УСПЕЙ-ПРОЧЕТИ ДО КРАЯ!

 

 

 

 

 

 

 

 

ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В ИГРАТА НА ВИДИМОТО И НЕВИДИМОТО ЕООД. ПОТЪРСЕТЕ СТРАНИЦАТА ВЪВ ФЕЙСБУК : ИГРА

  • ,,Въздействаща техника Живея деликатно изчиства стреса – основния причинител на болестите в организма. Въздейства върху клетъчната памет и деактивира разрушителните модели, блокиращи имунната ни система. Тя е прекрасно средство за справяне на стреса и хармонизиране на енергиите, което действа не само на физическо ниво, ами и на енергийно  – върху самия източник на болестта.

  • ,,Проблемите“, физически или психически, настъпват, когато има блокиране или задържане на енергията в определени точки. Чрез ,,Въздействаща Техника Живея се въздейства механично върху тези точки, така че енергийният поток се освобождава, и в последствие ,,проблемът“ намалява и изчезва.

  • ,,Въздействаща Техника Живея можете да я прилагате върху себе си след обучение.     

 

Повече за ,,Въздействаща Техника Живея“  и ,,Въздействаща Техника“ от тук

 

 

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *10*

 МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Искате ли да разберете магическата сила на Любовта, идете при децата. Само те могат да ви кажат какво нещо е Любовта. Аз имам предвид ония деца, на които никой не е проповядвал за Любовта. С други думи казано: искате ли да разберете Любовта, живейте в Чистотата. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който разбере и познае Любовта, той живее в рай; който не я разбере, живее в ад. Значи Любовта произвежда най хубавите и най-лошите неща. Когато Любовта слезе между хората, Земята се превръща на рай; когато хората изгубят Любовта, Земята става ад.

 

 

 

 

Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В Любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обущата си и да стъпи бос. Когато Мойсей попадна на свещеното място на Любовта, той чу глас: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Дето Любовта се проявява, там е Бог, затова мястото е свещено. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта. Щом стъпи на това място, той млъква. Защо? – Защото влиза вече в реалността на живота, която говори сама за себе си. 

 

 

 

 

Любовта е извор, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъж. Спрете се пред извора, починете си от дългия път и спокойно турете ръката си вътре, за да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворът на Любовта е неизчерпаем. Пийте спокойно и с благодарност от водата на Любовта. Всеки, който ви обича, е извор, от който черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо и който обича, и когото обичат, трябва да бъдат разумни, да не изгубят Любовта, която ги е посетила. Когато обичате някого, не говорете за любовта си към него. Вие сте едва в първо отделение на Любовта. Сега изучавате буквата А. Много време ще мине, докато изучите останалите букви. Който говори много за Любовта, той ще бъде поставен на изпитания, които едва ли може да издържи. Любовта се изпитва чрез живота, а не на думи. Докато не се кали в Любовта, човек не трябва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той сам ще се разочарова от нея и ще види, че държи в ръцете си книжни пари, а не злато. Много естествено – любовта на първото отделение не носи още онова знание, към което човешката душа се стреми.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

Източник: http://pims.ucoz.net/

Битие *17*

 

 

 

 

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият#Ел Шадай#. Ходи пред Мен и бъди непорочен!
2 И ще поставя завета Си между Мен и теб и ще те умножа твърде много.
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:
4 Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Няма вече да се наричаш Аврам#Отец висок#, а името ти ще бъде Авраам#Отец на множество#; защото те направих отец на множество народи.
6 Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.
7 И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след теб през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след теб.
8 На теб и на потомството ти след теб ще дам земята, в която си чужденец, за вечно притежание, цялата ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 И Бог каза на Авраам: Пази завета ми, ти и потомците ти след теб, през всичките им поколения.
10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва, като стане на осем дни, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство,
купено с пари от някой чужденец.
13 Непременно да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти. Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.
14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тази душа да се изтреби измежду народа си, защото е нарушил завета Ми.
15 И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а Сара#Княгиня# да бъде името й.
16 Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.
17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?
18 И Авраам каза на Бога: Дано Исмаил да е жив пред Теб!
19 Но Бог каза: Не, жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак#Той ще се смее#. И ще поставя завета си с него за вечен завет, за потомството му след него.
20 И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го направя плодовит, и ще го преумножа; дванадесет князе ще се родят от него и ще го направя велик народ.
21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.
22 А като престана да говори с Авраам, Бог възлезе от него.
23 В същия този ден Авраам взе сина си Исмаил, всичките родени в дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза
краекожието на плътта им, както Бог му каза.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
25 А синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
26 В същия този ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.
27 И всичките мъже от дома му — както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Учителят Петър Дънов за Библията – Том втори – (Нов Завет)

И И С У С   Х Р И С Т О С

 

 

“ВИЕ МЕ НАРИЧАТЕ УЧИТЕЛ И ГОСПОД И ДОБРЕ КАЗВАТЕ, ЗАЩОТО СЪМ!”

 

 

“Христос” подразбира човек, който е победил всички противоречия на Земята. Това не е един индивид, на Когото хората трябва да слугуват, но един индивид, който представя идеала – как трябва да се живее. Както Той е победил, така и хората трябва да победят.(46, с. 265)

 

Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата “личност” ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Иисус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от Когото изтича Любовта. От тази Любов се ражда животът, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.(59, с. 120)

 

Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с Този наш Баща, с Този наш голям Брат. Христос – това е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени добродетели. Той е първият брат, Който е издържал сполучливо Своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, тези реки – всичко, което виждаме в природата, е израз, проявление на този велик Брат.(9, с. 14)

 

Не говоря за историческия Христос или за космическия. – “Кой Христос?” – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, която живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашата душа – това е то, живият Христос. Дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.(126, с. 223)

 

Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа като принцип на Любовта, който не помни прегрешенията на хората. Разбирате ли? Да се свържете с Христа като един извор, който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: “Мога ли да се изменя?” – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не излекува.(38, с. 43)

 

Запитаха ме един ден каква е разликата между Учител и Космическия Учител. Това е все едно да питате каква е разликата между Христа и Иисуса. Има известна разлика, но вие сами трябва да я намерите. Това е все едно да дойде един физиогномист и да ви преподава своята наука. Физиогномистът ще ви говори за линиите на лицето, а хиромантикът – за линиите на ръцете, за квадратите и кръстовете по тях. Колкото и да ви говорят, вие трябва да изучавате тези неща в живота.(136, с. 130)

 

Вие казвате: “Какво нещо е Христос?” Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: “Ами не сме като тях.” Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност, разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки лист, всяко клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки заема в света. Знаете ли каква е вашата служба?(104, с. 157)Някои отделят Христа, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност от всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бога настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христа. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.(104, с. 175)

 

Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на Земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин как да живеят на Земята. Много отшелници са живели в горите по 50-60 години и на старини се върнали между хората. Когато Любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е Любовта.(106, с. 197)

 

Мнозина хора казват, че те са слушали Господа. Кой Господ? – “Рече Господ на Господа моего.” Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ. Големият Господ ще проговори на този, малкия Господ, пък Той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината. А туй окултната наука го нарича “висшето Аз” у човека, пробуждането на Аз-а, а християните го наричат “ангел хранител”. Окултистите наричат “богове” тия, които ни ръководят. Има едно Божествено начало, с Което ние сме свързани. Туй начало ние Го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. И някои искат да представят, че Христос е над всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христос е Началото, в Което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: “Никой не може да дойде при Мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече.” С какво? – С Любов. Ако във вашето сърце не затрепери тази Любов, Той няма да ви привлече.(127, с. 164)

 

Ще ви задам следния въпрос: по какво се отличава Христос от другите хора? – Той пожертва живота Си, за да прослави Бога в Себе Си. Христос казва: “За това дойдох на този свят.” И днес Той учи Своите ученици на Земята на същия закон.(112, с. 353)

 

Докато вие не разбирате присъствието на Божията Любов в Христа, дотогава животът на Христа ще остане неизявен за вас. Много от съвременните учени схващат Христа като личност, дошла на света като другите хора, да извърши някаква работа. По какво се отличава Христос от другите хора? Христос се отличава по степента на Своята Любов, знание, светлина и живот. Двете от тия качества са достояние и на останалите хора, а именно животът и знанието. Обаче що се отнася до другите две – светлината и Любовта, засега те са присъщи само на Христа. Животът е силата, която се проявява в човешкия дух. А що е духът? Мнозина разглеждат духа като нещо отделно от човека. Под думата “дух” се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си.(82, с. 218)

 

Казано е в Писанието: “Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.” Значи дето е Духът, там е Христос. Под “не е Негов” разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод – не е истинска.(69, с. 89)

 

“Слънцето не ще зайде веч!” Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога; когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си; когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това – той може вече да каже за себе си: “Моето слънце не ще зайде веч.” Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: “Христос е възкръснал!” Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната Любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да понесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на Земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога. Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа – да учи.(107, с. 35)

 

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: “Не ви наричам вече раби – вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца, явих ви го.” Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: “Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?” Христос им отговори: “Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно.” Това значи: Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител. На кого? На ученика. Затова се казва в Евангелието: “Без Мене нищо не можете да направите.” Образец трябва на света!(112, с. 51)

 

При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на такава връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, а смирен… Какво казва Христос: “Елате при Мене, всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при Мене, всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при Мене, защото съм смирен.” Той не казва за Себе Си: “Аз съм учен, Аз съм Любов”, но казва: “Аз съм смирен.” Имате ли смирение, Божята Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа да възприема благата, които Божественият Дух носи в Себе Си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.(99, с. 261)

 

Христос, като казва “Аз дойдох”, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея, и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: “Той ще оправи света”, но светът пак не се оправи; дойдоха след него много други, светът пак не се оправи – според нашето схващане. Защо? Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се прояви в човека, той става духовен.(125, с. 96)

 

Христос казва: “Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто.” Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна.(125, с. 245)

 

Христос казва: “Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.” Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: “Достатъчно ви е това, което Христос е говорил.” Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос е говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това. Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга…(125, с. 238)

 

източник: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b19/Uchitelia%20za%20Bibliata%20-%20tom%202.pdf

 

Translate »
error: Content is protected !!