Skip to content
Лао Дзъ
Дао дъ дзин
Ленин Димитров
Уводни думи към „Дао дъ дзин“
Преди 23 години някои основни мисли и изводи, произтичащи от философското учение на Лао Дзъ, не намериха място в първото издание. Те бяха отхвърлени като неприемливи от гледна точка на марксистката философия. Но към учението на Лао Дзъ в миналото и сега са се обръщали големи умове и в него те са намирали ползотворни идеи и мисли, изключителни духовни достояния.
Днес съвременността ни е свидетел на едно ново възраждане на интереса към древнокитайската философска мисъл и култура. И това не е случайно. То е закономерно явление, защото винаги, когато евроамериканските мислители са срещали трудности от принципно естество, те са се обръщали към древността на Далечния изток, към древноизточния начин на мислене.
Философското учение на Лао Дзъ по същество е диалектическо, но неговата диалектика, произтичаща от самата същност на ДАО, е от друг тип. Тя е различна от тая на Хераклит, Хегел и Маркс. Диалектиката на Лао Дзъ се основава на единството на противоположностите, а не на борбата им, на хармонията, а не на поляритета. У Лао Дзъ самото разграничаване води до хармония, а не до отрицание и снемане на едната противоположност в другата (Хегел) или и двете се отричат — взривява се структурата и се заменя с нова (Маркс). С други думи, ако в диалектиката на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в рамките на единството, на диференциацията на тъждеството на противоположностите, то в диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазването на единството в различията. Прокарва се идеята всички различия да се обединят в едно-единствено, което снема различията. На тази основа даоистите издигат своя призив и отправят своето предупреждение — да не се противопоставя Голямото царство на Малкото, Човека на Природата, да се живее в единство и хармония, да се следва естествения ред на нещата (ДАО), защото
„НАРУШИТЕЛЯТ НА ДАО ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ЗАГИВА“.
16 април 1990
Костенец
Преводачът
Дао дъ дзин
1
Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.
Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока —
врата на всяка тайна.
2
Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.
Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.
3
Ако се уважават „мъдреците“,
хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.
(Съгласно с принципа)
Действувай чрез бездействието
и ще има ред.
През втората половина на ХIХ век в България се роди човек, за когото неговите последователи са уверени, че е еманация на Мировия Учител, на Христовия Дух. Земното му име е Петър Константинов Дънов (12.07.1864 – 27.12.1944). Познат е и с духовното име Беинса Дуно. Мисията му бе да предаде на хората последната редакция на вечното Слово Божие, актуализираното и пречистено от човешките несъвършенства и изопачения автентично Христово благовестие. Задачата, насочена към бъдещето – изграждането на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта.
Както всеки истински Пратеник на Небето, Учителят на Бялото Братство в нашата страна бе изключително скромен. Нито за миг Той не се изкуши да постави печата на собственост върху Учението, което така щедро предлагаше на пробудените и пробуждащите се за Новото души. Напротив, на всяка крачка подчертаваше, че това е Учението на Христос – поднесено две хиляди години след разпятието, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното обновление, адекватно на космическия момент от еволюцията на земното човечество. Затова и мнозина го нарекоха Новото учение. А в лицето на Учителя Петър Дънов разпознаха едно от многобройните проявления на Учителя на Учителите, великото космическо Същество Христос. Съхранявайки своята неповторима индивидуалност, всеки от видните духовни Водачи на човешкия род е същевременно носител на Христовото Начало, на Неговата Божествена Същност. И в зависимост от това, доколко присъства и в каква степен се изявява тази Същност в конкретния Посветен, бива обусловен и рангът на неговата планетарна мисия, нейната значимост.
И понеже мисията на Учителя П. Дънов бе да продължи и да разгърне делото на Христос, да подготви съзнанието на хората за прехода от една глобална Култура към друга, по-извисена, няма нищо по-естествено от това, че Той – българският духовен Учител – построи учението си върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите лекции и беседи започват именно с библейски цитат. Върху него се гради логиката, съдържанието и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото богатство от библейски сюжети, персонажи и идеи заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на съвременен език, подкрепено е с множество примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната. Този своеобразен и по своему уникален прочит на Свещеното Писание – дело на Учителя на Бялото Братство у нас, само за миг преодолява пространствата между Словото на Бога и човешката душа, разкрива вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към и жадуващ Истината, с най-подходящата храна за неговата нетленна природа. Накратко: Учителят дава безвъзмездно и в изобилие, достойно за олимпийско пиршество (ала не по броя и вкусовите качества на ястията и питиетата, а според палитрата и дълбочината на Хляба на Живота – Словото); а търсещият по духовния Път възприема в съответствие с равнището на своята лична еволюция и с готовността на волята му да отстоява системата от убеждения, които той е признал за определящи в своето съществуване.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече