Истинският проблем

И ето, пред мен седи клиент, който току-що е погледнал в безобидното огледалце и е разстроен. Усмихвам се радостна и казвам: „Добре, сега вече виждаме „истинския проблем“ и можем да започнем да отстраняваме онова, което наистина ни пречи.“ продължавам да им говоря за обичта към себе си и как според мен тя започва с това, въобще никога да не се упрекваме за нищо. Наблюдавам лицата им, докато ги питам дали критикуват себе си. Техните реакции ми говорят много:

Ами, разбира се.

Винаги.

Не колкото преди.

Ами. Как иначе ще се променя, ако не се критикувам?

Не правят ли така всички хора?

На последния въпрос отговарям: „Сега не говорим за всички, говорим за теб. Ти за какво се упрекваш? Какво не ти е наред?“

Докато говорят, аз правя списък. Това, което казват, често съвпада с техния „списък ТРЯБВА“. Смятат, че са прекалено високи, ниски, дебели, слаби, глупави, стари, млади или грозни. (най-красивите също често казват това.) Или пък винаги подраняват, закъсняват, прекалено мързеливи са и така нататък. Забележете, че почти винаги са „прекалено“ някакви. Най-накрая стигаме до последния ред и те казват: „Не ме бива достатъчно.“

Ура, ура! Най-сетне открихме главния въпрос. Те се упрекват, защото са се научили да вярват, че „Не ги бива достатъчно“. Клиентите винаги се учудват колко бързо стигаме до това място. Вече не е необходимо да се тревожим за страничните следствия от рода на проблеми с теглото, взаимоотношенията с другите, парите или липсата на творчески способности. Можем да вложим цялата си енергия за елиминиране на причината:

„ЛИПСАТА НА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ!“

В безкрайността на живота, която ме обгръща,

всичко е съвършено, цялостно и завършено.

Винаги съм Божествено закрилян и насочван.

Безопасно е да надникна в себе си.

Безопасно е да погледна в миналото.

Безопасно е да разширя разбиранията си за живота.

Аз съм много повече от моята

Личност –в миналото, сега и в бъдеще.

Сега избирам да се издигна над проблемите на моята личност

И да осъзная величието на своята същност.

Наистина искам да се науча да обичам себе си.

Всичко в моя свят е наред.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

„Проблемът“ рядко е истинският проблем

Тя бе толкова загрижена за външния си вид и особено за състоянието на зъбите си. Ходеше от зъболекар на зъболекар и смяташе, че всеки от тях я е загрозил още повече. Трябваше да направи операция на носа си, но хирурзите не се справиха със задачата си както трябва. Всеки от тези специалисти отразяваше нейното убеждение, че е грозна. Проблемът й не беше във външния вид, а в това, че тя бе убедена, че нещо у нея не е наред.

Една друга жена имаше ужасен дъх. Неприятно беше да се стои близо до нея. Тя се канеше да става проповедник и поведението й бе благочестиво и духовно. Но под повърхността вилнееше буря от гняв и завист, която от време на време избухваше, когато тя смяташе, че някой застрашава положението й. Вътрешните й мисли се проявяваха чрез дъха й и тя бе неприятна дори, когато се преструваше на любяща. Никой не я заплашваше, освен самата тя.

Момчето бе само на петнадесет години, когато майка му го доведе при мен, страдаше от болестта на Ходжкин и му оставаха само три месеца живот. Разбираемо бе състоянието на майката – тя бе в истерия и бе трудно да се работи с нея, но самото момче е умно, будно и искаше да живее. Той бе склонен да направи всичко, което му казвах, включително и да промени начина си на мислене и на говорене. Разделените му родители вечно се караха и всъщност животът в дома им съвсем не бе спокоен.

Ужасно му се искаше да стане артист. Стремежът към слава и богатство далеч надхвърляше способността му да изпитва радост. Той смяташе, че ще бъде одобрен и животът ще има смисъл само ако станеше известен. Научих го да се обича и да се приема такъв, какъвто е, и той оздравя. Сега вече порасна и се появява на Бродуей редовно. Когато се научи да изпитва радост от самия себе си, възможностите да играе роли в различни пиеси сякаш сами се разкриха пред него.

Наднорменото тегло е друг пример за това как можем да пропилеем много енергия, опитвайки се да коригираме проблем, който всъщност не е истинският проблем. Често хората губят много години в борба с тлъстините и пак не успяват. И за всичко обвиняват излишните килограми. Наднорменото тегло е само външно следствие на дълбок вътрешен проблем. Според мен това е винаги страхът и нуждата от закрила. Когато се чувстваме застрашени, несигурни или „недостатъчно добри“, много от нас натрупват допълнителни килограми за защита.

Да прекарваме времето си, укорявайки се, че сме прекалено дебели, да се чувстваме виновни за всяка хапка, която изяждаме, да понасяме всичко, което хората правят със себе си, когато изпълняват, е просто загуба на време. Двадесет години по-късно ще бъдем в същото положение, защото дори не сме започнали да се занимаваме с истинския проблем. А това, което сме направили, ни кара да се чувстваме по-уплашени и по-несигурни и тогава имаме нужда от още килограми за защита.

Затова аз отказвам да се съсредоточавам върху наднорменото тегло и диетите. Защото диетите не са ефикасни. Единствената диета, от която има полза, е умствената – диетата, която забранява отрицателните мисли. Казвам на клиентите си: „Нека сега-засега оставим настрана този въпрос, а да поработим първо върху други неща.“

Често ми казват, че не могат да се обичат, защото са ужасно дебели, или както едно момиче каза: „С прекалено закръглени ръбове.“ обяснявам им, че са пълни, защото не се обичат. Когато започнем, да обичаме и да одобряваме себе си, наднорменото тегло изумително просто изчезва от телата ни.

Понякога клиентите дори ми се ядосват, докато им обяснявам колко просто е да променят живота си. Може ви чувстват, че не разбирам проблемите им. Една жена се разстрои доста и ми каза: „Дойдох при вас, за да ми помогнете за дисертацията ми, а не да ме учите как да се обичам.“ за мен бе очевидно, че главният й проблем бе голямата й враждебност към себе си и това проникваше във всички области на живота й, включително и при написването на дисертацията й. Тя не можеше да постигне успех никъде, докато се чувстваше негодна за нищо.

Не можа да ме разбере и си отиде разплакана. Върна се една година по-късно със същия проблем, в допълнение на който имаше и много други. Някои хора не са готови и не могат да разсъдят за това, че всички ние започваме да се променяме в най-подходящото за нас време, място и последователност. Аз пристъпих към промените чак след четиридесетгодишна възраст.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Съвършенството на бебетата

Колко съвършени сте били, когато сте били малко бебе. Бебетата не е необходимо да правят каквото и да е, за да станат съвършени. Те вече са такива и се държат така, като че ли знаят това. Те разбират, че са центърът на Вселената. Не ги е страх да си поискат онова, което желаят. Свободно изявяват емоциите си. Вие веднага разбирате, когато бебето се ядоса, всъщност дори и на съседите им става ясно какво е настроението му. Знаете също и кога е щастливо, защото усмивката му огрява цялата стая. Бебетата преливат от любов.

Малките бебенца ще загинат, ако не получават любов. Като пораснем, се научаваме да живеем без нея, но те не могат да понесат това. Те обичат всяка част от телцата си, дори и изпражненията си. Те са невероятно смели.

И вие сте били такива. Всички сме били такива. След това сме се вслушвали във възрастните около себе си, които са се научили да се страхуват, и сме започнали да отричаме собственото си величие.

Никога не вярвам на клиентите, когато се опитват да ме убедят колко ужасни са или пък колко недостойни за обич са. Моята работа е да ги върна назад във времето, когато са знаели как наистина да се обичат.

Упражнение: огледало

След това помолвам клиента да вземе едно малко огледало, да се погледне в очите и да си каже името, последвано от: „Обичам те и те приемам точно такъв (такава), какъвто (каквато) си.“

Това е толкова трудно за много хора. Рядко следва спокойна реакция, да не говорим за наслада от това упражнение. Някои се разплакват или са близко до сълзите, някои се ядосват, други омаловажават чертите си или качествата си, а има и такива, които настояват, че не могат да направят това. Веднъж дори един мъж захвърли огледалото на другия край на стаята и искаше да избяга. Трябваше да минат няколко месеца, преди да успее да започне работа върху себе си с помощта на огледало.

Години наред съм гледала огледалото и само съм критикувала това, което виждам. Когато си спомням за безкрайните часове, които съм отделяла, за да си оскубя веждите, за да имам приемлив вид, сега се развеселявам. Но помня, че тогава ме беше страх да погледна в собствените си очи.

Това просто упражнение ми показва много неща. За по-малко от час успявам да достигна до същността, скрита под външния проблем. Ако работим само на нивото на проблема, можем да отделим безкрайно много време, отработвайки и най-дребните подробности. Но в момента, в който смятаме, че всичко е „поправено“, той ще възникне на друго място.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Да обичаме себе си

Продължавам да обяснявам, че няма значение как изглежда проблемът, с всички хора работя само върху едно и то е: да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек. Обичта към себе си извършва чудеса в живота ни.

Не става дума за суетност или високомерие, или надменност – това не е любов. То е просто страх. Говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни за чудото, което всъщност представляват тялото и умът ни.

„Любовта“ според мен е благодарност – до такава степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока. Мога да обичам:

Самият жизнен процес.

Радостта, че съм жива.

Красотата, която виждам.

Друг човек.

Знанието.        

Умственият процес.

Телата ни и начина, по който функционират.

Животните, птиците, рибите.

Растителното царство във всичките му форми.

Вселената и начина, по който тя действа.

Какво можете да прибавите вие към този списък?

Нека погледнем някои от начините, по които не се обичаме:

Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато.

Злоупотребяваме с телата си чрез храната, алкохола и наркотиците.

Приемаме, че не сме достойни за обич.

Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си.

Създаваме болести и страдания в телата си.

Отлагаме неща, от които бихме имали полза.

Живеем в хаос и безредие.

Задлъжняваме и се обременяваме.

Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.

А по какъв начин го правите вие?

Ако по какъвто и да е начин отхвърляме нещо, което е добро за нас, това означава, че не обичаме себе си. Помня една моя клиентка, която носеше очила. Един ден освободихме един отдавнашен страх от детството й. Следващия ден тя се събудила и почувствала, че контактните й лещи нещо я дразнят и не ги сложила. Огледала се наоколо и открила, че вижда много ясно.

Но през целия ден си повтаряла: „не мога да повярвам това. Не го вярвам.“ на другия ден пак си сложила лещите. Подсъзнателният ни разум не притежава чувство за хумор. Тя не могла да повярва, че си е създала съвършено зрение. Себеподценяването не означава нищо друго, освен че не обичаме себе си.

Том бе много добър художник и имаше богати клиенти, които го молеха да украси някои от стените в къщите им. Но така ставаше, че той все закъсняваше да си плати сметките. Първоначално определената от него цена никога не бе достатъчна, за да заплати разходите си за времето, което отделяше за работата. Всеки, който извършва услуга или създава уникално произведение, може да поиска произволна цена. Богатите хора обичат да плащат много за това, което получават, това придава по-голяма стойност на продукта. И още примери:

Партньорът ни е уморен и в лошо настроение. Чудим се какво ли сме сбъркали ние, за да причиним това.

Излизаме заедно един-два пъти и той не се обажда повече. Мислим си, че нещо с нас самите не е наред. Бракът ни се проваля и сме сигурни, че ние сме причината за това.

Страх ни е да си поискаме повишение на заплатата.

Телата ни не са като тези на моделите в списанията “Джентълменс куортърли“ и „Вог“ и това ни кара да се чувстваме посредствени.

Не успяваме да „продадем стоката“ или „да получим ролята“ и сме сигурни, че „не ни бива“. Страх ни е от интимността, затова не допускаме никого прекалено близко до себе си и пристъпваме към анонимен секс.

Не можем да вземем решения, защото сме сигурни, че ще сгрешим.

А при вас как се проявява липсата на увереност в себе си?

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Можем да променим отношението си към миналото

С миналото вече е свършено. Не можем да го променяме сега. Но можем да променим отношението си към него. Наистина е неразумно да НАКАЗВАМЕ СЕБЕ СИ СЕГА, защото някой ни е наранил много отдавна. Често казвам на хората, които отдавна са усвоили навика постоянно да негодуват: „Моля ви, започнете незабавно да се освобождавате от възмущението, докато това все още е сравнително лесно. Не чакайте момента, в който хирурзите ще ви посъветват да се оперирате или ще легнете на смъртно легло, когато навярно ще трябва да се справяте и с паниката.“

Когато сме завладени от паника, става много трудно да фокусираме ума си върху процеса на лечение. Първо трябва да отделим време, за да премахнем страховете си.

Ако пожелаем да вярваме, че сме безпомощни жертви и, че няма надежда, тогава Вселената ще подкрепи и това наше убеждение и всичко ще е загубено. Жизненоважно е да се освободим от тези неразумни, старомодни, отрицателни идеи и убеждения, които не ни подкрепят и не ни помагат. Дори и представата ни за Бога трябва да е ориентирана към нас, а не против нас.

За да се освободим от миналото, трябва да сме готови да простим

Необходимо е да пожелаем да се освободим от миналото си и да простим на всички, включително и на себе си. Може ви няма да знаем как да го направим, а може и да не желаем, но самият факт, че казваме, че сме склонни да простим, поставя началото на лечебния процес. Наложително за оздравяването ни е „ние“ да се освободим от миналото и да простим на всички.

„Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам.“

Това утвърждение освобождава нас самите.

Всички болести идват от нежеланието ни да простим

Когато сме болни, налага се да потърсим в сърцето си кому трябва да простим.

В „Курс по чудеса“ се казва: „Всички болести идват от нежеланието ни да простим“ и „Когато сме болни, трябва да се огледаме и да разберем кому трябва да простим.“

Към това бих прибавила, че човекът, на когото ви се струва най-трудно да простите, е точно този, от когото НАЙ-ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ. Прощаване означава освобождаване, отказване. Това не значи да гледате леко на нещата. Просто се освободете от цялата ситуация. Няма нужда да се учим КАК да прощаваме. Трябва просто да СМЕ СКЛОННИ да простим. Вселената ще се погрижи за начина. Толкова добре разбираме своята болка. Но за повечето от нас е много трудно да проумеем, че и ТЕ, които и да са, на които трябва най-вече да простим, също са изпитвали болка. Необходимо е да осъзнаем, че те са правили най-доброто, на което са били способни, с разбиранията, съзнанието и знанията, които са притежавали в този момент.

Когато хората дойдат при мен с някакъв проблем, без значение какъв е той – лошо здраве, липса на пари, незадоволителни взаимоотношения с другите или изчезнали творчески способности. – работата ми с тях засяга само едно – ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ.

Намирам, че когато наистина се обичаме, когато ПРИЕМАМЕ И ОДОБРЯВАМЕ СЕБЕ СИ ТОЧНО ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ, тогава всичко в живота ни ще върви. Все едно че сме заобиколени от малки чудеса. Здравето ни се подобрява, привличаме пари към себе си, отношенията ни с другите хора стават по-задоволителни и започваме да се изявяваме творчески. Всичко това, изглежда, става без никакви усилия от наша страна.

Любовта и одобрението към себе си, създаването на едно пространство на безопасност, доверието, чувството, че заслужаваме, и благосклонността ще организират по подходящ начин ума би, ще създадат взаимоотношения на обич в живота би, ще ви ориентират към нова работа и ново, по-хубаво място, където ще живеете, ще нормализирате дори теглото ви. Хората, които обичат себе си и телата си, не злоупотребяват нито със себе си, нито с другите.

Одобрението и благосклонността по отношение на себе си в настоящия момент са най-важните ключове към положителните промени във всички области на вашия живот.

Обичта към себе си, според мен, започва с това изобщо никога да не критикувате себе си за каквото и да било. Критиката ни приковава точно към този модел, който искаме да променим. Когато разбираме себе си и проявяваме спокойствие, ние се помагаме да се освободим от него. Не забравяйте, че вече толкова много години сте критични към себе си и няма никаква полза от това. Опитайте се да се възприемете и вижте какво ще стане.

В безкрайността на живота,

която ме обгръща,

всичко е съвършено, цялостно и завършено.

Вярвам в една сила, много по-голяма от мен,

която протича през мен всеки миг, всеки ден.

Откривам себе си за вътрешната мъдрост

и зная, че във Вселената има само един разум.

От този единствен разум произлизат

всички отговори, всички решения, всички лечения, всички нови творения.

Доверявам се на тази сила и разум

и зная, че това, което ми е необходимо да знам,

ще ми се разкрие, и това, от което се нуждая,

ще дойде в най-подходящото време,

място и последователност.

Всичко в моя свят е наред.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Единственото нещо, с което имаме работа, са мислите, а те могат да бъдат променени

Няма значение какъв е проблемът, преживяванията ни са само външен израз на нашите мисли. Дори омразата към себе си е просто ненавист към някоя мисъл за себе си, която е завладяла ума ви. Тя може да бъде: „Аз съм лош човек.“ тази мисъл поражда някакво чувство и вие го приемате. Ако обаче я нямаше мисълта, нямаше да го има и чувството. Но мисълта може да се промени. Направете това и чувството ще си отиде.

Това трябва да ви покаже къде се коренят много от нашите убеждения. Но нека не използваме тази информация като обвинение, за да си останем потопени в болката си. Миналото няма власт над нас. Няма значение колко време сме се придържали към даден отрицателен модел. Нашата сила е в настоящия момент. Колко прекрасно е да осъзнаем това! Можем да се освободим незабавно!

Ако щете вярвайте, но ние наистина избираме мислите си

Можем по навик да си мислим едно и също толкова често, че да ни бъде трудно да разберем дали ние самите сме избрали тази мисъл. Но първоначалният избор е бил наш. Можем да се откажем да мислим определени неща. Вижте само колко често сте отказвали да си мислите положителни неща за себе си например. По същия начин можете да се откажете и от отрицателните.

Струва ми се, че всички хора на тази планета, които познавам или с които съм работила, в някаква степен мразят себе си и страдат от чувство за вина. Колкото повече ненавист и чувство за вина изпитваме, толкова по-зле ще върви животът ни. А колкото по-малко ненавиждаме себе си и не се чувстваме виновни, толкова повече ще ни върви в живота на всички нива.

Най-дълбокото убеждение на всеки, с когото съм работила, винаги е: „Не съм достатъчно способен!“

Към това често прибавяме: „А и не работя достатъчно.“ или „Не заслужавам.“ не сте ли и вие такъв? Не казвате ли често, не загатвате ли и не чувствате ли, че „не ви бива“? Но кой може да прецени това? И по какви критерии?

Ако това убеждение е много силно у вас, тогава смятате ли, че е възможно да си създадете живот, изпълнен с любов, радост, благополучие и здраве? По някакъв начин главното ви подсъзнателно убеждение винаги ще му противоречи. И ще се получава така, че никога няма всичко да ви е наред, защото винаги нещо някъде ще се обърква.

Смятам, че негодуванието, критиката, чувството за вина и страхът причиняват най-много проблеми

Тези четири неща причиняват повечето проблеми в нашите тела и в живота ни. Тези чувства идват, когато обвиняваме другите. Вместо да поемем пълната отговорност за собствените си преживявания. Вижте, ако ние носим цялата отговорност за всичко, което става в живота ни, тогава няма кого другиго да обвиняваме. Каквото и да става „навън“, то е просто отражение на вътрешното ни мислене. Не искам да оправдавам лошото поведение на другите, но НАШИТЕ убеждения са причината да привличаме хора, отнасящи се към нас по такъв начин.

Ако казвате: „Всички винаги ми правят еди-какво си, упрекват ме, няма ги, когато ми трябват, използват ме като изтривалка, злоупотребяват с мен„, тогава това е ВАШИЯТ МОДЕЛ. Има някаква мисъл у вас, която привлича хора с такова поведение. Когато престанете да мислите по този начин, те ще отидат някъде другаде и ще се държат по този начин с някой друг. Няма вече да ги привличате към себе си.

Ето някои резултати от такива модели, които се проявяват на физическо ниво: негодуванието, което поддържаме в себе си продължително време, започва да разяжда тялото и се превръща в болестта, която наричаме рак. Навикът постоянно да критикуваме често може да води до артрит. Чувството за вина винаги търси наказание, а наказанието създава болка. (Когато при мен дойде клиент с много болки, зная, че той таи в себе си много вина.) Страхът и напрежението, до което той води, може да причинят оплешивяване, язва. Дори и възпаление на ходилата.

Открих, че прошката и освобождаването от възмущението могат да премахнат дори и рака. Това може ви звучи прекалено просто, но съм виждала и изпитвала тяхното действие.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Все пак не бих обвинила нашите родители

Всички сме жертви на жертви и те не биха могли да ни научат за нещо, което самите те не знаят. Ако майка ви не е знаела как да обича самата себе си, а баща ви е бил като нея в това отношение, тогава за тях действително е било невъзможно да ви научат да обичате себе си. Те са направили най-доброто, на което са способни, знаейки само онова, на което те самите са били обучени като деца. Ако искате да разберете родителите си по-добре, накарайте ги да ви разкажат за своето детство и ако ги слушате с разбиране, ще схванете откъде произлизат техните страхове и строгост. Тези хора, които са ви причинили „всичко това“, са били точно толкова уплашени и стреснати, колкото сте и вие.

Убедена съм, че ние избираме родителите си

Всеки от нас решава да се превъплъти на тази планета в определено време и място. Избрали сме да дойдем тук, за да усвоим даден урок, чрез който ще напреднем в духовната си еволюция. Избираме пола, цвета на кожата, страната, а след това се оглеждаме, за да намерим съответните родители, чрез които ще намира отражение онова, върху което желаем да работим през този живот. А след това, като пораснем, най-често ги обвиняваме и хленчим: „ти ми причини това.“ но всъщност ние сме си ги избрали, защото те са могли да ни осигурят най-подходящите условия да работим върху онова, което сме искали да преодолеем.

Ние формираме убежденията си още докато сме много малки и после, докато вървим през живота си, си създаваме такива преживявания, които да отговарят на тези убеждения. Ако си припомните живота си, ще забележите колко често преминавате през едни и същи преживявания. Смятам, че вие сами отново и отново си създавате тези преживявания, защото те отразяват нещо от вашите разбирания за самия себе си. Няма никакво значение от колко време съществува даден проблем, колко съществен е той или пък колко е опасен за живота ви.

Силният момент винаги е настоящият момент

Всички събития, които сте преживели до този момент, са създадени от вашите мисли и от разбиранията, които сте имали в миналото. Те са възникнали като резултат от мислите и думите, използвани са от вас вчера, предишната седмица, миналия месец, миналата година, преди 10, 20, 30, 40 или повече години, според това на колко години сте.

Това обаче е вашето минало. То си е отишло и с него е свършено. Това, което е важно в този момент, е какво избирате да мислите, вярвате и говорите в настоящето. Тъй като тези мисли и думи ще създадат вашето бъдеще. Вашият силен момент винаги е настоящият момент и той оформя преживяванията за утрешния ден, за следващата седмица, месец, година и т.н.

Забележете за какво си мислите в този момент. Мисълта положителна ли е или отрицателна? Бихте ли искали тя да повлияе върху бъдещето ви? Просто обърнете й внимание и я осъзнайте.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Вселената напълно ни подкрепя във всяка мисъл, която избираме и в която вярваме

А може да се каже и по друг начин – подсъзнанието ни възприема мислите, в които вярваме. И двете означават едно и също. Онова, в което съм убедена – за себе си и за живота, – става истина за мен. Това, което вие изберете да си мислите за себе си и за живота, се преобръща в действителност за вас. А ние имаме неограничен избор, когато става дума за онова, за което можем да си мислим.

Когато разберем това, проумяваме и причините да изберем „всички винаги ми помагат“ вместо „хората искат да ме измамят.“

Всемирната сила никога не ни осъжда или критикува

Тя просто ни приема според собствената ни стойност, а след това отразява убежденията ни в нашия живот. Ако аз искам да вярвам, че животът е самота и никой не ме обича, в такъв случай точно това ще открия в моя свят. Ако обаче имам желание да се освободя от това убеждение и наистина смятам, че „любовта е навсякъде, аз обичам и мен ме обичат“, тогава това ще стане истина за мен. Любящи хора ще влязат в живота ми, онези, които вече са в него, ще проявяват повече обич към мен и самата аз ще открия, че по-лесно изразявам любовта си към другите.

Повечето от нас имат глупави представи за себе си и безброй строги правила за начина, по който трябва да се живее

Това не трябва да бъде повод за самообвинения, тъй всеки от нас върши най-доброто, на което е способен в момента. Ако знаехме повече, ако разбирахме и съзнавахме по-добре, тогава бихме се държали по друг начин. Моля ви, не се упреквайте за това, че се намирате там, където сте. Самият факт, че сте попаднали на тази книга и сте ме открили, означава, че сте готови да направите нова, положителна промяна в своя живот. Като начало си признайте, че идеи като „Мъжете не плачат!“, „Жените не могат да боравят с пари!“ поставят граници на вашия живот.

Когато сме много малки, от реакциите на възрастните около нас ние се учим как да приемаме себе си и живота

Това е начинът да научим какво да мислим за себе си и за света около нас. Ако сте живели с хора, които са били много нещастни или уплашени, изпълнени с чувство за вина и гняв, в такъв случай сте възприели много отрицателни неща за вас самите и за вашия свят.

„Никога не правя нищо както трябва.“ „Аз съм виновен за всичко.“ „Щом се ядосвам, значи съм лош човек.„

Възгледи от този род ще ви донесат много разочарования.

Когато пораснем, се стремим да възстановим емоционалната среда, която е съществувала в дома ни в детството

Това може да бъде оценено като хубаво или лошо, правилно или неправилно: просто това е нашата вътрешна представа за „дом“ склонни сме също така да пресъздаваме в личните си взаимоотношения с другите хора отношенията, които сме имали с родителите си, или отношенията, които те са имали помежду си. Помислете си само колко пъти ви се е случвало вашият любим или пък вашият шеф да е „точно като“ някой от вашите родители.

И към себе си се отнасяме по същия начин, по който родителите ни са се отнасяли към нас. Порицаваме се и се наказваме по аналогичен начин. Ако се вслушате, сякаш ще доловите думите им. Ние приемаме и насърчаваме себе си пак по същия начин, по който сме били обичани и насърчавани като деца.

„Никога нищо не правиш както трябва.“ „Ти си виновен за всичко.“ колко пъти сте си повтаряли това?

А колко често си казвате: „Чудесен си“ или „Обичам те.“?

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Първа глава

Това, в което вярвам

„Вратите към мъдростта и знанието са винаги отворени.“

Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас.

Това, което мислим за себе си, става истина за нас. Смятам, че всеки човек, включително и аз, е изцяло отговорен за всичко в своя живот – и за най-хубавото, и за най-лошото. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, създава бъдещето ни. Всеки от нас сътворява своите преживявания чрез мислите и чувствата си. Това, което мислим, и думите, които изричаме, изграждат преживяванията ни.

Ние създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме друг за разочарованията си. Нито един човек, никое място и никакъв предмет няма власт над нас, тъй като ние сме единствените, мислещи със своя ум. Ние сътворяваме преживяванията си, действителността около нас и всички участници в нея. Когато постигнем спокойствие, хармония и равновесие в съзнанието си, ще ги открием и в живота си.

Кое от следните твърдения е по-близко до вашия начин на мислене?

„хората искат да ме измамят.“

„всички винаги ми помагат.“

Всяко от тези убеждения ще създаде съвсем различни преживявания. Това, което вярваме за себе си и за живота, се превръща в истина за нас.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Основни моменти от моята философия

Всеки от нас носи пълна отговорност за всички свои преживявания.

Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще.

Силният момент винаги е настоящият момент.

Всеки изпитва враждебност към самия себе си и страда от чувство за вина.

С мисълта „Не съм достатъчно способен“ най-лесно можеш да се озовеш на дъното. Това е чисто и просто една мисъл, а мислите могат да се променят.

Гневът, критиката и чувството за вина са най-вредните модели на мислене.

Ако се освободим от негодуванието си, можем да преодолеем дори и рака.

Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре.

Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички.

Трябва да се научим да обичаме себе си.

Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент – това е ключът към положителните промени.

Ние сами създаваме всяка, тъй наречена „болест“ в тялото си.

В безкрайността на живота, която ме обгръща,

всичко е съвършено, цялостно и завършено.

И все пак животът непрекъснато се променя.

Няма начало, няма край,

само една непрестанна

метаморфоза на материя и преживявания.

Животът никога не е статичен,

застинал и безинтересен,

защото всеки момент е винаги нов и свеж.

Аз съм неделима част от Силата, която ме е сътворила,

и тази Сила ме е дарила със способността

да създавам обстоятелствата в своя живот.

Наслаждавам се на знанието,

че притежавам силата на ума си

и мога да го използвам както пожелая.

Всеки момент от живота е ново начало,

което ни отдалечава от миналото.

този момент е отправната точка,

от която започвам отново, тук и сега.

Всичко в моя свят е наред.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Част 1

 Въведение

 Съвети към читателите

Написах тази книга, за да споделя с вас онова, което зная и преподавам. Малката ми синя книжка “Излекувай тялото си“ се прие много добре, като авторитетна книга за моделите на мислене, които причиняват болестите на тялото.

Получих стотици писма от читатели, които ме молят да продължа да пиша и да споделям с тях още информация. Много от клиентите ми, с които провеждам индивидуални сеанси, а също и посетителите на моите семинари тук и в чужбина, настояваха да отделя време, за да напиша тази книга.

Тя е изградена по такъв начин, че да ви направи непосредствени участници в един сеанс, все едно че сте дошли при мен лично – като самостоятелен клиент или да присъствате на някои от моите семинари.

Ако правите упражненията последователно, по реда, в който те са описани в книгата, докато стигнете до края, вече ще сте започнали да променяте живота си.

Съветвам ви да прочетете книгата веднъж, а след това бавно да я препрочетете, като внимавате в отделните упражнения. Отделете достатъчно време за изпълнение на всяко от тях.

Ако имате възможност, изпълнявайте упражненията заедно с някой приятел или член от семейството.

Всяка глава започва с едно твърдение. Хубаво е да го използвате, когато осмисляте отново съответната сфера от вашия живот. Отделете два-три дни, за да проучите подробно всяка глава и да поработите над себе си, като си повтаряте твърдението, написано в началото.

Всяка глава завършва с лечебно упражнение. Това е една поредица от положителни идеи, предназначени да променят съзнанието ви. Препрочитайте този откъс по няколко пъти на ден.

В края на книгата ви разказвам собствения си живот. Зная, че това ще ви помогне да разберете, че няма значение откъде идваме и с какви трудности се сблъскваме. Всеки може да промени напълно живота си по положителен начин.

Докато се стремите да усвоите тези идеи, аз ще ви подкрепям с любов.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Благодарности

С удоволствие и радост благодаря на:

Многобройните си ученици и клиенти, които ме научиха на толкова неща и ме насърчиха да споделя идете си с читателите.

Джули Уебстър, която се грижеше за мен и ме поощряваше, когато започнах работа върху тази книга.

Дейв Браун, от когото научих много в процеса на редактирането.

Чарли Герке, за помощта му при създаването на нашия Нов център и за това, че ме подкрепи и ми помогна да намеря необходимото време за това съзидателно дело.

Предисловие

Ако попадна на необитаем остров и ако имам възможност да взема със себе си само една книга, по всяка вероятност това ще бъде книгата на Луиз Хей “Излекувай живота си“.

Не само защото тя съдържа най-важното от идеите на един голям учител, но и заради силно въздействащото и съвсем лично послание на една изключителна жена.

В тази прекрасна книга Луиз споделя с нас част от пътешествието в процеса на своето развитие до този момент. Бях изпълнен с възхищение и съчувствие от историята на нейния живот, която тя тук, според мен, проследява доста бегло и може ви трябва да й посвети отделна книга.

Смятам, че “Излекувай живота си“ съдържа всичко. Всичко, което трябва да знаем за живота и за уроците, извлечени от него, за това как да променим себе си, всичко е тук. Смятам, че справочникът на Луиз за възможните модели на мислене, причиняващи различни болести, е наистина уникален. Обитателят на пустинен остров, намерил този ръкопис в бутилка, ще може да научи всичко, от което има нужда, за да изживее смислено живота си.

Но дори и да не живеете на пустинен остров, ако сте открили път към Луиз Хей, даже и това да е било „случайно“, този път е правилно избран. Книгите на Луиз, забележителните й целебни записи на магнетофонна лента и вдъхновяващите й семинари са безценни дарове за нашия конфликтен свят.

През живота си съм имал щастието да срещна много велики учители, някои от които съм сигурен, че са светци, а може ви дори и превъплъщения на Бога. Но Луиз е учител, с когото можете да си поговорите, докато миете заедно чиниите – тя притежава изключителната способност да изслушва и да обича безкористно. Един друг учител, когото много уважавам, е в състояние да разговаря по същия начин, докато прави страхотна картофена салата. Луиз обучава чрез личния си пример и живее в пълно съответствие с това, за което говори.

Радвам се, че ми бе предоставена възможността да ви уверя, че си струва да направите тази книга част от живота си. И вие, и книгата заслужавате това!

Дейв Браун

„Глъбинна себереализация“

Дейна Пойнт, Калифорния,

Септември 1984 година

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Отдавна вярвам в следното:

„Всичко, което ми е необходимо да зная, ми се разкрива.“

„Всичко, от което имам нужда, идва при мен.“

„Всичко в моя живот е наред.“

Няма нови познания. Всичко е древно и безкрайно. За мен е радост и удоволствие да събера мъдрост и знание заради онези, които са поели пътя на лечението. Предлагам това на всички вас, защото вие ми помогнахте да усвоя това, което зная: на всички мои клиенти, на приятелите ми от това поприще, на моите учители и на безкрайния божествен разум, изразил чрез мен това, което другите трябваше да узнаят.

Посвещение

Нека тази книга Ви помогне да намерите онази частица от себе си, чрез която ще усетите собствената си стойност, малката частица, която представлява чиста любов и одобрение на собствената Ви личност.

За автора

ЛУИЗ ХЕЙ

е водеща фигура в движението Нова Епоха, световноизвестна като един от големите духовни лечители на нашето време. Прекарала тежко детство и пълен с перипетии живот, съдбата й е пример за това, че и най-тежка трагедия може да има щастлив обрат. Изключителните й прозрения за връзката между мисловната дейност и заболяванията на тялото са резултат не само от натрупана информация от първа ръка, но и от личен опит – тя успява да се излекува от рак в последния „нелечим“ стадий на болестта.

Оригиналната си система за диагностика и лечение тя представя в първата си книга „Излекувай тялото си“ (1982), която й спечелва известност в САЩ и по света.

Още по-цялостно и философски завършено изложение на своите идеи тя постига в „Излекувай живота си“ (1984), преведена на десетки езици и публикувана в няколко милиона екземпляра в цял свят. Сред по-късните й творби, посрещани с нестихващ интерес от многобройните й последователи, се откроява книгата „Силата е в теб“ (1991) – своеобразно продължение на “Излекувай живота си“.

“ИЗЛЕКУВАЙ ЖИВОТА СИ“

е практически наръчник, проверен от милиони хора по света.

За преодоляване на отрицателните емоции и отрицателното мислене – основните причини за заболяванията на тялото. Книгата съдържа оригинален списък на възможните причини за най-разпространените заболявания – от настинка и грип до рак и СПИН. Като решение на здравните проблеми авторката предлага система за самоконтрол на ума и лечебни модели на положителното мислене.

Ето някои основни моменти от нейната философия: всеки от нас носи пълна отговорност за всички свои преживявания. Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще. Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре. Ние сами създаваме всяка тъй наречена „болест“ в тялото си . Да се освободим от миналото и да простим на всички.

Системата за психотерапия на Луиз Хей е универсална и общодостъпна – тя е всекидневна необходимост за съвременния стресиран човек, страдащ от болестите на цивилизацията.

Всеки ви могъл да я приспособи към начина си на живот и да определи най-подходящата доза от дневна психопрофилактика и лечение. За да бъдете напълно здрави и да получите онова, което искате от живота, трябва само да приемете като свое убеждение основното послание на книгата:

АКО СМЕ СКЛОННИ ДА ИЗВЪРШИМ НЕОБХОДИМАТА РАБОТА С УМА, ПОЧТИ ВСЯКА БОЛЕСТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/