Битие *32*

 

 

 

 

 

 

 

32 Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.

 

 

2 И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

 

 

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,

 

 

4 и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.

 

 

5 Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.

 

 

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

 

 

7 А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

 

 

8 Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.

 

 

9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!

 

 

10 Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.

 

 

11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.

 

 

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

 

 

13 И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:

 

 

14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

 

 

15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,

 

 

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.

 

 

17 На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —

 

 

18 тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.

 

 

19 Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.

 

 

20 И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

 

 

21 И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.

 

 

22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

 

 

23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

 

 

24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.

 

 

25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.

 

 

26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.

 

 

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

 

 

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил#Божи воин#, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

 

 

29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.

 

 

30 И Яков нарече мястото Фануил#Божие лице#, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.

 

 

31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.

 

 

32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

„Формулите – Свещени ключове“ – Елеазар Хараш

 

 

 

Господи, научи ме да правя само това добро, което е Твоята Воля.

Господи, научи ме да отговарям на злото с Любов.

Господи, нека Тайнството на Твоята Същност да ме докосне.

Господи, научи ме да имам само чисти и свещени желания, по пътя си към Теб.

Господи, над мен се е надвесила опасност, предавам я в Твоите ръце, Ти се справи с нея.

Господи, научи ме да превръщам всяко свое падение във възход.

Господи, освободи ме от духовете на безпокойството.

Господи, освободи ме от суетата на света.

Господи, научи ме да овладявам всяка ситуация със спокойствие и разбиране.

Господи, научи ме да виждам с Твоите очи.

Господи, благослови ме да се срещна лице в лице с Твоята Същност.

Господи, научи ме да виждам доброто в хората, а не грешките им.

Из книгата „Формулите – Свещени ключове“ – Елеазар Хараш

Физика на вярата *3*

 

 

Предговор

Ако Бог  не съществува, животът би бил абсурден.  Той не би имал нито смисъл, нито ценности, нито цел.                   У. Крейг

Мръкваше. Вървях по дясната страна на Невски проспект в посока към Адмиралтейството. Недалеч от Дома на Книгата забелязах голяма група хора в градинката пред Казанския Събор. Те бурно обсъждаха нещо с вдигнати нагоре глави, сочейки с ръце към небето. Пресякох улицата и се приближих.

— Вижте, вижте, това е Бог! Това е Бог! — викаха едни.

— Къде? Къде? Не виждам! Не виждам! – питаха други. Една млада майка с малката си дъщеричка привлякоха вниманието ми. Момиченцето, дърпайки майка си за ръката, сочеше към небето и викаше:

  • Мамо! Мамо! Виж! Ето, виж го!

А  майката развълнувано въртеше глава и със сълзи в гласа повтаряше:

  • Не виждам! Не виждам! Къде? Къде?

Вдигнах глава и изведнъж видях в небето едно голямо и добро лице. То ни гледаше така, както сигурно Гъливер е гледал страната Лилипутия. Много добре се виждаха очите, носът и устата. Челото и скулите някакси се сливаха с вечерното небе, различавайки се само леко по своя оттенък. Изведнъж усетих огромна радост да залива сърцето ми. Чувах гласа на една от жените до мен: “Не виждам! Не виждам! Къде? Къде?” А от моето гърло се изтръгна радостен вик: “А аз виждам! Виждам!” И в този момент изведнъж срещнах погледа си с Неговите големи, добри и кой знае защо кестеняви очи. Мисълта, че Той ме беше забелязал, ме изпълни с такова огромно щастие, че аз… се събудих.

Това беше сън. Но той остави в мен незабравимо впечатление. Дълго време се намирах под влиянието на този сън, докато един ден в мен възникна мисълта: “Може би това не е случайно? Може би аз зная и виждам, или мога да разбера и видя нещо такова, което не знаят и не виждат мнозина от хората около мен? И аз, в качеството си на учен, започнах да събирам сведения за научни разработки, потвърждаващи, че Бог, Тънкият Свят, фините човешки тела, безсмъртието на  душата съществуват. Заедно със съпруга ми, също учен, няколко години наред изучавахме наличната литература, набавяхме си книги, ходехме по  библиотеки, вниквахме в сухите и оскъдни сведения в областта на научните открития. Бяхме потресени: оказа се, че науката вече е напреднала изключително много в това направление.

Но болшинството от нас и до днес не знаят, че теоретичната физика вече е достигнала до признаването на Бога, успяла е да обясни феномена на човешкото съзнание и феномените на парапсихологията (такива като телепатията, телекинезата, левитацията, телепортацията и др.), потвърдила е съществуването на Тънкия свят, фините човешки тела, психичната енергия и съвсем сериозно търси начини да осъществи контакти с информационното поле на Вселената или със Съзнанието на Вселената.

Всичко това е станало възможно въз основа на новите научни концепции за физическия вакуум и торсионните полета. През последните десет години са направени такива открития, които довеждат до смяна на парадигмата и коренно ще променят, а вече и променят нашия светоглед.

Сензационните факти, разтърсващи въображението, от една страна и новите научни открития – от друга, все повече свидетелстват за необходимостта от съюз между науката и религията. Та нали религията съдържа знанията на предходните цивилизации, придобити от тях в резултат на изследвания и това са преди всчико знания за Бога и душата. Но възможно ли е в съвременното технократично общество да има искрена вяра в съществуването на душата и Бога? Съвременният човек едва ли би повярвал в приказки, на него му е по-близка научната обосновка на всяко едно твърдение. Дошло е вече времето, религиозните знания да бъдат осмислени от позицията на съвременната наука.

Оказва се, че научната концепция за физическия вакуум и теорията на тор­сионните полета са именно онези знания, които не са достигали за научното обяснение на Тънкия Свят, Съзнанието и психофизичните феномени. И до ден-днешен тези невероятни научни открития са малко известни на широкия кръг читатели. Све­дения за тях се публикуват основно в специализираните списания и брошури-препечатки с малък тираж. Като правило, в тях материалите са представени на езика на математиката и трудно могат да бъдат разбрани.

Оценявайки социалната значимост на последните научни открития за живота на всеки  човек, авторите на книгата са си поста­вили задачата да напишат достъпна за широкия чи­тател книга за онази област в науката, която би му помогнала да се  ориентира в най-сложните въпроси на битието, съзнанието, Тън­кия Свят, целта и смисъла на живота, душевните преживявания.

Като илюстрация към научните концепции, в книгата са публикувани изключително интересни материали на професор Е.Мулдашов от трансхималайската му експедиция, както и някои сензационни данни, до които стига науката.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Translate »
error: Content is protected !!