ПОДГОТВЯНЕ НА ПОЧВАТА

Десетте архетипни енергии, които вдъхват живот на всичко във Вселената. Механизмът на сътворението според Кабала

..Знайте: нищи не е сигурно.“

Всичко е едно и едното е всичко

Преди градинарят да реши какво дърво да засади, струва си да проучи особеностите на почвата и климата, за да се увенчаят усилията му с най-голям успех. Би било глупаво да засее наслука цитруси в задния си двор, ако живее при студен северен климат. По същия начин и ние сме длъжни да отдадем известно уважение и внимание на основната история и …механизмите“ на действие на Дървото на живота, ако искаме да съчетаем усилията си с най-добрия шанс да получим плод. Все едно, че четем указанията за засяване на гърба на пакетчето със семена.

Историята на Дървото започва от празнотата. Всички религиозни космологии споделят идеята, че всичко е възникнало от нищото. В Библията това състояние се нарича Тоху Вавоху – „А земята беше безводна и пуста“ (Битие 1:2). Вавилонският мит „Енума Елиш“ твърди, че в началото „боговете били безименни, без природа и бъдеще“. Тонгва – коренните жители на района, където днес се намира Лос Анджелис – почитат Куаоар, безформената сила, която с песен създала Небето-баща. Земя-та-майка и Слънцето-дядо. През осми век преди Христа, гръцкият писател Хезиод обяснява, че светът се е появил от безформена тъмнина, която той нарича хаос или „зееща пустота“. Скандинавската митология я нарича „Гинунгагап“ – „зееща празнина“, а будизмът -Хунята“.

„Брахман е празнотата, истинската радост, която е същата като празнотата. Празнотата, наистина, е същото като радостта“ – съгласяват се индуистките „Упанишади“. Будистите посрещат всеки изгрев с хипнотичното „Праджнапарамита Хридая: Сърце на съвършената мъдрост“, за да затвърдят тази толкова важна истина: „формата е празнота, празнотата е форма. Няма очи, уши, нос, език, тяло, ум. Няма мен, няма теб. Всички неща са преходни.“ Даоисткият учител Куан-дзъ пише: „Даото на небето е празно и безформено.“ А блестящият китайски мъдрец Лао-дзъ, този ненадминат по мъдрост фокусник, който влага Божиите формули в гатанки, ни припомня (виж предишната страница), че Нищото всъщност е единственият сигурен факт. единственото, на което можем изцяло да разчитаме.

С това се съгласява дори и науката. През декември 2000 г., в статия за провеждащите се изследвания върху полето на Хигс (хипотетичната скрита структура на Вселената). „Лос Анджелис Таймс“ съобщава, че без това поле „Вселената още щеше да си бъде като в зората на времето – безформена мъгла от частици и сили, еднородна, без гравитация, електричество, кварки, атоми или звезди. С други думи, продължава статията, целият Космос, всичко на този свят някога е било „необособен хаос“, физиците пък твърдят, че Големият взрив, от който е родена нашата Вселена, е започнал от една-единствена безкрайно малка и безкрайно плътна точка, която е избухнала и се е образувал познатият ни свят.

Това не е религия или някаква езотерика, а чиста наука от Харвард. Преди Големия взрив всички сме били натъпкани в тази точка без измерения. Абсолютно всички. И всичко: Дева Мария, нарциси, комари, атомни бомби, супермодели, верижни триони и секвои, анархисти и министър-председатели, микроби, вие и хунът Атила. Сега възприемаме всички тези пеша като обособени само защото отделните частици, които са се материализирали от експлозията, са изстивали с различна скорост. Някои са отлетели на изток, други – на юг. Но в самото начало, в същността си. всичко е  Едно и също. ..Няма вече юдеин., нито елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте.“ учи „Новият завет“ (Послание до Галантните 3:28)

И така –  как сме се озовали тук?

Представете си Създателя като художник, който създава Космоса по свой образ и подобие, като автопортрет. Първо му трябва платно, върху което да сътвори небесния си шедьовър. Платното е празнотата – първият, незапълнен етап на всяко творение. После му трябва Светлина. Опитвали ли сте се да рисувате на тъмно? Не можете да различите цветовете. Затова Бог казва: „Нека бъде Светлина“ – и светлината е запалена. Това запалване на Светлината астрофизиците наричат Големия взрив. После Бог се хваща за боите – основните космически цветове. Божиите бои са не друго, а десетте архетипни енергии, десетте сфери на Дървото на живота, всяка от които вибрира със свой тон и честота, докато се смесва с другите сфери върху празното платно.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net