Skip to content
УЕЙН ДАЙЪР
Ще го видиш, когато повярваш в него
Пътят към вашата лична трансформация
Психология на човешкото всекидневие
Джон Куинси Адамс е добре, но къщата, в която живее сега, е порутена. Тя е почти пред рухване. Изминалото време и сезоните почти са я разрушили. Покривът й е напълно изкорубен. Стените са доста разрушени и се люлеят от всеки повей на вятъра. Мисля, че Джон Куинси Адамс много скоро ще трябва да се изнесе оттам. Той самият обаче е добре, доста добре.
Джон Куинси Адамс
Въведение
Не можете да изпиете думата „вода“, формулата Н2О не може да държи кораба на повърхността на водата. Думата „дъжд“ не може да ви намокри. Трябва да изпитате на живо водата или дъжда, за да знаете наистина какво означават тези думи. Защото сами по себе си те ви държат на няколко крачки от опита.
Така е и с всичко, за което пиша в тази книга. Това са думи, чийто смисъл е да ви заведат до прекия опит. Ако думите, които пиша, ви звучат като верни, е много вероятно да приемете представените тук идеи и да създадете собствен опит посредством тях. Аз вярвам в тези принципи, през цялото време виждам как работят и искам да споделя своя опит за това, как те са работили при мен.
В своя живот вие също до голяма степен виждате онова, в което вярвате. Ако например силно вярвате в оскъдицата, редовно мислите за нея и я превръщате в център на своите разговори, аз съм напълно убеден, че виждате доста много оскъдица в живота си. От друга страна, ако вярвате в щастието и изобилието, ако мислите само за тях, говорите за тях с другите и действате съобразно вашата вяра в тях, човек може спокойно да се обзаложи, че вие виждате онова, в което вярвате.
1
Писането е мощен инструмент, чрез който можем да се разтоварим и да анализираме своя живот. Често ни се случва в определени моменти от живота в нас да напира желанието да споделим знание или мнение по дадена тема, но обстоятелствата да не ни го позволяват или ни липсва смелост, за да го направим. Така всичко неизказано в нас като тежест седи, изплувало на повърхността на нашето съзнание, чакайки да бъде споделено. Чрез писането можем от тази тежест да се освободим и така място за ново знание да направим, което отново да изплува на повърхността от нашето подсъзнание. Също така писането може да ни помогне, когато се затрудняваме да подредим своите мисли в съзнанието ни и така по този начин ни е трудно до крайно решение да стигнем, в такъв случай можем всички мисли на лист хартия да изпишем като по този начин ще имаме възможността по-глобално на тях да погледнем, достигайки по-лесно до крайното решение. Писането е също начин за споделяне на знание и енергия, която може много да помага на останалите. Чрез писането можеш да споделиш частица от своята енергия, която да помогне в точното време на всеки, който има нужда от нея. Не го пренебрегвайте, а го използвайте, защото писането може много да ви помогне да стигнете до там, за където сте се запътили, подпомагайки ви с многобройните блага, с които то ви дарява.
Откъс от книгата „ДА ОТКРИЕШ ЩАСТИЕТО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ – Част от поредицата да погледнеш на живота от високо“
ГЛАВА 8.
1. А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.
2. И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
3. Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.
4. И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
5. А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
6. Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
7. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
8. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
9. защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
10. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
11. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,
12. а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.
14. Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,
15. и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
16. А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,
17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.
18. И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
19. Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20. А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23. И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
25. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
26. А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
27. А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
28. И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
29. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
30. А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
31. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
32. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
33. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
34. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
13 И Аврам излезе от Египет, той и жена му, и всичко, което имаше, и Лот с него, и замина към южната страна.
2 А Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той минаваше постепенно чак до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, където първоначално беше издигнал олтара. И там Аврам призова Името на ГОСПОДА.
5 Също и Лот, който ходеше заедно с Аврам, имаше овце и говеда, и шатри.
6 И земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много и не можеха да живеят заедно.
7 И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.
8 Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя!
9 Не е ли пред теб цялата земя? Моля ти се, отдели се от мен! Ти ако отидеш наляво, аз ще отида надясно; или ти ако отидеш надясно, аз ще отида наляво.
10 И Лот повдигна очи и видя цялата околност на Йордан, която, преди ГОСПОД да беше унищожил Содом и Гомора, цялата се напояваше добре, като ГОСПОДНАТА градина, като
египетската земя, до Сигор.
11 Затова Лот си избра цялата околност на Йордан. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в земята Ханаан, а Лот се засели между градовете на Йорданската околност и поставяше шатрите си докато стигна до Содом.
13 А содомските мъже бяха твърде лоши и грешни пред ГОСПОДА.
14 И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, където си, и погледни към север и юг, към изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.
17 Стани и обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам.
18 Тогава Аврам вдигна шатрите си, дойде и се засели при Мамвриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на ГОСПОДА.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
,,На Ж.,
алхимик, който познава тайните на Великото творение и си служи с тях
„И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.“
Лука, 10:38-42
(Копирах тук текста от Синодалното издание на Библията, защото цитатът не беше абсолютно точен. Бел. от Виктор от http://bezmonitor.com)
Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис — хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
— Защо плачеш? — попитали ореадите.
— Плача за Нарцис — отвърнало езерото.
— О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — продължили те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
— Нима Нарцис беше красив? — попитало езерото.
— Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? — отговорили изненадани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
— Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
— Каква хубава история! — рече Алхимикът.
Паулу Коелю
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече