Сред звънкия смях на капчуците, сред плача на узрели жита, аз търся те, сама съм, сред звуците облякох се пак в тишина. И музика звучи… и пак болка от очакването, защото когато го няма – ме няма и мен. И въпреки обхватността на живота ми със своята търсеща състоятелност, чувствата ми не могат да се поберат в тази любов, разпръскваща звуци на пиано, по които пристъпвам, вървейки към щастието.
