С Ъ Т В О Р Е Н И Е Т О  Н А  С В Е Т А

ШЕСТ БОЖЕСТВЕНИ, А НЕ ЧОВЕШКИ ДНИ!

            Богословите и досега още защитават твърдението, че Господ създал в шест човешки дни света. Но така ли е? В шест дни ли е създаден? В едно изгряване и едно залязване? – Това е човешко разбиране. Но светът не е така създаден.(24, с. 41)

            Как мислите: в границите на Божиите възможности само един начин ли съществува, по който светът може да се създаде? Много начини има, по които светът може да се създаде. Казано е в Писанието, че първия ден Бог създаде небето и земята. Съвременните учени пък, като говорят за земята, те разглеждат нейните пластове – как били нагънати, пречупени, и оттук вадят своите заключения. Промените, през които е минала земята, включват един дълъг период от време, което не противоречи на Писанието. Там е казано: “В първия ден”, но трябва да се добави думата “Божествен”. И тогава, като се каже: “В първия Божествен ден”, това подразбира вече онзи дълъг период от време, през който нашата Земя е минала ред промени, докато дойде до положението, в което я намираме днес. Едно трябва да знаят учените, а именно: каквито огъвания или пречупвания да са ставали със земните пластове – във всичко това има голяма разумност.(82, с. 206)

            Сега от вас, като ученици, се изисква да имате търпение – спокойно да решавате задачите и противоречията в живота си, както Бог при създаването на света е имал великото търпение да събира микроскопически частици от материята, за да създаде великата вселена, която виждаме пред нас. Знаете ли колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на Земята? Лесно е да се каже, че Земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете какво представя този един ден! Като разберете как е станало създаването на Земята, вие трябва да кажете: “При това положение на нещата и аз мога да работя, както са работили всички същества преди мене, както работят тия същества и днес.”(130, с. 172)

            Ние трябва да знаем и разбираме основния закон на познанието – трябва да намерим двете крайни точки от развитието на един предмет: неговото начало и крайната точка на развитието му, неговата пълна цялост, а също така трябва да изследваме междината на тези крайни точки. Във връзка с познаването ще ви говоря сега върху първите две глави на “Битие”-то, което е битие на човешката душа. Там се казва: “Отначало Бог създаде небето и земята”, т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като направил небето и земята. Тук се подразбира не тази земя, която виждаме (защото в сравнение със земята, за която аз ви говоря, тя е един малък остров). В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на Слънцето, за което тук става дума, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената виделина. Тези светила, които виждаме, са поставени да осветяват само съществата, които са около тях. Под думата “небе” се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа… Върху земята нямало ред и порядък, била неустроена и пуста, но Бог рекъл: “Да бъде виделина!” И настъпи виделина. Така че виделината е една Божествена сила, която разкрива вътрешните качества на нещата, т.е. виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, а и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света и е започнала своята дейност, това е виделината. Денят, за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината – отрицателна сила. Тук се описва един период, за който може да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на вселената. По-нататък се говори за небесната твърд…

            … Твърд – защо Бог направи тази твърд? За да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Ако вие имате лаборатория, заграждате я, за да не влезе някое дете и нанесе там повреди – колко повече основания имаше Господ да направи преграда между земното и небесното, определяйки с това развитието на човешката душа! Тази преграда показа мястото, откъдето хората са започнали да слизат надолу, както екваторът е мястото, откъдето хората отиват на север. Образуват се два противоположни полюса – тъй развитието на корените в едно дърво показва процеса на нашата човешка еволюция, докато развитието на клоните показва пътя, по който ангелите са минали. Но понеже има диаметрална разлика, ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу, докато ангелите имат правилното схващане за нещата, поради което са поставени за учители на човечеството…

            … Значи: първият ден – за първото тяло, вторият ден – за второто тяло, и третият ден – за третото тяло… Някои хора, дори и учени, се чудят как е възможно това да се направи за толкова малко време. При човека много неща са невъзможни, докато при Бога всичко е възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, се различава твърде много от мястото, дето сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е малък остров. И така, в четвъртия ден Бог направи физическото тяло, жизнената енергия, принципа на оплодяването и размножаването. И понеже в слизането си човек е отишъл много далеч, поставено е Слънцето, та като се завърне един ден, да знае мястото, откъдето е тръгнал. И в тези четири дни (четири периоди) вие сте пребродили четири планети – тази сега е четвъртият ви затвор. След него ще влезете в петия, шестия и седмия, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(150, с. 97-100)

            … Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първата глава от “Битие”-то и размишлявайте върху нея, да видите какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: “В начало създаде Бог небето и земята, а земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина… И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи.” Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали разумни същества, които изпълнили Божията дума – разделили тъмнината от светлината. Тъй щото светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на Земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура; нямаше да разбираме какво значи ден, а още повече – какво означават думите “ден първи” на “Битие”-то. Следователно същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той – възможности, условия за работа.(148, с. 46)

            Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: “Да бъде виделина! И видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи.” Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето (т.е. низшият живот) в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило (голямото) е умът, а второто (сърцето), чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна (която подразбира човешката душа), за да светят на земята заедно с голямото светило (ума) и малкото светило (сърцето), да владеят деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби (над своите земни желания), над небесните птици (над своите мисли) и над скотовете на всичката земя (значи над своите пориви), над всичките гадове, които пълзят по земята (т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък). И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделина. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си, и пр.

А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот. И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.(125, с. 356)

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.bratstvoto.net/