И славеят запя. За да разцъфне красотата, като роза, трябва жертва за това.
Когато прочетох „Славеят и розата” на О.Уайлд картината сама се зароди в мисълта ми без да съм я търсила. Чудната песен на славеят не е ли жертвата, която трябва да дадем, за да видим красотата. Непреходната, а вечно живеещата в нас и чакаща проявление.
