Skip to content
Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. Вън от Любовта човек може да бъде и майка, и баща, и брат, и сестра. Няма по-велико нещо за човека от това – да придобие Любовта. Защо? – Защото той живее вече в пълнотата на живота. Той носи всичко в себе си. Като влезе в областта на Любовта, човек се намира пред мъгла, както сте вие днес на планината. Любовта забулва само лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Когато мъглата се вдигне, Любовта се скрива, а проявите Ă стават явни. Ако искате да се разкрие Любовта пред вас, тя става видима, а проявите Ă се скриват. Значи вие не можете да виждате едновременно и Любовта, и проявите Ă. Ако виждаш проявите на Любовта, нея няма да виждаш; ако виждаш Любовта, проявите Ă няма да виждаш.
Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепяйте в неговите стремежи. Всички хора, всички народи трябва да спазват правата си, които Природата им е дала.
Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие Любовта, той пак проглежда и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен, и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато Любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. Ще кажете, че Любовта трябва да присъства във вас. Прави сте. Любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно да я използва. Любовта е богатство, което всеки сам трябва да носи. Дето Любовта присъства, там владее пълен ред и порядък между хората. Дето Любовта присъства, там трудът и работата са правилно разпределени между всички хора.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Вашите слаби места
Уейн Дайър
Как да се освободим от самопогубващото поведение
Цялата теория за Вселената е безпогрешно насочена към една-единствена личност — към самия вас.
Уолт Уитмънд
Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че можем да преодолеем слабостите си.
Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм си непохватна…“, или — „стеснителна“, „нервна“…), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив…“, „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия…“), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си“), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат…“), като съвсем естествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз…“) и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам“, „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам…“). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако нямахме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите“, изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?
Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната.
Представите ни за вътрешната динамика на личността биха били непълни и твърде огрубени, ако пренебрегнем съществуването на т. нар. „психични защити“. Зигмунд Фройд пръв стигна до идеята, че в личността съществуват защитни механизми, които балансират противодействуващи сили в психичната система, отдалечават от съзнанието неприемливи и травмиращи представи и заедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея, доразвивана и коригирана от всички известни представители на психоанализата, постепенно се освободи от вездесъщата сянка на сексуално-либидонозните подбуди и днес се приема като най-съществената в психоаналитичния принос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея е способността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тази интеграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателно трансформиране на различни психични съдържания (представи, идеи, изживявания), а също и на смисъла на въздействията от обкръжението. Защитите, с други думи, не премахват обективните предпоставки на вътрешното напрежение — те по-скоро ликвидират неговите психични симптоми (изживявания на страх, тревожност, вина и т. н.), като маскират предпоставките им.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://www.izvorite.com/
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече