РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

 

 

 

 

Преди няколко години преживях операция, която според специалистът, който ми спаси живота и ми каза: ,,ако беше се забавила още няколко минути нямаше да си говорим в момента‘‘. Личната ми лекарка не виждаше нищо спешно в ситуацията. Когато пристигна у дома тя ме погледна и първата й реплика беше „да не се излагам“.

 

 

Но преди това какво  се случи всъщност.

 

 

Една сутрин едва станах от леглото. Беше ми много лошо – толкова лошо, че не можех да се позная и имах болки най – вече в коремната област. Никога не съм се чувствала така. Реших, че ще ми мине и зачаках отшумяване на болката, връщайки се отново в леглото.

 

 

По едно време станах и запълзях към огледалото. Не можех да ходя, (това не беше ми се случвало). Отидох до огледалото да се погледна и съзрях съвсем друг човек. Така бях посиняла и побеляла едновременно, че сама се стреснах от образът, който ме гледаше от  огледалото. Приличах на жив мъртвец. Обадих се на приятелка за помощ, която не можеше да реагира на момента и каза, че като й остане време ще мине. Реших, да се пробвам сама да ида при личния си лекар да ме прегледа и да каже какво ми има. Правих опити да се обличам с много забавени движения. Усетих се, че ми трябва много време, за да си облека блузата. Едва си вдигнах горницата, когато изведнъж се изтрополих на земята. Нямам идея колко съм стояла в безсъзнание, но в момента, в който се осъзнах започнах отново борба с жилетката. Случи се същото. Отново не знаех колко съм стояла така. В момента, в който дойдох на себе си реших, че няма да се обличам и ще се обадя на лекарката да дойде у дома, защото аз не мога да отида при нея. Звъня й, обяснявайки с много тих глас каква е ситуацията, и че няма как да стигна до нея, защото припадам като стана от леглото. Тя на свой ред ме попита дали съм си платила здравните осигуровки, за да може да дойде до вкъщи. Позамислих се кога последно съм ги плащала. Знаех, че имам пропуснати плащания, но забравих колко са. Отговорих, че в момента не се сещам. Докато говорим, тя сяда пред компютъра, за да провери. След което, повишавайки тон ми обясни, че имам пропуснати вноски за четири месеца. А тя е на работа в момента, и когато й остане време ще дойде. Посъветва ме през това време да взема кисело мляко със сол  и кафе, за да си кача кръвното. Според нея проблемът е от ниско кръвно. Затворих слушалката. Сетих се, че нямам в къщи кисело мляко, нямах и кафе. Легнах отново в леглото, да ми помине малко, за да мога да отида да си купя поръчаните неща.

 

 

По едно време се звънна  на врата. Едва станах от леглото. Още не бях прекосила стаята, когато отново паднах на земята. Помъчих се да извикам да почакат, но не знаех дали някой ме е чул. Отново се помъчих  да извикам с немощен глас. Молих се поне втория път да са ме е чули. Не знам колко време мина докато стигна до вратата, но имах чувството, че е много, докато  Там беше личната ми лекарка. Поканих я вътре и тя влезе. Обърнах се , за  да отида към стаята с леглото и пак паднах на земята. В един момент усетих шамари по лицето си и отворих очи. Лекарката започна да ми се кара, като ми каза да не се лигавя, а да се стегна и да стана, че не може да ме вдигне сама. Стегнах се и станах. Зачудих се дали докторката се държи с всички пациенти така или само с тези, които не са си платили здравните осигуровки. Нямаше как да разбера. Отидохме до леглото, легнах и тя започна прегледа. Попита ме дали съм направила киселото мляко със сол както ми е казала. Отговорих и, че не съм и отговорът не й се понрави. Пита ме и за кафе. Отговорих, че  и такова нямам. Тя започна да говори още по-троснато, защо не съм и изпълнила заръките. Обясних, че чакам една приятелка да дойде, ако успее от ангажиментите, които има. Лекарката  на момента ми каза да я набера по телефона, за да говори с нея. Аз се обадих на приятелката си, като й обясних, че лекарката иска да разговаря с нея. Едва подавам слушалката на лекарката. Тя грубо я дръпна и започна да обяснява на приятелката ми, че трябва да дойде по-най бързия начин като и поръча  да купи две кафета за всеки случай и едно кисело мляко. Не знам дали мина и половин час и тя  дойде с поръчката. Лекарката и отвори вратата, а аз чаках на леглото да ми даде това, което щеше да ми помогне. Като ме видя приятелката ми направо се хвана за главата.

 

 

Обърна се тя към лекарката и я запита:

 

– Какво ще правим сега?

-Как какво?! – казва лекарката с раздразнение. – Тя ще се оправи като изпие нещата, които й купи. -отговори тя, бързайки да си тръгне.

– Погледнете я, госпожо! – приятелката ми се ядоса. Как може да говорите така? Не я ли виждате, че е много зле? Даже не мога да и определя цвета на лицето и кое надделява повече бяло със синьо или обратното.

-Ще се оправи. Не се притеснявайте. – каза лекарката още по – ядосана. 

-Вижте какво! – приятелката ми вече беше набрала. – Аз я познавам отдавна и знам, че щом е стигнала до леглото и не може да стане, значи наистина е много зле. Направете нещо!!!

-Обадете се на спешното тогава! – отговори й лекарката троснато.

-Да, ще се обадя! – продължи приятелката ми. – Но кой ще ми повярва, колко наистина е спешно? – говореше отчаяно тя. – Като знаете колко са дневните обаждания там, кой ще ми обърне внимание? По съвсем друг начин се приема ситуацията, като се обади личния лекар от дома на пациента и обясни колко зле е той, а съвсем друго ще е звученето на приятелка обадила се в спешното.

-И какво искате да направя?-попита лекарката.

-Вие да се обадите в спешното преди да тръгнете. – като се усещаше твърдост в гласа на приятелката ми.

-Охх, добре. Дайте ми телефона! – грубо каза лекарката.

-Заповядайте! – каза приятелката ми като си подаде GSM-a си.

Лекарката взе телефона, набра номера на  спешното и зачака някой да вдигне.

След няколко набирания, най накрая някой вдигна слушалката:

– Ало?! – чу се женски глас от другата страна на линията.

-Здравейте! Обажда се д-р (няма да й споменавам името от благодарност към нея) от дома на пациент. Тона й беше равен. – Първо да започна с това, че пациентката не си е платила здравните осигуровки. Не  може да става от леглото, защото й прилошава. Явно кръвното й е ниско. Изпратете линейка до дома й! Запишете си адреса!!! – след това  го продиктува.

– Добре! До 5-10 минути ще бъде там! – чу се от отсрещната страна и разговора  прекъсна.

– Ето, обадих се! Така, че може да тръгвам. – каза лекарката, като понечи да стане.

-Вижте г-жо! – каза приятелката ми изнервено.-  Вие можете да обясните, като дойде линейката  лично на място  за какво става въпрос. Почакайте с нас! Така ще видим какво ще стане. – настояваше тя.

– Нали се сещате, че може да се забавят от спешното? Колко може да се чака? –  каза тя навъсено, като видимо не й се оставаше да чака.

– Нека вярваме, че ще дойде както те са казали, за да не ме оставяте сама в тази сложна ситуация.- отговори спокойно приятелката ми.

Докато се водеше този диалог се звънна на вратата. Приятелката ми отиде и я отвори. За  щастие бяха от спешния екип, които за наше учудване бяха невероятно бързи. Те са ходили при друг спешен случай близо до мястото където живеех. Оказва се, че в тяхната ситуация  е нямало нужда да карат болната в спешното, затова са дошли за по-малко от пет  минути.  Докато отново изпадах в безсъзнание чух как не могат да ме изкарат на носилка защото носилката не можеше дас се побере в асансьора.

Една седмица по-късно си пуснах новините и същата случка, като моята с вътрешен кръвоизлив, се беше случила в Бургас, като жената е починала докато я откарат до болницата.

Учителят Петър Дънов за Библията – Том втори – (Нов Завет)

И И С У С   Х Р И С Т О С

 

 

“ВИЕ МЕ НАРИЧАТЕ УЧИТЕЛ И ГОСПОД И ДОБРЕ КАЗВАТЕ, ЗАЩОТО СЪМ!”

 

 

“Христос” подразбира човек, който е победил всички противоречия на Земята. Това не е един индивид, на Когото хората трябва да слугуват, но един индивид, който представя идеала – как трябва да се живее. Както Той е победил, така и хората трябва да победят.(46, с. 265)

 

Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата “личност” ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Иисус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от Когото изтича Любовта. От тази Любов се ражда животът, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.(59, с. 120)

 

Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с Този наш Баща, с Този наш голям Брат. Христос – това е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени добродетели. Той е първият брат, Който е издържал сполучливо Своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, тези реки – всичко, което виждаме в природата, е израз, проявление на този велик Брат.(9, с. 14)

 

Не говоря за историческия Христос или за космическия. – “Кой Христос?” – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, която живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашата душа – това е то, живият Христос. Дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.(126, с. 223)

 

Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа като принцип на Любовта, който не помни прегрешенията на хората. Разбирате ли? Да се свържете с Христа като един извор, който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: “Мога ли да се изменя?” – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не излекува.(38, с. 43)

 

Запитаха ме един ден каква е разликата между Учител и Космическия Учител. Това е все едно да питате каква е разликата между Христа и Иисуса. Има известна разлика, но вие сами трябва да я намерите. Това е все едно да дойде един физиогномист и да ви преподава своята наука. Физиогномистът ще ви говори за линиите на лицето, а хиромантикът – за линиите на ръцете, за квадратите и кръстовете по тях. Колкото и да ви говорят, вие трябва да изучавате тези неща в живота.(136, с. 130)

 

Вие казвате: “Какво нещо е Христос?” Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: “Ами не сме като тях.” Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност, разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки лист, всяко клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки заема в света. Знаете ли каква е вашата служба?(104, с. 157)Някои отделят Христа, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност от всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бога настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христа. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.(104, с. 175)

 

Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на Земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин как да живеят на Земята. Много отшелници са живели в горите по 50-60 години и на старини се върнали между хората. Когато Любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е Любовта.(106, с. 197)

 

Мнозина хора казват, че те са слушали Господа. Кой Господ? – “Рече Господ на Господа моего.” Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ. Големият Господ ще проговори на този, малкия Господ, пък Той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината. А туй окултната наука го нарича “висшето Аз” у човека, пробуждането на Аз-а, а християните го наричат “ангел хранител”. Окултистите наричат “богове” тия, които ни ръководят. Има едно Божествено начало, с Което ние сме свързани. Туй начало ние Го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. И някои искат да представят, че Христос е над всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христос е Началото, в Което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: “Никой не може да дойде при Мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече.” С какво? – С Любов. Ако във вашето сърце не затрепери тази Любов, Той няма да ви привлече.(127, с. 164)

 

Ще ви задам следния въпрос: по какво се отличава Христос от другите хора? – Той пожертва живота Си, за да прослави Бога в Себе Си. Христос казва: “За това дойдох на този свят.” И днес Той учи Своите ученици на Земята на същия закон.(112, с. 353)

 

Докато вие не разбирате присъствието на Божията Любов в Христа, дотогава животът на Христа ще остане неизявен за вас. Много от съвременните учени схващат Христа като личност, дошла на света като другите хора, да извърши някаква работа. По какво се отличава Христос от другите хора? Христос се отличава по степента на Своята Любов, знание, светлина и живот. Двете от тия качества са достояние и на останалите хора, а именно животът и знанието. Обаче що се отнася до другите две – светлината и Любовта, засега те са присъщи само на Христа. Животът е силата, която се проявява в човешкия дух. А що е духът? Мнозина разглеждат духа като нещо отделно от човека. Под думата “дух” се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си.(82, с. 218)

 

Казано е в Писанието: “Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.” Значи дето е Духът, там е Христос. Под “не е Негов” разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод – не е истинска.(69, с. 89)

 

“Слънцето не ще зайде веч!” Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога; когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си; когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това – той може вече да каже за себе си: “Моето слънце не ще зайде веч.” Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: “Христос е възкръснал!” Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната Любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да понесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на Земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога. Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа – да учи.(107, с. 35)

 

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: “Не ви наричам вече раби – вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца, явих ви го.” Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: “Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?” Христос им отговори: “Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно.” Това значи: Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител. На кого? На ученика. Затова се казва в Евангелието: “Без Мене нищо не можете да направите.” Образец трябва на света!(112, с. 51)

 

При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на такава връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, а смирен… Какво казва Христос: “Елате при Мене, всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при Мене, всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при Мене, защото съм смирен.” Той не казва за Себе Си: “Аз съм учен, Аз съм Любов”, но казва: “Аз съм смирен.” Имате ли смирение, Божята Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа да възприема благата, които Божественият Дух носи в Себе Си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.(99, с. 261)

 

Христос, като казва “Аз дойдох”, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея, и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: “Той ще оправи света”, но светът пак не се оправи; дойдоха след него много други, светът пак не се оправи – според нашето схващане. Защо? Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се прояви в човека, той става духовен.(125, с. 96)

 

Христос казва: “Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто.” Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна.(125, с. 245)

 

Христос казва: “Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.” Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: “Достатъчно ви е това, което Христос е говорил.” Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос е говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това. Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга…(125, с. 238)

 

източник: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b19/Uchitelia%20za%20Bibliata%20-%20tom%202.pdf

 

Translate »
error: Content is protected !!