Skip to content
КОЛКО ВАЖНО Е ДА ЖИВЕЕТЕ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ
Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в основата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „сега“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Проблемът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето)“ „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре.“ „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсионер.“
Избягването на настоящия момент е станало своеобразна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволствието в нашето „сега“, а означава избягване на щастието завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настояще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно ни убягва.
Болезненото избягване на настоящия момент приема различни форми. Ето четири типични примера на такова поведение.
Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пълно настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всичко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за минали и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да се изпита наслада от природата в настоящия миг.
Мисис Санди Шор отива на островите да се забавлява и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у дома.“
Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне половия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя фантазира за отсъствуващия си любовник.
Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсредоточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на четене, а настоящите му моменти са били погълнати отмисли за снощния филм или от тревоги за утрешния изпит.
Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си позволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаленията са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето.
Честото бягство от настоящето води до идеализиране на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специалното събитие — завършване на университета, сватба, раждане на дете, повишение в службата, — животът ще започне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значение на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“
Разбира се, когато едно събитие не отговори на очакванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия момент.
Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:
„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага… Живей)“
Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че рядко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настоящето. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да ги изгубите завинаги.
Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази книга. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свободен, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да направи този избор.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ИЗБЯГВАЙТЕ ДЕМОБИЛИЗАЦИЯТА
Като разглеждате способността си да избирате щастие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смятате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враждебност, стеснение и други подобни чувства, и да не искате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демобилизират по един или друг начин.
Демобилизацията може да се колебае от пълно бездействие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да направите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стеснението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия момент? Това са все признаци на демобилизация. Демобилизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова състояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се избавите от тях.
Ето един кратък списък на някои случаи, в които може да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния на бездействие.
Демобилизиран сте, когато:
Въпреки желанието си не можете да говорите ласкаво на съпруга/съпругата и децата си.
Не можете да работите върху проекта, който ви интересува.
Не се любите, а бихте искали да правите това.
Цял ден стоите в къщи и размишлявате.
Не играете голф, тенис или други приятни игри поради някакво остатъчно глождещо ви чувство.
Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.
Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.
Не можете да заспите, защото нещо ви тревожи.
От гняв не можете да мислите трезво.
Казвате нещо обидно на човека, когото обичате.
Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да функционирате, както бихте искали.
Демобилизацията е голям враг. Почти всички отрицателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно основание, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емоция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за подсилване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стратегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчертаете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас. Повече информация за гнева и за поведението, предотвратяващо избухването му, ще намерите в глава XI.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ИЗБЕРЕТЕ ЗДРАВЕТО ПРЕД БОЛЕСТТА
Вие можете също да изберете да изкорените някои физически смущения, които не са резултат от известно органично заболяване. Някои често срещани физически неразположения, които не се основават на физиологични разстройства, са главоболията, болките в гърба, язвата, хипертонията, обривите, копривните трески, мускулните схващания, краткотрайните болки и други подобни.
Имах някога пациентка, която твърдеше, че всяка сутрин през последните четири години има главоболие. Всяка сутрин в 6 ч. 45 мин. тя очакваше главоболието й да започне и вземаше болкоуспокоителните си таблетки. Освен това на всички свои приятели и колеги съобщаваше колко много страда. На пациентката бе подхвърлено, че всъщност желае тези главоболия и ги е избрала, за да бъде забелязвана и за да й съчувствуват и да я съжаляват. Подсказано й бе също, че би могла да се отучи от този навик и да се тренира да преместваглавоболията от центъра на челото си към едната или другата страна на главата. Пациентката щеше да разбере, че управлява главоболието си, като го кара да се мести. Първата сутрин след психотерапията тя се събудила в 6 ч. 30 мин. и бе останала в леглото, за да изчака появата на главоболието. Когато то се появило, жената успяла със силата на мисълта си да го премести в друга точка на главата си. Тя бе избрала нещо ново за себе си, а впоследствие изобщо спря да избира главоболията.
Расте броят на доказателствата, подкрепящи предположението, че някои хора избират дори такива заболявания като тумори, грип, артрит, сърдечно заболяване, „злополуки“ и много други страдания, включително рак, открай време смятани за нещо, което сполетява хората. Някои учени започват да вярват, че при лечението на пациентите в т. нар. последен стадий на болестта на вътрешния убиец може да се противодействува, като под каквато и да е форма на пациента се помогне да не желае болестта. В някои култури болката се лекува именно по този начин — като се осъществява пълен контрол над мозъка, и самоконтролът става равносилен на контрол над мозъка.
Мозъкът, който се състои от 10 самостоятелно функциониращи единици, има достатъчно голям обем, за да приема всяка секунда 10 нови факта. Общоприетото схващане доскоро бе, че човешкият мозък може да съхранява количество информация, равняващо се на 100 трилиона думи, и че всички ние използуваме съвсем малка част от този обем. Мозъкът е мощен апарат, който навсякъде придружава човека, и ако човек избере, може да го използува по фантастични начини, за които дори не подозира. Имайте това предвид, докато четете книгата, и се опитайте да си изберете нови начини на мислене.
Не бързайте да заклеймявате като шарлатанство контрола, за който стана дума. Мнозина лекари са имали пациенти, които са избрали физическо страдание, без то да има известна физиологична причина. Често се случва някои индивиди да заболеят от тайнствена болест, когато попаднат в затруднение. Има и такива, които избягват болестта, тъй като понякога да боледуваш е просто „невъзможно“. Така те отлагат болестните симптоми, например треската, докато важното събитие отмине, и след това рухват.
Спомням си случая на 36-годишен мъж, сключил твърде несполучлив брак. На 15 януари той решава, че на 1 март ще напусне жена си. На 28 февруари вдига 40°С и започва да повръща. Този модел се затвърждава и всеки път, когато мъжът реши да напусне жена си, се разболява от грип или получава смущения в храносмилането. Той прави своя избор. По-лесно му е да бъде болен, отколкото да поеме вината, страха, срама и неизвестността, свързани с развода.
Разгледайте обявленията, които четем и слушаме по телевизията. „Борсов агент съм… Можете да си представите напрежението и главоболията ми. Това хапче ми помага да се чувствувам добре.“ Посланието е, че ако имате определени професии и функции и заемате определени служби (учители, директори на предприятия, родители), вие не можете да контролирате състоянието си и трябва да разчитате на помощ отвън. Всекидневно ни засипват с подобни послания, чийто смисъл е пределно ясен. Ние сме безпомощни затворници, на които някой или нещо трябва да помага. Това са ГЛУПОСТИ. Само вие самият — и никой друг — можете да промените съдбата си, да се направите щастлив. Единствено вие можете да поемете контрол над собствения си ум и след това да се тренирате да се чувствувате и да се държите така, както вие сте избрали.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ИЗБОРЪТ – ИЗРАЗ НА ПЪЛНАТА СВОБОДА
Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. Задълго ви заключват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подложен и на изтезания — по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, причинявани от самия вас. Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е дали можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този избор? Някои хора избират лудостта пред това да овладеят положението. Други се отказват и започват да водят жалък живот, тъй като печалбата от полученото състрадание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.
Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещастието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, трябва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, означава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг — а не самият вие — е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други неща, които всекидневно усложняват живота ни.
Както сте свободен да изберете щастието пред нещастието, така и в безбройните случки от всекидневиетовие сте свободен да изберете само осъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръствания. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърморите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движение. Какво ще стане, ако решите да мислите нещо друго? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се научите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение — например да си свиркате, да пеете, да включите магнетофона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате уличното движение, но ще се научите — макар и твърде бавно в началото — да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.
От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненства и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, можете да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови планове, които ще ви помогнат да избягвате такива събирания в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, означава да преценявате кои хора и събития най-много ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях. Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресторанта, първо помислете защо не би трябвало да избирате да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чудесния навик да не се ядосвате, когато нещата се объркват.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА НЕ БЪДЕТЕ НЕЩАСТЕН
Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произхождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни навици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен.
Щастието е естествено състояние, съпътствуващо човека. Доказателството е очевидно, ако погледнете малките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало“ и „редно е“, които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми“. Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мислене. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Изразходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин — мислене, което поема отговорността за собствените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността не е причина да не го направите.
Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първото нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя — уф, не така бързо и рязко, — натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съединителя, после десният крак върху спирачката, но съединителят трябва да влезе надолу — ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неотклонна бдителност и след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потегляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и без да мислите. Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент, с напомняне, с усилия.
Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофиране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен живот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате всички тези пораженски чувства.Например учили са ви, че посещението при зъболекар е отвратително преживяване, свързано с болка. Винаги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казвате: „Мразя бормашината.“ Това обаче са заучени реакции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на бормашината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Можете да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка“, и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководите околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да страдате.
Може би гледате скептично на всичко това и си казвате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава.“ Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеждение, след като многократно я преобръщате в ума си — не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като повод да се откажете.
Да станете господар на себе си, означава нещо повече от това да изпробвате нови мисли. Нужна е решимост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате всяка мисъл, която поражда у вас отрицателни емоции.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ИЗБЕРЕТЕ КАК ДА СЕ ЧУВСТВУВАТЕ
Чувствата не са само емоции, които ви завладяват. Чувствата са реакции, които човек решава да прояви. Ако сте господар на емоциите си, не е необходимо да избирате самопогубващи реакции. След като научите, че можете да чувствувате това, което избирате, вие ще сте поели по пътя на „интелигентността“ — по този път няма пътеки, които водят към Н. Р. Този път ще е нов, тъй като ще приемете дадена емоция като избор, а не като условие на живота. Това е сърцето и душата на личната свобода.
Мита, че не сте господар на собствените си емоции, можете да атакувате по пътя на логиката. Овладяването на самия себе си — както мисловно, така и емоционално — можете да започнете, като използувате прост силогизъм (логическа формулировка, която съдържа първи член, втори член и извод, основаващ се върху съответствието между двата члена):
ЛОГИКА – СИЛОГИЗЪМ
ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел е мъж.
ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето.
ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ ИМА КОСМИ ПО ЛИЦЕТО.
НЕЛОГИКА – СИЛОГИЗЪМ
ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел има косми по лицето.
ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето.
ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ Е МЪЖ.
Ясно е, че когато използувате логиката, трябва да внимавате двата члена да се съгласуват. Във втория пример Аристотел може да е маймуна или къртица. Следното упражнение по логика веднъж завинаги опровергава схващането, че човек не може да владее собствения си емоционален свят:
ПЪРВИ ЧЛЕН: Аз мога да контролирам мислите си.
ВТОРИ ЧЛЕН: Чувствата ми се пораждат от мислите ми.
ИЗВОД: АЗ МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ ЧУВСТВАТА СИ.
Първият член на този силогизъм е безспорен. Човек има способността да мисли всичко, което допусне да влезе в главата му. Ако някоя мисъл ви „влезе“ в ума (вие избирате да я сложите там, макар да не знаете защо), все още имате властта да я прогоните и следователно все още владеете света на мислите си. Мога да ви кажа: „Мислете за розова антилопа“, и вие я превръщате в зелена или в мравояд, или просто избирате да мислите за съвсем друго нещо. Единствен вие контролирате какво ще влезе в ума ви като мисъл. Ако не вярвате, отговорете на следния въпрос: „Ако вие не контролирате своите мисли, то кой го прави?“ Съпругът /съпругата ви, шефът ви или майка ви? И ако те контролират мислите ви, изпратете ги на психотерапевт и вие моментално ще се почувствувате по-добре. Но вие естествено знаете, че това не е вярно. Сам вие, и никой друг, контролирате мисловния си апарат (освен в крайни случаи при промиването на мозъци или в експериментални ситуации на обуславяне, които не са част от живота ви). Мислите ви са си ваши собствени и само вие имате властта да ги задържате, променяте, споделяте и анализирате. Никой не може да влезе в съзнанието ви и да има вашите мисли така, както вие ги имате. Човек действително контролира мислите си, владее собствения си мозък и може да си служи с него, както намери за добре.
Вторият член на силогизма ви е неоспорим както от гледна точка на научното изследване, така и от гледна точка на здравия разум. Човек не изпитва чувство (емоция), преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието му. Отстранете мозъка си и способността ви да „чувствувате“ изчезва. Чувството е физическа реакция на определена мисъл. За да заплачете, за да се изчервите, за да се учести пулсът ви или за да проявите друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получите сигнал от центъра си на мислене. Ако той е увреден или прекъснат, вие не можете да изживявате емоционални реакции. При някои увреждания на главния мозък дори не се изпитва физическа болка и човек буквално може да опече ръката си върху огъня, без да усети болка. Вие знаете, че не можете да заобиколите центъра си на мислене и да изпитвате всякакви чувства само с тялото си. Следователно вторият член на силогизма е абсолютно истинен. Всяко чувство, което изпитвате, се предхожда от мисъл, а без мозък не може да има чувства.
Изводът ви също е неизбежен. Ако контролирате мислите си и ако мислите пораждат чувствата ви, то вие сте в състояние да контролирате чувствата си. А вие контролирате чувствата си, като влияете върху предхождащите ги мисли. Казано по-просто, вие вярвате, че нещата или хората ви правят нещастен, но това не е така. Човек сам се прави нещастен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си. За да стане човек свободен и здрав, трябва да се научи да мисли по-различно. След като успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства и това ще е първата крачка по пътя към личната свобода.
За да разгледаме силогизма в по-лична светлина, да си представим случая на младия административен чиновник Кал, който непрекъснато се измъчва поради това, че шефът му го счита за глупав. Кал е много нещастен, тъй като шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли Кал да бъде нещастен? Не, разбира се. Как може човек да се чувствува нещастен поради нещо, за което не знае. Следователно той се измъчва не от това, което шефът му мисли или не мисли за него, а от това, което мисли той самият. Кал се измъчва и като вярва, че това, което мисли някой друг, е по-важно от това, което мисли той самият.
Това важи за всички събития, неща и човешки гледни точки. Нечия смърт сама по себе си не ви прави нещастен. Не можете да изпитате мъка, преди да сте научили за смъртта. Следователно причина за мъката не е смъртта, а това, което си казвате по този повод. Ураганите сами по себе си не потискат. Депресията е чисто човешко явление. Ако се чувствувате потиснат поради някой ураган, това означава, че си мислите за неща, които ви потискат. Това не означава, че трябва да се залъгвате и да се радвате на урагана, но все пак се запитайте: „Защо да избирам депресията? Тя ще ми помогне ли неефикасно да се справя с урагана?“
Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контролирате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази. Анализирайте смисъла им:
„Наскърбяваш ме.“
„Караш ме да се чувствувам неудобно.“
„Не мога да чувствувам друго.“
„Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обяснявам.“
„Повдига ми се от него.“
„Височината ме плаши.“
„Засрамваш ме.“
„Тя, страхотно ме дразни.“
„Накара ме да се чувствувам глупаво пред хората.“
Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувствата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос:
„Аз се наскърбих от това, което си помислих за реакцията ти към мен.“
„Сам /сама се накарах да се чувствувам неудобно.“
„Мога да чувствувам друго, но избрах да бъда разстроен/разстроена.“
„Реших да бъда гневен/гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си — те мислят, че имам власт над тях.“
„Повдига ми се от мен самия/самата.“
„Когато се изкача нависоко, се плаша сам/сама.“
„Сам/ сам а себе си засрамвам.“
„Дразня се винаги когато съм край нея“.
„Сам/сама се накарах да се чувствувам глупаво, като реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще постъпят по същия начин.“
Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превърнали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обезкуражава логиката на втория.
Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствувате. Чувствувате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко — стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствувате нещастен, потиснат или обиден. След това започнете да анализирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ЩАСТИЕ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
За да стане човек господар на самия себе си, е необходимо да скъса с някои широко разпространени митове. Първо, със схващането, че интелигентността на един човек се измерва със способността му да решава сложни проблеми, да чете, пише и смята на определени равнища и бързо да решава абстрактни уравнения. От това разбиране за интелигентността следва, че истинската мярка за самоосъществяване е формалното образование и овладяването на книжни знания. То подхранва известен интелектуален снобизъм, който понякога има вредни последствия. Свикнали сме да смятаме за „интелигентен“ онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и е „факир“ по някой учебен предмет или в някоя област (математика, естествени науки), който има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. Въпреки това психиатричните болници са пълни с пациенти, които имат всички основания да бъдат смятани за учени хора, и с мнозина, които нямат такива основания. По-точен барометър на интелигентността е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг.
Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен. Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да решите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежавате най-сигурно оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство, или Н. Р.
Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нервно разстройство всъщност няма. Нервите не се разстройват, нито се късат. Отворете тялото на някой човек и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. „Интелигентните“ хора не получават Н. Р., защото умеят да се владеят. Умеят да избират щастието пред депресията, тъй като знаят как да се справят с проблемите в живота си. Забележете, че не казах „да решават“ проблемите. Тяхната интелигентност се измерва не със способността им да решат проблема, а с умението им да бъдат щастливи и достойни, независимо дали проблемът намира решение, или не.
Можете да определите дали сте истински интелигентен по това, как решавате да приемете неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са, общо взето, еднакви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, който общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компромисите са присъщи на човека. Също така парите, старостта, болестите, смъртта, природните бедствия и злополуките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизиращата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават Н. Р. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се срещат най-рядко.
За да се научите напълно да владеете себе си, е необходимо съвсем ново мислене. То може да се окаже труден процес, тъй като твърде много сили в обществото действуват срещу личната отговорност. Човек трябва да се довери на способността си емоционално да преживява това, което реши да преживее във всеки момент от живота си. Това е радикално схващане. Вие може би сте израсли с мисълта, че не сте в състояние да контролирате емоциите си, че гневът, страхът и омразата, както и любовта, екстазът и радостта са неща, които ви се случват. Индивидът не контролира тези неща, само ги приема. Когато настъпят тъжни събития, той естествено изпитва тъга и се надява, че скоро ще настъпят радостни събития, за да се почувствува по-добре.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА I
Бъдете господар на себе си
Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта.
Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт“. Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?“ „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?“ „Толкова ли е важно да се трупат вещи?“ „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?“ Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей… Бъди верен на себе си… Радвай се… Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой — Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото — изцяло владяно от другите — и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета система:
„Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва“? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се виждаше съвсем невъзможно, а именно — че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи… които той веднага отпъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наредбата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси — всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всичко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неустойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава“[1].
Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?“ Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.
Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие желаете.
[1] Толстой, Л. Н. Повести и разкази. В 2 тома. С, 1960, т. II, с. 143. — Бел. ред
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
В тази книга са изложени две централни теми. Едната е свързана със способността ви да правите избор, засягащ собствените ви емоции. Започнете да разглеждате живота си в светлината на всеки направен или ненаправен от вас избор. Тогава цялата отговорност за това, което сте, и за начина, по който се чувствувате, ще падне върху вас. Да станете по-щастлив и по-ефективен, ще означава с по-голяма сила да осъзнаете предоставените ви възможности за избор. ВИЕ СТЕ ОБЩИЯТ СБОР ОТ СВОИТЕ ИЗБОРИ, а аз съм достатъчно далновиден, за да вярвам, че при подходяща мотивация и старание вие можете да бъдете всичко, което пожелаете.
Втората тема, върху която се поставя ударението вкии книга, е необходимостта да се овладее настоящият момент. Отсега нататък този израз ще се среща често. Това е важен фактор, за да се освободите от слабите си места и да изградите собственото си щастие. Има само един момент, в който можете да изживявате всичко, и това е настоящето, макар че твърде много време се пилее в мисъл по минали или бъдещи преживявания. Цялостното осъществяване на вашето „сега“ е пробният камък на ефективния начин на живот, а всички видове самопогубващо поведение (слабите ви места) всъщност са опити да живеете не в настоящия, а в други моменти.
Почти на всяка страница от книгата ще се обръща внимание върху избора и изживяването на настоящия момент. Ако четете внимателно, скоро ще започнете да си задавате въпроси, каквито не са ви идвали наум досега; „Защо точно сега избирам да се чувствувам разстроен?“ и „Как мога да оползотворя по-ефективно настоящите си моменти?“. Това са въпроси на човек, който се отдалечава от слабите си места и се насочва към независимост и щастие.
Книгата завършва с кратък портрет на човека, който е елиминирал всички свои слаби места и живее в свят, управляван отвътре, а не отвън. Предназначението на следващите двадесет и пет въпроса е да измерят способността ви да изберете щастие и само осъществяване. Прегледайте колкото е възможно по-обективно въпросите, като преценявате себе си и начина, по който изживявате настоящите си моменти. Отговорите „да“ означават, че владеете себе си и умеете да правите ефективен избор:
Вярвате ли, че мислите със собствения си мозък? (Глава I)
Способен ли сте да контролирате чувствата си? (Глава I)
Можете ли да кажете, че мотивацията ви е по-скоро вътрешна, отколкото външна? (Глава VII)
Свободен ли сте от потребността от одобрение? (Глава III)
Сам ли налагате правилата си на поведение? (Глава VII)
Свободен ли сте от желанието за право и справедливост? (Глава VIII)
Можете ли да се приемате, без да се оплаквате? (Глава II)
Свободен ли сте от потребността да имате кумири, от които да се възхищавате? (Глава VIII)
Можете ли да кажете, че сте по-скоро човек на действието, отколкото на критиката? (Глава IX)
Готов ли сте да приемате тайнственото и неизвестното? (Глава VI)
Можете ли — когато описвате себе си — да избегнете абсолютните понятия? (Глава IV)
Можете ли винаги да се обичате? (Глава II)
Можете ли да пуснете собствени корени? (Глава X)
Елиминирали ли сте всички отношения на зависимост? (Глава X)
Елиминирали ли сте всяко търсене на вина и оплакване в живота си? (Глава VII)
Свободен ли сте от всяко чувство за вина? (Глава V)
В състояние ли сте да не се тревожите за бъдещето? (Глава V)
Можете ли да давате и приемате обич? (Глава II)
Можете ли да избягвате демобилизиращия гняв? (Глава XI)
Избавили ли сте се от отлагането като начин на живот? (Глава IX)
Научили ли сте се да губите ефективно? (Глава VI)
Можете ли да се забавлявате спонтанно, без предварителен план? (Глава VI)
Можете ли да цените хумора и да го създавате? (Глава XI)
Отнасят ли се с вас така, както ви се иска? (Глава X)
Можете ли да кажете, че сте мотивиран по-скоро от желание за развитие, отколкото от потребност да коригирате недостатъците си? (Глава I)
При условие, че решите да скъсате с много „би трябвало“ и „редно е“, които сте научили през живота си, във всеки момент можете да изберете отговор „да“ на всички тези въпроси. Истинският избор се състои в това, дали ще решите да бъдете свободен, или да останете прикован към това, което другите очакват от вас.
Една моя приятелка — Дорис Уоршей, — след като присъствува на моя лекция, ми посвети стихотворение, което озаглави „Нови посоки“:
„Искам да пътувам, докъдето стигна,
искам да достигна радостта в душата си,
да променя познатите предели и да усетя ум и дух да зреят.
Искам да живея,
да съществувам,
„да бъда“,
да чувам истините вътре в мен.“
Вярвам, че тази книга ще ви помогне да се избавите от всички „червеи“ или бариери, които ви пречат да изпитвате нови вълнуващи усещания и да откривате и избирате новите си посоки.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Увод
Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж завинаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от алкохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкленици, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата — неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюдават как червеят плува във водата, насочва се към стената на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разлага пред очите на всички присъствуващи. „Така — казва лекторът. — Каква е поуката?“ От задните редици един глас отчетливо отговаря: „Ясно! Който пие спирт, никога няма да хване глисти.“
Настоящата книга е пълна с такива „червеи“, т. е. вие ще чуете и ще разберете точно това, което желаете да чуете, като се ръководите от своите ценности, убеждения, предразсъдъци и личен опит. Твърде деликатно е да се пише за самопогубващото поведение и за начините, по които то може да се преодолее. На думи човек почти винаги е готов да се погледне в дълбочина, за да се промени, но поведението му често пъти показва друго. Промяната идва трудно. Ако сте като повечето хора, цялото ви същество ще се бунтува, ако трябва да се наемете да отстраните мислите, които подхранват вашите пораженски чувства и поведение. Въпреки „червеите“ обаче мисля, че книгата ще ви допадне. Аз много я харесвам. Писах я с голямо удоволствие.
Не смятам, че е редно душевното здраве да се изследва по несериозен начин, но не поддържам мнението, че това изследване трябва да бъде лишено от хумор и пълно с тайнствени термини. Старал съм се да избягвам сложните обяснения, защото не вярвам, че „да си щастлив“ е толкова трудно.
Това е естествено състояние и средствата за постигането му са във възможностите на всеки от нас. Убеден съм, че умереното съчетание на трудолюбие, ясна мисъл, чувство за хумор и самоувереност съставя ефективния начин на живот. Не вярвам в заплетени формули или в исторически екскурси в собственото минало, които разкриват, че някой е бил възпитаван спартански и друг е виновен за това, че той е нещастен.
В книгата е представен приятен подход за постигане на щастие, който се основава върху отговорността и ангажимента ви към самия вас, върху апетита ви за живот и желанието да бъдете всичко, каквото изберете в момента. Това е прост и разумен подход. Ако сте здрав и щастлив човек, можете да си кажете; „И аз бих могъл да напиша тази книга.“ И ще бъдете прав. Не ви е нужна професионална подготовка и докторат по психотерапия, за да разберете принципите на ефективния начин на живот. Те не се учат в училище или в книгите. Ще ги научите, като се посветите на собственото си щастие и като правите нещо за него. Аз работя над това всеки ден, като в същото време помагам на другите да правят подобен избор.
Всички глави в тази книга са написани като сеанс по психотерапия. Целта на този подход е да предложи максимална възможност да си помогнем сами. Най-напред се изследва определено слабо място, или вид самопогубващо поведение, и се разглеждат историческите му прецеденти в нашата култура (и следователно у самия вас). Главното е да ви се помогне да разберете защо сте уловен в капана на този вид поведение. След това подробно се разглеждат специфични негови елементи. Видовете поведение, за които говорим, са всекидневни действия — на пръв поглед напълно приемливи, но в действителност вредни за собственото ви щастие. Не даваме примери от клинични случаи на тежки емоционални разстройства, а разглеждаме само всекидневните невротични послания, които всички ние излъчваме. След като правим преглед на видовете поведение, свързани със слабото ви място, изясняваме причините за следването на поведение, което не ви прави щастлив. Това предполага сериозен поглед към системата от психични защитни механизми, която сте си изградили, за да поддържате даден вид самопогубващо поведение, вместо да се откажете от него. Във всяка глава този раздел прави опит да отговори на въпросите: „Какво печеля с поведението си?“ и „Защо имам такова поведение, щом то ми вреди?“ Като изследвате поотделно слабите си места, сигурно ще забележите, че във всеки от разделите за „печалбата“ има подобни послания. Ще установите, че причините за невротичното ви поведение до голяма степен са сходни по отношение на всички слаби места. Общо взето, по-безопасно е да се придържате към заучена реакция, макар тя да е самопогубваща. Освен това, като не засягате слабите места, необходимостта да се промените и да поемете отговорност може да отпадне. Тези печалби от безопасност и сигурност ще се споменават в цялата книга. Ще започнете да разбирате, че психичните ви защитни механизми действуват, за да свалят от вас вината и да държат настрана възможността за промяна. Фактът, че поради една и съща причина следваме редица форми на самообезличаващо поведение.
В края на всяка глава се предлагат ясни стратегии за елиминиране на самообезличаващото поведение. Тази структура точно отразява съдържанието на сеанс по психотерапия: а именно анализ на проблема и проявите му, разглеждане на пораженското поведение, поглед към причините, които го обуславят, и предлагане на конкретни стратегии за елиминиране на слабото място.
Понякога може да ви се стори, че този подход се повтаря. Това е добър признак — признак на ефективно мислене. От години работя като психотерапевт и зная, че ефективното мислене — което може да промени дадено самопогубващо поведение — се проявява не само защото нещо е казано. Едно прозрение трябва да се повтаря — веднъж, два, три пъти. Едва когато изцяло го възприемете и разберете, започвате да променяте поведението си. Поради тази причина някои теми трябва многократно да се повтарят на страниците на тази книга — така, както се подхващат в последователни сеанси по психотерапия.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Читателят на тази книга едва ли се нуждае от преразказване на основните идеи на Дайър. Авторът ги представя така разбираемо, убедително и дори занимателно, че е най-добре да бъдат почувствувани и разбрани от неговото изложение. Предговорът към книгата няма такава цел. Тя принадлежи към тези четива, които ни въвличат непосредствено в разсъжденията на автора, правят ни съпричастни към неговите идеи и ни подготвят вътрешно да ги използваме в собствения си жизнен опит.
Не ми се иска да подмина обаче някои негови постановки, чиито категорични формулировки звучат смущаващо, влизат в разрез с утвърдените ни представи за нормите на междучовешко общуване и поради това биха предизвикали съмнения относно нравствените ефекти на тяхното прилагане. Понятно е, че неговите апели да обичаме себе си, да се освободим от миналото си, да не се съобразяваме с условностите, да не се интересуваме от одобрението на другите хора, да не се стараем да даваме всичко, на което сме способни, да не се позоваваме на справедливостта, когато обосноваваме собствените си постъпки, да обявим независимост и други подобни — могат да се схванат първоначално в техния конкретен морален контекст. Тази реакция е също разбираема, като имаме предвид начините, по които сме възпитавани — психологическата тъкан на човешките постъпки никога не е била отделяна сама по себе си и разглеждана встрани от моралния дидактизъм. Поради това не само учителите, но и ние във всекидневието интерпретираме човешките прояви предимно в морални, а не в психологични категории.
Може би точно тези ефекти на традиционното възпитание е имал предвид психотерапевтът, за да формулира своите изходни тези по такъв предизвикателен начин. Такива постановки наистина трябва да предизвикат емоционална реакция и съпротива, за да се подготви почвата за собствено психологичното им тълкуване, за откриване на нови възможности да възприемаме себе си и собственото си поведение. Иначе тяхното „дешифрира-не“ в текста може би няма да разчита на достатъчна емоционална ангажираност.
Впрочем читателят сам ще се увери, че психологическият „превод“ на авторовите изходни тези далеч не заплашва чистотата на моралното ни съзнание. Ние ще разберем, че повикът да обичаме себе си не внушава его-центризъм, а необходимост от изграждане на самоуважение. То няма нищо общо със себеизтъкването, „което е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със самопрезрение“. Ще се убедим, че желанието да търсим одобрението на другите хора е естествено, но когато това се превърне в потребност, ние трудно можем да постигнем само осъществяван е. Ще открием изненадани, че етикетите, които си поставяме като обобщение на досегашните си прояви, са по-скоро спирачка за нашето конструктивно развитие, отколкото израз на самокритичност. Ще съумеем да погледнем на безбройните условности в нашия живот не само като на общовалидни закони, изискващи уважение, но и като пречки за развиване на вътрешния самоконтрол и поемането на отговорност за собствените ни постъпки. Ще открием в концепциите за справедливост не само израз на стремежа към нравственост, но и възможност да оправдаваме собствените си самопогубващи стратегии на действие. И най-накрая ще се убедим, че нашата способност за вътрешна промяна е част от независимостта на нашето собствено Аз и че промяната зависи от избора, който ние сами ще направим.
Ето защо психологическият еквивалент на подобни, тези ни най-малко не съдържа схващания, че преодоляването на слабите ни места трябва да става за сметка на принципите на социалното общежитие и моралните норми на общуването. По-скоро той ни проправя пътя към такова мислене, при което ще открием в разбираемите и обосновани от здравия разум постъпки прояви на невротично и самопогубващо поведение, ще разберем „печалбите“ от това поведение и най-вече начините да се освободим от него.
Всички обходни пътища към рушене на самопогуб-ващите себепредстави и действия водят до постепенно разкриване на творческите възможности на отделната индивидуалност. Защото творчеството не е само „елитарна“ дейност на откриване и създаване на новото. Творчеството се проявява и тогава, когато решаваме проблеми вътре в нас, когато вземаме важни житейски решения, когато открием конструктивен способ за преодоляване на трудностите във всекидневието. За хуманистично ориентираните психолози саморазвитието и актуализацията на вътрешните потенциали на личността е също проява на творчество. Имаме основание да смятаме, че освобождавайки се от слабите си места, човек разширява сам възможностите за проява на творческите си способности.
Моделът на „човека, освободил се от всички слаби места“, който ще намерите в края на тази книга, би могъл да ни изглежда малко идеализиран и дори непостижим. Но ние нищо няма да загубим, ако се опитаме да се възползуваме от стратегиите на психо терапевт а, да променим нашето мислене и да отстраним онези свои действия, които ни създават напрежение и неудовлетвореност. Дори да открием в себе си само някои щрихи на „освободения“ от слабите си места човек, това ще означава, че сме открили собствените си възможности за контрол и саморазвитие, които са практически неизчерпаеми.
Вярвам, че увлекателната книга на Уейн Дайър ще ни предизвика да търсим неизползуваните възможности в себе си, да погледнем на затрудненията си по друг, по-градивен начин и ще ни стимулира да отделяме повече внимание към силните страни на нашето Аз . Нека не приемаме тази книга само като сборник от психологични рецепти, които практически ще ни помогнат да се освободим от слабите си места. Тя е и извор на идеи, с които съвременната практическа психология подпомага пълноценното саморазвитие и с това утвърждава високохуманната си роля в обществото.
Иван Паспаланов
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Днес механизмът на защитите бива означаван и с други понятия, осветлява се от алтернативни на психоаналитичната доктрина теоретични позиции и се интерпретира в по-крупни концептуални схеми[1].
Социално-културните възбудители на съпротивите при разпознаването и преодоляването на слабите ни места трябва да бъдат видени най-напред в по-широки рамки: статуса на личността в семейството и обществото, моделите на оценяване, концепциите за личностно развитие и възпитателен идеал, характеризиращи различните общества и култури. Това е твърде пространна проблематика[2], затова тук бих визирал само ефектите на семейното възпитание и най-вече на образователната система. Традиционните възпитателни подходи се крепят върху санкциониране на отклоненията от нормите и предписанията, налагани от обществото и възрастните. Преобладаването на наказанията над поощренията е тенденция не до там чужда и на нашите възпитателни традиции. Особено неблагоприятен ефект (който се преоткрива в избирателното отношение към темата за слабостите) има етикирането.
Този широко разпространен феномен в образователната практика се проявява в обобщаване на някаква проява, постъпки или дадено качество на поведението и разпростирането им върху личността като цяло. Етикети като „неспособен“, „буен“, „двойкаджия“, „недисциплиниран“, „изоставащ“, „труден“, „непоправим“ и други подобни изпълват училищния речник и ние ги приемаме като нещо естествено или най-малко — неизбежно. Рядко си даваме сметка обаче, че тези схематизирани и стереотипизирани етикети закриват от нашия поглед широкия спектър от индивидуални характеристики на личността, фиксират въздействията и оценките само върху едно качество и блокират възможността за градивно преодоляване на слабостите. Като прибавим и нашата културна предразположеност да обсъждаме по-често (и, изглежда, по-охотно) сенчестите страни, а не светлите прояви на хората около нас, да поставяме оценки и да правим квалификации в повечето изказвания, засягащи проявите на другите, става понятно нежеланието на човек да слуша за слабостите си. Немалък дял в изграждането на психични бариери към темата за слабостите има и неблагополучната практика от 50-те години личните проблеми да се правят достояние на колектива, да се обсъждат публично и да се вземат колективни решения за изправяне на слабостите. Рецидиви на тази практика, базирана върху непризнаване на личностната автономия и неприкосновеността на вътрешния свят на отделния човек, намираме до днес най-вече в училищното възпитание. Макар и поосвободено от строго-официалните си одежди и организационния патос, публичното обсъждане на лични неблагополучия и проблеми трудно може да постигне градивен терапевтичен ефект. То по-скоро засилва вътрешните съпротиви спрямо въздействия „отвън“, поражда недоверие към училищната институция, а понякога и асоциални реакции.
Очевидно подходите за намеса в личните проблеми и коригиране на слабостите трябва да бъдат преди всичко психологически съобразени. Не е случайност постоянно растящата популярност на психологическите консултации и кабинетите по психотерапия в развитите страни. Интересът към тази хуманна дейност на психолозите започна да се пробужда и у нас. Мисля, че книгата на американския психотерапевт Уейн Дайър се появява тъкмо навреме. Тя ще разсее много предубеждения и неправилни представи за възможностите ни да преодолеем вътрешните пречки към едно хармонично съществуване и реализиране на собствените ни възможности и ще ни предложи подходи за справяне с психологичните проблеми, разбираеми и достъпни за всеки от нас.
Дайър не е афиширал принадлежността си към точно определена школа в психотерапията. Все пак за читателя няма да е без значение да знае, че той не е психоаналитик. Неговите въздействия не разчитат на бавното и мъчително търсене на изтласкани преживявания в дебрите на безсъзнателното. Тъкмо обратно — терапевтичният му подход се гради върху стратегия, която залага на активността на всеки негов клиент, при това активност, използваща предимствата на нашето мислене. Лайтмотивът на неговата концепция би могъл да бъде съвсем накратко изразен като „ефективно мислене срещу самопогубващото поведение“.
Опитният психотерапевт успява да ни убеди, че повечето от причините за нашите затруднения се крият в самите нас и че до голяма степен от самите нас зависи дали ще се чувствуваме пълноценни, или не. Тоест ние имаме възможности да избираме: дали ще останем във властта на „самопогубващите“ капани, дали ще се отдадем на нашите емоции на тревога, вина, несигурност, дали ще продължим пасивно да преживяваме собствената си неудовлетвореност, или ще използваме мисленето си, за да открием грешките в „субективната“ си логика и изградим концепция за конструктивна промяна.
[1] У нас цялостна и оригинална теоретична схема за обяснение на защитните феномени е разработена от проф. К. Заимов. Вж: К. Заимов. Афективни параадаптивни реакции на личността. С, Медицина и физкултура, 1981
[2] Историко-етнографски анализ на различните културни модели на социализация на детето можете да намерите в: И. С. Кон. Ребенок и общество. „Наука“, М., 1988.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://www.izvorite.com/
Вашите слаби места
Уейн Дайър
Как да се освободим от самопогубващото поведение
Цялата теория за Вселената е безпогрешно насочена към една-единствена личност — към самия вас.
Уолт Уитмънд
Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че можем да преодолеем слабостите си.
Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм си непохватна…“, или — „стеснителна“, „нервна“…), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив…“, „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия…“), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си“), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат…“), като съвсем естествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз…“) и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам“, „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам…“). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако нямахме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите“, изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?
Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната.
Представите ни за вътрешната динамика на личността биха били непълни и твърде огрубени, ако пренебрегнем съществуването на т. нар. „психични защити“. Зигмунд Фройд пръв стигна до идеята, че в личността съществуват защитни механизми, които балансират противодействуващи сили в психичната система, отдалечават от съзнанието неприемливи и травмиращи представи и заедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея, доразвивана и коригирана от всички известни представители на психоанализата, постепенно се освободи от вездесъщата сянка на сексуално-либидонозните подбуди и днес се приема като най-съществената в психоаналитичния принос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея е способността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тази интеграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателно трансформиране на различни психични съдържания (представи, идеи, изживявания), а също и на смисъла на въздействията от обкръжението. Защитите, с други думи, не премахват обективните предпоставки на вътрешното напрежение — те по-скоро ликвидират неговите психични симптоми (изживявания на страх, тревожност, вина и т. н.), като маскират предпоставките им.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://www.izvorite.com/
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече