УЕЙН  ДАЙЪР – Ще го видиш, когато повярваш в него 2

 

 

 

 

Оливър Уендъл Холмс веднъж каза: „Човешкият ум, протегнат към нова идея, никога не се връща обратно към първоначалните си дименсии.“ Принципите, за ко­ито пиша в тази книга, може да изискват от вас да се „про­тегнете“ към нови идеи. Ако приемете тези думи и ги приложите в живота си, ще почувствате белезите на протягането в ума си и никога няма да се върнете об­ратно към съществото, което сте били преди това.

Думата „то“ се появява два пъти в заглавието на та­зи книга[1] и се отнася и двата пъти до онова, което може да се нарече лична трансформация. Тя се появява с дъл­бокото вътрешно познание, че всяко човешко същество е много повече от физическо тяло и че същността на това да си човек включва спо­собността да мислиш и чув­стваш, да притежаваш по-висше съзнание и да знаеш, че съществува интелект, който изпълва всяка форма във вселената. Вие сте способни да проникнете в тази неви­дима част от вас, да използвате ума си по начин, който вие изберете, и да осъзнаете, че това е вашето същ­ност­но човешко качество. То изобщо не е форма или тяло, а нещо много по-божествено и ръководено от сили, които винаги действат във вселената.

Принципите в тази книга започват с предпоставката, че вие сте душа в тяло, а не тяло с душа, че не сте човешко същество с духовен опит, а духовно същество с човешки опит. Илюстрирал съм тези принципи с много преживя­вания, които са част от моето пътуване на лична трансформация, за да донеса във вашия дом, при вас, моите схващания. Знам, че тези принципи работят във вселената дори когато седите и четете тези редове. Те работят незави­симо от мнението ви за тях точно както принципите на храносмилането и дишането работят в този момент в тялото ви без вашата помощ. Независимо дали вярвате в тях или не, те ще си работят. Но ако решите да се настроите към тези принципи, може да откриете, че живеете на съвършено ново рав­нище и се радвате на по-високо ниво на съзнатост – на събуждане, ако желаете.

[1] Оригиналното заглавие на английски език е „You’ll See It When You Believe It“. – Б.пр

УЕЙН  ДАЙЪР – Ще го видиш, когато повярваш в него 1

 

 

 

УЕЙН  ДАЙЪР

 

 

Ще го видиш, когато повярваш в него

 

 

Пътят към вашата лична трансформация

 

Психология на човешкото всекидневие

 

 

 

 

Джон Куинси Адамс е добре, но къ­щата, в която живее сега, е поруте­на. Тя е почти пред рухване. Изми­налото време и сезоните почти са я разрушили. Покривът й е напълно изкорубен. Стените са доста разру­шени и се люлеят от всеки повей на вятъра. Мисля, че Джон Ку­инси Адамс много скоро ще трябва да се изнесе оттам. Той самият обаче е добре, доста добре.

Джон Куинси Адамс

 

 

 

Въведение

 

 

 

 

 

Не можете да изпиете думата „вода“, формулата Н2О не може да държи кораба на повърхността на водата. Думата „дъжд“ не може да ви намокри. Трябва да изпитате на живо водата или дъжда, за да знаете наистина какво означават тези думи. Защото сами по себе си те ви държат на няколко крачки от опита.

Така е и с всичко, за което пиша в тази книга. Това са думи, чийто сми­съл е да ви заведат до прекия опит. Ако думите, които пиша, ви звучат като верни, е много вероятно да приемете представените тук идеи и да съз­дадете собствен опит посредством тях. Аз вярвам в тези принципи, през цялото време виждам как работят и ис­кам да споделя своя опит за това, как те са ра­ботили при мен.

В своя живот вие също до голяма степен виждате оно­ва, в което вяр­вате. Ако например силно вярвате в оскъ­дицата, редовно мислите за нея и я превръщате в цен­тър на своите разговори, аз съм напълно убеден, че виж­дате доста много оскъдица в живота си. От друга стра­на, ако вярвате в щастието и изобилието, ако мислите само за тях, говорите за тях с другите и действате съоб­разно вашата вяра в тях, човек може спокойно да се об­заложи, че вие виждате онова, в което вярвате.

 

1

Да даряваш любов!

 

 

 

Днес една публикация на  Ivan Metodiev от групата в facebook, където членувам така ме разтърси, че исках да я споделя в сайта на ВИДИМОТО И НЕВИДИМОТО С НАС.

 

 

Да даряваш любов!

 

 

„В един период от живота си лекувах момиче, което беше паднало в огъня и имаше огромни белези от изгарянето. Тя ми крещеше „Мразя те!“ всеки път, когато сменях превръзките й. Страдах, че и причинявам болка и че не мога да направя нищо, за да изчезнат белезите й. Няколко месеца по-късно, в един ужасно горещ ден тя влезе в кабинета ми, облечена в широко поло с дълги ръкави. Попитах я:
„Защо си с тези дрехи в такъв горещ ден?“
„Защото съм грозна!“, отвърна ми тя.
Попитах я пак: „Какво ще правиш това лято?“
„Нищо“, каза момичето.
„В един старчески дом имат нужда от помощ. Искаш ли да поработиш малко?
Тя се съгласи, без да знае, че в дома ще трябва да носи задължителна униформа – с къси ръкави и нормално деколте. Седмици по-късно, когато дойде отново в кабинета ми, я попитах как вървят нещата и дали някой я пита за белезите й. Тя отговори:
„Никой май не ги забелязва.“
Казах и нещо, в което съм дълбоко убеден:
„Когато даряваш любов, си красив в очите на другите“.
Няколко години по-късно младата дама ми се обади и ми каза:
„Баща ми почина, а аз ще се омъжвам. Искам ти да ме заведеш до олтара.“ Бях трогнат от молбата й. На сватбата й танцувахме на песента, в която Кени Роджърс пее „През годините ти никога не ме изостави. Ти преобърна живота ми“.

 

 

Днес вместо да се криеш зад „белезите си, намери начин да дадеш любов на някого, когато се огледаш в очите му, ще видиш истинската си красота.“
Д-р Бърни Сийгъл

 

Източник: Ivan Metodiev 

Как да медитираме?

 

 

 

Как да медитираме?

 

 

 

 

 

,,Не е нужно позата на тялото да е скована – всъщност аз съм против твърде строгата поза. Когато в началото на 70-те години се обучавах в дзен центъра на Лос Анджелис, правилното беше да седим много изправени, почти изкуствено да напрягаме гръбнака, който изглеждаше скован. Трябваха ми повече от 30 години, преди да открия за себе си една наистина отпусната и естествена поза, която да не ме напряга. Седенето е изкуство и като при всяко изкуство е нужна практика. Рим не е бил построен за един ден. Нужно е време.

 

Трябва да седим с изправен гръб, но позата ни трябва да е като при бебетата. Когато седи, бебето е съвсем отпуснато, съвсем му е удобно и въпреки това гръбчето му е изправено, следвайки естествените извивки на гръбнака.

 

Ако ще седим на възглавница или на стол, трябва да бъдем сигурни, че основата ни е стабилна. Затова, ако сме на възглавница , коленете ни трябва да опират земята. Аз лично предпочитам бирманския стил, при който единият крак е пред другия, без да лежи върху него, както е при различните пози лотос. Опитвал съм ги всичките. Повече от 10 години съм седял в поза пълен лотос. Над 15 години съм ползвал половин или четвърт лотос. През последните 12 години седя в бирманска поза. Така че съм опитал всичко и мисля, че бирманският стил е най-щадящ за коленете и глезените. Ако обаче не го правиш правилно, има опасност да се натовари гърбът повече, отколкото при други седящи пози, затова се постарай да седнеш удобно.

 

Ако седиш на стол, двата ти крака трябва да стъпват на пода. Ако си нисък, можеш да сложиш възглавница или табуретка под краката, а пък ако си висок, ще ти трябва допълнителна възглавница за стола. Коленете трябва да са малко по-ниско от хълбоците, а стъпалата ти да стоят стабилно на пода на широчината на раменете. Това създава пирамида или ефект на триъгълник за стабилност, което наистина е важно.

 

Има още нещо, което е трудно да се опише, но е изключително важно: трябва да се наместиш с поклащане на торса и главата. Щом седнеш, сложи ръце на коленете с дланите нагоре и започни да се поклащаш наляво-надясно. Движи бедрата си в едната посока, а тялото и след това главата – в противоположната посока, подобно на змия, на кобра, като правиш първо по-големи, а после по-малки дъги по дължината на гръбнака чак до врата и главата. Това е едно наистина чудесно упражнение за гръбнака и за стойката. Всъщност, един лекар-физиотерапевт, който се занимава с акупунктура и тай-чи, веднъж ми каза, че това упражнение е възможно най-доброто за гръбнака в началото на медитацията и след края.

 

Старай се да го правиш всеки път когато седиш. На мен това наистина ми помогна на гръбнака  и ми оправи врата. Започни да се извиваш от основата на гръбнака и продължи нагоре към шията и главата. След седенето, обърни реда от главата надолу по гръбнака, като преминаваш от по-малки към по-големи дъговидни движения.

 

След това се стреми главата и вратът да са изправени, а носът да е на една линия с пъпа. Брадичката трябва да е леко надолу, но не прекалено. Просто трябва да е леко отпусната, а не издадена напред. Затвори уста, езикът трябва да докосва предната част на небцето, после преглътни хубаво. Това ще предотврати слюноотделянето и нуждата да преглъщаш.‘‘ – ,,Необятен Ум-Необятно Сърце‘‘- Денис Генпо Мерцел

 

В книгата ,,Необятен Ум-Необятно Сърце‘‘ още се казва, че очите трябва да са притворени под ъгъл 45 градуса и да гледат на пред. Ако това ви е трудно, не се отказвайте просто  се стремете към целта, а тя все някога ще се получи. Позата за тази медитация трябва да бъде изправена, без да се накланяте напред, назад, наляво или надясно и се отпуснете. Оставете се на тялото, умът и дишането да са едно цяло. При всички видове медитации идеята е сливане на тяло, ум и дишане.  Тази поза помага на дишането и ума да се успокоят и ако сте в правилното състояние на ума това ще успокои дишането, а позата ще си остане естествено изправена защото всички ще са взаимосвързани.

 

,,Щом се наместиш, поеми няколко пъти дълбоко дъх. Издишай бавно през устата, свивайки устни, после вдишай бавно през носа и пак издишай. Направи го три пъти, след това затвори уста и дишай нормално. След като няколко пъти поемеш дъх, постави ръцете в т.н. космическа или универсална мудра: дясната ръка лежи в скута с дланта нагоре, лявата е отпусната върху нея, също с дланта нагоре. Дланите трябва да опират долната област на корема, няколко сантиметра под пъпа. Върховете на палците трябва леко да се докосват. Не ги притискай един към друг, не сочи с тях и не прави колибка. Те само лекичко се докосват, за да се свържат всички енергии. Палците ти трябва да бъдат приблизително на нивото на пъпа.“

 

 

 

Източник: http://live-free-center.eu

 

 

 

 

 

 

 

 

РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

 

 

 

 

Преди няколко години преживях операция, която според специалистът, който ми спаси живота и ми каза: ,,ако беше се забавила още няколко минути нямаше да си говорим в момента‘‘. Личната ми лекарка не виждаше нищо спешно в ситуацията. Когато пристигна у дома тя ме погледна и първата й реплика беше „да не се излагам“.

 

 

Но преди това какво  се случи всъщност.

 

 

Една сутрин едва станах от леглото. Беше ми много лошо – толкова лошо, че не можех да се позная и имах болки най – вече в коремната област. Никога не съм се чувствала така. Реших, че ще ми мине и зачаках отшумяване на болката, връщайки се отново в леглото.

 

 

По едно време станах и запълзях към огледалото. Не можех да ходя, (това не беше ми се случвало). Отидох до огледалото да се погледна и съзрях съвсем друг човек. Така бях посиняла и побеляла едновременно, че сама се стреснах от образът, който ме гледаше от  огледалото. Приличах на жив мъртвец. Обадих се на приятелка за помощ, която не можеше да реагира на момента и каза, че като й остане време ще мине. Реших, да се пробвам сама да ида при личния си лекар да ме прегледа и да каже какво ми има. Правих опити да се обличам с много забавени движения. Усетих се, че ми трябва много време, за да си облека блузата. Едва си вдигнах горницата, когато изведнъж се изтрополих на земята. Нямам идея колко съм стояла в безсъзнание, но в момента, в който се осъзнах започнах отново борба с жилетката. Случи се същото. Отново не знаех колко съм стояла така. В момента, в който дойдох на себе си реших, че няма да се обличам и ще се обадя на лекарката да дойде у дома, защото аз не мога да отида при нея. Звъня й, обяснявайки с много тих глас каква е ситуацията, и че няма как да стигна до нея, защото припадам като стана от леглото. Тя на свой ред ме попита дали съм си платила здравните осигуровки, за да може да дойде до вкъщи. Позамислих се кога последно съм ги плащала. Знаех, че имам пропуснати плащания, но забравих колко са. Отговорих, че в момента не се сещам. Докато говорим, тя сяда пред компютъра, за да провери. След което, повишавайки тон ми обясни, че имам пропуснати вноски за четири месеца. А тя е на работа в момента, и когато й остане време ще дойде. Посъветва ме през това време да взема кисело мляко със сол  и кафе, за да си кача кръвното. Според нея проблемът е от ниско кръвно. Затворих слушалката. Сетих се, че нямам в къщи кисело мляко, нямах и кафе. Легнах отново в леглото, да ми помине малко, за да мога да отида да си купя поръчаните неща.

 

 

По едно време се звънна  на врата. Едва станах от леглото. Още не бях прекосила стаята, когато отново паднах на земята. Помъчих се да извикам да почакат, но не знаех дали някой ме е чул. Отново се помъчих  да извикам с немощен глас. Молих се поне втория път да са ме е чули. Не знам колко време мина докато стигна до вратата, но имах чувството, че е много, докато  Там беше личната ми лекарка. Поканих я вътре и тя влезе. Обърнах се , за  да отида към стаята с леглото и пак паднах на земята. В един момент усетих шамари по лицето си и отворих очи. Лекарката започна да ми се кара, като ми каза да не се лигавя, а да се стегна и да стана, че не може да ме вдигне сама. Стегнах се и станах. Зачудих се дали докторката се държи с всички пациенти така или само с тези, които не са си платили здравните осигуровки. Нямаше как да разбера. Отидохме до леглото, легнах и тя започна прегледа. Попита ме дали съм направила киселото мляко със сол както ми е казала. Отговорих и, че не съм и отговорът не й се понрави. Пита ме и за кафе. Отговорих, че  и такова нямам. Тя започна да говори още по-троснато, защо не съм и изпълнила заръките. Обясних, че чакам една приятелка да дойде, ако успее от ангажиментите, които има. Лекарката  на момента ми каза да я набера по телефона, за да говори с нея. Аз се обадих на приятелката си, като й обясних, че лекарката иска да разговаря с нея. Едва подавам слушалката на лекарката. Тя грубо я дръпна и започна да обяснява на приятелката ми, че трябва да дойде по-най бързия начин като и поръча  да купи две кафета за всеки случай и едно кисело мляко. Не знам дали мина и половин час и тя  дойде с поръчката. Лекарката и отвори вратата, а аз чаках на леглото да ми даде това, което щеше да ми помогне. Като ме видя приятелката ми направо се хвана за главата.

 

 

Обърна се тя към лекарката и я запита:

 

– Какво ще правим сега?

-Как какво?! – казва лекарката с раздразнение. – Тя ще се оправи като изпие нещата, които й купи. -отговори тя, бързайки да си тръгне.

– Погледнете я, госпожо! – приятелката ми се ядоса. Как може да говорите така? Не я ли виждате, че е много зле? Даже не мога да и определя цвета на лицето и кое надделява повече бяло със синьо или обратното.

-Ще се оправи. Не се притеснявайте. – каза лекарката още по – ядосана. 

-Вижте какво! – приятелката ми вече беше набрала. – Аз я познавам отдавна и знам, че щом е стигнала до леглото и не може да стане, значи наистина е много зле. Направете нещо!!!

-Обадете се на спешното тогава! – отговори й лекарката троснато.

-Да, ще се обадя! – продължи приятелката ми. – Но кой ще ми повярва, колко наистина е спешно? – говореше отчаяно тя. – Като знаете колко са дневните обаждания там, кой ще ми обърне внимание? По съвсем друг начин се приема ситуацията, като се обади личния лекар от дома на пациента и обясни колко зле е той, а съвсем друго ще е звученето на приятелка обадила се в спешното.

-И какво искате да направя?-попита лекарката.

-Вие да се обадите в спешното преди да тръгнете. – като се усещаше твърдост в гласа на приятелката ми.

-Охх, добре. Дайте ми телефона! – грубо каза лекарката.

-Заповядайте! – каза приятелката ми като си подаде GSM-a си.

Лекарката взе телефона, набра номера на  спешното и зачака някой да вдигне.

След няколко набирания, най накрая някой вдигна слушалката:

– Ало?! – чу се женски глас от другата страна на линията.

-Здравейте! Обажда се д-р (няма да й споменавам името от благодарност към нея) от дома на пациент. Тона й беше равен. – Първо да започна с това, че пациентката не си е платила здравните осигуровки. Не  може да става от леглото, защото й прилошава. Явно кръвното й е ниско. Изпратете линейка до дома й! Запишете си адреса!!! – след това  го продиктува.

– Добре! До 5-10 минути ще бъде там! – чу се от отсрещната страна и разговора  прекъсна.

– Ето, обадих се! Така, че може да тръгвам. – каза лекарката, като понечи да стане.

-Вижте г-жо! – каза приятелката ми изнервено.-  Вие можете да обясните, като дойде линейката  лично на място  за какво става въпрос. Почакайте с нас! Така ще видим какво ще стане. – настояваше тя.

– Нали се сещате, че може да се забавят от спешното? Колко може да се чака? –  каза тя навъсено, като видимо не й се оставаше да чака.

– Нека вярваме, че ще дойде както те са казали, за да не ме оставяте сама в тази сложна ситуация.- отговори спокойно приятелката ми.

Докато се водеше този диалог се звънна на вратата. Приятелката ми отиде и я отвори. За  щастие бяха от спешния екип, които за наше учудване бяха невероятно бързи. Те са ходили при друг спешен случай близо до мястото където живеех. Оказва се, че в тяхната ситуация  е нямало нужда да карат болната в спешното, затова са дошли за по-малко от пет  минути.  Докато отново изпадах в безсъзнание чух как не могат да ме изкарат на носилка защото носилката не можеше дас се побере в асансьора.

Една седмица по-късно си пуснах новините и същата случка, като моята с вътрешен кръвоизлив, се беше случила в Бургас, като жената е починала докато я откарат до болницата.

Седемте духовни закона на успеха *15*

Седемте духовни закона на успеха

 

 

 

 

Закон за дхармата или целта на живота

 

 

 

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ЦЕЛ НА ЖИВОТА… УНИ­КАЛНА ДАРБА ИЛИ ОСОБЕН ТАЛАНТ, КОЙТО ДА ПОДАРИ НА ДРУГИТЕ.

 

И КОГАТО СЪЧЕТАЕМ СВОЯТА УНИКАЛНА ДАРБА СЪС СЛУЖЕНЕ НА ХОРАТА, НИЕ ИЗПИТ­ВАМЕ ЕКСТАЗА И ВЪЗТОРГА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДУХ, КОЕТО Е НАЙ-ВИСШАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛИ.

 

Когато работиш, ти си флейта, в сърцето на която

шепотът на часовете се превръща в музика…

А какво е да работиш с любов? То е да тъчеш

     платно с нишки, изтръгнати от собственото ти

    сърце, сякаш любимата ти ще носи това платно…

    ХалилДжубран, „Пророкът“

 

 

 

Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота“. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във фи­зическа форма, за да изпълним дадена цел. Поле­то на чистата потенциалност е Бог в своята същ­ност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.

 

 

 

Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволя­ват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, ко­ято създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

 

 

Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъ­щери. Отново и отново им повтарях, че има при­чина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизи­телно от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казвах им: „Не искам никога да се без­покоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тре­вожи. Не желая да се съсредоточавате само вър­ху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вни­манието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален та­лант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него.“ В края на краищата те влязоха в най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мис­лите им са съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *14*

 

 

Седемете духовни закона на успеха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО

 

 

 

 

 

 

 

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

  1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да оти­да. Ще поглеждам този списък, преди да се впус­на в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.

  2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вяр­вайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космически­ят план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.

  3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си дейст­вия. Няма да позволявам спънките да ангажи­рат и разсейват вниманието ми в настоящия мо­мент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дъл­боките, най-съкровените си намерения и жела­ния.

 

Закон за необвързаността

 

 

В НЕОБВЪРЗАНОСТТА СЕ КРИЕ МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА… В МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА СЕ КРИЕ ОСВОБОДЕНОСТТА ОТ НАШЕТО МИНАЛО, ОТ ИЗВЕСТНО­ТО, КОЕТО Е ЗАТВОРЪТ НА СТАРИТЕ ОБУСЛОВЕНОСТИ.

И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА НАВЛЕЗЕМ В НЕИЗВЕСТНОТО, В ПОЛЕТО НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НИЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ НА СЪЗИДАТЕЛНИЯ РАЗУМ, ОРКЕСТРИРАЩ ТАНЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло. Егото поглъща сладките и кисели плодове от дървото на живота, а духът наблюдава необвързано.

Мундака Упанишад

Шестият духовен закон на успеха е законът за необвързаността. Законът за необвързаността гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от на­мерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.

Това е много силна стъпка. В мига, в който се откажете от своята обвързаност с резултата, обе­динявайки в едно и също време еднопосочното намерение с необвързаността, вие ще получите онова, което желаете. Всичко, каквото искате, мо­же да бъде постигнато чрез необвързаност, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на вашата истинска същност.

Обвързаността, от друга страна, се основава на страха и съмнението, а нуждата от сигурност про­изтича от непознаване на собствената истинска същност. Източник на богатството, на изобилие­то, на всичко във физическия свят е духът; той е съзнанието, което знае как да изпълни всяка нео­бходимост. Всичко друго е символ: коли, къщи, банкноти, дрехи, самолети. Символите са преход­ни; те идват и си отиват. Да преследваш симво­лите, е все едно да завоюваш картата вместо те­риторията. Това поражда безпокойство и в край­на сметка те кара да се чувстваш кух и празен отвътре, защото си разменил своята същност сре­щу символи на своята същност.

Обвързаността идва от съзнанието за бедност, защото само символите обвързват. Необвързаността е синоним на съзнанието за богатство, за­щото при нея има свобода на съзиданието. Човек получава радост само от необвързаното участие. Символите на богатството се създават спонтан­но и с лекота. Без необвързаност ние сме затвор­ници на безпомощността, безнадеждността, свет­ските потребности, всекидневните тревоги, тихото отчаяние и сериозността – отличителни черти на посредственото делнично съществуване и съзна­нието за бедност.

Истинското съзнание за богатство е способност да получаваш всичко, каквото поискаш, винаги, когато поискаш, и с най-малко усилие. За да я при­добиете, трябва да усвоите мъдростта на съмнението. В съмнението ще откриете свободата да създавате всичко, каквото пожелаете.

Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но вие ще разберете, че стремежът към сигурност всъщност е нещо твърде ефимерно. Дори обвързаността с парите е признак на несигурност. Може би ще кажете: „Ако имах толкова и толкова милиони долари, щях да се чувствам сигурен. То­гава щях да бъда финансово независим и нямаше повече да работя. Щях да се занимавам с всичко онова, с което винаги съм мечтал да се занима­вам.“ Но никога не става така, никога.

Онези, които се стремят към сигурността, я преследват цял живот, без изобщо да я намерят. Тя остава неуловима и ефимерна, защото не мо­же да дойде единствено от парите. Обвързаност­та с парите винаги ще създава несигурност, как­вито и капитали да имате в банката. В действи­телност някои от хората с най-много пари се чув­стват най-несигурни.

Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази ди­лема в мъдростта на несигурността, или мъдрост­та на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго ос­вен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпоря­дък и разложение.

Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнение оз­начава да навлизаме в неизвестното във всеки миг от своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно но­во, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертва на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.

Откажете се от своята обвързаност с известно­то, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в до­бавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усе­щания, приключения, загадки. Ще познаете ра­достта от живота – магията, тържеството, възтор­га и ликуването на собствения си дух.

Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички въз­можности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за оно­ва, което ще правите другата седмица или след­ващата година, защото ако имате съвсем ясна представа какво ще се случи и се обвържете твър­до с него, ще изключите цяла поредица възмож­ности.

Една от характерните черти на полето на всич­ки възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира без­крайност от пространствено-временни събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала ко­гато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губи­те течливостта, съзидателността и спонтанността, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като ця­ло.

Законът за необвързаността не противоречи на закона за намерението и желанието, на набеляз­ването на целта. Вие все още имате намерението да тръгнете в определена посока, все още имате цел. Но между точка А и точка Б съществува без­крайност от възможности. С придобитото съм­нение вие всеки момент можете да смените посо­ката, ако откриете по-висок идеал или нещо по-вълнуващо. По-малко е вероятно и да налагате решения на проблемите, а така съзнанието ви ос­тава открито за благоприятните възможности.

Законът за необвързаността ускорява процеса на еволюцията като цяло. Когато разбирате този закон, не се чувствате длъжни да налагате реше­ния. Налагайки решения на проблемите, вие са­мо създавате нови проблеми. Ала когато насочи­те вниманието си към съмнението и изпитвате съмнение, докато очаквате решението да се поя­ви от хаоса и бъркотията, тогава оттам ще изник­не нещо наистина приказно и вълнуващо.

Това състояние на будно внимание (вашата го­товност в настоящето, в полето на съмнението) се обединява с вашата цел и вашето намерение и ви позволява да се възползвате от благоприятна­та възможност. Що е благоприятна възможност? Тя се съдържа във всеки проблем, който срещате в живота си. Всеки един проблем съдържа семето на благоприятна възможност за постигане на още по-голяма полза. Веднъж започнали да въз­приемате нещата по този начин, вие се отваряте за цяла поредица възможности и с това вдъхвате живот на загадките, чудесата, силните усещания и приключенията.

Можете да гледате на всеки проблем в живота си като на благоприятна възможност за постига­не на по-голяма полза. Можете да държите вни­манието си будно за благоприятните възможнос­ти, усвоявайки мъдростта на съмнението. Когато вашата готовност срещне благоприятната въз­можност, решението ще се появи спонтанно.

Онова, което се получава в крайна сметка, чес­то бива наричано „късмет“. Късметът не е нищо друго освен обединяване на готовността с бла­гоприятната възможност. Когато двете са съче­тани със зорко следене на хаоса, ще се появи ре­шение, което ще е от еволюционна полза за вас и за всички онези, с които общувате. Това е идеал­ната рецепта за успеха и тя се основава на закона за необвързаността.

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА

 

 

Ще се възползвам от закона за необвързаността, като обещая пред себе си следно:

 

 

 

  • Днес ще се посветя на необвързаност. Ще поз­воля на себе си и на хората около себе си сво­бодата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстьпчиво своята представа за то­ва какви трябва да бъдат нещата. Няма да на­лагам решения на проблемите и с това да съз­давам нови проблеми. Ще участвам във всич­ко, без да се обвързвам с резултата.

  • Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, ре­шенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмни­телни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.

  • Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се слу­чи, ако остана открит за безкрайността от из­бори. В полето на всички възможности ще пре­живея всички радости, приключения, вълшебс­тва и загадки на живота.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Битие *34*

 

 

 

 

Битие *34*

 

 

 

 

 

34 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.

2 И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.

4 И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!

5 А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.

7 А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане.

8 И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.

9 И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.

10 Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11 Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.

12 Искайте от мен най-голямо вено#откупна цена за девица# и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!

13 А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:

14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.

15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.

16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.

19 И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.

20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:

21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.

23 Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.

26 Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.

27 Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.

28 Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.

29 И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.

30 А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.

31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

НОВ ЗАВЕТ *19*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ГЛАВА 19.

 

 

 

  1. Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.

  2. Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.

  3. И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?

  4. Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:

  5. „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?

  6. Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

  7. Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?

  8. Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;

  9. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.

  10. Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.

  11. А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;

  12. защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.

  13. Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.

  14. Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

  15. И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

  16. И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?

  17. А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

  18. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;

  19. почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.

  20. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?

  21. Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

  22. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

  23. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;

  24. и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

  25. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?

  26. А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

  27. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

  28. А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието*, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;

     [* Пресъздаването на света при второто Христово пришествие.]

  1. и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

  2. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни — първи.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

 

 

 

Излекувай живота си *15* – Вижте се като дете

 

 

 

 

Вижте се като дете

 

 

 

Ако вземем едно тригодишно дете и го поставим насред стаята и двамата с вас започнем да му крещим и да му казваме, че е глупаво, че никога нищо не прави както трябва, че трябва да прави това и да не прави онова, да види безпорядъка, който е оставило след себе си, а междувременно и да го ударим няколко пъти, резултатът ще бъде едно боязливо дете, което си седи кротичко в ъгъла, или пък дете, което руши всичко наоколо. То ще тръгне по един от тези пътища, но ние никога няма да разберем истинските възможности на това дете.

А ако се обърнем към същото това дете и му кажем колко го обичаме, колко грижи полагаме за него, как харесваме външния му вид и ни допада неговият ум и схватливостта му, ако заявим, че одобряваме начина, по който то върши всичко, и че не е страшно, че понякога бърка, това се случва, когато човек се учи, и ако го уверим, че ще бъдем винаги до него, каквото и да се случи, тогава потенциалът, който ще се прояви в това дете, ще ви изуми!

Всеки от нас крие в себе си едно тригодишно дете и често прекарваме доста време във видове и упреци към това дете вътре в нас. А след това се чудим защо не ни върви в живота.

Ако имате приятел, който винаги ви критикува, бихте ли желали да сте заедно? Може ви така са се държали с вас, когато сте били малки, и това е тъжно. Това обаче е било много отдавна и ако бие искате да се отнасяте към себе си по същия начин сега, това е още по-тъжно.

И ето сега пред вас е списъкът с отрицателните послания, които са достигнали до вас, когато сте били деца. Има ли някакво съответствие между тях и онова, което вие вярвате, че не е наред у вас? Не са ли те почти еднакви? Най-вероятно – да.

Ние изграждаме сценария на живота си върху идеите, получени в най-ранна възраст. Всички сме добри малки деца и изпълнително приемаме онова, което „ТЕ“ ни казват като самата истина. ви било много лесно просто да обвиним родителите си и да си останем жертви през остатъка от живота си. Но това не ви било много приятно и със сигурност не ви ни помогнало да се измъкнем от трудното положение.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

Физика на вярата*12-Квантовата механика

 

 

 

 

 

 

 

2.1.6. Квантовата механика

 

 

 

 

 

 

Тези,  които при първото си запознаване с квантовата механика не са изпаднали в шок, сигурно не са я разбрали.                           

Макс Борн

 

 

В началото на ХХ век са открити две групи явления (привидно несвързани помежду си), свидетелстващи за неприложимостта на нютоновата механика и класическата електродинамика на Максуел към атомните процеси. Първата група явления е свързана с опитното установяване на двойствената природа на светлината – дуализъм на светлината; втората – с невъзможността да се обясни устойчивостта на атомите и техните оптически спектри в рамките на класическите представи.

 

 

Установяването на връзки между тези групи явления и опитите за обяснението им,  довеждат в крайна сметка до откриване на законите на квантовата механика.

 

 

За пръв път понятието квант е въведено от немския физик Макс Планк през 1900 г. Изхождайки от експерименталните резултати, той изказва идеята, че светлината не се излъчва непрекъснато (както това следва от класическата теория на излъчването), а на определени дискретни порции – кванти. По-късно, развивайки идеята на Планк, Айнщайн допуска, че светлината не само се излъчва и поглъща, но и се разпространява на кванти, т.е. дискретността е присъща на самата светлина: светлината се състои от отделни порции – светлинни кванти, наречени по-късно фотони. Освен това, Айнщайн обосновава идеята за квантуването на енергията – делението на енергията на порции.

 

 

През 1922 г. американският физик А. Комптън доказва експериментално, че светлината притежава както вълнови, така и корпускулярни свойства, т.е. светлината се явява едновременно и вълна, и частица. Възниква логическо противоречие: за обясняването на едни явления трябва да се приеме светлината за вълна,  а за обяснението на други явления – за корпускула. „Фундаменталните физически елементи на микросвета – частиците и вълните – проявяват несрещана по-рано в опитите способност да заявяват за съществуването  си едва в момента на наблюдение, проявявайки се или като вълна, или като частица.

 

 

По същество, именно разрешаването на това противоречие води до създаването на физическите основи на квантовата теория.

 

 

През 1924 г. френският физик Луи дьо Бройл издига хипотезата за всеобщия корпускулярно-вълнов дуализъм, според която не само фотоните, но и всички „обикновени частици“ (протони, неутрони, електрони и др.) също притежават вълнови свойства. По-късно тази хипотеза е потвърдена експериментално.

 

 

През 1926 г. австрийският физик Е. Шрьодингер извежда уравнение, описващо поведението на такива „вълни“ във външни силови полета. Така възниква вълновата механика, а уравнението на Шрьодингер става основно уравнение на нерелативистката квантова механика. В основата на релативистката квантова механика стои релативисткото уравнение, получено от английския физик П. Дирак две години по-късно, описващо движението на електрон във външно силово поле.

 

 

Окончателното формиране на квантовата механика като последователна теория, става след появата на трудовете на В. Хайзенберг за принципа за неопределеност и на Н. Бор – за принципа за допълнителност.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник:http://www.beinsadouno.com

Битие *33*

 

 

 

 

 

 

 

 

33 След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.

2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата й след тях, а Рахил и Йосиф — най-отзад.

3 А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.

4 И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.

5 И като повдигна очи и видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? И той каза: Това са децата, които Бог благодатно подари на слугата ти.

6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.

7 И Лия и децата й пристъпиха и се поклониха, а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.

8 Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.

9 А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.

10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.

11 Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.

12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред теб.

13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са нежни, и че имам със себе си дойни овце и говеда, и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

14 Господарят ми нека замине, моля те, пред слугата си, а аз ще карам полека според хода на добитъка, който е пред мен, и според хода на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.

15 А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?

16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.

17 А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот#Колиби#.

18 И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно#или: с мир# в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града.

19 И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем.

20 Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил#Бог, Бог на Израил#.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Учителят Петър Дънов за Библията *8* – С Ъ Т В О Р Е Н И Е Т О Н А С В Е Т А

С Ъ Т В О Р Е Н И Е Т О  Н А  С В Е Т А

 

 

 

 

ШЕСТ БОЖЕСТВЕНИ, А НЕ ЧОВЕШКИ ДНИ!

 

 

 

 

 

            Богословите и досега още защитават твърдението, че Господ създал в шест човешки дни света. Но така ли е? В шест дни ли е създаден? В едно изгряване и едно залязване? – Това е човешко разбиране. Но светът не е така създаден.(24, с. 41)

 

 

            Как мислите: в границите на Божиите възможности само един начин ли съществува, по който светът може да се създаде? Много начини има, по които светът може да се създаде. Казано е в Писанието, че първия ден Бог създаде небето и земята. Съвременните учени пък, като говорят за земята, те разглеждат нейните пластове – как били нагънати, пречупени, и оттук вадят своите заключения. Промените, през които е минала земята, включват един дълъг период от време, което не противоречи на Писанието. Там е казано: “В първия ден”, но трябва да се добави думата “Божествен”. И тогава, като се каже: “В първия Божествен ден”, това подразбира вече онзи дълъг период от време, през който нашата Земя е минала ред промени, докато дойде до положението, в което я намираме днес. Едно трябва да знаят учените, а именно: каквито огъвания или пречупвания да са ставали със земните пластове – във всичко това има голяма разумност.(82, с. 206)

 

 

            Сега от вас, като ученици, се изисква да имате търпение – спокойно да решавате задачите и противоречията в живота си, както Бог при създаването на света е имал великото търпение да събира микроскопически частици от материята, за да създаде великата вселена, която виждаме пред нас. Знаете ли колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на Земята? Лесно е да се каже, че Земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете какво представя този един ден! Като разберете как е станало създаването на Земята, вие трябва да кажете: “При това положение на нещата и аз мога да работя, както са работили всички същества преди мене, както работят тия същества и днес.”(130, с. 172)

 

 

            Ние трябва да знаем и разбираме основния закон на познанието – трябва да намерим двете крайни точки от развитието на един предмет: неговото начало и крайната точка на развитието му, неговата пълна цялост, а също така трябва да изследваме междината на тези крайни точки. Във връзка с познаването ще ви говоря сега върху първите две глави на “Битие”-то, което е битие на човешката душа. Там се казва: “Отначало Бог създаде небето и земята”, т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като направил небето и земята. Тук се подразбира не тази земя, която виждаме (защото в сравнение със земята, за която аз ви говоря, тя е един малък остров). В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на Слънцето, за което тук става дума, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената виделина. Тези светила, които виждаме, са поставени да осветяват само съществата, които са около тях. Под думата “небе” се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа… Върху земята нямало ред и порядък, била неустроена и пуста, но Бог рекъл: “Да бъде виделина!” И настъпи виделина. Така че виделината е една Божествена сила, която разкрива вътрешните качества на нещата, т.е. виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, а и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света и е започнала своята дейност, това е виделината. Денят, за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината – отрицателна сила. Тук се описва един период, за който може да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на вселената. По-нататък се говори за небесната твърд…

 

 

            … Твърд – защо Бог направи тази твърд? За да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Ако вие имате лаборатория, заграждате я, за да не влезе някое дете и нанесе там повреди – колко повече основания имаше Господ да направи преграда между земното и небесното, определяйки с това развитието на човешката душа! Тази преграда показа мястото, откъдето хората са започнали да слизат надолу, както екваторът е мястото, откъдето хората отиват на север. Образуват се два противоположни полюса – тъй развитието на корените в едно дърво показва процеса на нашата човешка еволюция, докато развитието на клоните показва пътя, по който ангелите са минали. Но понеже има диаметрална разлика, ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу, докато ангелите имат правилното схващане за нещата, поради което са поставени за учители на човечеството…

 

 

            … Значи: първият ден – за първото тяло, вторият ден – за второто тяло, и третият ден – за третото тяло… Някои хора, дори и учени, се чудят как е възможно това да се направи за толкова малко време. При човека много неща са невъзможни, докато при Бога всичко е възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, се различава твърде много от мястото, дето сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е малък остров. И така, в четвъртия ден Бог направи физическото тяло, жизнената енергия, принципа на оплодяването и размножаването. И понеже в слизането си човек е отишъл много далеч, поставено е Слънцето, та като се завърне един ден, да знае мястото, откъдето е тръгнал. И в тези четири дни (четири периоди) вие сте пребродили четири планети – тази сега е четвъртият ви затвор. След него ще влезете в петия, шестия и седмия, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(150, с. 97-100)

 

 

            … Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първата глава от “Битие”-то и размишлявайте върху нея, да видите какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: “В начало създаде Бог небето и земята, а земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина… И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи.” Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали разумни същества, които изпълнили Божията дума – разделили тъмнината от светлината. Тъй щото светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на Земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура; нямаше да разбираме какво значи ден, а още повече – какво означават думите “ден първи” на “Битие”-то. Следователно същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той – възможности, условия за работа.(148, с. 46)

 

 

            Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: “Да бъде виделина! И видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи.” Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето (т.е. низшият живот) в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило (голямото) е умът, а второто (сърцето), чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна (която подразбира човешката душа), за да светят на земята заедно с голямото светило (ума) и малкото светило (сърцето), да владеят деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби (над своите земни желания), над небесните птици (над своите мисли) и над скотовете на всичката земя (значи над своите пориви), над всичките гадове, които пълзят по земята (т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък). И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделина. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си, и пр.

 

 

А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот. И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.(125, с. 356)

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.bratstvoto.net/

Учителят Петър Дънов за Библията *7*

 

 

 

 

 

 

 

Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото Свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: “ Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни.” Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение – в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: “Това е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Как нарече това същество? Вие казвате “Ева”, а той го нарече “Йехова” – същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е И – принципът, който твори. Втората – О – принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие, и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: “Иот хей вав хей.”(60, с. 55)

 

 

            Пророкът преди хиляди години е говорил, че Духът на Господа Йехова ще бъде с него да благовества. Какво да благовества? – Разумното. Вие, които ме слушате днес, трябва да знаете, че спасението на човечеството не седи в никакви църкви. Спасението на човечеството не седи в никакви хора, в никакви светии, в никакви ангели. Светиите, ангелите, добрите хора на земята – това са само служители на Бога. Спасението на света седи в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута – Любовта е Негова същина, Мъдростта е Негова същина, Истината е Негова същина. Те излизат само от Него. Там, откъдето излизат тези три велики добродетели, се проявяват всички други неща. Следователно спасител в света е само Бог. Той обема и прониква всички. Всички същества – от най-висшите до най-низшите сфери – слугуват на този велик Бог. И ако искате, вие можете да Го опитате. Как? Обърнете се с всичката си душа, с всичкото си смирение към Него и кажете: “Господи, тъй както всички светии Ти служат, тъй както всички ангели Ти служат, тъй както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се!” Опитайте Бога така и ще видите, че Бог е верен. Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още – това нищо не значи. Времето и пространството – това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот. Само по този начин можем да се повдигнем. Каква полза, ако бързаме и изгубим всичко?(131, с. 180)

 

 

            Някой седи, мисли и се запитва какво да прави, отде да вземе хляб. Защо мислиш напразно? Години ще мислиш и нищо няма да направиш. Стани рано сутринта, започни да работиш и кажи: “Йеова и ре.” Това значи: “Господ ще промисли.” Бог е промислил вече, ти ще работиш и хлябът ще дойде. Обеднял някой – ще забогатее. Пропаднал на изпит – ще издържи. Изгубил парите си – щастието му ще проработи. Каквото и да ви се случи, дръжте положителна мисъл в главата си. Питаш: “Ако държа положителна мисъл, ще стане ли това, което поддържам?” – То е станало, няма защо повече да става. Ти търсиш подкрепа, а вече имаш такава. Има разумност в света, която е определила кой на кого да помага. Това е определено в Божия план. Ще кажете, че трябва да се доказва това. – Божественото не се нуждае от доказателства.(54, с. 71)

 

 

            “Духът на Господа Йеова е върху мене”(Ис. 61:1). – Това е идея, която може да стои във вашия ум като семка, затворена в кутия, а може да бъде семка, посята в земята. В първия случай семката ще остане неразбрана за вас, а във втория случай тя ще покълне, ще израсте, ще даде плод, който след време ще узрее и ще го опитате. Следователно истинското познаване на Духа подразбира, че плодът е опитан…

 

 

            … Пророкът казва: “Духът на Господа Йеова е върху мене.” Това значи: Любовта на Господа е върху мене. Дойде ли Любовта в душата ти, всичко можеш да направиш.(145, с. 189 и 194)

 

 

            Когато Бог говори някому, той поет ще стане. Когато Бог говори някому, той музикант ще стане. Когато Бог говори някому, той държавник ще стане – не такъв, каквито са българските държавници – нещо особено ще бъде. Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане. Ще освободи един народ, като Мойсея, ще напише нова конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Мойсея, той избяга, но след това Го послуша и големи чудеса направи в Негово име. Той изведе израилския народ, но кога? – Само след като му проговори Господ. Когато Мойсей отиде при фараона, той го запита: “Кой те прати тука?” – “Прати ме Йехова, Бог на Авраама, на Исаака и на Якова.” Казва му Фараон: “Аз не познавам този Бог.” Фараон имаше друго понятие за Бога. Мойсей му казва: “Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен.” И започна се състезание между боговете на Египет. С кого? – С Христа. Кришна или Христос – един и същ е Той, Който се проявява във всички народи – Йехова. Всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, иде от Бога. И започна се състезание между боговете. Най-после Фараон повярва, че действително Бог е проговорил на Мойсея. Когато дойдем в света, трябва като Мойсея да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил. Казвам: Господ може да ни проговори още днес! Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ – една велика душа, заобиколена с хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вярвания. Ако четете Сведенборга, ще видите, че неговият възглед за живота е приблизително верен, т.е. близко до Истината.

 

 

Когато Христос е дошъл на Земята, Той бил придружен от хиляди ангели. Той представлява сбор от хиляди добри души. Навсякъде, дето и да ходим, щом Бог ни е проговорил, придружават ни много напреднали души. Те ни предават своите мисли и по този начин ставаме видни хора. Онзи поет, който пише, не е сам. Онзи лекар, който възкресява мъртвите, не е сам. Онзи художник, който рисува, не е сам. Ако аз мога да възкресявам мъртви, това е Божествена сила. Аз няма да се спирам да убеждавам хората върху този въпрос, но казвам: щом Бог действа, чрез Него всичко може да се направи.(131, с. 149)

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.bratstvoto.net/

Вашите слаби места *13*-КОЛКО ВАЖНО Е ДА ЖИВЕЕТЕ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ

 

 

 

 

 

 

 

КОЛКО   ВАЖНО   Е  ДА ЖИВЕЕТЕ В   НАСТОЯЩИЯ   МОМЕНТ

 

 

 

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето)“ „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре.“ „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.“

 

 

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега“, а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

 

 

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

 

 

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

 

 

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома.“

 

 

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

 

 

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  отмисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

 

 

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

 

 

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“

 

 

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

 

 

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:

 

 

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага… Живей)“

 

 

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

 

 

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.izvorite.com/

НОВ ЗАВЕТ *18*

 

 

 

 

 

 

 

ГЛАВА 18.

 

 

 

 

  1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?

  2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях

  3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;

  4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;

  5. и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;

  6. а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

  7. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.

  8. Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;

  9. и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.

  10. Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.

  11. Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.

  12. Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?

  13. И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.

  14. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.

  15. Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;

  16. ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;

  17. ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.

  18. Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.

  19. Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;

  20. защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

  21. Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?

  22. Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

  23. Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.

  24. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;

  25. а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;

  26. тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.

  27. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

  28. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария*, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;

     [* Динарий — римска сребърна монета.]

  1. тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;

  2. но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.

  3. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.

  4. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;

  5. не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?

  6. И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.

  7. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

Битие *32*

 

 

 

 

 

 

 

32 Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.

 

 

2 И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

 

 

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,

 

 

4 и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.

 

 

5 Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.

 

 

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

 

 

7 А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

 

 

8 Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.

 

 

9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!

 

 

10 Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.

 

 

11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.

 

 

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

 

 

13 И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:

 

 

14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

 

 

15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,

 

 

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.

 

 

17 На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —

 

 

18 тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.

 

 

19 Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.

 

 

20 И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

 

 

21 И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.

 

 

22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

 

 

23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

 

 

24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.

 

 

25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.

 

 

26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.

 

 

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

 

 

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил#Божи воин#, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

 

 

29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.

 

 

30 И Яков нарече мястото Фануил#Божие лице#, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.

 

 

31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.

 

 

32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Можем да променим отношението си към миналото

С миналото вече е свършено. Не можем да го променяме сега. Но можем да променим отношението си към него. Наистина е неразумно да НАКАЗВАМЕ СЕБЕ СИ СЕГА, защото някой ни е наранил много отдавна. Често казвам на хората, които отдавна са усвоили навика постоянно да негодуват: „Моля ви, започнете незабавно да се освобождавате от възмущението, докато това все още е сравнително лесно. Не чакайте момента, в който хирурзите ще ви посъветват да се оперирате или ще легнете на смъртно легло, когато навярно ще трябва да се справяте и с паниката.“

Когато сме завладени от паника, става много трудно да фокусираме ума си върху процеса на лечение. Първо трябва да отделим време, за да премахнем страховете си.

Ако пожелаем да вярваме, че сме безпомощни жертви и, че няма надежда, тогава Вселената ще подкрепи и това наше убеждение и всичко ще е загубено. Жизненоважно е да се освободим от тези неразумни, старомодни, отрицателни идеи и убеждения, които не ни подкрепят и не ни помагат. Дори и представата ни за Бога трябва да е ориентирана към нас, а не против нас.

За да се освободим от миналото, трябва да сме готови да простим

Необходимо е да пожелаем да се освободим от миналото си и да простим на всички, включително и на себе си. Може ви няма да знаем как да го направим, а може и да не желаем, но самият факт, че казваме, че сме склонни да простим, поставя началото на лечебния процес. Наложително за оздравяването ни е „ние“ да се освободим от миналото и да простим на всички.

Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам.“

Това утвърждение освобождава нас самите.

 

 

 

 

 

 

Луиз Хей-Излекувай живота си

Вашите слаби места *12* – ИЗБЯГВАЙТЕ ДЕМОБИЛИЗАЦИЯТА

 

 

 

 

 

 

 

ИЗБЯГВАЙТЕ   ДЕМОБИЛИЗАЦИЯТА

 

 

 

 

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация. Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас. Повече информация за гнева и за поведението, предотвратяващо избухването му,   ще   намерите   в  глава  XI.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.izvorite.com/

Биология на убежденията *17*-Епигенетиката: новата наука, която прехвърля отговорността за живота ни в собствените ни ръце

Епигенетиката: новата наука, която прехвърля отговорността за живота ни в собствените ни ръце

 

 

 

 

 

Онези, които поддържат теорията, че гените определят съдбата ни, очевидно не взимат предвид стогодишната наука за клетките с отстранени ядра, но не могат да игнорират новите проучвания, които подкопават тяхното упование в генетичния детерминизъм. Докато проектът „Човешки геном“ беше на първите страници на вестниците, група учени разработваха нова, революционна област в биологията, наречена епигенетика. Науката епигенетика, което буквално означава „контрол над генетиката“, промени из основи разбиранията ни за това, кое контролира живота (Pray 2004; Silverman 2004). През последното десетилетие проучванията на епигенетиката показват, че формулата на ДНК, която се предава чрез гените, не е твърда и неизменна по рождение. Гените не определят съдбата! Влиянието на околната среда, включително храната, стреса и емоциите, могат да модифицират гените, без да изменят основната им формула. Тези модификации, открити от епигенетиката, могат да се предават на бъдещите поколения също толкова сигурно, колкото формулите на ДНК, посредством двойната си спирала (Reik and Walter 2001; Surani 2001).

Без съмнение разкритията на епигенетиката се появяват след откритията на генетиката. От края на четиридесетте години на XX век биолозите изолират ДНК от клетъчното ядро, за да изучават генетичните механизми. Този процес представлява извличане на ядрото от клетката, разкъсване на защитната му мембрана и отстраняване на хромозомата, едната половина на която е съставена от ДНК, а другата – от регулиращи протеини. В своето усърдие да опознаят ДНК повечето учени пренебрегват протеините, което значи, че заедно със сухото изгаря и мокрото. Епигенетиците обаче отделят мокрите дървета от сухите, като изучават протеините в хромозомата, и установяват, че те играят не по-маловажна роля за наследствеността от ДНК.

В хромозомата ДНК оформя сърцевината, а протеините обгръщат ДНК като ръкав. Когато гените бъдат покрити, информацията в тях не може да бъде „разчетена“. Представете си голата си ръка като верига ДНК, съдържаща гена на сините очи. В ядрото веригата ДНК е обвита със свързани помежду си регулиращи протеини, които покриват вашия ген за сини очи като ръкав на риза, като по този начин той не може да бъде разчетен.

 

 

 

Върховенство на Средата. Новата наука установява, че информацията, която контролира биологичните процеси, започва с външни сигнали, които на свой ред управляват свързването на регулиращите протеини с ДНК. Регулиращите протеини контролират активността на гените. ДНК, РНК и протеиновите функции са същите, описани в диаграмата за Върховенство на ДНК. Забележка: потокът от информация вече не е еднопосочен. През 60-те г. на XX в. Хауърд Темин поставя под съмнение Главната догма с експериментите си, които доказват, че РНК би могла да се обърне срещу очакваната посока на потока от информация и да промени ДНК. Отначало приеман с насмешка заради своята „ерес“, по-късно Темин спечелва Нобелова награда за това, че описва обратната транскриптаза – молекулярен механизъм, по който РНК пренаписва генетичния код. Днес обратната транскриптаза има печална слава, защото се използва в РНК на вируса на СПИН, за да превземе ДНК на инфектираните клетки. Освен това в наши дни е известно, че измененията в молекулата на ДНК, като например добавяне или отнемане на метилови химични групи, влияе върху свързването на регулиращите протеини. Освен това протеините трябва да имат способността да обръщат потока на информацията, тъй като протеиновите антитела в имунните клетки са замесени в промяната на ДНК в клетките, в които се синтезират. Стрелките, обозначаващи потока на информацията, не са с еднакъв размер. Има строги ограничения в обратния поток от информация, предназначени да предотвратят радикални промени в генома на клетката.

 

Как да съблечете този ръкав? Нужен ви е външен сигнал, който да подтикне протеина-„ръкав“ да промени формата си, тоест да се отдели от двойната спирала на ДНК, давайки възможност генът да бъде разчетен. След като ДНК бъде „отвита“, клетката прави копие на разкрилия се ген. В резултат на това дейността му бива „контролирана“ от наличието или липсата на тези „събличащи“ протеини, които от своя страна биват контролирани от външни сигнали.

Епигенетичния контрол е всъщност това как сигналите от обкръжаващата среда ръководят дейността на гените. Вече е ясно, че диаграмата за Върховенството на ДНК е отживелица. Ревизираната схема на информационния поток трябва да се нарича „Върховенството на обкръжаващата среда“. Новият и по-сложен поток от информация в биологията започва с външен сигнал, който се превръща в регулиращ протеин и чак след това – в ДНК, РНК и крайния продукт – протеин.

Епигенетиката разкрива също и че има два механизма, посредством които организмите предават наследствената си информация. Тези механизми позволяват на учените да разберат какъв е приносът на природата (гените) и на средата (епигенетичните механизми) в поведението на човека. Ако се концентрираме само върху формулите, както са използвали учените в продължение на десетилетия, ще отхвърлим напълно влиянието на обкръжаващата среда (Dennis 2003; Chakravartiand Little 2003).

Нека направим едно сравнение, което, да се надяваме, ще изясни връзката между епигенетичните и генетичните механизми. Достатъчно възрастни ли сте, за да помните времето, когато телевизията спираше да предава в полунощ? След като приключеше редовната програма, на екрана излизаше „пробен сигнал“. Повечето заставки на пробния сигнал изглеждаха като мишена за игра на стрелички, подобна на изображението на следващата страница.

Мислете за изображението на екрана като за модела, закодиран в даден ген, да речем в този за кафяви очи. Копчетата на телевизора настройват пробната заставка, като ви позволяват да я включвате и изключвате и да променяте много характеристики на образа, включително цвета, нюансите, контраста, яркостта, както и да я изравнявате по хоризонтала и вертикала. С въртене на копчетата вие можете да промените вида на заставката на екрана, като в същото време не променяте излъчвания оригинал. Именно такава е ролята на регулиращите протеини. Изследванията върху синтеза на протеините разкриват факта, че епигенетичните „копчета“ могат да създадат над 2000 различни протеина от една и съща генетична формула (Брей 2003; Шмакър и екип 2000)

 

 

 

В това сравнение заставката на пробния сигнал на екрана представлява моделът на протеиновия „гръбнак“, закодиран в един ген. Въпреки че копчетата на телевизора могат да променят външния вид на модела (В и С), те не могат да променят оригиналния излъчван образ (тоест гена). Епигенетичният контрол модифицира начините за разчитане на гена, без да променя кода на ДНК.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.spiralata.net/

Физика на вярата *11* – Накратко за теорията на относителността

2.1.5. Накратко за теорията на относителността

 

 

 

Нютоне,  прости ми. Навремето ти намери онзи единствен път, който бе предела на възможното, за човек с твоя велик ум и творческа сила.                        

А. Айнщайн

Още в първата си публикация по теорията на относителността – „Към електродинамиката на движещите се тела“, Айнщайн отбелязва, че тази теория се основава на два принципа, приемани за изходни постулати.

 

Първият постулат е обобщение на принципа на относителността на Галилей за всички физически процеси. Вторият постулат изразява принципа за постоянството на скоростта на светлината.

 

Като следва философската си концепция, че теорията трябва да произтича от опита,  Айнщайн поставя светлината в особено положение – канонизира я, приемайки, че тя има винаги една и съща скорост спрямо произволни движещи се тела. Мисълта за такова специално положение на светлината дотолкова завладява Айнщайн, че той я издига в закон за постоянството на скоростта на светлината, формулиран от него в работата му „За принципа на относителност“: „…Законът за постоянството на скоростта на светлината  във вакуум трябва да е в сила за движещи се един спрямо друг наблюдатели така, че един и същ светлинен лъч да има една и съща скорост спрямо всички тези наблюдатели.

 

Този закон става най-важното основание за разработването на специалната теория на относителността (СТО).

 

Трябва да се отбележи, че днес отношението на учените в света към СТО е двойствено. По-голямата част от тях считат специалната теория на относителността за съвременна физическа теория на пространство-времето. Другата част се отнасят крайно отрицателно към СТО, считайки погрешен закона за постоянството на скоростта на светлината и преобразованията на Лоренц, които се използват в качеството на математическа основа на тази теория.

 

Двата постулата, лежащи в основата на СТО, са несъвместими, тъй като съгласно принципа на относителността на Галилей, един и същ светлинен лъч не може да има една и съща скорост спрямо наблюдатели, движещи се един спрямо друг.

 

Айнщайн упорито търси изход от създаденото положение и го намира в преразглеждането на най-важните положения на класическата физика – абсолютността на пространството и времето.

 

Опирайки се на геометрията на Риман и Лобачевски, Айнщайн въвежда понятието относителност на пространството и времето, под което се разбира изменение на размерите на едно тяло (пространството) и хода на времето в различни отправни системи. Т.е., ако пространството и времето са относителни, размерът на единицата за дължина (например,  метър) и дължината на единицата за време (например, секунда) в подвижна и неподвижна отправна система ще имат различна големина.

 

В своя труд „Какво е това теория на относителността?“ Айнщайн отбелязва, че принципите на относителността и за постоянството на скоростта на светлината са непримирими,  но „специалната теория на относителността е успяла да ги примири, с цената на видоизменение на кинематиката,  другояче казано, с цената на изменение на физическите представи за пространството и времето“.

 

Е,  как да не си спомним тук шеговитото стихотворение от неизвестен автор.

 

 

Светът потънал бе изцяло в тъмнина.

Тогава рече Бог: „Да бъде светлина!“

 И дойде Нютон!

Но скоро дяволът реванш дочака:

Дойде Айнщайн и всичко пак потъна в мрака.

 

 

В специалната теория на относителността Айнщайн обосновава новата кинематика, на базата на относителността на пространството и времето, благодарение на което успява да подчини издигнатия от него закон за постоянството на скоростта на светлината, на принципа за относителност.

 

Освен това, в специалната теория на относителността Айнщайн успява да установи органична връзка между пространството и времето и да ги обедини в единен пространствено – времеви континиум – „пространство-време“. Оказва се, че за описването на физическите процеси е необходимо използването на четиримерно пространство-време, в което положението на точката се определя от три пространствени координати X, Y, Z и времева координата ct,  където с = 300 000 km/s е скоростта на светлината във вакуум. Геометричните свойства на такова пространство-време се описват в геометрията на Евклид.

 

Това твърдение на специалната теория на относителността не предизвиква противоречия от страна на учените.

 

Разработвайки специалната теория на относителността, Айнщайн се замисля над това,  как да постави въпросите за гравитацията върху новата научна база, т.е. как да разработи теория на гравитацията (привличането). Такава теория той разработва в общата теория на относителността (ОТО),  наречена още Теория на гравитацията.

 

Айнщайн формулира закона за всеобщото привличане по следния начин: движението на масите се предизвиква от изкривяването на пространството, а изкривяването на пространството се предизвиква от намиращата се в него материя.

 

Айнщайн заменя безкрайната „плоска нютонова“ Вселена с безгранична, но крайна Вселена. Крайното пространство по необходимост трябва да бъде затворено и изкривено,  подобно на всяка затворена повърхност.

 

Съгласно теорията на гравитацията, геометричните свойства на пространство-времето зависят от разпределението в пространството на привличащите се тела и тяхното движение. Също както около движещи се електрически заряди възниква електромагнитно поле, така и в пространството около всяко тяло възниква поле на привличане.

 

Цялата безгранична Вселена е запълнена с тела – както гигантски звезди, така и най-дребни частици космически прах. Масите на тези тела (големината на масата им, тяхното взаимно положение и относително движение) създават полета на привличане –  гравитационни полета, които съществуват и се изменят в пространството и времето. От друга страна,  свойствата на тези полета налагат незаличим отпечатък върху онова пространство и  време, в което съществуват. Привличащите се тела изкривяват четиримерния свят на пространство-времето, в който те се движат. На свой ред, това изкривено пространство-време-поле на привличане определя движението на телата, техните траектории и скорост.

 

Получава се тясна взаимовръзка: телата раждат поле, полето управлява движението и поведението на телата.

 

Геометрията на такъв изкривен четиримерен свят вече не може да е евклидова.

 

По такъв начин телата, създаващи гравитационните полета, „изкривяват“ реалното тримерно пространство и по различен начин изменят хода на времето в различните му точки. Така се оказва възможно движението на телата в поле на привличане да се разглежда като движение по инерция, но в изкривено пространство-време.

 

Обобщавайки написаното дотук, можем да кажем, че Айнщайн за пръв път показва дълбоката взаимовръзка на абстрактното геометрично понятие кривина на пространство-времето и физическите проблеми на гравитацията. Той успява да представи гравитационното поле чрез кривината на четиримерното пространство-време.

 

Със своя изключителен труд за теорията на относителността Айнщайн разкъсва оковите,  сковаващи механиката. Теорията на относителността не отхвърля механиката на Нютон. Тя й отрежда по-скромно място в науката, отнасящо се за движения,  които са бавни, в сравнение със скоростта на разпространение на светлината.

 

Въз основа на теорията си, Айнщайн предсказва два неизвестни по-рано ефекта – изкривяване на траекторията на светлинен лъч в гравитационно поле и намаляване на честотата на светлината, минаваща близо до големи маси, като обяснява странностите в отместването на перихелия на Меркурий. Теорията на Нютон не може да обясни тези ефекти. След експерименталното потвърждение на посочените от Айнщайн ефекти, общата теория на относителността получава  всеобщо признание.

 

„Създаването на ОТО ми се струваше тогава, а и сега, най-великото достижение на човешкото мислене в изучаването на природата, поразително съчетание на философска дълбочина, физическа интуиция и математическо изкуство“ – пише един от основателите на квантовата механика, Макс Борн.

 

В теорията на относителността материалната среда, взаимодействаща с привличащите се тела, е самото Световно пространство. То поема някои (но съвсем не всички) функции на предишния ефир. След като максуеловото понятие за поле е пренесено от Айнщайн и върху гравитацията, физическите полета поемат задължението за предаване на действието. Необходимостта от предишния ефир изчезва. С появата на теорията на относителността полето става първична физическа реалност, а не следствие от някаква друга реалност.

 

Самото свойство еластичност, което е толкова важно за ефира, се оказва свойство на всички материални тела, свързани с електромагнитното взаимодействие между частиците. Казано с други думи, не еластичността на ефира е основа на електромагнетизма, а електромагнетизмът служи за основа на еластичността въобще.

 

Еластичните свойства на „празното“ пространство се описват от десетте, така наречени, вакуумни уравнения на Айнщайн, които не съдържат никакви константи и са записани в криволинейни координати. По-късно акад. Я. Б. Зелдович изказва следното предположение по повод еластичността на пространството: „…Вакуумните уравнения на Айнщайн описват еластичността на пространството. Възможно е тази еластичност изцяло да  се определя от ефектите на поляризация на вакуума“. Както показа времето, Зелдович се оказва прав.

 

Какво значи, че световната материална среда е станала ненужна на физиката? Значи ли, че трябва да се върнем към пустотата? Може да се каже така: навремето действително са измислили ефира, защото им е бил нужен; в началото на ХХ век необходимостта от стария ефир с неговите противоречиви свойства отпада. Но както е предположил самият създател на теорията на относителността, някаква вездесъща материална среда все пак трябва да съществува и да притежава определени свойства.

 

По-късно Айнщайн отново предлага тази материална среда да се нарече ефир. През двайсетте години на ХХ век, след публикуването на класическите си трудове по специалната и общата теория на относителността,  Айнщайн неведнъж повтаря в статиите си: „Ефирът съществува. Съгласно общата теория на относителността, пространството е немислимо без ефира…“; „В теоретичната физика не можем да минем без ефира, т.е.  континиум,  притежаващ физически свойства“.

 

Но „континиумът, притежаващ физически свойства“ – това не е предишният ефир. Айнщайн приписва определени (нови за науката) физически свойства на самото пространство. За общата теория на относителността това е достатъчно и никаква особена материална среда извън това, в това пространство, не й е нужна. В края на краищата, общата теория на относителността е теория на гравитацията – ни повече, ни по-малко. Самото пространство с новите физически свойства би било възможно отново да се нарече ефир.

 

В съвременната физика, заедно с теорията на относителността, „властта над света“ се дели с квантовата теория на полето. Тя, от своя страна,  открива в пространството на Айнщайн доста специфична материална среда, с необичайни свойства. Материалната среда, обща за теорията на относителността и за квантовата теория на полето е наречена физически вакуум. Науката не се реши да се върне отново към термина „ефир“.

 

И така, в началото на ХХ век, в естествознанието е приета нова научна парадигма,  в основата на която са положени принципът на относителността на Айнщайн,  геометрията на пространството на Риман-Айнщайн и универсалната материална среда – физическият вакуум.

 

В заключение ще подчертаем,  че нито една друга теория не е оказала такова революционно влияние върху физиката и науката като цяло, както теорията на относителността на Айнщайн. По мащаби теорията на Айнщайн може да се сравни само с теорията на Нютон, положила основите на съвременното естествознание. Отказвайки се от обичайните представи, Айнщайн предлага съвършено нови тълкувания на пространството,  времето и масата,  което изисква коренно преустройство на основните понятия и идеи.

 

Като любопитен факт ще отбележим, че Айнщайн не получава Нобелова награда за нито един от трудовете  си по теория на относителността. През 1921 г. той е удостоен с Нобелова награда за теорията на фотоефекта, публикувана още през 1905 г. Това без съмнение свидетелства, че теорията на относителността се е сторила твърде радикална на предишните нобелови лауреати,  които са обсъждали новите кандидатури.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

 

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *11*

Според едно ново определение за Любовта ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води към големи постижения. Достатъчно е да бутнеш едно копче с любов, за да имаш големи резултати. Една машина от 200 хиляди конски сили може да кара цял параход. А с едно натискане на бутона човек може да докара тази машина в действие. Каквото представя разумността на човека по отношение силата на машините, такова нещо представя магическата сила на Любовта. Само с едно докосване до нещата тя произвежда велики резултати.

Като ученици вие трябва да се учите как да употребявате енергията на Любовта. Определено е кого трябва да обичате и кой трябва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по някоя улица, не е ли определено накъде води тя? Всичко в света е определено. Следователно определено е и как трябва да се изразходва енергията на Любовта. Каквото и да се говори за Любовта, едно ще знаете: привилегия е за човека да обича. Затова обръщайте внимание на всичко, което срещате на пътя си: камъни, цветя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човешките прояви. Всички прояви на Живота са прояви на Любовта. Няма по-интересни неща за изучаване от проявите на Любовта.

Радвайте се, че сте дошли на Земята да се учите! Радвайте се на всичко, което ви заобикаля! Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи! Не се грижете за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Всичко, което се случва в живота ви, е добре замислено. Работете с радост за днешния ден. В него е скрито благото на бъдещето, което е носител на Любовта. Тази любов ще се изяви в своята пълнота и красота. Едва сега хората започват да разбират, че единствената сила, която ще оправи света, е Любовта.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.

Издателство Бяло Братство

София 1113, ж.к. Изгрев ул. Ген. Щерю Атанасов № 6 тел. (02) 9 634 313

www.bialobratstvo.info www.beinsadouno.org

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *10*

 МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Искате ли да разберете магическата сила на Любовта, идете при децата. Само те могат да ви кажат какво нещо е Любовта. Аз имам предвид ония деца, на които никой не е проповядвал за Любовта. С други думи казано: искате ли да разберете Любовта, живейте в Чистотата. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който разбере и познае Любовта, той живее в рай; който не я разбере, живее в ад. Значи Любовта произвежда най хубавите и най-лошите неща. Когато Любовта слезе между хората, Земята се превръща на рай; когато хората изгубят Любовта, Земята става ад.

 

 

 

 

Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В Любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обущата си и да стъпи бос. Когато Мойсей попадна на свещеното място на Любовта, той чу глас: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Дето Любовта се проявява, там е Бог, затова мястото е свещено. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта. Щом стъпи на това място, той млъква. Защо? – Защото влиза вече в реалността на живота, която говори сама за себе си. 

 

 

 

 

Любовта е извор, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъж. Спрете се пред извора, починете си от дългия път и спокойно турете ръката си вътре, за да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворът на Любовта е неизчерпаем. Пийте спокойно и с благодарност от водата на Любовта. Всеки, който ви обича, е извор, от който черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо и който обича, и когото обичат, трябва да бъдат разумни, да не изгубят Любовта, която ги е посетила. Когато обичате някого, не говорете за любовта си към него. Вие сте едва в първо отделение на Любовта. Сега изучавате буквата А. Много време ще мине, докато изучите останалите букви. Който говори много за Любовта, той ще бъде поставен на изпитания, които едва ли може да издържи. Любовта се изпитва чрез живота, а не на думи. Докато не се кали в Любовта, човек не трябва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той сам ще се разочарова от нея и ще види, че държи в ръцете си книжни пари, а не злато. Много естествено – любовта на първото отделение не носи още онова знание, към което човешката душа се стреми.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *9*

 

 

 

 

 

 

Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. Вън от Любовта човек може да бъде и майка, и баща, и брат, и сестра. Няма по-велико нещо за човека от това – да придобие Любовта. Защо? – Защото той живее вече в пълнотата на живота. Той носи  всичко в себе си. Като влезе в областта на Любовта, човек се намира пред мъгла, както сте вие днес на планината. Любовта забулва само лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Когато мъглата се вдигне, Любовта се скрива, а проявите Ă стават явни. Ако искате да се разкрие Любовта пред вас, тя става видима, а проявите Ă се скриват. Значи вие не можете да виждате едновременно и Любовта, и проявите Ă. Ако виждаш проявите на Любовта, нея няма да виждаш; ако виждаш Любовта, проявите Ă няма да виждаш. 

 

 

 

 

Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепяйте в неговите стремежи. Всички хора, всички народи трябва да спазват правата си, които Природата им е дала. 

 

 

 

 

Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие Любовта, той пак проглежда и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен, и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато Любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. Ще кажете, че Любовта трябва да присъства във вас. Прави сте. Любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно да я използва. Любовта е богатство, което всеки сам трябва да носи. Дето Любовта присъства, там владее пълен ред и порядък между хората. Дето Любовта присъства, там трудът и работата са правилно разпределени между всички хора.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *8*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много неща се казаха за Любовта, още едно ще кажем: Любовта е разменна монета в ръцете на човека. Тя може да попадне както в ръката на царя, така и в ръката на простия слуга. Когато Любовта влезе в ръката на слугата като разменна монета, и той става цар и започва да заповядва. Задачата на всички хора е да се учат, да знаят как да се справят с Любовта. Като разменна монета Любовта крие в себе си големи богатства, които човек трябва да знае как да употребява. Съвременните хора държат тази монета в ръцете си, но въпреки това са сиромаси. Един ден, когато придобият знанието и могат да се ползват добре с монетата на Любовта, те ще разбогатеят толкова, че всички живи същества, всички сили в Природата ще ги посещават: и мравките, и щурците, и птиците, и вятърът, и дъждът и т.н. Как ще се справят с тия същества? – Според естеството и нуждите им: студените ще размразяват, горещите ще разхлаждат, гладните ще хранят, ситите ще пращат на работа…

 

 

 

 

 

Къде ще намерите Любовта, проявена в найвисока степен? – В човека. Обаче в хората тя се проявява в различна степен: в едни хора се проявява повече, а в други – по-малко. И знанието, както Любовта, е на степени. Който е работил повече, той има повече любов и повече знания. Друг някой има възможност да прояви голяма любов и големи знания, но малко е работил. Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. Значи има проявени и непроявени възможности. В това седи разликата между хората, както и между всички живи същества. За да прояви своите възможности, човек се нуждае от Любов. Когато Любовта го посети, съзнанието му се пробужда, т.е. то се озарява. Значи Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Рибите, птиците, млекопитаещите и хората са имали различни понятия за Любовта. Даже и хората от различните раси не са имали едно и също понятие за Любовта. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта. 

 

 

 

 

Мнозина се оплакват от противоречията, които срещат в любовта. Това е привидно положение. В Любовта не съществуват противоречия. Ако човек живее само във физическата любов, непременно ще има противоречия; ако живее само в духовната Любов, пак ще има противоречия; ако живее само в Божествената любов, също така ще има противоречия. Обаче ако живее едновременно в трите свята и познава всички прояви на Любовта, той никога няма да има противоречия. Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. Във физическия свят се преплитат и останалите два свята – Духовният и Божественият, които се изучават едновременно. Задачата на човека е да научи законите на Любовта, да може правилно да я възприема и предава.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *7*

 

 

 

 

 

 

 

Хората мислят, че като не обичат някого, всички не го обичат. Преди всичко Бог го обича. При това вие казвате, че обичате Бога. Как ще се справите с това противоречие? Щом измените възгледите си за нещата, противоречията ще изчезнат. За да се освободи от противоречията на своя живот, човек трябва да даде път на Любовта в себе си, да обича всички хора. Любовта изключва противоречията и внася мир в човешката душа. И тъй, дайте път на Любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Ако не обичате, пак ще получите Божието благословение, но по друг път. И като обича, и като не обича, човек се движи в рамките на Любовта, но в двете Ă страни: външна и вътрешна, горна и долна, светла и тъмна.

 

 

 

 

Любовта, която човек изявява навън, не е нищо друго освен проява на Божията Любов. Доколкото човек проявява любовта си, дотолкова може да бъде обичан от хората. Когато щедро излива любовта си, човек се уморява и желае да си почине. В този смисъл Любовта е работа, от която човек трябва поне временно да си почине. Щом си почине, той отново започва да работи, т.е. да обича.

 

 

 

Следователно Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого – това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите и несгодите на живота му. Като се влюбиш в някого, ще го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш, както трябва.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *6*

 

 

 

 

Какво значи да участва човек в работата на цялото Битие? Това значи да върши той Волята Божия. Обичайте, за да вършите Волята Божия. Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те Волята Божия. Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича, както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крановете на Любовта. Не подпушвайте Любовта. Тя е извор, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението Ă, тя ще ви отнесе далеч някъде. Някой казва, че обича, но се съмнява в Любовта. Той е на крив път. Той се намира пред опасността да изгуби Любовта. Друг казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на прав път, защото има условия да намери Любовта. 

 

 

 

Съвременните хора искат да дойде някой отвън, да ги научи как да обичат Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато Любовта посети човека, тя ще го научи как да обича, как да постъпва с всички хора. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека как да спи, как да става от сън, как да яде, как да се облича и съблича. Любовта крие в себе си магическа сила. Някой е недоволен от себе си, че е груб, суров, невнимателен към хората. Този човек може да се измени. Кога? – Когато Любовта го посети. Щом се влюби някъде, той става мек, внимателен, разположен, знае как да постъпва с всички хора. 

 

 

 

Той се отнася добре не само с хората, но и с цветята, с тревите и с животните. Защо? – Той знае, че Любовта се грижи и за тях. Тревите и цветята, които виждате тук, също се намират под вниманието и грижите на разумни и любещи души. Те са техни възлюбени. Тъй щото, като стъпите върху някоя тревичка или върху някое цветенце, вие стъпвате върху гърба на възлюбените на разумните същества. Заблуждение е да мислите, че можете да постъпвате с тревите и с цветята, както искате. Не, вие трябва да ги зачитате като творения на Бога. Каквито блага е предвидил Бог за човека, същите блага са предвидени и за тревите, и за цветята; и за мушиците, и за рибите; и за птиците, и за млекопитаещите.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *5*

Следователно, дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в свръхсъзнанието. Влезе ли в свръхсъзнанието, там човек изучава нещата в тяхната Абсолютна реалност Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в цялото Битие. Като изучавате цялото Битие, проявено в камъните, в растенията, в малките мушички, в животните и в хората, там ще намерите Любовта на Бога. Щом гледате на тревичката и на малките растения като проява на Великата Любов, с тях можете да лекувате и найстрашните болести. И на смъртно легло да е човек, тази тревичка може да го излекува. Любовта се проявява еднакво и чрез малките, и чрез големите същества. Вятърът, който духа, е също така проява на Любовта. Когато сваля шапките от главите на хората, Любовта говори чрез него. Тя иска да им каже, че човек и без шапка може да живее. Нека Слънцето огрява  главата ви направо – да прониква повече светлина в нея. Любовта се проявява и чрез въздуха, и чрез водата, и чрез светлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчев удар. Не се страхувайте. Дето Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия.  Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича – това не е ваша работа. А как вие обичате – това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другите хора. Не се интересувайте от това, много ли ви обича някой, или малко. Какъв смисъл има за вас да знаете колко ви обича вашият приятел? Представете си: той ви казва, че ви обича над всичко в света, но не може да издържи на изпитанията, на които Любовта го поставя. Какво придобивате от тази любов? Апостол Петър казваше на Христа, че е готов на всички жертви заради Него, но докле петелът пропя, той три пъти се отказа от своята любов.

 

 

 

 

И тъй, ще знаете, че за Любовта няма училище. Как и колко трябва да обичате – на това никой не може да ви научи. Досега никой не е получил диплом за завършен курс по Любовта. Каже ли някой, че има диплом за Любовта, ще знаете, че той го е купил отнякъде. На Земята няма училища за Любовта. Защо? – Защото тя сама е училище. На Земята по-добро училище от училището на Любовта не съществува. Който влезе в това училище, той трябва да бъде специалист. Любовта не съди никого. Любовта не прави зло на никое същество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещен е огънят на Любовта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пък претопява и го превръща в злато. Ако си нечист – стой далече от Любовта, да не те изгори. Ако си чист – влез в Любовта, за да те превърне в злато.  

 

 

 

Мнозина се извиняват, че не могат да обичат, и изнасят ред оправдателни причини. Други пък казват, че силно обичат. И едните, и другите са на крив път. И който малко обича, и който много обича, и двамата са в заблуждение. Защо? – Защото Любовта няма степени за сравнение. Няма какво да доказваш, че обичаш малко, по-много и най-много; няма защо да казваш, че твоята любов е голяма, велика и т.н. Обичаш ли някого, ще знаеш, че обичаш – нищо повече. Много или малко обичаш, това е излишно да се казва. Старият казва, че бил глупав, когато обичал. Младият казва, че без любов не може да живее. И двамата са на крив път. И младият, и старият трябва да обичат, да хранят сърцето си. В Любовта присъства цялото Битие. Като обичате някого, вие ставате извор на колективното дело на Любовта. Като обичате, вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на Живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трябва да обичате, да бъдете извори, да участвате в работата на цялото Битие. 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА  *4*

Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. Станете певци, музиканти и художници на Любовта. Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любов няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от Любовта. Градината пък е човешкото сърце. Щом имате градина, т.е. сърце, непременно трябва да имате вода, с която да я поливате. Тази вода трябва да иде от Великия Източник на Живота, а не от малки поточета и да я пренасяте с кофи. Стремете се към Великия Извор, който дава от своята вода изобилно и непрестанно.

 

 

 

Всички хора искат да бъдат обичани. Това е естествено. Обаче и те трябва да обичат. Който обича, ще бъде обичан. Няма човек в света, който да не е обичан, но никой не знае кой именно го обича. Виждате, че някой човек ви обича, но кой ви обича чрез него, не знаете. И като не знаете, пак е приятно да ви обичат хората, да ви обръщат внимание. Вървите по улиците, падне ви кърпичката и изведнъж гледате, че някой се затича, взема я от земята и ви я подава. Приятно ви става, че някой е обърнал внимание на вашата личност. Ако никой не ви обръща внимание, неприятно ви става. Щом е така, обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщат внимание и на вас. 

 

 

 

 

Много се е говорило за Любовта, много се говори и сега, но все пак тя остава неразбрана и неприложена. Например някой ви обича, но вие не го разбирате и сте готови да му припишете неща, които той никога не е мислил. Вие го очаквате да дойде в определен ден и час при вас, но ако не стане според обещанието, което ви е дал, започвате да се съмнявате в него и предполагате, че той съзнателно не идва. Щом знаете, че ви обича, защо не предположите, че някаква причина вън от него го заставя да закъснее? Той пътува с трен, закъснение има по треновете, и без да иска, не може да изпълни обещанието си. Когато хората се разбират в любовта си, те мислят едни за други най-хубави неща. Изобщо разбраната любов вижда хубавитеи добрите черти вчовека. Неразбраната любов вижда всякога и навсякъде отрицателното. Ето защо, когато някой ви обича или вие обичате някого, знайте, че чрез вас Бог се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сенки на Божието лице. 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *3*

 

 

 

 

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го туряте в кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито място и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за Любовта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за Любовта, за  да запазите стойността Ă. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципиално. Кажеш ли името му, Любовта изчезва. 

 

 

 

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва. Златото, т.е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичан. 

 

 

 

Често се говори за сродни, за колективни души. Под понятието сродни или колективни души разбираме тези, които са излезли едновременно от Първоизточника на живота. Дето и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си. Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат. Те не чувстват нужда да казват, че се обичат. Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето Ă. За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любов та, е принципиален, красив, поетичен. 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *2*

Щом се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този вид любов между хората не е нищо друго, освен търговски отношения: единият е купувач, другият – продавач. Докато купувачът има пари, а продавачът – стока, работите вървят добре. Обаче ако купувачът няма пари и продавачът няма стока, отношенията се развалят. Тъй щото търговските отношения представляват външна страна на Любовта. Любовта има и вътрешна, подълбока страна, която трябва да се изучава.  

 

 

Майка ражда няколко деца. Тя се грижи за всички: храни ги, облича ги, учи ги. Привидно тя обича всички еднакво, а всъщност към едно от децата си тя има по-голяма любов. Защо? Ще кажете, че това дете е най-послушно. Може послушанието да е причина за това, а може причината да е друга. Често най-любимото дете на майката е най-непослушно, но тя вижда в него такива заложби, каквито в другите деца не съществуват. В лицето на любимото си дете майката вижда един скъпоценен камък, който някога ще се разработи и всички ще го ценят.

 

 

Следователно различни са поводите, за които човек може да бъде обичан. Днес обичате човека за хляба, който ви доставя, за парите, които ви дава, за знанията, които черпите от него и т.н. Обаче самият човек ще обичате в бъдеще. Докато обичате човека за това, което носи в себе си, вашата любов не е истинска. Истинската любов няма предвид това, което човек носи: тя има предвид самия човек, неговата неизменна, вечна същина. Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода. Вярно е това, но тази любов е важна за децата. Истинският градинар обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове. Хората смесват къщата на човека със самия човек. И къщата му, т.е. тялото му, е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма. При това тялото на човека е изложено на постоянни промени. Как можете да обичате човек, който се променя постоянно? Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Щом не го познавате, не можете да го обичате. Вие обичате човека само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник: http://pims.ucoz.net/

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА *1*

УЧИТЕЛЯ – МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

 

 

 

Беседа, държана на 15 август 1940 г. Седемте рилски езера

© Издателство „Бяло Братство“, 2009

ISBN  978-954-744-  Издателство •Бяло Братство

Магическата сила на Любовта

Много автори са правили опити да опишат Любовта. В това направление те са успели само донякъде, а не напълно. Защо? – Любовта има качества, които не се поддават на описание. Освен това Любовта има качества, които и досега още не са известни на хората. Щом не им са известни, те не могат нито да говорят за тях, нито да ги описват. Някой казва, че сърцето му изгоряло от любов. Каква любов е тази, която може да изгори сърцето на човека? Любовта никога не може да изгори едно сърце. Ще кажете, че страдате от любов. И това не е вярно. Любовта не причинява страдания. Тя изключва всякакви страдания. Вярно е, че човек страда, че сърцето му гори от страдания, но причината за това не е Любовта. Огънят, който причинява страдания и горене на човешкото сърце, не е свещеният огън на Любовта.

 

 

Всички хора говорят за Любовта като атрибут на Бога, но какво представлява тази Любов, и те не знаят. Сложно нещо е Любовта. Едно от качествата на Любовта е нейното постоянство и неизменност. Следователно каква любов е тази, която постоянно се мени? Някой ви приема добре, гощава ви – и вие го обиквате. На другия ден той не ви приема в дома си – вие не го обичате вече. Някой ви направи услуга – вие го обиквате.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 Източник: http://pims.ucoz.net/

Вашите слаби места *11*

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗБЕРЕТЕ ЗДРАВЕТО ПРЕД БОЛЕСТТА

 

 

 

 

 

 

Вие можете също да изберете да изкорените някои физически смущения, които не са резултат от известно органично заболяване. Някои често срещани физически неразположения, които не се основават на физиологич­ни разстройства, са главоболията, болките в гърба, яз­вата, хипертонията, обривите, копривните трески, му­скулните схващания, краткотрайните болки и други подобни.

 

 

Имах някога пациентка, която твърдеше, че всяка сутрин през последните четири години има главоболие. Всяка сутрин в 6 ч. 45 мин. тя очакваше главоболието й да започне и вземаше болкоуспокоителните си таблет­ки. Освен това на всички свои приятели и колеги съоб­щаваше колко много страда. На пациентката бе под­хвърлено, че всъщност желае тези главоболия и ги е из­брала, за да бъде забелязвана и за да й съчувствуват и да я съжаляват. Подсказано й бе също, че би могла да се   отучи   от  този   навик   и да   се   тренира да   преместваглавоболията от центъра на челото си към едната или другата страна на главата. Пациентката щеше да разбе­ре, че управлява главоболието си, като го кара да се мести. Първата сутрин след психотерапията тя се събу­дила в 6 ч. 30 мин. и бе останала в леглото, за да изчака появата на главоболието. Когато то се появило, жената успяла със силата на мисълта си да го премести в друга точка на главата си. Тя бе избрала нещо ново за себе си, а   впоследствие   изобщо   спря   да   избира  главоболията.

 

 

Расте броят на доказателствата, подкрепящи пред­положението, че някои хора избират дори такива забо­лявания като тумори, грип, артрит, сърдечно заболява­не, „злополуки“ и много други страдания, включително рак, открай време смятани за нещо, което сполетява хо­рата. Някои учени започват да вярват, че при лечението на пациентите в т. нар. последен стадий на болестта на вътрешния убиец може да се противодействува, като под каквато и да е форма на пациента се помогне да не желае болестта. В някои култури болката се лекува именно по този начин — като се осъществява пълен контрол над мозъка, и самоконтролът става равносилен на  контрол  над мозъка.

 

 

Мозъкът, който се състои от 10 самостоятелно функциониращи единици, има достатъчно голям обем, за да приема всяка секунда 10 нови факта. Общоприето­то схващане доскоро бе, че човешкият мозък може да съхранява количество информация, равняващо се на 100 трилиона думи, и че всички ние използуваме съвсем малка част от този обем. Мозъкът е мощен апарат, кой­то навсякъде придружава човека, и ако човек избере, може да го използува по фантастични начини, за които дори не подозира. Имайте това предвид, докато четете книгата, и се опитайте да си изберете нови начини на мислене.

 

 

Не бързайте да заклеймявате като шарлатанство контрола, за който стана дума. Мнозина лекари са има­ли пациенти, които са избрали физическо страдание, без то да има известна физиологична причина. Често се случва някои индивиди да заболеят от тайнствена бо­лест, когато попаднат в затруднение. Има и такива, кои­то избягват болестта, тъй като понякога да боледуваш е просто „невъзможно“. Така те отлагат болестните симптоми, например треската, докато важното събитие отмине,   и   след това рухват.

 

 

Спомням си случая на 36-годишен мъж, сключил твърде несполучлив брак. На 15 януари той решава, че на 1 март ще напусне жена си. На 28 февруари вдига 40°С и започва да повръща. Този модел се затвърждава и всеки път, когато мъжът реши да напусне жена си, се разболява от грип или получава смущения в храносми­лането. Той прави своя избор. По-лесно му е да бъде болен, отколкото да поеме вината, страха, срама и неиз­вестността,   свързани   с развода.

 

 

Разгледайте обявленията, които четем и слушаме по телевизията. „Борсов агент съм… Можете да си пред­ставите напрежението и главоболията ми. Това хапче ми помага да се чувствувам добре.“ Посланието е, че ако имате определени професии и функции и заемате определени служби (учители, директори на предпри­ятия, родители), вие не можете да контролирате състоя­нието си и трябва да разчитате на помощ отвън. Всекид­невно ни засипват с подобни послания, чийто смисъл е пределно ясен. Ние сме безпомощни затворници, на които някой или нещо трябва да помага. Това са ГЛУ­ПОСТИ. Само вие самият — и никой друг — можете да промените съдбата си, да се направите щастлив. Единствено вие можете да поемете контрол над собстве­ния си ум и след това да се тренирате да се чувствувате и да се държите  така,   както  вие  сте избрали.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.izvorite.com/

Вашите слаби места *10* – ИЗБОРЪТ – ИЗРАЗ НА ПЪЛНАТА СВОБОДА

 

 

 

 

 

 

 

ИЗБОРЪТ –   ИЗРАЗ   НА   ПЪЛНАТА   СВОБОДА

 

 

 

 

Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. Задълго ви заключ­ват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подло­жен и на изтезания — по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, при­чинявани от самия вас. Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е да­ли можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този из­бор? Някои хора избират лудостта пред това да овла­деят положението. Други се отказват и започват да во­дят жалък живот, тъй като печалбата от полученото съ­страдание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.

 

 

Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещас­тието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, тряб­ва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, озна­чава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг — а не са­мият вие — е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други не­ща,  които  всекидневно усложняват живота ни.

 

 

Както сте свободен да изберете щастието пред не­щастието, така и в безбройните случки от всекидневиетовие сте свободен да изберете само осъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръства­ния. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърмо­рите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движе­ние. Какво ще стане, ако решите да мислите нещо дру­го? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се на­учите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение — например да си свиркате, да пеете, да включите магнетофона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате улич­ното движение, но ще се научите — макар и твърде бав­но в началото — да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.

 

 

От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненст­ва и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, може­те да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови плано­ве, които ще ви помогнат да избягвате такива събира­ния в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, озна­чава да преценявате кои  хора и  събития  най-много  ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях. Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресто­ранта, първо помислете защо не би трябвало да избира­те да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чу­десния навик да не се ядосвате, когато нещата се обърк­ват.

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.izvorite.com/

Вашите слаби места *9*

 

 

 

 

 

 

ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА   НЕ   БЪДЕТЕ   НЕЩАСТЕН

 

 

 

 

Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произ­хождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни на­вици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете   нещастен.

 

 

Щастието е естествено състояние, съпътствуващо чо­века. Доказателството е очевидно, ако погледнете мал­ките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало“ и „редно е“, които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми“. Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мисле­не. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Израз­ходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин — мислене, което поема отговорността за собст­вените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността  не  е  причина да  не  го  направите.

 

 

Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първо­то нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя — уф, не така бързо и рязко, — натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съ­единителя, после десният крак върху спирачката, но съ­единителят трябва да влезе надолу — ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неот­клонна бдителност и след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потег­ляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и без да мислите. Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент,   с напомняне,  с усилия.

 

 

Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофи­ране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен жи­вот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате   всички   тези   пораженски   чувства.Например учили са ви, че посещението при зъболе­кар е отвратително преживяване, свързано с болка. Ви­наги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казва­те: „Мразя бормашината.“ Това обаче са заучени реак­ции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на борма­шината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Може­те да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка“, и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководи­те околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да стра­дате.

 

 

Може би гледате скептично на всичко това и си каз­вате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава.“ Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеж­дение, след като многократно я преобръщате в ума си — не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като по­вод да  се   откажете.

 

 

Да станете господар на себе си, означава нещо пове­че от това да изпробвате нови мисли. Нужна е реши­мост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате вся­ка мисъл,   която поражда у вас отрицателни емоции.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://www.izvorite.com/

 

Излекувай живота си *14* – Откъде идва всичко това?

 

 

 

 

Трета глава

 

 

Откъде идва всичко това?

 

 

 

„Миналото няма власт над мен.“

 

Добре, преминахме през много неща и отсяхме онова, което смятахме, че е наш проблем. Достигнахме вече до това, което аз считам за истинския проблем. Мислим си, че не сме достатъчно способни и ни липсва обич към себе си. Според начина, по който аз виждам нещата, ако въобще има някакъв проблем, той се крие тук. Нека да видим откъде идва това убеждение.

 

 

Как малкото бебе, убедено в своето съвършенство и в съвършенството на живота, е станало човек с проблеми, който се чувства негоден и незаслужаващ любов в една или друга степен? Хора, които вече се обичат, могат да се заобичат още повече.

 

 

Помислете си за розата, когато е била още малка пъпка. От момента, в който разцъфти и стане прекрасно цвете, чак докато окапе последното й листенце, тя е винаги красива, винаги съвършена, винаги променяща се. И с нас е така. Ние сме винаги съвършени, винаги прекрасни и непрестанно се променяме. Вършим най-доброто, на което сме способни, с разбирането, съзнанието и знанията, които имаме. Когато започнем повече да разбираме, да съзнаваме и да знаем, ще правим нещата по различен начин.

 

 

 

„Почистване“ на ума

 

 

 

Сега е време да изследваме по-подробно миналото си и да вникнем в някои от убежденията, които ни управляват.

 

Някои хора намират, че тази част от пречистващия процес е много болезнена, но това не бива да е така. Трябва първо да погледнем какво има там, преди да можем да го изчистим.

 

Ако искате да направите основно почистване на една стая, първо разглеждате всяко нещо в нея. Някои предмети поглеждате с любов, избърсвате праха от тях или ги лъскате, за да станат още по-красиви. Виждате, че някои неща се нуждаят от стягане или ремонт и няма да забравите да направите това. Други пък никога повече няма да ви потрябват и е време да се освободите от тях. Старите вестници и списания и мръсните картонени чинии съвсем спокойно могат да бъдат изхвърлени в кошчето за боклук. Няма нужда да се ядосваме, когато чистим една стая.

 

Същото е и когато почистваме „дома на своя ум“. Не си струва да се ядосва човек само защото трябва да се освободи от някои свои убеждения. Оставете ги да си отидат със същата лекота, с която изхвърляте остатъците от храна след ядене. Бихте ли се ровили във вчерашния боклук, за да си приготвите вечерята днес! А защо да ровите в стария си умствен боклук, за да създадете утрешните си преживявания?

 

Ако някоя мисъл или убеждение не ви служи, освободете се от нея! Няма закони, които да казват, че щом веднъж сте вярвали в нещо, ще трябва винаги да вярвате в него.

 

Нека разгледаме някои от ограничаващите убеждения и техния произход:

 

 

 

Ограничаващо убеждение: „не съм достатъчно способен.“

 

 

 

Произход: бащата, който многократно е повтарял: „ти си глупав.“

Той казваше, че искал да успее в живота, за да може неговият татко да се гордее с него. Но бил обзет от чувство за вина, което породило негодувание и скоро неуспехите се заредили един след друг. Таткото финансирал различни начинания в бизнеса, който той бил предприемал, но едно подир друго те се проваляли. Той използвал неуспехите, за да си разчисти сметките с баща си. Карал го да плаща, да плаща и пак да плаща. Най-губещият, разбира се, бил самият той.

 

 

 

Ограничаващо убеждение: липса на любов към себе си.

 

 

Произход: старание да се спечели одобрението на татко.

Тя изобщо не искаше да бъде като баща си. Двамата никога не бяха на едно мнение и постоянно се караха. Тя желаеше единствено одобрението му, но вместо това той само я упрекваше. Тялото й бе пълно с болки. И баща й имаше същите страдания. Тя не съзнаваше, че гневът й създава тези болки, точно както гневът на баща й бе причина за неговите.

 

 

Ограничаващо убеждение: животът е страшен.

 

 

Произход: плах баща.

Една друга клиентка считаше живота за суров и жесток. За нея бе много трудно да се засмее, а в моментите, когато успяваше, се плашеше, че нещо „лошо“ ще се случи. Като малка тя е била възпитана с предупреждението: „Не се смей, защото „нещо ще се случи.“

 

 

Ограничаващо убеждение: не съм достатъчно способен.

 

 

Произход. Изолация и пренебрежение.

Трудно говореше. За него мълчанието се бе превърнало в начин на живот. Тъкмо бе спрял да взема наркотици и да пие, и беше убеден, че е ужасен. Разбрах, че майка му е умряла, когато е бил много малък, и е отгледан от леля си. Тя рядко говорела, освен в случаите, когато му заповядвала нещо, и по този начин той израснал в мълчание. Дори се хранеше сам и си стоеше тихо в стаята ден след ден. Имал приятелка, която също била мълчалива, и двамата прекарвали повечето време безмълвни. Тя умряла и сега той отново бе сам.

 

 

 

Упражнение: отрицателни послания

 

 

Следващото упражнение, което ще направим, е с голям лист хартия, на който трябва да напишете всички недостатъци, които вашите родители са смятали, че притежавате. Какви отрицателни послания са стигнали до ушите ви? Отделете достатъчно време, за да си спомните колкото можете повече неща. Половин час обикновено е достатъчен.

Какво ви казваха за парите? А за тялото ви? Какво ви говореха за любовта и любовните връзки? Как оценяваха творческите ви способности? Какви бяха забраните или забележките им?

Ако можете, просто погледнете обективно на тези неща и си кажете: „Ето откъде идва това убеждение.“

Нека сега вземем друг лист хартия и да навлезем малко по-дълбоко. Какви други отрицателни послания са стигнали до ушите ви като дете?

От роднини………………………………………………………………..

От учители…………………………………………………………………

От приятели………………………………………………………………

От влиятелни личности………………………………………

От обществени организации…………………………….

Напишете ги. Отделете достатъчно време за това. Осъзнайте какви усещания преминават през тялото ви.

Това, което сте написали на тези два листа, са мислите, които трябва да бъдат премахнати от вашето съзнание. Точно тези убеждения ви карат да се чувствате, че „не сте достатъчно способен.“

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *19*-Договорът

Договорът

 

 

 

 

Желанията са забавно нещо. Спомняте ли си детството: „Звездичке, звездичке, горе на небето, нека се сбъдне каквото ми е на сърцето.“ Дървото действа, докато се забавлявате. Но ще подейства, само ако приемете следните условия.

  1. Първо правило. Можете да си пожелаете нещо само за себе си. Не можете да пожелавате за някой друг, освен ако този човек не ви е помолил специално за помощ. Дори и тогава е много по-добре той сам да отправи своето желание. Желанията се сбъдват благодарение на личното духовно развитие по време на пътуването по Дървото. Ако пожелаете нещо за друг човек, това няма да допринесе за неговата промяна, освен ако и той не прави медитациите и не вложи усилие. Опитайте да предприемете пътуването заедно.

  2. Желанието ви трябва да е в хармония с Бога. То трябва да бъде за добро. Не може да вреди на никое разумно същество. Не си пожелавайте нещо, което подхранва невежеството, насилието и дисхармонията. Противни на Божията воля, такива желания няма да получат финансиране от Светлината. Ако жадувате отмъщение или провал на съперниците ви, Дървото няма да ви обърне внимание. Не можете да си пожелаете: „Искам всички други кандидати, които се състезават за тази работа, да се провалят.“ Такова желание вероятно ще ви тласне сами да се провалите. По-добре формулирайте другояче желанието си: „Искам да се представя по най-добрия за мен начин и да си намеря добре платена работа, където ще се чувствам добре и ще се справям отлично.“

  3. Подписът или инициалите ви тук, на тази страница, или под желанието, записано в дневника ви, показва, че сте съгласни с горните условия.

Е, дадохте дума. А в света на чудесата Словото е съзидателно. Начинът, по който сте формулирали желанието си, има решаващо значение. Той прави магията. Ако опишете ясно какво искате, карате Дървото да се съюзи с вас и да го превърне в действителност. Бъдете конкретни. Определете желанието си кратко и недвусмислено. Опитайте се да си го представите изпълнено в конкретен план. Да кажем, че искате да отслабнете с десет килограма. Отделете време да визуализирате как ще изглеждате без излишното тегло. Представете си как пазарувате дрехи, които да прилягат на новата ви стройна фигура. Представете си детайли -какви модели ще изберете, как ще ви стоят, какъв размер ще носите, как ще реагират другите и т.н.

И не забравяйте тази поучителна приказка. Един усърден младеж използвал подобна духовна техника, за да осъществи най-голямата си мечта. Той работел като счетоводител, бъхтел се от девет до пет, но мечтаел да бъде милионер. „Искам да държа в ръцете си милион долара“ – заявил той. За да си милионер, ти трябват милион долара, нали така? Два месена по-късно го прехвърлили на работа в трезора на голяма банка. Всеки ден броял парите, преди да влязат в сейфа. Всеки ден държал в ръцете си по повече от един милион долара.

 

 

СБЪДВАЩИ УКАЗАНИЯ

 

 

 

Когато харесате съдържанието и формулировката на желанието си, прочетете го няколко пъти на глас. Запаметете го. Отделете няколко минути да благодарите на Бога, че е изпълнил желанието ви. Тъй като Короната съдържа в своето бяло сияние всички останали сфери, в много отношения желанието ви е вече реалност. Следващите глави служат просто да ви помогнат да го разпознаете.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *18*

 

 

 

 

Формулирайте желанието си

 

 

 

 

  • Започнете списъка с първоначалния импулс, който сте записали на хартия. После импровизирайте. Запитайте се какво желаете и дайте възможно най-много нови отговори. Отговорете на въпроса: Какво липсва в живота ми? Запишете всичко, което ви мине през ума, колкото и да е глупаво или банално. Оставете химикалката и няколко часа или няколко дни правете нещо друго. После се върнете към списъка и си задайте същия въпрос. Добавете в списъка всички нови идеи.

  • Може би ще ви е нужно време да отсеете фалстартовете, инстинкта да бъдете любезни и нещата, които си мислите, че би трябвало да искате. Прочетете списъка и заградете трите желания, които ви се струват най-неотложни. Прочетете ги на глас. Затворете очи и ги повторете. Опитайте се да определите кое предизвиква у вас най-силно чувство, кое ви създава усещане за подем или отпускане. Обърнете внимание на тялото си. Чувствате ли лекота, приятни или топли тръпки? Ако е така, желанието е добро. Трудно ли ви е да се съсредоточите, когато си представяте, че желанието е осъществено? Други мисли ли напират в ума ви? Тези физически признаци вероятно показват, че точно сега това желание може би не е толкова полезно за вас.

  • Задайте си някои въпроси за всяко желание. Струва ли си? Нещо сериозно и отличително ли е? Можете ли да си го представите ясно? Можете ли да си го представите осъществено? Ще ви донесе ли наистина удовлетворение? Това ли е най-необходимото в живота ви? То ще ви направи ли по-добър човек?

  • Не се обръщайте към Дървото за терапия. „Искам да бъда по-щастлив“ или „Искам да престана да се отнасям жестоко със себе си“ са благородни цели, но трудно измерими. Съзнанието, себеусъвършенстването, емоционалните промени и една по-ведра и спокойна нагласа ще се развият естествено, докато напредвате през енергийните сфери. Засега обаче Дървото иска да ви направи подарък, нещо конкретно и измеримо.

  • А сега изберете какво искате да постигнете при пътуването си по Дървото. Запишете желанието си с едно-две изречения. Това е вашата воля, вашата заявена мисия. Кратка, сладка и лесно разбираема.

През следващите десет седмици вероятно ще дооформяте и уточнявате това желание. Нерядко пътуването по Дървото ни тласка да променим изцяло желанието си. Подобно на разочарования маратонец, може да установите, че изобщо не искате онова, което сте си пожелали. Желанията се приспособяват към реалностите на живота ни, също както дървото се огъва, за да се смести в средата си. Ако засадите дърво на много сенчесто място, то няма веднага да изсъхне и да умре. Най-често дървото ще се приспособи, ще се извива и ще пуска клони в нови посоки, за да улови повече светлина. Желанието ви вероятно ще следва примера на това дърво. Засега обаче трябва просто да започнете.

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *17*

 

 

 

 

 

Как да пожелаете нещо

 

 

 

 

Един ден Буда показал на група ученици едно семенце. „Какво виждате?“ – попитал ги той. ..Семенце“ – отвърнали единодушно те. „Вижте по-добре! – настоял Буда. – Това е цяла гора.“ В едноединствено семенце се крие потенциал за раждането на огромен брой дървета, мутации, форми на живот и възможности. От гледна точка на Кабала, Короната представлява семето и първоизточника на всичко. И както семенцето съдържа в себе си напълно развитото дърво, така и Короната включва в себе си всички следващи сфери. В Короната е и вашият собствен безграничен потенциал. За да го използвате, формулирайте желание. Първо си представете какво бихте отговорили, ако пред вас се появи дух и каже: „Ще изпълня всяко твое желание.“ Не бъдете скромни. Помислете какво искате истински. Пари, любов, здраве, кола, която да не се чупи всяка седмица? Не е беда, ако отначало желанието ви звучи банално или егоистично.

 

 

Изберете си изпълнимо желание. Не си пожелавайте просветление. То едва ли ще дойде за десет седмици. Милион долара също могат да се окажат трудни за постигане. Може да си пожелаете пари за нов бизнес. Или повече клиенти, за да печелите повече. Може да си пожелаете връзка или най-подходящия за вас партньор. Може да изберете желанието да се разбирате по-добре с партньора си или с детето си, или да намерите време и енергия да се грижите за мечтаната ви цветна градина. Волята съставлява първоначалната идея – нещо като: „Хм, искам да напиша книга“, или пък: „Бих искал да имам нова кола“. Няма нужда да знаете заглавието на книгата, дали ще бъде белетристична творба или не, колко ще е дълга, за какво ще се разказва в нея, откъде ще намерите време да я напишете и как изобщо ще накарате някого да я публикува. Няма нужда да решавате какъв модел и какъв цвят кола ще си купите или как ще придобиете парите, за да я платите. С всички тези въпроси ще се занимавате, докато пътувате надолу по Дървото. Засега просто призовавате искрата, която поражда нещо ново в живота ви.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *16*

Божията воля

Сияйната Корона е като лъч Светлина, който се простира от нищото към Сътворението, тя е първичната сила, която задвижва всичко. Казано с човешки понятия, Короната е Божията воля.

 

 

Волята, желанието, предхожда мислите, действията и емоциите. Тя съживява първичния импулс, който поставя началото на промяната. Вземете нещо основно, например, как се храните. Първо ви трябва воля за това. Нейната искрица ви кара да осъзнаете, че за да се насладите на домашната юфка, трябва да я поднесете към устата си. Без тази задействаща воля ръката ви няма да помръдне и няма да ядете. Когато става дума за хора в тежка депресия, често се казва, че са загубили волята за живот, желанието да станат от леглото сутрин. Липсва им искрицата, която предизвиква всяко действие.

 

 

Преди човек да умре, той често пише завещание, което по същество представлява желание как да се постъпи с имуществото му. Това желание е равностойно на волята, или на Короната. Самите пари и имущество, които трябва да се разпределят, представляват Царството на този човек – най-долната сфера на Дървото. Ако пропусне да остави завещание, може да хвърли любимите си хора в омраза и съдебни дела. Волята е важно нещо, Иначе Царството – материалният свят, който можем да променяме чрез желанията си – се изражда в хаос.

 

 

Може би най-известната фраза от Новия завет напомня за посланието на Короната: „Да бъде волята ти.“ Чия воля? Божията. Тази седмица се потопете в този цитат. Ако вашата воля – вашето желание – съвпада с Божието, можете да го смятате за изпълнено. По същество задачата ви е да убедите Бога, че желанието ви е едно и също с Неговото.

 

 

Гледайте на Бога като на инвеститор, а на вашето желание – като начало на бизнес. С помощта на Дървото потропвате на вратата на офиса Господен и молите за инвестиция. Не можете, като при всеки друг инвеститор, да кажете просто: ..Слушай, дай ми духовни средства, за да финансирам моя бизнес план.“ Приличието изисква да обясните мисията си и ползите за инвеститора и за света като цяло. Трябва да го убедите, че той ще спечели от цялото начинание. Да покажете, че бизнесът ви е божествен бизнес. И тогава – „Да бъде волята ти“ – желанието ви ще се изпълни като по някакво чудо.

 

 

А как да разберете дам волята ви съвпада с волята на Светлината? Трябва да го почувствате. Един човек жадувал да участва в маратонско бягане. Бал служил в армията, където наранил тежко гръбнака си. Но с помощта на лекарите успял да се възстанови. Жадувал да покаже, че се е справил с недъга си и е станал отново същият като преди. Тренирал от един месец, когато отправил желанието си към Дървото. Но през седмицата на Короната отново получил травма. Лекарят поставил диагноза „синдром на прекалената тренировка“. Организмът му просто отказвал да продължи с този жесток режим. Дали желанието му да участва в маратона е съответствало на Божията воля? Вероятно не.

 

 

Разочарованият бегач реагирал  гневно. Недоволствал, че Дървото не работи. Но всъщност, Дървото било проработило доблестно. Спряло бегача, преди да прекали, и вероятно го е спасило от трайно увреждане. Короната му помогнала да разбере, че тялото отхвърля желанието му. Показала, че желанието му се корени в непреодолимата потребност от себеутвърждаване, а не в Божията воля. Не след дълго човекът преодолял разочарованието си и си пожелал да разбере защо е изпитвал такава натрапчива нужда да се доказва, да печели, дори с цената на собственото си здраве. Като се настроил на честотата на Короната, успял да си постави по-уместна цел. А след като изминал своя път по Дървото, войникът разбрал, че фанатичната му амбиция тръгвала от гласа на тираничния му баща, който със заплахи и увещания принуждавал синовете си да оправдават неговите очаквания и да постигат успехи, надхвърлящи човешките способности. Проумял, че е приел като свои тези безумни очаквания и това му е струвало много от собственото му щастие и добруване. Така и не участвал в маратон. Но второто му желание го тласнало да приеме ограничените си човешки възможности и да оцени истински силните си страни.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

 

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *15*

 

 

 

 

 

 

 

ПЪРВА    ГЛАВА

 

 

КОРОНА

 

 

Безпределната Божия воля и вашата воля да пожелавате

 

 

ПЪРВА СФЕРА

 

 

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Божия воля ПОВЕЛЯ НА ЖЕЛАНИЕТО: Медитирайте и решете определено и ясно какво точно ще си пожелаете. Напишете го. ИМЕ НА СФЕРАТА НА ИВРИТ: Кетер МИТ И ГЕРОИ: Нищо ПЛАНЕТА: Няма. (Короната представлява просто волята за сътворение, още нищо не е създадено.) ТЪМНА СТРАНА: Няма ЦВЯТ: Ярка бяла светлина ЧИСЛО: 1

ДЪРВО: Семето на Дървото на живота

ЧАСТ НА ТЯЛОТО: Върхът на главата БОЖИЕТО ИМЕ НА ПВРПТ (МАНТРА): Йехиие

(Аз съм Онзи, Който съм. | В Библията: Аз съм вечно Съществуващият.

 

 

 

Корените на божественото

Короната не може да се опише с думи, тя проблясва отвъд прозрението. Простосмъртните нямат шанс да проумеят Короната или втората сфера, наречена Мъдрост, тъй като понятието Разбиране се разкрива едва в третата сфера. Дори и най-мъдрият човек на земята не може да разбере напълно Короната, защото Мъдростта – втората сфера на Дървото – също още я няма. Някои теолози твърдят, че Короната и просветлението са едно и също. Но Буда, учителят отпреди 2500 години, предупреждава, че Короната не е нещо, което човек може да научи. Той твърди, че може само да насочва последователите си по „пътя“, който може да ги заведе до това идилично местоназначение.

Както при всяка мистична доктрина, ограничените възможности на човешкия мозък ни изправят пред непреодолим проблем. Как да очертаем безграничния Божествен ум – трансцедентен идеал без начало и без край, когато нашият човешки ум е обременен и с двете? Всеки опит да обясним безкрайността е също толкова безполезен, колкото ако се опитаме да излеем Тихия океан в кафена чаша. Наистина, чашата може да поеме мъничка част от морето, която да разгледаме, да опитаме на вкус и да анализираме, но огромната част на океана и всичко, което се съдържа в него, неизбежно ще се разплискат непознаваеми извън чашата.

Единствено в царството на духовното, извън ограниченията на физическото пи съществуване, откриваме средства, като въображението и вярата, които ни дават възможност да изпитаме природата на Бога. Създаваме митове, които носят частица от истината. Придаваме антропоморфни черти на божественото, за да можем да схванем попе частица от безкрайността. Какво е заключението? На Дървото на живота е поверена ролята да превърне безкрайността в нещо конкретно. То проследява пътуването на Светлината, довело до образуването на Вселената. И все още го има като път,  които можете да следвате, за да преобразите желанието си в действителност. Короната е първата стъпка от това пътуване на сътворението. Тя поставя началото на всеки процес.

 

 

СБЪДВАЩИ УКАЗАНИЯ

 

 

Вдъхнете живот на вашия творчески порив още сега. Пожелайте си нещо. Какво искате? Вземете празен бележник или тетрадка и без да правите преценка, без да анализирате, запишете първия си импулс. По-нататък в тази глава ще откриете упражнения, които ще ви помогнат да го оформите и изчистите. Засега тук, в Короната на Дървото, напишете върху хартия зараждащия се порив на вашето желание.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *14*

Десет стъпки към сбъдването на желанието

  1. Изяснете си какво искате. Напишете го.

  2. Използвайте интуицията си. Търсете синхроничност и съвпадения. Дайте на Вселената възможност да ви изпрати прозрения и информация.

  3. Съставете си ясен план и срокове за постигане на вашата цел. Дайте си дума и го спазете.                                                                         НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ!

  4. Тръгвайте напред, използвайки всяка възможност, без да я преценявате. Просто действайте.

  5. Откажете се от всичко, което не служи на целите ви, и се борете за всичко, което им служи.

  6. Използвайте творческа визуализация, за да си представите как желанието ви е изпълнено точно така както го искате. С готовност се откажете от нещо, за да станете по-красиви (богоподобни) в собствените си очи.

  7. Повтаряйте отново и отново всички постъпки и мисли, които досега са били възнаграждавани.

  8. Напишете отново желанието си и вижте как се е променило то. Забележете дали има някакви препятствия пред плана ви и се постарайте да ги премахнете.

  9. Съберете целия си досегашен опит в нова визуализация на изпълненото ви желание. Съзнателно скъсайте със света и с нагласата, в които вашето желание е било само мечта. Оставете старото си аз да умре и се вижте преродени като човешко същество и със сбъднато желание.

  10. Благодарете на Вселената, задето е изпълнила желанието ви. Радвайте се на всичко, което сте постигнали. Започнете отначало с чисто нова амбиция.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *13*

Райското дърво

 

 

 

Един съвет в началото на пътуването, което ще предприемете, за да сбъднете желанието си. Помните ли Дървото на познанието и Дървото на живота в райската градина, които довеждат Адам и Ева до такива сериозни последици? Тези две дървета-икони са всъщност едно и също дърво. Дървото на живота живее във вътрешността, а Дървото на познанието за доброто и злото го обгръща отвън.

 

 

Веднага след като вкусват от опияняващия плод на външното дърво. Адам и Ева осъзнават различието на половете си и хукват към смокиновото дърво, за да прикрият голотата си. Това поставя началото на разделението между мъжкото и женското, което ни измъчва до ден-днешен. След това двамата се скриват от Бога и тази първа игра на криеница донася на тях и на нас още повече страдание, защото бележи фундаменталното откъсване на божественото от земното, на духа от материята. Преди да отхапят от „знанието за доброто и злото“, преди появата на дуализма всичко е било Едно. Всичко е било рай.

 

 

Като дрогирани с LSD или нещо друго, предизвикващо изкуствена еуфория, Адам и Ева се наслаждават на безграничното познание в мига, в който отхапват от плода. После обаче идва неизбежното срутване – жестокият махмурлук на сутринта, който се изразява в злополучното падане на двойката на Земята. Цялата тази история, преразказвана неизменно в продължение на хилядолетия, звучи като предупреждение да избягваме мъчителния махмурлук, от който страдаме, когато решим да живеем с главите си, вместо със сърцето си. когато изберем да се втурнем стремително към двойнствеността, вместо да се храним от божествената истина, която е затворена във всеки от нас.

 

 

Мнозина от нас още се хранят с плодовете на Дървото на познанието. Разчитаме прекалено много на интелекта си залагаме прекалено много на точното изпълнение на йогийските пози. съсредоточаваме се прекалено много Върху това да се запознаем с модерните духовни течения и така се отдалечаваме от духовния път и от самия живот. Вече нямаме връзки, защото четем книги за връзките. Дори не медитираме, а вместо това ходим на лекции за медитацията.

 

 

Дървото на живота в Кабала призовава точно към обратното – да живеем живота, да обичаме самото преживяване, да се съединим с всички искрици на божественото. Дърветата живеят Всеки ден те превръщат слънчевата светлина в храна, протягат клони нагоре, за да уловят повече светлина, разперват ръце към небето и корени дълбоко в земята, и ги свързват. „Защото човек е полско дърво“ (Второзаконие 20:19) – задачата ни е да живеем като дърветата, да вкусим от вътрешността на Единственото дърво в рая. Като преминете с желанието си през десетте енергийни сфери, ще навлезете дълбоко в сърцето на Дървото на живота. Желанието, упражненията и медитациите ви тласкат да се изкачите по него. Да живеете в него. Време е да предприемете това пътуване. И също като дървото, което всяка зима се разделя с изсъхналите си листа, за да посрещне новия и възроден живот през пролетта, и вие нямате какво друго да загубите, освен стари сухи листа.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *12*

 

 

 

Равновесието между даване и получаване

 

 

 

 

Успехът в това героично пътуване изисква да почитате Дървото не просто като природно чудо. което краси двора ви, и не просто като удобно средство за осъществяване на мечтите ви. Дървото въплъщава найважния урок на Кабала. На иврит думата „Кабала“ означава „да получаваш“. Дървото е пример за това. Листата на всяко дърво получават слънчева светлина. Същевременно обаче те непрекъснато отделят кислород.

 

 

В това се състои тайната на живота – да разберете как да получавате, за да давате. На пръв поглед изглежда просто. Но е също такова чудо, каквото е фотосинтезата, също толкова деликатно, спиращо дъха и измамно, като частицата от секундата, когато денят се превръща в мощ u здрачът залива света с небесния си блясък. В Холивуд го наричат „вълшебния час“ – краткия МАГИЧЕН миг, когато денят целува нощта. За повечето хора намирането на деликатното равновесие между даването и получаването е също толкова красиво и също толкова рядко. Именно затова хилядолетия наред сме почитали дървото – нашия най-добър пример, несравнимия ни учител.

 

 

Равинът Исак Аурия, почитан кабалист, живял през XVI век в Сафед. Израел, заявява, че в началото десетте съда – десетте енергийни сфери на Дървото – са се изпълнили с божията Светлина. Първите три сфери – силно духовните енергии на Короната. Мъдростта и Разбирането – са се справили с лекота с нейната мощ. Но когато безграничната сила на Светлината се спуснала до четвъртата сфера на Милосърдието, механизмът се повредил. Милосърдието въплъщава енергията на състраданието, на безкористното отдаване. Задействана от Светлината, сферата осъзнала присъщия си копнеж да отдава състрадание. Светлината се изливала в нея, изпълвала съда без остатък и Милосърдието се оказало в постоянен режим на получаване. Лишена от възможността да отдава, тази сфера не можела да осъществи единственото си предназначение. Съдът, наречен Милосърдие, не виждал друга възможност, освен да откаже да приема Светлината. Опитал се да я отхвърли, за да му остане място за споделяне.

 

 

Все едно да се опиташ да затвориш вратата на хамбар пред мощен ураган. Всемогъщият порой от безгранична Светлина се блъснал в затворения съд и го разбил на милиони късчета. В последвалата верижна реакция се пръснали и следващите пет сфери на Дървото и искри от първичната Светлина се разлетели из цялото Царство – десетата сфера на Дървото, царството на физическата материя, и единственият съд, пригоден най-вече да поема, да събира и да задържа. След този космически катаклизъм, заявява равин Лурия, нашата задача е да съберем всички разпръснати искрици. Ще го постигнем чрез добри дела и като споделяме с всички останали раздробените късчета от първичните съдове. Цветя, камъни, кучета или други хора – всяка освободена по този начин искрица Светлина представлява пречистване или „Тикун“ – думата на иврит за ..поправяне“ -на разбитите сфери, възстановяване на съвършеното единство на съдовете с божията Светлина и „ремонтиране“ на собствените ни човешки души.

 

 

Красива алегория. Но разбиването на сферите в толкова разнородни късчета си има и тъмна страна – изкушението да получаваме, без да даваме, неизменното подводно течение на алчността. Всички хора са дошли от отломките на тези разбити съдове, затова и всеки от нас е преди всичко съд. създаден най-вече за да съдържа нещо. Този стремеж да придобиваме и запазваме е първична склонност на всяко човешко същество. За да преодолеем присъщия си егоизъм, трябва да се стремим съзнателно да правим онова, което Дървото постига с такава лекота – да получаваме с цел да можем да даваме.

 

 

 

СБЪДВАЩИ УКАЗАНИЯ

 

 

 

Докато преследвате вашето желание, не забравяйте да уравновесявате стремежа си да получавате, като давате нещо в замяна. Ако, например, търсите инвестиции за бизнес проект, трябва да намерите начин да върнете услугата. Не е нужно размяната да е едно към едно, по-скоро трябва да споделите нещо, което смятате за съизмеримо с желанието си. Дърветата поемат вода, хранителни вещества и слънчева светлина, а дават нещо съвсем друго, под формата на кислород. За да постигнете хармония с желанието си да получите пари, може би трябва да посветите част от времето си на благотворителна организация или на пренебрегнатите емоционални потребности на близките си. Една делова дама обеща след осъществяването на желанието си да дарява 8% от допълнителните си доходи и да увеличи комисионата върху продажбите. Тя и до ден-днешен изпълнява този благотворителен ангажимент.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *11*

 

 

 

Силата на сферите

 

 

 

Докато се спускате надолу по дървото, пренасяйки вашето желание от нищото до материалната действителност, ще прекарате по една седмица във всяка от десетте сфери, отскачайки като топка за пингпонг, напред-назад между трите колони и добавяйки нов пласт енергия върху всички предишни. Дърветата имат листа, с които превръщат светлината, водата, земята и въздуха – под формата на въглероден двуокис – в кислород, в живот. Имаме десет сфери.

 

 

На иврит думата за сфери е „сефирот“. На този древен език много думи имат един и същ трибуквен корен и според Кабала, тези фонетични сходства са знак за важна енергийна връзка. Коренът на думата„сфера“ (SPhR) дава и SePheR, което означава „книга“ или „текст“, както и SePhaR, което означава „число“, и SiPhuR, което се превежда като „разказ“ или „общуване“. Иначе казано, всяка сфера е книга, написана на езика на числата и легендата, на математиката и мита. Всяка сфера действа като наръчник, пълен с информация, формули и рецепти, които са на разположение на всеки, за да сбъднат желанието му,

Тясната връзка на сферите с езика, числата и общуването показва, че те по същество действат като телефонна връзка с божественото. Бог натиска копчетата на десетте сфери, за да се свърже със своето творение u ние трябва да натиснем копчето за включване на сферите, за да приемем разговора. Без това устройство Светлината би била абсолютно недостъпна. Но посредством Дървото вашите молитви, желания, благодарност и сълзи имат възможност да стигнат до Божиите уши.

 

 

И накрая, думата за „сфера“ на иврит има енергийна връзка със SaPHiR,  което означава „сапфир“. Искрящият камък притежава свойството да пречупва светлината, да я раздробява на видими късчета, също както призмата разбива бялата светлина на седемте видими цвята. Филтриращият механизъм на десетте сфери ни дава възможност да видим Светлината на Създателя. В Тора-та Бог предупреждава: „никой не може да ме види и да остане жив“. Никой човек, колкото и да е праведен, не може да зърне абсолютната Светлина и да оцелее от нейната страховита вибрация. В „По следите на изчезналия кивот“ Индиана Джоунс вижда, че кивотът се отваря, и предупреждава партньора си: „Затвори си очите!“ Мъдрият професор е наясно с Кабала. Нацистите във филма вперват очи в Светлината и загиват на място. Индиана Джоунс оцелява, за да продължи филмовата поредица. Никой не може да види Бога. Освен ако не използва сапфирите. Ако не пътува по Дървото.

 

 

Първата стъпка по пътя към сбъдването на желанието е сферата, наречена Корона, която обозначава Божията воля, семето на дървото и семето на вашето желание. Мъдростта – втората сфера – призовава интуицията. Третата сфера – Разбирането – е материализиращата сила, в която се раждат понятията дисциплина, натиск и време. Четвъртата е Милосърдието – квинтесенцията на състраданието и безусловната любов. Правосъдието – сфера номер пет – поражда енергията на силата, агресията, действието и преценката  Шестата сфера – Красотата – символизира любовта, творчеството и жертвоготовността. След това ще попаднете в седмата сфера – Вечността, която поражда енергията на връзките. Майката Природа и повторяемостта. Отражението – осмата сфера – въвежда общуването и вълшебството. Основата – сфера номер девет – е мястото на сексуалността, смъртта и трансформацията. И накрая ще стигнете Царството – десетата и последна сфера, която очертава нашето „тук и сега“. Вселената, каквато я познаваме, и Земята, където желанието ви се сбъдва.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *10*

 

 

 

Устройство на Дървото на живота

 

 

 

Пред прага на пътуването за сбъдване на желания, нека се подготвим, като хвърлим поглед върху картата на мястото, през което се готвим да минем. Кабалистичното Дърво на живота – нашият безпогрешен водач – се състои от десет сфери, подредени в три колони (вижте схемата на следващата страница). Тези сфери действат като генератори на космическа енергия и всяка от тях произвежда определена архетипна сила. Самото Дърво функционира като фиброоптичен кабел, по който пътуват данни, звук и картина между различните компютри – в случай, между десетте енергийни сфери. Това е постоянният канал, който дава възможност на Светлината на Създателя да трепти във Вселената. Нищо чудно, че думата „кабел“ прилича на думата ..Кабала“.

 

 

Десетте сфери на Дървото са подредени в три колони. Дясната, съдържаща сферите Мъдрост, Милосърдие и Вечност, представлява позитивните (ян) сили на разширяването и растежа. Лявата колона, като форма и структура, съдържаща сферите Разбиране, Правосъдие и Отражение, въплъщава негативните (ин) сили на ограничението и натиска. Останалите четири сфери се разполагат по средата и формират колона на съзнанието. Тази централна колона, която съдържа сферите Корона, Красота. Основа и Царство, е свързана с енергията на синтеза, единството и равновесието.

 

 

Не смесвайте негативната колона със злото и позитивната – с доброто. Ограничаващите енергии са ни необходими, за да уравновесим разширяващите, също както вдишваме и издишваме. Ако, например, се заемете с програма за добра физическа форма, сигурно ще ви помогне връзката с ограничителната колона на дисциплината и бойната сила. И обратно, ако желаете да постигнете повече искреност и емоция в отношенията с партньора си, необходимо е да общувате по-отблизо с колоната на разширението. И двете не са нито добри, нито лоши, просто символизират две отделни сили, които са еднакво важни за всички ни.

 

 


 

Кабалистично дърво на живота

 

 

Средна колона на равновесието Лява колона на ограничението

 

i

КОРОНА

Дясна колона на разширението РАЗБИРАНЕ

Равнина на интелекта

ПРАВОСЪДИЕ

Равнина на емоциите

8

 ОТРАЖЕНИЕ

0

КРАСОТА МЪДРОСТ милосърдие!

ВЕЧНОСТ

Равнина на действието

9

ОСНОВА

Цветове

  • сфера – бяло

  • сфера-сиво

  • сфера – тъмно индиго /    10 а сфера-синьо |  ЦАРСТВО

  • сфера – червено

  • сфера – жълто сфера – зелено

  • сфера – оранжево

  • сфера – пурпур

  • сфера – разделена на четири цвята

(маслинено, червеникаво кафяво, синкаво кафяво, черно)

 

Кабалистично Дърво на живота

 

 

Устройство на Дървото на живота

 

 

Пред прага на пътуването за сбъдване на желания, нека се подготвим, като хвърлим поглед върху картата на мястото, през което се готвим да минем. Кабалистичното Дърво на живота – нашият безпогрешен водач – се състои от десет сфери, подредени в три колони (вижте схемата на следващата страница). Тези сфери действат като генератори на космическа енергия и всяка от тях произвежда определена архетипна сила. Самото Дърво функционира като фиброоптичен кабел, по който пътуват данни, звук и картина между различните компютри – в случай, между десетте енергийни сфери. Това е постоянният канал, който дава възможност на Светлината на Създателя да трепти във Вселената. Нищо чудно, че думата „кабел“ прилича на думата ..Кабала“.

 

 

Десетте сфери на Дървото са подредени в три колони. Дясната, съдържаща сферите Мъдрост, Милосърдие и Вечност, представлява позитивните (ян) сили на разширяването и растежа. Лявата колона, като форма и структура, съдържаща сферите Разбиране, Правосъдие и Отражение, въплъщава негативните (ин) сили на ограничението и натиска. Останалите четири сфери се разполагат по средата и формират колона на съзнанието. Тази централна колона, която съдържа сферите Корона, Красота. Основа и Царство, е свързана с енергията на синтеза, единството и равновесието.

 

 

Не смесвайте негативната колона със злото и позитивната – с доброто. Ограничаващите енергии са ни необходими, за да уравновесим разширяващите, също както вдишваме и издишваме. Ако, например, се заемете с програма за добра физическа форма, сигурно ще ви помогне връзката с ограничителната колона на дисциплината и бойната сила. И обратно, ако желаете да постигнете повече искреност и емоция в отношенията с партньора си, необходимо е да общувате по-отблизо с колоната на разширението. И двете не са нито добри, нито лоши, просто символизират две отделни сили, които са еднакво важни за всички ни.

 

 

 


 

Кабалистично дърво на живота

 

 

Средна колона на равновесието Лява колона на ограничението

 

i

КОРОНА

Дясна колона на разширението РАЗБИРАНЕ

Равнина на интелекта

ПРАВОСЪДИЕ

Равнина на емоциите

8

 ОТРАЖЕНИЕ

0

КРАСОТА МЪДРОСТ милосърдие!

ВЕЧНОСТ

Равнина на действието

9

ОСНОВА

Цветове

  • сфера – бяло

  • сфера-сиво

  • сфера – тъмно индиго /    10 а сфера-синьо |  ЦАРСТВО

  • сфера – червено

  • сфера – жълто сфера – зелено

  • сфера – оранжево

  • сфера – пурпур

  • сфера – разделена на четири цвята

(маслинено, червеникаво кафяво, синкаво кафяво, черно)

Кабалистично Дърво на живота

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

 

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАШИЯТ ЖИВОТ *9*

 

 

 

Дървета, дървета, навсякъде дървета

 

 

 

Няма нищо, което така да свързва култури и континенти, както дървото. То се налага като централен символ на живота, безсмъртието и трансцедентността практически за всяко племе и религия, съществували някога. И когато наблюдаваме как един и същ символ се повтаря отново и отново в удивително разнородни традиции при народи от най-отдалечени една от друга части на света, даваме си сметка, че тези повторения означават нещо по-голямо от догмата. Библията или народните приказки. Те разкриват универсални истини. Не просто еврейски истини, християнски истини, истини на индианците чероки или на организацията Грийнпийс, а автентичните ключове към живота.

 

 

Мойсей – главният герой на Стария завет – намира просветление в горящ храст. (Дървета, храсти – в пустинята дори на Господ му се налага да импровизира.) Коранът – свещената книга на исляма – възхвалява важната роля на Дървото на благодатта, символ на божествени дарове и духовно просветление. Ишмаел – арабският патриарх – като бебе е спасен от смърт, тъй като едно дърво чува жалните му писъци. Буда намира просветление през VI век преди Христа под Дървото на мъдростта. В продължение на петстотин години това олицетворение на Светлината, този първи Буда, е изобразяван не като усмихнат човек, а като дърво. Индуистката „Таитирия Брахмана“ също изобразява бог Брахма като „дърво, от което са създадени небето и земята“. Подобно на „Битие“ индуистката свещена книга споменава Дърво на живота, наречено Адити, и Дърво на познанието, наречено Дити, или „разделение“, което символизира понятието за саисара, т.е. земната суета. Даоистите почитат прасковата като Дърво на безсмъртието, чиито преплетени клони напомнят за равновесието между ин и ян.

 

 

Христос, който е дърводелец – човек, който обработва дървото – е разпънат на дървен кръст. Смъртта му на дървения кръст довежда до възкресение и просветление. „Новата Еда“* на Семунд разказва, че главният скандинавски бог Один се опитал да надмогне границите на този свят като увиснал с главата надолу на Игдрасил – огромния ясен, свързващ небето, подземния свят и Земята. В митологията на фригия – древна култура в Мала Азия – богът на слънцето Атис се самокастрира под един бор, като загива, но придава на дървото, а символично и на всички човешки души, свойството да бъдат завинаги вечнозелени (безсмъртни).

 

 

Безброй традиции изобразяват дървото като първото човешко същество. Според скандинавската митология, Один направил първия мъж и първата жена от две дървета, като им придал десет свойства: дух, живот, остроумие, чувство, форма, реч, слух, зрение, облекло и име. Те съответстват доста точно на специфичните енергии на десетте сфери на кабалистичното Дърво. Великият дух на индианците сиукси създава първия човек, чиито стъпала пускат корени в земята, като дърво. Той прекарва неподвижен хиляди години, докато до него не изниква женско дърво. Тогава една змия прегризва корените им, двамата си тръгват заедно и от тях произхождат всички хора на света. Зороастризмът -религията на древен Иран – разказва, че Ахура Мазда. Вечният извор на всичко добро, създал Гайомарт – първия от всички хора. Когато той умрял, от капка от спермата му изникнало растение с мъжка и женска издънка. От него израснало огромно дърво, чиито плодове дали десетте раси на човечеството.

 

 

Според  официалните материали на Нюйоркската фондова борса, дори и върховният инструмент на съвременния капитализъм е възникнал с помощта на дърво. На 17 май 1792 г. двадесет и четирима брокери ликвидирали финансовата криза, като се споразумели да търгуват само помежду си. Те нарекли приетия документ от две изречения, който поставя началото на най-голямата фондова борса в света, „Платановото споразумение“, в чест на мястото на неформалната им среща – под едно платаново дърво на „Уолстрийт“ № 68 в Ню Йорк сити.

 

 

Ето и други култури, които възхваляват свещеното дърво:

 

Аборигените, чието Дърво на съня (Яраандо) символизира „времето на съня“ – метафизично състояние на блаженство и творчество, което е съществувало много преди появата на човека. В ритуални церемонии аборигените засаждат дърво наопаки, като корените му са обърнати към небето – символ на правилото, че оттам произхожда всичко живо.

 

 

Във връзка с култа към горската богиня Диана в пред-римска Италия се споменава герой на име Царят на дърветата, застанал на пост пред Златната клонка (грозд от семена, от които се раждат нови растения). Според сър Джеймс Дж. Фрейзър – автор на класическия антропологичен труд от XIX век „Златната клонка“, енергични млади съперници непрекъснато се биели с властващия цар, за да заемат трона му, така че въплъщението на дървесната elan vital*(* От френски – жизнен порив.— Бел. ред.) никога да не остарява и да не отслабва.

 

 

Келтите в северозападна Европа, чиито жреци наричат себе си друиди,  което буквално означава „хора на дъба“, почитат дърветата така фанатично, че отказват да строят храмове. Всяка църква, издигната от човешка ръка, бледнее пред великолепието на истинската гора, затова те обявяват дървото за свое светилище, а гората – за свещено място. Мерлин -прочутият вълшебник от легендата за крал Артур -в крайна сметка е скован във вътрешността на дърво. След като някога задачата му е била да обедини цялото кралство, според легендата, следващата му мисия ще бъде да обедини цялото човечество. Заради нея той ще излезе от дървото. А може би просто ще остане вътре като дух и ще позволи на дърветата да ни научат как сами да свършим тази работа.

 

 

И като че ли за да покаже, че дърветата все още са мощна и почитана икона, през 1997 г. една млада американка на име Джулия Батърфлай Хил се изкачва на огромна калифорнийска секвоя и повече от две години живее на 60 метра над земята, за да запази дървото от брадвите на дърводобивната компания. Тя твърди, че през една тъмна нощ, докато се била вкопчила в дървото, за да спаси живота си в разразилата се буря с ураганен вятър, същото това дърво, което тя нарича с името Луна  и проговорило и я посъветвало да не се бори с природните сили, а да се отпусне и да им се отдаде.

 

 

СБЪДВАЩИ УКАЗАНИЯ

 

 

Замислете се за миг за някое паметно изживяване, свързано с дървета. Може би ще си спомните някое конкретно дърво, на което сте се катерили като деца, или някакво събитие – първа целувка, семейна почивка или свирепа буря, – което се е случило под или близо до дърво. Поработете върху изграждането на собствена митология, свързана с определено дърво. Какво беше дървото? Спомняте ли си чувствата и мислите си? Опитайте се да определите кои от описаните по-горе бележити митологии най-много приличат на вашата. Ще видите, че подобно на източните религии Кабала споделя доктрината за прераждането. Ако вложите старание в това упражнение, може да успеете да зърнете нещо от предишен свой живот или от културата, където са вашите мистични корени.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

Източник:spiralata.net

Translate »
error: Content is protected !!