,,Не е нужно позата на тялото да е скована – всъщност аз съм против твърде строгата поза. Когато в началото на 70-те години се обучавах в дзен центъра на Лос Анджелис, правилното беше да седим много изправени, почти изкуствено да напрягаме гръбнака, който изглеждаше скован. Трябваха ми повече от 30 години, преди да открия за себе си една наистина отпусната и естествена поза, която да не ме напряга. Седенето е изкуство и като при всяко изкуство е нужна практика. Рим не е бил построен за един ден. Нужно е време.
Трябва да седим с изправен гръб, но позата ни трябва да е като при бебетата. Когато седи, бебето е съвсем отпуснато, съвсем му е удобно и въпреки това гръбчето му е изправено, следвайки естествените извивки на гръбнака.
Ако ще седим на възглавница или на стол, трябва да бъдем сигурни, че основата ни е стабилна. Затова, ако сме на възглавница , коленете ни трябва да опират земята. Аз лично предпочитам бирманския стил, при който единият крак е пред другия, без да лежи върху него, както е при различните пози лотос. Опитвал съм ги всичките. Повече от 10 години съм седял в поза пълен лотос. Над 15 години съм ползвал половин или четвърт лотос. През последните 12 години седя в бирманска поза. Така че съм опитал всичко и мисля, че бирманският стил е най-щадящ за коленете и глезените. Ако обаче не го правиш правилно, има опасност да се натовари гърбът повече, отколкото при други седящи пози, затова се постарай да седнеш удобно.
Ако седиш на стол, двата ти крака трябва да стъпват на пода. Ако си нисък, можеш да сложиш възглавница или табуретка под краката, а пък ако си висок, ще ти трябва допълнителна възглавница за стола. Коленете трябва да са малко по-ниско от хълбоците, а стъпалата ти да стоят стабилно на пода на широчината на раменете. Това създава пирамида или ефект на триъгълник за стабилност, което наистина е важно.
Има още нещо, което е трудно да се опише, но е изключително важно: трябва да се наместиш с поклащане на торса и главата. Щом седнеш, сложи ръце на коленете с дланите нагоре и започни да се поклащаш наляво-надясно. Движи бедрата си в едната посока, а тялото и след това главата – в противоположната посока, подобно на змия, на кобра, като правиш първо по-големи, а после по-малки дъги по дължината на гръбнака чак до врата и главата. Това е едно наистина чудесно упражнение за гръбнака и за стойката. Всъщност, един лекар-физиотерапевт, който се занимава с акупунктура и тай-чи, веднъж ми каза, че това упражнение е възможно най-доброто за гръбнака в началото на медитацията и след края.
Старай се да го правиш всеки път когато седиш. На мен това наистина ми помогна на гръбнака и ми оправи врата. Започни да се извиваш от основата на гръбнака и продължи нагоре към шията и главата. След седенето, обърни реда от главата надолу по гръбнака, като преминаваш от по-малки към по-големи дъговидни движения.
След това се стреми главата и вратът да са изправени, а носът да е на една линия с пъпа. Брадичката трябва да е леко надолу, но не прекалено. Просто трябва да е леко отпусната, а не издадена напред. Затвори уста, езикът трябва да докосва предната част на небцето, после преглътни хубаво. Това ще предотврати слюноотделянето и нуждата да преглъщаш.‘‘ – ,,Необятен Ум-Необятно Сърце‘‘- Денис Генпо Мерцел
В книгата ,,Необятен Ум-Необятно Сърце‘‘ още се казва, че очите трябва да са притворени под ъгъл 45 градуса и да гледат на пред. Ако това ви е трудно, не се отказвайте просто се стремете към целта, а тя все някога ще се получи. Позата за тази медитация трябва да бъде изправена, без да се накланяте напред, назад, наляво или надясно и се отпуснете. Оставете се на тялото, умът и дишането да са едно цяло. При всички видове медитации идеята е сливане на тяло, ум и дишане. Тази поза помага на дишането и ума да се успокоят и ако сте в правилното състояние на ума това ще успокои дишането, а позата ще си остане естествено изправена защото всички ще са взаимосвързани.
,,Щом се наместиш, поеми няколко пъти дълбоко дъх. Издишай бавно през устата, свивайки устни, после вдишай бавно през носа и пак издишай. Направи го три пъти, след това затвори уста и дишай нормално. След като няколко пъти поемеш дъх, постави ръцете в т.н. космическа или универсална мудра: дясната ръка лежи в скута с дланта нагоре, лявата е отпусната върху нея, също с дланта нагоре. Дланите трябва да опират долната област на корема, няколко сантиметра под пъпа. Върховете на палците трябва леко да се докосват. Не ги притискай един към друг, не сочи с тях и не прави колибка. Те само лекичко се докосват, за да се свържат всички енергии. Палците ти трябва да бъдат приблизително на нивото на пъпа.“
Leave a Reply