Skip to content
КОЛКО ВАЖНО Е ДА ЖИВЕЕТЕ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ
Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в основата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „сега“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Проблемът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето)“ „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре.“ „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсионер.“
Избягването на настоящия момент е станало своеобразна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволствието в нашето „сега“, а означава избягване на щастието завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настояще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно ни убягва.
Болезненото избягване на настоящия момент приема различни форми. Ето четири типични примера на такова поведение.
Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пълно настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всичко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за минали и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да се изпита наслада от природата в настоящия миг.
Мисис Санди Шор отива на островите да се забавлява и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у дома.“
Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне половия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя фантазира за отсъствуващия си любовник.
Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсредоточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на четене, а настоящите му моменти са били погълнати отмисли за снощния филм или от тревоги за утрешния изпит.
Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си позволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаленията са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето.
Честото бягство от настоящето води до идеализиране на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специалното събитие — завършване на университета, сватба, раждане на дете, повишение в службата, — животът ще започне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значение на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“
Разбира се, когато едно събитие не отговори на очакванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия момент.
Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:
„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага… Живей)“
Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че рядко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настоящето. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да ги изгубите завинаги.
Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази книга. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свободен, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да направи този избор.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Съвършенството на бебетата
Колко съвършени сте били, когато сте били малко бебе. Бебетата не е необходимо да правят каквото и да е, за да станат съвършени. Те вече са такива и се държат така, като че ли знаят това. Те разбират, че са центърът на Вселената. Не ги е страх да си поискат онова, което желаят. Свободно изявяват емоциите си. Вие веднага разбирате, когато бебето се ядоса, всъщност дори и на съседите им става ясно какво е настроението му. Знаете също и кога е щастливо, защото усмивката му огрява цялата стая. Бебетата преливат от любов.
Малките бебенца ще загинат, ако не получават любов. Като пораснем, се научаваме да живеем без нея, но те не могат да понесат това. Те обичат всяка част от телцата си, дори и изпражненията си. Те са невероятно смели.
И вие сте били такива. Всички сме били такива. След това сме се вслушвали във възрастните около себе си, които са се научили да се страхуват, и сме започнали да отричаме собственото си величие.
Никога не вярвам на клиентите, когато се опитват да ме убедят колко ужасни са или пък колко недостойни за обич са. Моята работа е да ги върна назад във времето, когато са знаели как наистина да се обичат.
Упражнение: огледало
След това помолвам клиента да вземе едно малко огледало, да се погледне в очите и да си каже името, последвано от: „Обичам те и те приемам точно такъв (такава), какъвто (каквато) си.“
Това е толкова трудно за много хора. Рядко следва спокойна реакция, да не говорим за наслада от това упражнение. Някои се разплакват или са близко до сълзите, някои се ядосват, други омаловажават чертите си или качествата си, а има и такива, които настояват, че не могат да направят това. Веднъж дори един мъж захвърли огледалото на другия край на стаята и искаше да избяга. Трябваше да минат няколко месеца, преди да успее да започне работа върху себе си с помощта на огледало.
Години наред съм гледала огледалото и само съм критикувала това, което виждам. Когато си спомням за безкрайните часове, които съм отделяла, за да си оскубя веждите, за да имам приемлив вид, сега се развеселявам. Но помня, че тогава ме беше страх да погледна в собствените си очи.
Това просто упражнение ми показва много неща. За по-малко от час успявам да достигна до същността, скрита под външния проблем. Ако работим само на нивото на проблема, можем да отделим безкрайно много време, отработвайки и най-дребните подробности. Но в момента, в който смятаме, че всичко е „поправено“, той ще възникне на друго място.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възможности? Ако искате да се радвате на предимствата, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мълчание, медитация и въздържане от преценки. Времето, прекарано сред природата, също ще ви даде достъп до присъщите на полето свойства: безкрайна съзидателност, свобода и блаженство.
Да упражнявате мълчание, означава, че се задължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изискват периодично да се оттегляте от речевата активност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражнявате мълчание, това води до нарушаване на вътрешния ви диалог.
Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълчание. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в продължение на един час. От време на време упражнявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.
Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, които направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и безпокойство. Но ако проявят упоритост, вътрешният им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие – богът, духът, този, който решава – няма да проговорите, точка. После, когато вътрешният диалог се уталожи, вие започвате да възприемате покоя в полето на чистата потенциалност.
Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарвате известно време в медитация. В идеалния случай би трябвало да медитирате най-малко по трийсет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате полето на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корелация (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свързано с всичко останало.
От петия духовен закон, закона за намерението и желанието, ще разберете как да внесете в това поле слаб импулс на намерение, който ще бъде последван спонтанно от сътворяване на желаното от вас. Ала преди това трябва да практикувате мълчание. Мълчанието е първото изискване, за да покажете своите желания, защото в покоя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрайност от елементи.
Представете си, че хвърляте камъче в спокойно езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъче. Точно това правите и когато навлизате в полето на чистата тишина и внасяте своето намерение. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватното съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите нищо. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ.“ Това може да бъде постигнато само чрез медитация.
Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно определяне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, класифицирате, лепите етикети, анализирате, вие внасяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката“ между мислите.
Пролуката е вашата връзка с полето на чистата потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мислите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.
В „Учебник за чудеса“ има една молитва, в която се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става.“ Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се придържате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо“ или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка.“ След това можете постепенно да удължавате времето.
Посредством мълчанието, посредством медитацията и посредством въздържането от преценка вие ще получите достъп до първия закон, закона за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно време в пряко общуване с природата. Времето, прекарано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всички елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувство на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на природата също ще ви помогне да стигнете до полето на чистата потенциалност.
Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинска същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.
Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимоотношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате вина, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Колкото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основни проблеми на битието ви; само близостта с Бога ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато действително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъстоянието или изпълнението на желанията си, защото ще разберете, че в основата на всяко материално богатство е жизнената енергия, че то е чиста потенциалност. А чистата потенциалност е вашата истинска природа.
Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на безкрайната съзидателност и чистото знание. Австрийският мислител и писател Франц Кафка е казал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти.“
Изобилието на Вселената – разточителното й многообразие и богатство – е израз на съзидателния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до неговата безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще трябва да преодолеете турбуленциите на своя вътрешен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, ограничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществуване на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, обстоятелства, хора и предмети.
Приемайки спокойно това деликатно съвместно съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията – квантовата мощ, нематерията, която е източник на материалния свят. Този свят на енергия е флуиден, динамичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.
Покоят сам по себе си е потенциал за съзидание; движението само по себе си е съзидание, ограничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески заложби във всички направления – там, където ви отведе силата на вашето внимание.
Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотичното движение около вас никога няма да ви предложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чистата потенциалност.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече