ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ ЗА МОТОРИСТИТЕ

 Случва ми се, като кажа на някой, ( който ме познава от скоро), че ще ходя на мотосъбор да ме гледа  изненадано поне няколко секунди  и  не може да повярва на това, което му говоря. Питам защо не му се вярва и отговорът е: ,,Не  изглеждаш такъв човек“. Отново попадам на ненарочен сблъсък с предразсъдъци ,,по дрехите посрещам, по ума изпращам‘‘, а вече живеем в нови времена. Всеки път случката ми се повтаря с различни хора.  Според мен сега настъпи момента в който да обясня,  с какво са ме запленили мотористите без значение, че не изглеждам като тях.

Мотосъборите са местата където  съществува сплотеност, разбиране и  любов към живота. Всички  им задръжки от  ежедневието  падат и ги превръщат в прекрасен народ, каквито другите не  познават  освен ако не са в тяхната общност. Когато се отиде на такова място се усеща бум от енергия и свобода, живот и липса на страх.  Обичам да ходя по мотосъбори, когато „Епизод“ имат участие. Те са като кафе и цигара или  чай с бисквитки. 

Не познавам по-сплотена общност  от мотористите, заради общата им страст. Само там може да се видят на едно място хора с различни професии,  които се разбират и подкрепят. И за да не  бъда голословна ще представя: Иглика Личева – Дизайнер на мото облекла; Христо Гройчев – Специалист по Анестезиология и Интензивна Медицина; Ivo Todorov – Бизнесмен; Svetoslav Haralanov – Хирург; Panaiot Karaushev – Поп; Rodriguez Motors – Обслужване на мотоциклети, Светослав Гавазов – Фотограф  и др. Ето една частица от разнообразието за което говоря. Казват им хора с бензин в кръвта. При тях да караш мотор е не  само хоби, а начин на живот. Случва се нещо различно в обикновеното им  ежедневие не подвластно на общите разбирания.  Освен, че са свободомислещи, лоялни, разбиращи, търпеливи и можете да разговаряте за всичко( за което се сетите, защото повечето от тях са умни и надарени с чувство за хумор ), те са хора и с огромни сърца. Толкова чистосърдечни, които са готови винаги да се притекат на помощ. Важното в случая, е че тази помощ не я дават само на братя по мотор, а на всеки, който се е обърнал към тях. Те оценяват и най-малкото нещо, което е направено за тях. Невероятна гледка е да видите закъсал моторист  (без значение от пола) на пътя и виждате как друг моторист спира да му помогне без значение, че не се познават. Но страничния наблюдател, който минава покрай тях с кола и се вози в нея, си мисли, че мотористите се познават. Разбирате ли какво имам предвид? Подкрепата, която си дават е достойна за уважение, и точно за това ги обичам. Ако целият народ се поучи от тяхната сплотеност да си помагаме България определено ще е различна. За тях няма значение дали моторът е пистак, чопър, турист или ендуро е закъсал на пътя. Важното е, че е мотор. Кога ще започнем всички така да си помагаме без значение от ,,марката” ? 

Ще завърша с думите: Нека  се отнасяме с уважение към мотористите, колоездачите и всички хора, които не са защитени на пътя  и да ги пазим.

Фотограф :  Светослав Гавазов

 КЪМ ОСНОВНАТА СТАТИЯ

Вижте мотористи как помагат в беда