Лошите условия вън и вътре в човека наричаме съдба. За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея. Който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Някой се хвали, че се бори със себе си. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява и той излиза победител. Защо трябва човек да се бори със себе си? Казано е в Писанието: “Възложете товара си на Господа.” Това значи: не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок вътрешен мир. – “Защо трябва човек да се примирява със страданието?” – За да стане велик. Христос е велик, защото се примири със страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено от Бога и трябва да се приеме с радост. Така са постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрез които Христос можеше да избегне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже от страданията Си, цялото човечество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човечеството. Следователно, ако чрез страданията си човек облекчава страданията на цялото човечество, заслужава да страда. От Божествено гледище има страдания, които са необходими за човека. Те крият в себе си известни блага.(130, с. 80)

            Ученикът трябва постоянно да маневрира в себе си, да се изпитва на какво е готов. В Писанието е казано: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. В това отношение съществува следният закон: използвайте погрешките на хората, без да ги съдите, ако не искате да изпаднете в тяхното положение. Животът е колело: едни се качват, други слизат. Искате ли да не попаднете под закона на кармата, взимайте поука от погрешките на хората. Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той трябва да се помоли на Бога да не изпадне в тяхното положение. Казвам: ако знаете дълбоките причини за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили.(138, с. 94)

            Преди употребата на хляба животът е бил много тежък. С употребата на хляба животът се е подобрил. Някога месоядните животни са били повече, отколкото днес. В бъдеще, когато животните и хората се нагодят повече към хляба и растителната храна, месоядните животни ще се намалят. С какво трябва да се храни човек? Когато Сатаната каза на Христа: “Като си Син Божий, превърни тези камъни на хляб”, Христос му отговори: “Казано е, че не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.” Христос показа на човечеството коя е истинската храна. Един ден душата ще се храни само със Словото. Който се храни със Словото Божие, всякога ще бъде здрав. Ако не се храни със Словото, ще боледува. Следователно, ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие. Ако ви е дадено недостатъчно количество, увеличете го. Като се храниш със Словото, ще придобиеш Любовта. И тогава, като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: “Не зная защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро.” Даже и Христос дойде на Земята да разреши един важен въпрос. Защо трябваше да бъде Той разпнат? За всичко Той казваше: “Така трябва да бъде!” Впоследствие Христос разбра защо трябваше да мине през тези изпитания. Като мина през изпитанията, като пострада, Христос научи много неща. В първо време Му бяха неясни. Не мислете, че с ума си можете всичко да разрешите.(69, с. 174)

            Сега, като се спирате върху живота на Христа, питате се: “Нямаше ли Христос сила да се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше да бъде разпнат? Трябваше ли да вземе участие в страданията на хората? Христос беше силен, но трябваше да мине през най-големите страдания, за да се изпита Неговата Любов. За един момент Той се обърна към Господа с молба, ако е възможно, да Го отмине горчивата чаша, но не можа. Като разбра това, Той каза: “Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа Си.” Като мина през тая опитност, Той каза: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Всеки човек ще мине през опитността на Христа. Поне един път в живота си той ще бъде прикован на кръста.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.bratstvoto.net