес.
34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.
35 Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

27 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме.
2 Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра.
3 И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов,
4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе.
6 Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така:
7 Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.
8 И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам.
9 Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.
11 Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж, а аз съм гладък мъж.
12 Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми, и иди ми ги донеси!
14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков,
16 а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.
17 И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.
18 И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой?
19 А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти!
20 Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не.
22 И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав.
23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови.
24 И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.
25 Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.
26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой.
27 И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза:
Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.
28 Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!
29 Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя!
30 Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си.
31 И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав.
33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде.
34 Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой!
35 А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение?
37 А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой?
38 И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас.
39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе.
40 От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си.
41 И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.
42 И казаха на Ревека думите на по-възрастния й син Исав, затова тя прати да повикат по-младия й син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие.
43 И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,
44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,
45 докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

25 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
2 Тя му роди Земран и Йоксан, Мадан и Мадиам, Есвок и Шуах.
3 А Йоксан роди Сава и Дедан. А синове на Дедан бяха Асурим и Латусим, и Лаомим.
4 А синовете на Мадиам: Гефа и Ефер, Енох, Авида и Елдага. Всички тези бяха синове на Хетура.
5 Но Авраам даде целия си имот на Исаак.
6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и докато беше още жив, ги изпрати към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.
7 И ето броя на годините на живота на Авраам, колкото живя — сто седемдесет и пет години.
8 И Авраам издъхна и умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.
9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на хетееца Ефрон, сина на Саар, която е срещу Мамврий,
10 нивата, която Авраам купи от хетейските синове. Там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.
11 А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак; а Исаак живееше при Вир-Лахай-Рои.
12 Ето родословието на Исмаил, сина на Авраам, когото египтянката Агар, слугинята на Сара, роди на Авраам,
13 и ето имената на синовете на Исмаил, имената им според родовете им: първородният на Исмаил: Наваиот, после Кидар и Адвеил, и Мавсам,
14 и Масма, и Дума, и Маса,
15 Адад и Тема, Етур, Нафис и Кедма.
16 Тези са синовете на Исмаил, тези са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17 И ето годините на живота на Исмаил: сто тридесет и седем години. И като издъхна, умря и се прибра при народа си.
18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия. Така Исмаил се засели пред лицето на всичките си братя.
19 Ето родословието на Исаак, сина на Авраам: Авраам роди Исаак,
20 а Исаак беше на четиридесет години, когато си взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Падан-Арам и сестра на арамееца Лаван.
21 И Исаак се молеше на ГОСПОДА за жена си, защото беше бездетна; и ГОСПОД го послуша, и жена му Ревека забременя.
22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея и тя каза: Ако е така, защо ми е това? И отиде да се допита до ГОСПОДА.
23 А ГОСПОД й каза: Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото и по-големият ще слугува на по-
малкия.
24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнаци имаше в утробата й.
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха, и го нарекоха Исав#Космат#.
26 После излезе брат му, като държеше с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков#Възпиращ, Измамник#. А Исаак беше на шестдесет години, когато се родиха.
27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите.
28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков.
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.
30 И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом#Червен#.
31 И Яков каза: Първо ми продай първородството си!
32 А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?
33 И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков.
34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

24 А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,
2 Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,
3 и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!
5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!
7 ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази
земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми.
8 Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.
10 И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в
града на Нахор.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!
13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.
14 Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От
това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.
15 Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16 Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18 А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22 И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26 Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на
братята на господаря ми!
28 А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.
29 А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето,
той стоеше при камилите до извора.
31 И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.
32 И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с
него.
33 И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.
35 ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.
37 И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,
38 а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.
39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.
40 Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми
дом.
41 Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,
43 ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! —
44 и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия.
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.
47 Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на
ръцете й,
48 и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата
на господаря ми.
49 И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.
50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.
51 Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.
52 Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята.
53 И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й.
54 После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.
57 А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.
58 И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му.
60 И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!
61 И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.
64 И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.
65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

23 Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на живота на Сара.
2 И Сара умря в Кириат-Арва, който е Хеврон, в ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейските синове, като каза:
4 Чужденец и заселник съм аз между вас; дайте ми собствено място за гроб между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си.
5 А хетейските синове в отговор на Авраам му казаха:
6 Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божи. Погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да
погребеш покойницата си.
7 Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетейските синове, и говори с тях, като каза:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си отпред очите си, послушайте ме и станете посредници за мен пред Ефрон, сина на Саар,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде като собствено място за гроб сред вас.
10 А Ефрон живееше сред хетейските синове. И Ефрон, хетеецът, отговори на Авраам пред хетейските синове, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града
му, като каза:
11 Не, господарю мой, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на народа си, погреби покойницата си!
12 Тогава Авраам се поклони пред народа на земята;
13 и говори на Ефрон пред народа на земята, който слушаше, и каза: Много те моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен, и ще погреба покойницата си
там.
14 А Ефрон в отговор каза на Авраам:
15 Чуй ме, господарю, какво е между мен и теб земя за четиристотин сребърни сикъла? Погреби покойницата си!
16 И Авраам послуша Ефрон и Авраам претегли на Ефрон парите, които беше обявил гласно пред хетейските синове, които слушаха — четиристотин сребърни сикъла, каквито
вървяха между търговците.
17 И така, нивата на Ефрон, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, нивата, пещерата, която беше в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраам пред очите на хетейските синове, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, който е Хеврон, в ханаанската земя.
20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетейците като собственост за гроб.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

22 След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.
2 И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще
ти кажа!
3 И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на
мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя отдалеч мястото.
5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
8 И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.
10 И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.
12 И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си,
единствения си син.
13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина
си.
14 И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди#Йахве-ире#. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.
15 Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:
16 В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на
враговете си.
18 В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.
20 А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:
21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,
22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.
23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.
24 И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

21 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.
2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.
3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.
7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове — защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,
10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина й, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!
11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа й, защото по Исаак ще се нарече твоето
потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в
пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.
22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.
23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще
показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.
26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.
28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 Затова той нарече онова място Вирсавее#Кладенец на седемте, или: Клетвен кладенец#, защото там двамата се заклеха.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.
33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог#Ел олам#.
34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

20 Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.
2 И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех#Авимелех е била титлата на много ханаански царе.# прати и взе Сара.
3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4 А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?
5 Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.
6 И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.
9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които
не трябва да се правят!
10 И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?
11 И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.
12 А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.
14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.
15 И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.
16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.
17 И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца.
18 Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

19 Привечер двамата ангели дойдоха в Содом. А Лот седеше в содомската порта и като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 Ето, господари мои, отбийте се, моля ви, в къщата на слугата си и пренощувайте, и измийте краката си, и утре станете и си идете по пътя. А те казаха: Не, ще
пренощуваме на улицата.
3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове, и ядоха.
4 Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата.
5 И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем!
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!
8 Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под
покрива ми!
9 Но те казаха: Махни се оттук! Казаха още: Той дойде тук самичък и чужденец, а иска още и съдия да бъде! Ей сега ще постъпим с теб по-лошо отколкото с тях! И
настъпиха силно срещу човека Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете протегнаха ръце и дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата.
11 И поразиха със слепота мъжете, които бяха пред вратата на къщата, от малък до голям, така че се измориха да търсят вратата.
12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг — зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града — изведи ги от това място;
13 защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.
14 И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и каза: Станете и излезте от това място, защото ГОСПОД ще погуби града! Но на
зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!
16 Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.
17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не
погинеш!
18 А Лот им каза: Ах, не, Господарю!
19 Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на
планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, този град е близо и е малък — моля те, да прибягна там! Нека побягна там — не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.
21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор#Малък#.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето.
25 Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения.
26 Но жена му след него погледна назад и стана на стълб от сол.
27 И сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА,
28 и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината и с него — двете му дъщери. Понеже се боеше да остане в Сигор, затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31 Тогава първородната каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя.
32 Ела да напием баща си с вино и да лежим с него, за да запазим потомство от баща си.
33 И така, онази нощ напиха баща си с вино и първородната влезе и лежа с баща си, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.
34 И на сутринта първородната каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз лежах с баща си; да го напием с вино и тази нощ, и влез ти и лежи с него, за да запазим
потомство от баща си.
35 И така, и онази нощ напиха баща си с вино и по-младата влезе и лежа с него, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете дъщери на Лот забременяха от баща си.
37 И първородната роди син и го наименува Моав#На евр. Моав звучи подобно на Ми ав, т.е. От бащата.#; той е отец на моавците и до днес.
38 И по-младата роди син и го наименува Бен-Ами#Син на моя кръвен роднина#; той е отец на амонците и до днес.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

18 И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,
3 и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!
4 Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.
9 И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.
10 И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?
13 А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.
16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?
19 Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде
на Авраам онова, което е говорил за него.
20 И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.
23 И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния#или: безбожния#?
24 Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?
25 Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния#или: безбожния#, така че праведният да бъде като неправедния#или: безбожния#! Не може да
бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.
27 А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:
28 Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.
32 Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият#Ел Шадай#. Ходи пред Мен и бъди непорочен!
2 И ще поставя завета Си между Мен и теб и ще те умножа твърде много.
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:
4 Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Няма вече да се наричаш Аврам#Отец висок#, а името ти ще бъде Авраам#Отец на множество#; защото те направих отец на множество народи.
6 Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.
7 И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след теб през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след теб.
8 На теб и на потомството ти след теб ще дам земята, в която си чужденец, за вечно притежание, цялата ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 И Бог каза на Авраам: Пази завета ми, ти и потомците ти след теб, през всичките им поколения.
10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва, като стане на осем дни, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство,
купено с пари от някой чужденец.
13 Непременно да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти. Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.
14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тази душа да се изтреби измежду народа си, защото е нарушил завета Ми.
15 И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а Сара#Княгиня# да бъде името й.
16 Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.
17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?
18 И Авраам каза на Бога: Дано Исмаил да е жив пред Теб!
19 Но Бог каза: Не, жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак#Той ще се смее#. И ще поставя завета си с него за вечен завет, за потомството му след него.
20 И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го направя плодовит, и ще го преумножа; дванадесет князе ще се родят от него и ще го направя велик народ.
21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.
22 А като престана да говори с Авраам, Бог възлезе от него.
23 В същия този ден Авраам взе сина си Исмаил, всичките родени в дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза
краекожието на плътта им, както Бог му каза.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
25 А синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
26 В същия този ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.
27 И всичките мъже от дома му — както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

16 А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
2 И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което
каза Сарая.
3 И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му
бъде жена.
4 И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката й стана презряна в очите й.
5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите й. ГОСПОД нека съди
между мен и теб!
6 А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето й.
7 Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
8 и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
9 А Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете й.
10 Ангелът ГОСПОДЕН й каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.
11 И Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил#Бог чува#, защото ГОСПОД чу скръбта ти.
12 Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго — против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който й говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа#Ел Рои#; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?
14 Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои#Кладенец на Живия, който ме погледна#; ето той е между Кадис и Варад.
15 И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

15 След тези събития ГОСПОДНОТО слово беше към Аврам във видение и каза: Не се бой, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти — извънредно голяма.
2 А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!
6 И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда.
7 После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя?
9 ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.
12 А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.
13 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си.
17 А когато слънцето залезе и настана дълбок мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части на разсечените животни.
18 И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат:
19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,
20 хетейците, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

14 В дните на сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал,
2 те тръгнаха на война против содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цевоимския цар Симовор и царя на Вала, която е Сигор.
3 Всички тези се събраха в долината Сидим, където е сега Солено море.
4 Дванадесет години бяха подчинени на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-Кириатаим,
6 и хорейците в планината им Сиир, до Ел-Фаран, който е при пустинята.
7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат, който е Кадис, и поразиха цялата страна на амаличаните, както и аморейцте, които живееха в Асасон-Тамар.
8 Тогава содомският цар, гоморският цар, адманският цар, цевоимският цар и царят на Вала, която е Сигор, излязоха и се опълчиха против тях на бой в долината Сидим:
9 против еламския цар Ходологомор, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амарфал и еласарския цар Ариох; четирима царе против петимата.
10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями; и царете на Содом и Гомора, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината.
11 И победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката храна и си отидоха.
12 Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.
13 А един от онези, които се избавиха, дойде и съобщи това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха
съюзници на Аврам.
14 И когато Аврам чу, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони враговете до Дан.
15 И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, ги поразиха и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.
16 И възвърна всичкия имот, върна и брат си Лот с имота му, както и жените и народа.
17 И като се върна Аврам, след като беше победил Ходологомор и царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долината Сави, която е Царската
долина.
18 Така и Мелхиседек#Цар на Правда#, царят на Салим#Мир#, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,
19 и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетел#или: Създател# на небето и на земята!
20 Благословен и Всевишният Бог, който предаде враговете ти в ръката ти! И Аврам му даде десятък от всичко.
21 А содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.
22 Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред ГОСПОДА, Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята,
23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.
24 Приемам само онова, което изядоха момчетата; и дела на мъжете които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий — те нека вземат дела си.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

13 И Аврам излезе от Египет, той и жена му, и всичко, което имаше, и Лот с него, и замина към южната страна.
2 А Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той минаваше постепенно чак до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, където първоначално беше издигнал олтара. И там Аврам призова Името на ГОСПОДА.
5 Също и Лот, който ходеше заедно с Аврам, имаше овце и говеда, и шатри.
6 И земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много и не можеха да живеят заедно.
7 И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.
8 Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя!
9 Не е ли пред теб цялата земя? Моля ти се, отдели се от мен! Ти ако отидеш наляво, аз ще отида надясно; или ти ако отидеш надясно, аз ще отида наляво.
10 И Лот повдигна очи и видя цялата околност на Йордан, която, преди ГОСПОД да беше унищожил Содом и Гомора, цялата се напояваше добре, като ГОСПОДНАТА градина, като
египетската земя, до Сигор.
11 Затова Лот си избра цялата околност на Йордан. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в земята Ханаан, а Лот се засели между градовете на Йорданската околност и поставяше шатрите си докато стигна до Содом.
13 А содомските мъже бяха твърде лоши и грешни пред ГОСПОДА.
14 И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, където си, и погледни към север и юг, към изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.
17 Стани и обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам.
18 Тогава Аврам вдигна шатрите си, дойде и се засели при Мамвриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на ГОСПОДА.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

12 И ГОСПОД каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа!
2 Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, братовия си син Лот, всичкия си имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в ханаанската земя. И стигнаха в ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. Тогава ханаанците живееха в земята.
7 И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток. И там издигна олтар на ГОСПОДА и призова Името на ГОСПОДА.
9 И Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.
10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там като чужденец, понеже гладът се беше усилил в ханаанската земя.
11 И когато наближи да влезе в Египет, каза на жена си Сарая: Ето, зная, че си жена красива на глед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена! И мен ще убият, а теб ще оставят жива.
13 Моля те, кажи, че си ми сестра, за да ми бъде добре заради теб и да се опази животът ми заради теб.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
15 Видяха я и големците на фараона и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той стори добро на Аврам, и той имаше овце и говеда, и магарета, и слуги, и слугини, и магарици, и камили.
17 Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Сарая, жената на Аврам.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ми стори ти? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е; така че аз си я взех за жена! И сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът му определи хора, които изпратиха него, жена му и всичко, което имаше.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

11 А по цялата земя имаше един език и един говор.
2 И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.
4 И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.
6 И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.
7 Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.
8 Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.
9 Затова той се нарече Вавилон#Объркване#, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа.
11 А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала.
13 А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер.
15 А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек.
17 А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав.
19 А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серух.
21 А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахор.
23 А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара.
25 А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха.
30 А Сарая беше безплодна, нямаше дете.
31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

10 Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа.
2 Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас.
3 А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма.
4 А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим.
5 От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут#Етиопия и Египет и Ливия#, и Ханаан.
7 А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан.
8 И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята.
9 Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.
10 И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар.
11 От тази земя излезе в Асирия#или: излезе Асур# и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,
12 и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.
13 А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите,
14 и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите.
15 А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет,
16 и евусейците, и аморейците, и гергесейците,
17 и евейците, и арукейците, и асенейците,
18 и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха.
19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша.
20 Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си.
21 И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове.
22 Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам.
23 А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш.
24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.
25 А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек#Разделение#, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан.
26 Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах,
27 и Адорам, и Узал, и Дикла,
28 и Овал, и Авимаил, и Сава,
29 и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан.
30 Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина.
31 Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си.
32 Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

9 И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята!
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.
3 Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева.
4 Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете.
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека.
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.
7 А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея.
8 После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза:
9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас,
10 и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята.
12 И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас:
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята.
14 Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака,
15 и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът.
16 Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята.
17 И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.
18 А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан.
19 Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя.
20 И Ной започна да обработва земята и насади лозе.
21 И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си.
22 И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си.
24 И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза:
25 Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си!
26 Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!
27 Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.
2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.
6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,
7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.
12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.
13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
15 Тогава Бог говори на Ной и каза:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно#букв.: гъмжат# по земята, да се плодят и да се умножават по земята.
18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.
19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.
20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.
22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

7 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение.
2 Вземи си по седем от всички чисти животни — мъжко и женското му; а от нечистите животни по две — мъжко и женското му;
3 също и от небесните птици по седем — мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.
5 И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата.
7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега.
8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята,
9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной.
10 И след седем дни водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му —
14 те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато.
15 Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.
16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него.
17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха.
21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек.
22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби — от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици — изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се задържаха#букв.: надделяха, бяха силни# по земята сто и петдесет дни.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

6 Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде#или: да остава, да се съди# вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.
5 И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.
6 И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих.
8 А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА.
9 Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.
10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.
12 И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.
13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя.
16 Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре#или: Покрив направи на ковчега, според лакътя го изгради отдолу нагоре#, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб.
19 И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота.
21 А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org/

5 Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит.
4 А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Енос.
7 А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Каинан.
10 А откакто роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години, и умря.
12 Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил.
13 А откакто роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години, и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред.
16 А откакто роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години, и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох#Посветен#.
19 А откакто роди Енох, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години, и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал.
22 А откакто роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех.
26 А откакто роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години, и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син,
29 и го нарече Ной#Успокоение#, като казваше: Този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле.
30 А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години, и умря.
32 А Ной беше на петстотин години, и Ной роди Сим, Хам и Яфет.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

4 И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин#Придобивка, Печалба#. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж.
2 Роди още и брат му Авел#Лъх, Нищожност#. Авел стана овчар, а Каин стана земеделец.
3 И след време Каин принесе жертва на ГОСПОДА от земните плодове.
4 И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно на Авел и на жертвата му,
5 а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.
6 И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.
8 А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.
9 И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?
10 И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.
11 И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!
12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието#или: вината# ми е твърде тежко, за да мога да го понеса#или: за да бъде простено#.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 А ГОСПОД му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И ГОСПОД сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери.
16 Тогава Каин излезе от присъствието на ГОСПОДА и се засели в земята Нод#Без родина#, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.
18 А на Енох се роди Ирад, и Ирад роди Мехуяил, и Мехуяил роди Метусаил, и Метусаил роди Ламех.
19 А Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата — Села.
20 Ада роди Явал; той стана родоначалник на скотовъдци, които живеят в шатри.
21 А името на брат му беше Ювал; той стана родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта.
22 И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.
23 И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша — за нараняването си.
24 Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит#Заместител#, защото, тя казваше: Бог ми определи друго семе вместо Авел, понеже Каин го уби.
26 Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос#Означава човек, често в смисъла на слаб и смъртен човек.#. Тогава започнаха да призовават Името на ГОСПОДА.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

3 А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?

2 Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,

3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.

4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете!

5 Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.

6 И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.

7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.

8 И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.

9 И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?

10 А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12 И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.

13 И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.

14 И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!

15 Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.

16 На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!

17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! — проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;

18 тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.

20 И човекът наименува жена си Ева#Живот#, защото тя беше майка на всички живи.

21 И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.

22 И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!

23 Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.

24 И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org/

2 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден Бог беше свършил#или: свърши# делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който#или: във времето, в което# ГОСПОД Бог създаде земя и небе.
5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,
6 но пара#или: извиращи води# се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.
8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем#Блаженство#, и постави там човека, когото беше образувал.
9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.
12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.
19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам#или: на човека, и така до края на книгата#, не се намери.
21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета#На евр. думата жена звучи подобно на думата мъж, но в женски род — мъжкиня.#.
24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org