Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата в сълзи.

– Какво да правя? – проплакала тя. – Аз винаги се опитвам да бъда любезна и да се държа добре с хората, да не обидя никого, опитвам се да помогна на всички, както мога. И въпреки това вместо благодарност и уважение, хората ми се присмиват и ме обиждат. И дори са открито враждебни към мен. А aз не съм виновна за нищо и затова ми е толкова обидно. Посъветвайте ме какво да правя.

Мъдрецът казал с усмивка:

– Съблечи се гола и се разходи из града по този начин.

– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – Така всички ще ме позорят и Бог знае какво ще направят с мен.

Тогава мъдрецът отворил вратата и сложил на масата огледало.

– Виждаш ли, – казал той – да се появиш в обществото с голо тяло те е страх. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е открита като тази врата. И всеки без покана може да влезе в живота ти. И ако видят в твоите добродетели като в огледало отразени своите пороци, те се опитват да те клеветят, унижават и нараняват. Не всеки има смелостта да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се промени, порочният човек винаги враждува с праведните.