Skip to content
УЕЙН ДАЙЪР
Ще го видиш, когато повярваш в него
Пътят към вашата лична трансформация
Психология на човешкото всекидневие
Джон Куинси Адамс е добре, но къщата, в която живее сега, е порутена. Тя е почти пред рухване. Изминалото време и сезоните почти са я разрушили. Покривът й е напълно изкорубен. Стените са доста разрушени и се люлеят от всеки повей на вятъра. Мисля, че Джон Куинси Адамс много скоро ще трябва да се изнесе оттам. Той самият обаче е добре, доста добре.
Джон Куинси Адамс
Въведение
Не можете да изпиете думата „вода“, формулата Н2О не може да държи кораба на повърхността на водата. Думата „дъжд“ не може да ви намокри. Трябва да изпитате на живо водата или дъжда, за да знаете наистина какво означават тези думи. Защото сами по себе си те ви държат на няколко крачки от опита.
Така е и с всичко, за което пиша в тази книга. Това са думи, чийто смисъл е да ви заведат до прекия опит. Ако думите, които пиша, ви звучат като верни, е много вероятно да приемете представените тук идеи и да създадете собствен опит посредством тях. Аз вярвам в тези принципи, през цялото време виждам как работят и искам да споделя своя опит за това, как те са работили при мен.
В своя живот вие също до голяма степен виждате онова, в което вярвате. Ако например силно вярвате в оскъдицата, редовно мислите за нея и я превръщате в център на своите разговори, аз съм напълно убеден, че виждате доста много оскъдица в живота си. От друга страна, ако вярвате в щастието и изобилието, ако мислите само за тях, говорите за тях с другите и действате съобразно вашата вяра в тях, човек може спокойно да се обзаложи, че вие виждате онова, в което вярвате.
1
24 А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,
2 Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,
3 и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!
5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!
7 ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази
земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми.
8 Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.
10 И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в
града на Нахор.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!
13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.
14 Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От
това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.
15 Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16 Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18 А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22 И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26 Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на
братята на господаря ми!
28 А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.
29 А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето,
той стоеше при камилите до извора.
31 И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.
32 И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с
него.
33 И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.
35 ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.
37 И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,
38 а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.
39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.
40 Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми
дом.
41 Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,
43 ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! —
44 и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия.
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.
47 Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на
ръцете й,
48 и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата
на господаря ми.
49 И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.
50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.
51 Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.
52 Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята.
53 И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й.
54 После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.
57 А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.
58 И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му.
60 И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!
61 И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.
64 И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.
65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.
2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.
6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,
7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.
12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.
13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
15 Тогава Бог говори на Ной и каза:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно#букв.: гъмжат# по земята, да се плодят и да се умножават по земята.
18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.
19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.
20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.
22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече