ИЗБЯГВАЙТЕ   ДЕМОБИЛИЗАЦИЯТА

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация. Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас. Повече информация за гнева и за поведението, предотвратяващо избухването му,   ще   намерите   в  глава  XI.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.izvorite.com/

ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА   НЕ   БЪДЕТЕ   НЕЩАСТЕН

Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произ­хождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни на­вици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете   нещастен.

Щастието е естествено състояние, съпътствуващо чо­века. Доказателството е очевидно, ако погледнете мал­ките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало“ и „редно е“, които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми“. Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мисле­не. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Израз­ходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин — мислене, което поема отговорността за собст­вените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността  не  е  причина да  не  го  направите.

Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първо­то нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя — уф, не така бързо и рязко, — натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съ­единителя, после десният крак върху спирачката, но съ­единителят трябва да влезе надолу — ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неот­клонна бдителност и след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потег­ляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и без да мислите. Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент,   с напомняне,  с усилия.

Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофи­ране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен жи­вот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате   всички   тези   пораженски   чувства.Например учили са ви, че посещението при зъболе­кар е отвратително преживяване, свързано с болка. Ви­наги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казва­те: „Мразя бормашината.“ Това обаче са заучени реак­ции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на борма­шината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Може­те да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка“, и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководи­те околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да стра­дате.

Може би гледате скептично на всичко това и си каз­вате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава.“ Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеж­дение, след като многократно я преобръщате в ума си — не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като по­вод да  се   откажете.

Да станете господар на себе си, означава нещо пове­че от това да изпробвате нови мисли. Нужна е реши­мост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате вся­ка мисъл,   която поражда у вас отрицателни емоции.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.izvorite.com/