Казано е в Писанието: “Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.” Значи дето е Духът, там е Христос. Под “не е Негов” разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод – не е истинска.(69, с. 89)

            “Слънцето не ще зайде веч!” Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога; когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си; когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това – той може вече да каже за себе си: “Моето слънце не ще зайде веч.” Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: “Христос е възкръснал!” Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната Любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да понесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на Земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога. Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа – да учи.(107, с. 35)

            Христос се обръща към Своите ученици и им казва: “Не ви наричам вече раби – вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца, явих ви го.” Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: “Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?” Христос им отговори: “Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно.” Това значи: Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител. На кого? На ученика. Затова се казва в Евангелието: “Без Мене нищо не можете да направите.” Образец трябва на света!(112, с. 51)

            При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на такава връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, а смирен… Какво казва Христос: “Елате при Мене, всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при Мене, всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при Мене, защото съм смирен.” Той не казва за Себе Си: “Аз съм учен, Аз съм Любов”, но казва: “Аз съм смирен.” Имате ли смирение, Божята Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа да възприема благата, които Божественият Дух носи в Себе Си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.(99, с. 261)

            Христос, като казва “Аз дойдох”, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея, и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: “Той ще оправи света”, но светът пак не се оправи; дойдоха след него много други, светът пак не се оправи – според нашето схващане. Защо? Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се прояви в човека, той става духовен.(125, с. 96)

Христос казва: “Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто.” Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна.(125, с. 245)

            Христос казва: “Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.” Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: “Достатъчно ви е това, което Христос е говорил.” Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос е говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това. Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга…(125, с. 238)

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.bratstvoto.net/