Седемте духовни закона на успеха *15*

Седемте духовни закона на успеха

 

 

 

 

Закон за дхармата или целта на живота

 

 

 

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ЦЕЛ НА ЖИВОТА… УНИ­КАЛНА ДАРБА ИЛИ ОСОБЕН ТАЛАНТ, КОЙТО ДА ПОДАРИ НА ДРУГИТЕ.

 

И КОГАТО СЪЧЕТАЕМ СВОЯТА УНИКАЛНА ДАРБА СЪС СЛУЖЕНЕ НА ХОРАТА, НИЕ ИЗПИТ­ВАМЕ ЕКСТАЗА И ВЪЗТОРГА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДУХ, КОЕТО Е НАЙ-ВИСШАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛИ.

 

Когато работиш, ти си флейта, в сърцето на която

шепотът на часовете се превръща в музика…

А какво е да работиш с любов? То е да тъчеш

     платно с нишки, изтръгнати от собственото ти

    сърце, сякаш любимата ти ще носи това платно…

    ХалилДжубран, „Пророкът“

 

 

 

Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота“. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във фи­зическа форма, за да изпълним дадена цел. Поле­то на чистата потенциалност е Бог в своята същ­ност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.

 

 

 

Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволя­ват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, ко­ято създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

 

 

Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъ­щери. Отново и отново им повтарях, че има при­чина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизи­телно от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казвах им: „Не искам никога да се без­покоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тре­вожи. Не желая да се съсредоточавате само вър­ху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вни­манието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален та­лант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него.“ В края на краищата те влязоха в най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мис­лите им са съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *14*

 

 

Седемете духовни закона на успеха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО

 

 

 

 

 

 

 

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

  1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да оти­да. Ще поглеждам този списък, преди да се впус­на в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.

  2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вяр­вайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космически­ят план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.

  3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си дейст­вия. Няма да позволявам спънките да ангажи­рат и разсейват вниманието ми в настоящия мо­мент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дъл­боките, най-съкровените си намерения и жела­ния.

 

Закон за необвързаността

 

 

В НЕОБВЪРЗАНОСТТА СЕ КРИЕ МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА… В МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА СЕ КРИЕ ОСВОБОДЕНОСТТА ОТ НАШЕТО МИНАЛО, ОТ ИЗВЕСТНО­ТО, КОЕТО Е ЗАТВОРЪТ НА СТАРИТЕ ОБУСЛОВЕНОСТИ.

И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА НАВЛЕЗЕМ В НЕИЗВЕСТНОТО, В ПОЛЕТО НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НИЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ НА СЪЗИДАТЕЛНИЯ РАЗУМ, ОРКЕСТРИРАЩ ТАНЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло. Егото поглъща сладките и кисели плодове от дървото на живота, а духът наблюдава необвързано.

Мундака Упанишад

Шестият духовен закон на успеха е законът за необвързаността. Законът за необвързаността гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от на­мерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.

Това е много силна стъпка. В мига, в който се откажете от своята обвързаност с резултата, обе­динявайки в едно и също време еднопосочното намерение с необвързаността, вие ще получите онова, което желаете. Всичко, каквото искате, мо­же да бъде постигнато чрез необвързаност, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на вашата истинска същност.

Обвързаността, от друга страна, се основава на страха и съмнението, а нуждата от сигурност про­изтича от непознаване на собствената истинска същност. Източник на богатството, на изобилие­то, на всичко във физическия свят е духът; той е съзнанието, което знае как да изпълни всяка нео­бходимост. Всичко друго е символ: коли, къщи, банкноти, дрехи, самолети. Символите са преход­ни; те идват и си отиват. Да преследваш симво­лите, е все едно да завоюваш картата вместо те­риторията. Това поражда безпокойство и в край­на сметка те кара да се чувстваш кух и празен отвътре, защото си разменил своята същност сре­щу символи на своята същност.

Обвързаността идва от съзнанието за бедност, защото само символите обвързват. Необвързаността е синоним на съзнанието за богатство, за­щото при нея има свобода на съзиданието. Човек получава радост само от необвързаното участие. Символите на богатството се създават спонтан­но и с лекота. Без необвързаност ние сме затвор­ници на безпомощността, безнадеждността, свет­ските потребности, всекидневните тревоги, тихото отчаяние и сериозността – отличителни черти на посредственото делнично съществуване и съзна­нието за бедност.

Истинското съзнание за богатство е способност да получаваш всичко, каквото поискаш, винаги, когато поискаш, и с най-малко усилие. За да я при­добиете, трябва да усвоите мъдростта на съмнението. В съмнението ще откриете свободата да създавате всичко, каквото пожелаете.

Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но вие ще разберете, че стремежът към сигурност всъщност е нещо твърде ефимерно. Дори обвързаността с парите е признак на несигурност. Може би ще кажете: „Ако имах толкова и толкова милиони долари, щях да се чувствам сигурен. То­гава щях да бъда финансово независим и нямаше повече да работя. Щях да се занимавам с всичко онова, с което винаги съм мечтал да се занима­вам.“ Но никога не става така, никога.

Онези, които се стремят към сигурността, я преследват цял живот, без изобщо да я намерят. Тя остава неуловима и ефимерна, защото не мо­же да дойде единствено от парите. Обвързаност­та с парите винаги ще създава несигурност, как­вито и капитали да имате в банката. В действи­телност някои от хората с най-много пари се чув­стват най-несигурни.

Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази ди­лема в мъдростта на несигурността, или мъдрост­та на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго ос­вен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпоря­дък и разложение.

Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнение оз­начава да навлизаме в неизвестното във всеки миг от своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно но­во, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертва на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.

Откажете се от своята обвързаност с известно­то, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в до­бавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усе­щания, приключения, загадки. Ще познаете ра­достта от живота – магията, тържеството, възтор­га и ликуването на собствения си дух.

Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички въз­можности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за оно­ва, което ще правите другата седмица или след­ващата година, защото ако имате съвсем ясна представа какво ще се случи и се обвържете твър­до с него, ще изключите цяла поредица възмож­ности.

Една от характерните черти на полето на всич­ки възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира без­крайност от пространствено-временни събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала ко­гато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губи­те течливостта, съзидателността и спонтанността, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като ця­ло.

Законът за необвързаността не противоречи на закона за намерението и желанието, на набеляз­ването на целта. Вие все още имате намерението да тръгнете в определена посока, все още имате цел. Но между точка А и точка Б съществува без­крайност от възможности. С придобитото съм­нение вие всеки момент можете да смените посо­ката, ако откриете по-висок идеал или нещо по-вълнуващо. По-малко е вероятно и да налагате решения на проблемите, а така съзнанието ви ос­тава открито за благоприятните възможности.

Законът за необвързаността ускорява процеса на еволюцията като цяло. Когато разбирате този закон, не се чувствате длъжни да налагате реше­ния. Налагайки решения на проблемите, вие са­мо създавате нови проблеми. Ала когато насочи­те вниманието си към съмнението и изпитвате съмнение, докато очаквате решението да се поя­ви от хаоса и бъркотията, тогава оттам ще изник­не нещо наистина приказно и вълнуващо.

Това състояние на будно внимание (вашата го­товност в настоящето, в полето на съмнението) се обединява с вашата цел и вашето намерение и ви позволява да се възползвате от благоприятна­та възможност. Що е благоприятна възможност? Тя се съдържа във всеки проблем, който срещате в живота си. Всеки един проблем съдържа семето на благоприятна възможност за постигане на още по-голяма полза. Веднъж започнали да въз­приемате нещата по този начин, вие се отваряте за цяла поредица възможности и с това вдъхвате живот на загадките, чудесата, силните усещания и приключенията.

Можете да гледате на всеки проблем в живота си като на благоприятна възможност за постига­не на по-голяма полза. Можете да държите вни­манието си будно за благоприятните възможнос­ти, усвоявайки мъдростта на съмнението. Когато вашата готовност срещне благоприятната въз­можност, решението ще се появи спонтанно.

Онова, което се получава в крайна сметка, чес­то бива наричано „късмет“. Късметът не е нищо друго освен обединяване на готовността с бла­гоприятната възможност. Когато двете са съче­тани със зорко следене на хаоса, ще се появи ре­шение, което ще е от еволюционна полза за вас и за всички онези, с които общувате. Това е идеал­ната рецепта за успеха и тя се основава на закона за необвързаността.

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА

 

 

Ще се възползвам от закона за необвързаността, като обещая пред себе си следно:

 

 

 

  • Днес ще се посветя на необвързаност. Ще поз­воля на себе си и на хората около себе си сво­бодата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстьпчиво своята представа за то­ва какви трябва да бъдат нещата. Няма да на­лагам решения на проблемите и с това да съз­давам нови проблеми. Ще участвам във всич­ко, без да се обвързвам с резултата.

  • Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, ре­шенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмни­телни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.

  • Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се слу­чи, ако остана открит за безкрайността от из­бори. В полето на всички възможности ще пре­живея всички радости, приключения, вълшебс­тва и загадки на живота.

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *13*

 

Седемете духовни закона на успеха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Намерението е истинската сила зад желание­то. Само по себе си то е много мощно, защото представлява желание, необвързано с резултата. Желанието само по себе си е слабо, защото при повечето хора то е внимание с обвързаност. На­мерението е желание в строго съответствие с всичките други закони, но особено със закона за необвързаността, шестия духовен закон на успе­ха.

 

 

Намерението, съчетано с необвързаност, води до насочено към живота отчитане на настоящия момент. А когато действието се извършва с от­читане на настоящия момент, то е извънредно продуктивно. Вашето намерение е адресирано към бъдещето, ала вниманието ви е в настоящето. А щом като вниманието ви е в настоящето, вашето намерение за бъдещето ще се осъществи, защото бъдещето се създава в настоящето. Трябва да при­емете настоящето такова, каквото е. Да приеме­те настоящето и да отправите намеренията си към бъдещето. Бъдещето е нещо, което винаги може­те да създадете чрез необвързано намерение, ала никога не бива да се борите срещу настоящето.

 

 

Миналото, настоящето и бъдещето са все свойс­тва на съзнанието. Миналото е спомен, памет; бъ­дещето е очакване; настоящето е възприемане. Ето защо времето е движение на мисълта. Както миналото, така и бъдещето са родени във въоб­ражението ни; само настоящето, което е възпри­емане, е реално и вечно. То е. То е потенциалността за пространство-време, материя и енергия. То е безкрайно поле на възможностите, изразяващо се в абстрактни сили, като светлина, топлина, елек­тричество, магнетизъм или гравитация. Тези си­ли не са нито в миналото, нито в бъдещето. Те просто съществуват.

 

 

Нашата интерпретация на тези абстрактни си­ли ни дава познанията за конкретните явления и форми. Запомнени интерпретации на абстрактни сили създават опита от миналото, очаквани ин­терпретации на същите абстрактни сили създа­ват бъдещето. Те са свойства на вниманието като част от съзнанието. Когато тези свойства са освободени от бремето на миналото, действията ни в настоящето се превръщат в плодородна почва за създаване на бъдещето.

 

 

Намерението, основаващо се на необвързана­та свобода на настоящето, служи като катализа­тор, с помощта на който от правилно дозираната смес материя, енергия и пространствено-временни събития се получава всичко, каквото поиска­те.

 

 

Ако имате насочено към живота, отчитащо нас­тоящия момент съзнание, имагинерните спънки (каквито са над деветдесет на сто от срещаните спънки) се разпадат и изчезват. Останалите по-малко от десет процента могат да бъдат преоб­разени във възможности посредством еднопосоч­но намерение.

 

 

Еднопосочно намерение е свойството на вни­манието да се фиксира неотклонно в целта. Ед­нопосочно намерение означава да съсредоточите вниманието си в очаквания резултат с такава неп­реклонна целенасоченост, че да не позволявате спънките да го изтощават и разсейват. На лице е тотално изключване на всякакви спънки от ваше­то съзнание. Вие сте в състояние да поддържате непоклатимо спокойствие, бидейки отдадени страстно на своята цел. Това е силата на необ­вързаното съзнание и същевременно на еднопо­сочното, фокусирано намерение.

 

 

Научете се да използвате силата на намерени­ето и ще можете да създавате всичко, каквото по­желаете. Резултати се постигат и чрез труд и уси­лия, ала помислете за цената. Тя е стрес, инфарк­ти и нарушена функция на имунната ви система. Много по-добре е да изпълните следните пет изис­квания на закона за намерението и желанието. Ако спазвате тези пет условия за осъществяването на вашите желания, намерението ви ще генерира своя собствена сила:

 

   Влезте в пролуката. Това означава да се със­редоточите в тихото пространство между мисли­те, да навлезете в тишината – онова ниво на съ­ществуване, което е вашето основно състояние.

     Веднъж установили се в това състояние на съществуване, освободете намеренията и жела­нията си. Когато наистина сте в пролуката, там няма мисъл, няма намерение, ала вие внасяте намерението на излизане от пролуката, на мястото, където тя се съединява с мисълта. В случай че имате поредица от цели, можете да ги запишете и да фокусирате намерението си върху тях, пре­ди да влезете в пролуката. Ако желаете успешна кариера и влизате в пролуката с това намерение, то вече ще е там като леко потрепване в съзнание­то ви. Да освободите в пролуката своите намере­ния и желания, означава да ги засадите в плодо­родната почва на чистата потенциалност и да очак­вате те да разцъфнат, когато настъпи подходящо­то време. Вие не искате да изравяте семената на своите желания, за да видите дали са покълнали, или да се обвързвате твърдо с начина, по който те ще се развият. Искате само да ги освободите.

     Останете в състояние на самоориентиране. Това означава да останете установени в съзнани­ето за истинската си същност (вашия дух, вашата връзка с полето на чистата потенциалност). Оз­начава също да не гледате на себе си през очите на света, т.е., да не допускате да бъдете повлия­вани от мненията и критиките на другите. По-лес­но ще поддържате състоянието на самоориенти­ране, ако запазите своите желания за себе си; не ги споделяйте с друг, освен ако той няма съвсем същите желания като вашите и не е тясно свър­зан с вас.

      Откажете се от своята обвързаност с послед­ствията. Това означава да се откажете от твърда­та си обвързаност с определен резултат и да жи­веете с мъдростта на съмнението. Означава да се радвате на всеки миг от своето пътуване през жи­вота, макар и да не знаете какво ще стане.

   Оставете Вселената да се занимава с под­робностите. Освободени в пролуката, вашите на­мерения и желания имат безкрайна организираща сила. Доверете се на тази безкрайна органи­зираща сила и тя ще подреди всички детайли вмес­то вас.

 

Помнете, че истинската ви природа е чисто ду­ховна. Където и да отидете, носете съзнанието за своя дух; внимателно освобождавайте желания­та си и Вселената ще се заеме с детайлите вмес­то вас.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *12*

 

 

 

Закон за намерението и желанието

 

 

 

НА ВСЯКО НАМЕРЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ СА ПРИСЪЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ… НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО В ПОЛЕТО НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ ИМАТ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА.

И КОГАТО ВНАСЯМЕ ЕДНО НАМЕРЕНИЕ В ПЛОДОРОДНОТО ПОЛЕ НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИ­АЛНОСТ, НИЕ ВПРЯГАМЕ ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА ДА РАБОТИ ЗА НАС.

                                                                   

В началото желанието постигна това,

което бе първичното семе на мисълта.

Поетите, търсейки в сърцата си, откриха

чрез мъдростта връзката на съществуващото в

несъществуващото.[1]

„Химн на сътворението „,  „Ригведа „

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се ба­зира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

 

 

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

 

 

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

 

 

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.“

 

 

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

 

 

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

 

 

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

 

 

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

 

 

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

 

 

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

 

 

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

 

 

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

 

 

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

 

 

[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, „Албатрос“, 1997. – Б. р.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

 

Седемете духовни закона на успеха *11*

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

 

 

Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следно:

 

  1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борей­ки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъ­дат.

  2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще пое­ма отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възмож­ност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го прео­бразя в нещо по-полезно.

  3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпит­вам потребност да убеждавам другите, че тряб­ва да приемат моето гледище. Ще остана отк­рит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.

 

 

Закон за намерението и желанието

 

 

 

НА ВСЯКО НАМЕРЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ СА ПРИСЪЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ… НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО В ПОЛЕТО НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ ИМАТ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА.

 

 

И КОГАТО ВНАСЯМЕ ЕДНО НАМЕРЕНИЕ В ПЛОДОРОДНОТО ПОЛЕ НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИ­АЛНОСТ, НИЕ ВПРЯГАМЕ ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА ДА РАБОТИ ЗА НАС.

 

 

 

В началото желанието постигна това,

което бе първичното семе на мисълта.

Поетите, търсейки в сърцата си, откриха

чрез мъдростта връзката на съществуващото в

несъществуващото.[1]

„Химн на сътворението „,  „Ригведа „

 

 

 

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се ба­зира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

 

 

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

 

 

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

 

 

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.“

 

 

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

 

 

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

 

 

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

 

 

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

 

 

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

 

 

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

 

 

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

 

 

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

 

 

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

 

 

[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, „Албатрос“, 1997. – Б. р.

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

 

Седемете духовни закона на успеха *10*

Законът за най-малкото усилие има три компо­нента, три неща, които бихте могли да направи­те, за да задействате принципа „прави по-малко и постигай повече“. Първият компонент е приема­нето. Приемането означава просто да вземете ре­шение: „Днес ще приемам хората, ситуациите, об­стоятелствата и събитията такива, каквито са.“ То­ест, ще помните, че „този момент е такъв, какъв­то трябва да бъде“, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Този момент, същият който преживявате точно сега, е кулминация на всички моменти, преживени от вас в миналото. Той е та­къв, какъвто е, защото цялата Вселена е такава, каквато е.

 

 

Като се противите на този момент, вие всъщ­ност се противите на цялата Вселена. Вместо то­ва можете да вземете решение днес да не се про­тивите на Вселената, противейки се на момента. Това означава, че приемате този момент напълно и безрезервно. Приемате нещата такива, каквито са, а не такива, каквито бихте искали да бъдат в този момент. Важно е това да се разбере. Може­те да си пожелаете в бъдеще нещата да бъдат раз­лични, но в този момент ще трябва да ги приеме­те такива, каквито са.

 

 

Ако сте обезсърчени и разстроени от някого или от нещо, спомнете си, че не реагирате на човека или ситуацията, а на своите чувства по отноше­ние на човека и ситуацията. Това са ваши чувства и за тях друг няма вина. Когато приемете и осъз­наете това напълно, вие сте готови да поемете отговорността за начина, по който се чувствате, и да го промените. А щом сте в състояние да при­емате нещата такива, каквито са, вие сте готови да поемете отговорността за своето положение и за събитията, на които гледате като на проблем.

 

 

Ето че стигнахме до втория компонент на за­кона за най-малкото усилие: отговорността. Как­во е отговорност? Отговорност означава да не об­виняваш никого и нищо за своето положение, включително и себе си. Отговорност означава, приемайки дадено обстоятелство, дадено събитие, даден проблем, да си способен на градивна реак­ция към положението, такова, каквото е в момен­та. Всеки проблем съдържа в себе си семена на възможности и съзнанието за това ви позволява да вземете момента и да го преобразите в по-доб­ро нещо или в по-добра ситуация.

 

 

Така всяка ситуация, минаваща за неприятна, ще се превърне във възможност за създаване на нещо ново и красиво и всеки, считан за мъчител или тиранин, ще се превърне във ваш учител. Ре­алността е въпрос на интерпретация. И ако вие предпочетете да интерпретирате реалността по то­зи начин, ще имате около себе си много учители и много възможности за развитие.

 

 

Винаги, когато се сблъскате с тиранин, мъчи­тел, учител, приятел или враг (по същество меж­ду тях няма разлика), напомнете си: „Този момент е такъв, какъвто трябва да бъде.“ Каквито и взаи­моотношения да сте създали през живота си, те са тъкмо взаимоотношенията, които са ви нужни за живота в този момент. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи на ва­шата еволюция.

 

 

Третият компонент на закона за най-малкото усилие е непротивенето, което означава, че вашето съзнание е настроено да не се противи и вие сте отхвърлили необходимостта да убеждавате другите в своята правота. Ако наблюдавате хо­рата около себе си, ще установите, че те прекар­ват деветдесет и девет на сто от времето си, отс­тоявайки своите становища. Ако вие просто се отърсите от необходимостта да защитавате схва­щанията си, в резултат ще разполагате с огром­ни количества енергия, прахосвана преди.

 

 

Когато заемете отбранителна позиция, когато обвинявате другите, не приемате момента, не се примирявате с него, животът ви среща съпротив­ление. Винаги, когато срещнете съпротивление, си давайте сметка, че ако насилвате ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Нали не искате да сте като висок дъб, който не се превива пред бурята, а се прекършва и рухва. Положително бихте предпочели да бъдете гъвкави като тръс­тиката, която се свежда под поривите на вятъра, но оцелява.

 

 

Напълно се откажете да защитавате станови­щето си. Като нямате становище, което да защи­тавате, вие не позволявате да се породи спор. Пра­вите ли го постоянно, престанете ли да се борите и съпротивлявате, вие ще изживеете в пълна мя­ра настоящето, а това е подарък. Веднъж някой ми каза: „Миналото е история, бъдещето е мис­терия, а този момент е дар. Затова се нарича „the present“[1] (настояще).“

 

 

Ако прегърнете настоящето и се слеете с него, ще почувствате, че във всяко живо същество пул­сира огън, светлина, искра на екстаза. А щом за­почнете да усещате това тържество на духа във всичко, което е живо, щом го възприемете напъл­но, във вас ще се зароди радост и вие ще отхвър­лите ужасното бреме на противенето, възмуще­нието и уязвимостта. И едва тогава ще станете весели, безгрижни и свободни.

 

 

В тази радостна, проста свобода вие ще знаете без всякакво съмнение в сърцето си, че всичко, което искате, е достъпно за вас, когато и да го пожелаете, защото вашето желание ще идва от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха. Не е нужно да давате обяснения; просто заявете своето намерение пред себе си и ще изпитвате удовлетворение, задоволство, радост, сво­бода и автономност във всеки момент от живота си.

 

 

Обещайте си да следвате пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и уси­лие. Когато постигнете деликатната комбинация от приемане, отговорност и непротивене, живо­тът ви ще потече без всякакво усилие.

 

 

Ако продължавате да бъдете открити за всякак­ви становища, да не се придържате упорито само към едно, вашите мечти и желания ще се слеят с желанията на природата. Тогава ще можете да ос­вободите намеренията си без остатък и просто да чакате подходящия момент, когато вашите жела­ния ще разцъфнат в реалност. Можете да бъдете сигурни, че ако моментът е подходящ, желанията ви ще се реализират. Това е законът за най-мал­кото усилие.

 

 

[1] На английски думата „present“ означава както подарък, така и нас­тояще. – Б. пр.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

 

 

Седемете духовни закона на успеха *9*

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

 

 

Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:

  1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който пра­вя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.

  2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избо­ра, който правя?“ и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, ко­ито засяга?“

  3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към не­го. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последст­вията от действията си. Напътствието на сър­цето ще ми помогне да направя спонтанно пра­вилен избор за себе си и хората около себе си.

 

Закон за най-малкото усилие

 

РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ… С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ.

И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДА­ВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.

 

Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави.

 

Лао Дзъ

 

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

 

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тре­вата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Ри­бите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цве­тята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъща­та им природа. Земята не се мъчи да се върти око­ло собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звезди­те е да светят и блещукат. А нашата човешка при­рода е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

 

Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече“. В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Кое­то означава, че е достатъчно само да се появи ня­каква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме „чу­до“, всъщност е проявление на закона за най-мал­кото усилие.

 

Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление, спонтанно. Той е нелинеарен; той е интуитивен, холистичен и стимулиращ. И когато сте в хармония с природата, когато сте опознали добре истинската си същност, вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-мал­кото усилие.

 

Най-малко усилия се изразходват, когато дейс­твията ви са мотивирани от любов, защото при­родата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над други хора, вие пилеете енергия. Когато се стремите към па­ри или власт, за да задоволите собственото си его, вие хабите енергия, тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в мо­мента. Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви. Но когато действията ви са мотивира­ни от любов, вашата енергия се умножава и нат­рупва и акумулираната излишна енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което же­лаете, включително неограничено богатство.

 

Мислете за своето тяло като за уред за регули­ране на енергията: то генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно да ге­нерирате, натрупвате и изразходвате енергия, вие ще сте в състояние да създадете произволно го­лямо богатство. Вниманието към егото консуми­ра най-голямо количество енергия. Когато вът­решният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или към одоб­рението на другите, вие прахосвате енергия.

 

Ако тази енергия бъде освободена, тя може от­ново да бъде канализирана и използвана за съз­даването на всичко, каквото поискате. Ако вът­решният ви ориентир е вашият дух, ако сте неу­язвими за критиките и не се боите от никакви пре­дизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на благоденствието и еволюцията.

 

В „Изкуството да мечтаеш“ Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда: „…повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото… Ако бяхме готови да загубим част от тези пози­ции, щяха да ни се случат две изключителни не­ща. Първо, бихме освободили енергията си от уси­лията за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили дос­татъчно енергия, за да… добием представа за дейс­твителното величие на Вселената.“

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

 

Седемете духовни закона на успеха *8*

А как стоят нещата с предишната карма и как­во е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предиш­ната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така – несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселе­на има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от“.

Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята кар­ма в по-привлекателно преживяване. Това е мно­го интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да нау­ча от това, което се случва с мен? Защо става та­ка и какво е посланието, което ми изпраща Все­лената? Как да направя опита си полезен за свои­те събратя?“

Постъпвайки по този начин, вие търсите семе­то на благоприятната възможност и после обвър­звате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота, за която ще говорим във връзка със седмия духовен закон на успеха. Това ще ви поз­воли да видоизмените кармата в ново проявле­ние.

Например, ако счупите крака си при спортува­не, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Все­лената?“ Може би посланието е, че трябва да по­намалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опи­та си полезен за своите събратя?“, може би ще решите да споделите поуките и ще напишете кни­га за безопасния спорт, ще конструирате специа­лни обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.

Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се об­лагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително пре­живяване. Вие всъщност не сте се избавили от кар­мата, ала сте успели да приемете кармичния епи­зод и да създадете от него нова и положителна карма.

Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсе­га на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново изли­зате от нея, вие изпирате постепенно своята кар­ма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.

Всички действия са кармични епизоди. Изпи­ването на чаша кафе е кармичен епизод. Това дейс­твие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната сис­тема на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и жела­нието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съз­нателно да генерирате действителността. Науча­вайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са ево­люционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.

Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същ­ност, така и за всички, повлияни по някакъв на­чин от нея.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *7*

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО

 

 

 

Ще се възползвам от закона за даването, ка­то обещая пред себе си следното:

  1. Където и да отида, когото и да срещна, ще но­ся подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радост­та, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.

  2. Днес ще приема с благодарност всички даро­ве, които животът има да ми предложи. Ще при­ема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или пър­вия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.

  3. Ще поема задължението да поддържам цирку­лацията на благосъстоянието в своя живот, ка­то давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привърза­ността и любовта. Всеки път, когато срещна ня­кого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, ра­дост и веселие.

Закон за кармата или за причината и следствието

ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ГЕНЕРИРА ЕНЕРГИЙНА СИЛА, КОЯТО СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС В ПОДОБЕН ВИД… КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕМ.

И КОГАТО ИЗБИРАМЕ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НОСЯТ ЩАСТИЕ И УСПЕХ НА ДРУГИТЕ, ПЛОДЪТ НА НАШАТА КАРМА Е ЩАСТИЕ И УСПЕХ.

Карма е вечното утвърждаване на човешката

свобода… Нашите мисли, нашите думи и дела са

нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.

Свами Вивекананда

Третият духовен закон на успеха е законът за кармата. Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие ге­нерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо не­познато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото по­сееш, това ще пожънеш.“ Очевидно е, че ако ис­каме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съз­нателен избор.

По същество ние с вас правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си ние сме в онова поле на всички възможности, където има­ме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други не­съзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, кой­то правим във всеки момент.

Харесва ли ни или не, всичко което става в мо­мента, е резултат на някакъв избор, който сме нап­равили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че са имали избор. Ала са имали.

Ако ви кажа нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направя комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани. Но помислете върху това: вие все пак имате избор.

Дори да съм искал да ви обидя, вие бихте могли да направите избора да не се обиждате. Дори да ви направя комплимент, вие имате свободния избор да не позволявате това да ви ласкае.

С други думи, независимо че имаме неограни­чени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които неп­рекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Тези реакции са като при кучето на Павлов. Пав­лов е доказал експериментално, че ако звъним с камбанка всеки път, когато даваме храна на куче­то, скоро самият звук на камбанката ще е доста­тъчен, за да предизвика слюнкоотделяне, защото животното е започнало да свързва единия драз­нител с другия.

В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реак­ции на дразнителите в своето обкръжение. Сякаш реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всич­ко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е не­съзнателен.

Ако за момент се отдръпнете и погледнете от­страни изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение вие пренасяте целия процес от сферата на несъзнателното в сферата на съзна­телното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.

Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?“, и след това, „Ще донесе ли избо­рът, който правя, щастие на мен и на хората око­ло мен?“ Ако отговорът е положителен, спокой­но го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хора­та около вас, не го правете. По-просто не би мог­ло и да бъде.

Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно пра­вилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакция на всяка ситуация в момента на възникването й. То е действието, което се от­разява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.

Вселената притежава много интересен механи­зъм, с който ви помага спонтанно да правите пра­вилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усеща­ния: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя из­бор, обърнете внимание на тялото си и го попи­тайте: „Какво ще стане, ако направя този избор?“ Ако тялото ви изпрати сигнали за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнали за дис­комфорт, изборът не е сполучлив.

При някои хора сигналите за комфорт и дис­комфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора – физически отговор във фор­мата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.

Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуал­но, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи смет­ка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява да­леч по-вярно и точно от всичко, затворено в гра­ниците на рационалното мислене.

Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насоч­вате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате своя избор на осъзна­то и осмислено равнище, толкова по-често избо­рът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *6*

 

 

 

Най-добрият начин да пуснете в действие зако­на за даването (да стартирате целия процес на цир­кулация) е, като вземете решение всеки път, кога­то влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материал­ни неща; може да бъде цвете, комплимент или мо­литва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, вни­мание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложи­те, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благосло­вите, като му пожелаете щастие, радост и весе­лие. Този вид мълчаливо даване крие голяма си­ла.

Едно от нещата, на които са ме учили като ма­лък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се зане­се нещо – никога не отивайте на гости без пода­рък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на дру­гите, когато в момента и аз самият нямам доста­тъчно?“ Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на ко­ято е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.

Вземете решение да давате, където и да отиде­те, когото и да видите. Докато давате, ще полу­чавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното дейст­вие на този закон. И тъй като ще получавате по­вече, възможностите ви да давате също ще се уве­личат.

Истинската ни природа се отличава с богатст­во и изобилие; ние сме богати по природа, защо­то природата подкрепя всяка необходимост и вся­ко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето за­що трябва да знаете, че богатството ви е присъ­що, без значение дали имате много или малко па­ри, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнание­то, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, лю­бов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стре­мите преди всичко към тези неща, не само за се­бе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *5*

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ

 

 

 

Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:

  1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет ми­нути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.

  2. Всеки ден ще отделям време да общувам с при­родата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълв­но и ще гледам залеза, ще слушам шума на оке­ана или реката или просто ще вдишвам арома­та на цвете. В екстаза на собственото си мъл­чание и чрез общение с природата ще се нас­лаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.

  3. Ще се упражнявам във въздържане от прецен­ки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва“, и непрекъсна­то ще си напомням да не правя преценки.

 

Закон за даването

ВСЕЛЕНАТА ФУНКЦИОНИРА ПОСРЕДСТВОМ ДИНАМИЧЕН ОБМЕН… ОТДАВАНЕТО И ПОЛУ­ЧАВАНЕТО СА РАЗЛИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА ДАДЕМ ОНОВА, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ, НИЕ ПОДДЪРЖАМЕ НЕПРЕКЪСНАТАТА ЦИРКУЛАЦИЯ  НА ВСЕЛЕН­СКОТО ИЗОБИЛИЕ В ЖИВОТА СИ.

Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд

 и с пресен живот го пълниш винаги.

Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и

долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни…

Неспирните ти дарове стигат до мен само през

моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти

все лееш и все остава място за доливане.[1]

Рабиндранат Тагор, „Гитанджали“

 

 

 

Вторият духовен закон на успеха е законът за даването. Той би могъл да бъде наречен и за­кон за даването и получаването, защото Вселе­ната функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамич­но с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.

 

 

 

 

Потокът на живота не е нищо друго освен хар­монично взаимодействие на всички елементи и си­ли, изграждащи полето на битието. Това хармо­нично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен; спиране­то на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да коагулира, да се раз­лага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на бо­гатството, изобилието и всичко, което желаете.

 

 

Английската дума за изобилие „affluence“ ид­ва от френското „affluere“, което значи „тече към“. Думата „affluence“ означава „тече в големи ко­личества“. Парите действително са символ на жиз­нената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услу­гата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency“ и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу“ идва от латинското „currere“, което означава „тича“ или „тече“.

 

 

Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната цирку­лация към своя живот, тъй като те са жизнена енер­гия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркула­ция. Също както реката и парите трябва непре­къснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъща­та си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.

 

 

Всички взаимоотношения се изграждат от да­ване и получаване. Даването поражда получава­не, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което изли­за, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъс­нем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.

 

 

Във всяко семенце е скрито обещание за хиля­ди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то тряб­ва да предаде своята информация на плодородна­та почва. Чрез даването неговата невидима енер­гия се излива в материално проявление.

 

 

Колкото повече даваш, толкова повече ще по­лучиш, защото по този начин позволяващ изоби­лието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплици­ра. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили не­що, то това не е истински дар и няма да предиз­вика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.

 

 

Най-важно е намерението, с което е подплате­но даването или получаването. Намерението ви­наги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мул­типликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на да­ването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост – разположението на духа трябва да е та­кова, че да изпитвате радост от самия акт на да­ване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.

 

 

Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш лю­бов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако ис­каш материално благополучие, помагай на дру­гите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, кор­порации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.

 

 

Дори мисълта за даването, мисълта за благо­получието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тя­ло, сведено до своето основно състояние, е лока­лизирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме ло­кализирани натрупвания от съзнание в един съз­нателен свят. Думата „съзнание“ означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енер­гия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мис­лещ свят. А мисълта има силата да преобразява.

 

 

Животът е вечен танц на съзнанието, изразя­ващ се в динамичен обмен на информационни им­пулси между микро- и макрокосмоса, между чо­вешкото тяло и Вселенското тяло, между човеш­кия разум и Космическия разум.

 

 

Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизне­но движение, представляващо вечния пулс на жи­вота.

 

 

[1] Превод от английски Александър Шурбанов, Рабиндранат Тагор, „Избрани творби“, том 3, „Народна култура“, 1985. – Б. р.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *4*

 

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож­ности? Ако искате да се радвате на предимства­та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл­чание, медитация и въздържане от преценки. Вре­мето, прекарано сред природата, също ще ви да­де достъп до присъщите на полето свойства: без­крайна съзидателност, свобода и блаженство.

Да упражнявате мълчание, означава, че се за­дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис­кват периодично да се оттегляте от речевата ак­тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня­вате мълчание, това води до нарушаване на вът­решния ви диалог.

Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча­ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про­дължение на един час. От време на време упраж­нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.

Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко­ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без­покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни­ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие – богът, духът, този, който решава – няма да проговорите, точка. После, когато вът­решният диалог се уталожи, вие започвате да въз­приемате покоя в полето на чистата потенциалност.

Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва­те известно време в медитация. В идеалния слу­чай би трябвало да медитирате най-малко по трий­сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле­то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела­ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свър­зано с всичко останало.

От петия духовен закон, закона за намерение­то и желанието, ще разберете как да внесете в то­ва поле слаб импулс на намерение, който ще бъ­де последван спонтанно от сътворяване на жела­ното от вас. Ала преди това трябва да практику­вате мълчание. Мълчанието е първото изисква­не, за да покажете своите желания, защото в по­коя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрай­ност от елементи.

Представете си, че хвърляте камъче в спокой­но езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъ­че. Точно това правите и когато навлизате в по­лето на чистата тишина и внасяте своето намере­ние. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватно­то съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите ни­що. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ.“ Това може да бъде пос­тигнато само чрез медитация.

Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно опреде­ляне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, кла­сифицирате, лепите етикети, анализирате, вие вна­сяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката“ между мисли­те.

Пролуката е вашата връзка с полето на чиста­та потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мис­лите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.

В „Учебник за чудеса“ има една молитва, в ко­ято се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става.“ Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се при­държате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо“ или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка.“ След това можете постепенно да удължавате времето.

Посредством мълчанието, посредством меди­тацията и посредством въздържането от прецен­ка вие ще получите достъп до първия закон, зако­на за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно вре­ме в пряко общуване с природата. Времето, пре­карано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всич­ки елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувс­тво на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на при­родата също ще ви помогне да стигнете до поле­то на чистата потенциалност.

Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинс­ка същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.

Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимо­отношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате ви­на, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Кол­кото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основ­ни проблеми на битието ви; само близостта с Бо­га ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато дейст­вително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъс­тоянието или изпълнението на желанията си, за­щото ще разберете, че в основата на всяко мате­риално богатство е жизнената енергия, че то е чис­та потенциалност. А чистата потенциалност е ва­шата истинска природа.

Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на без­крайната съзидателност и чистото знание. Авст­рийският мислител и писател Франц Кафка е ка­зал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да ча­каш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти.“

Изобилието на Вселената – разточителното й многообразие и богатство – е израз на съзида­телния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова­та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще тряб­ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре­шен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, огра­ничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществува­не на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, об­стоятелства, хора и предмети.

Приемайки спокойно това деликатно съвмест­но съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията – квантова­та мощ, нематерията, която е източник на мате­риалния свят. Този свят на енергия е флуиден, ди­намичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.

Покоят сам по себе си е потенциал за съзида­ние; движението само по себе си е съзидание, ог­раничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески за­ложби във всички направления – там, където ви отведе силата на вашето внимание.

Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотич­ното движение около вас никога няма да ви пред­ложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чис­тата потенциалност.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.spiralata.net/

Седемете духовни закона на успеха *3*

Закон за чистата потенциалност

ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ… ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛ­НОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.
И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,

 нито съществуващо имаше тогава;

нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд…

Едното То дишаше без дихание, от само себе си….[1]

„Химн на сътворението“, „Ригведа“

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна­ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна­ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос­тотата и блаженството.Това е нашата основна при­рода. Нашата основна природа е природа на чис­та потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и зна­ете кои сте в действителност, в самото това зна­ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал­ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собс­твена същност. И колкото повече упражнявате ис­тинската си природа, толкова повече се прибли­жавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори­ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак­тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори­ентираме по обектите, ние винаги сме под влия­нието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то­зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не­изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.

При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из­питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира­ме нещата и нуждата от външна сила са потреб­ности, които се основават на страха. Този вид си­ла няма нищо общо със силата на чистата потен­циалност или Божията сила, или истинската си­ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата предс­тава за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, наша­та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре­дизвикателства и не се чувства по-долу от нико­го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре­възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об­раз.

Това е основната разлика между ориентиране­то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви­кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис­тинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до­като е на лице обектът, който служи като ориен­тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла – президент сте на страната или уп­равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко­ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит­лите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер­ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва­шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата“. То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по­лучавате радост от връзката с хората и хората по­лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща – обвързване, което произтича от ис­тинската любов.

[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, .Албатрос“, 1997. – Б. р.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

 

Седемете духовни закона на успеха *2*

***

Преди да дефинираме седемте духовни зако­на, нека си изясним какво разбираме под закон. Закон е процесът, при който се проявява непроявеното; процесът, при който наблюдателят се превръща в наблюдаван; процесът, при кой­то гледащият се превръща в гледка, процесът, посредством който мечтаещият материализи­ра мечтата.

Цялата Вселена, всичко, което съществува във физическия свят, е резултат от непроявеното, което се трансформира в проявено. Всичко, което виждаме, идва от неизвестното. На­шето физическо тяло, предметният свят – всичко, което сме в състояние да възприемем чрез сетивата си – е трансформация на непроявеното, непознатото и невидимото в прояве­но, познато и видимо.

Физическият свят не е нищо друго освен Вис­шата сила, която се връща в себе си, за да се прояви като дух, разум и материя. С други думи, всички процеси на сътворение са процеси,  чрез които се проявява Висшата сила или Бог. Съзнанието в движение се проявява в обекти­те от Вселената, изпълняващи вечния танц на живота.

Вселената е сътворена от Бога (или Духа); процесът на сътворението е Бог в движение (или Разум); а обект на сътворението е физически­ят свят (включително физическото тяло). Те­зи три компонента на реалността – дух, разум и тяло, или наблюдаващ, процес на наблюдение и наблюдаван – в основата си са едно и също нещо. Всички те идват от едно място: от по­лето на чистата потенциалност, която е на­пълно непроявена.

Физическите закони на Вселената представ­ляват всъщност целия този процес на Бог в дви­жение, или Съзнание в движение. Когато ги про­умеем и започнем да ги прилагаме в живота си, ще бъде създадено всичко, каквото пожелаем, защото същите тези закони, които природата използва, за да създаде гора или галактика, звез­да или човешко тяло, могат да реализират на­шите най-съкровени желания.

А сега нека се запознаем със Седемте духовни закона на успеха и видим как можем да ги при­ложим в живота си.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Седемете духовни закона на успеха *1*

Седемете духовни закона на успеха

Дийпак Чопра

 

УВОД

Тази книга е озаглавена „Седемте духовни закона на успеха“, но заглавието й би могло да бъде и „Седемте духовни закона на живота“, защото природата прилага едни и същи прин­ципи при сътворението на всяко нещо в мате­риалния свят — всичко, което можем да видим, чуем, усетим с обонянието си, вкусим или до­коснем.

В книгата си „Създаване на благосъстояние: съзнанието за богатство в полето на всички възможности“ аз очертавам стъпките към разби­рането за богатство, основаващо се на реално проумяване на  начина, по който функционира при­родата. Седемте духовни закона на успеха представляват квинтесенцията на това учение. Ко­гато познанието за тях стане част от вашето съзнание, то ще ви даде способността да създа­вате с лекота  неограничени богатства и да се радвате на сполука във всяко свое начинание.

Успехът в живота може да бъде определен ка­то непрекъснато разрастване на щастието и прогресивно домогване до стойностните цели. Успехът е способност да осъществяваш желанията си без усилие. И все пак, успехът, включи­телно създаването на богатство, винаги е бил считан за процес, който изисква упорита рабо­та, и често се приема, че се постига за сметка на другите. На нас ни е необходим по-духовен подход към успеха и благосъстоянието, което представлява поток от всички добри неща, щед­ро изливащ се към нас. Познаването и прилага­нето на духовните закони ни поставя в хармония с природата и ние съзидаваме безгрижно, с радост и любов.

Успехът има много аспекти: материалното благосъстояние е само един от компонентите му. Нещо повече, успехът е пътуване, а не цел. Материалното охолство във всичките му проя­ви е само едно от нещата, които правят пъту­ването по-приятно. Ала успехът включва още и доброто здраве, жизнеността и любовта към живота, удовлетворяващите взаимоотноше­ния, творческата свобода, емоционалната и пси­хическата стабилност, чувството за благополучие и душевния покой.

Но дори да притежаваме всичко това, пак ще останем неудовлетворени, ако не полагаме гри­жи за семената на божественото в себе си. Всъщност ние самите сме замаскирани божес­тва и зародишите на богове и богини вътре в нас се стремят към пълно материализиране. Ето защо истинският успех е проява на свръхестес­твеното, разгръщане на божеството вътре в нас. А също и усещането за божественост нав­сякъде, където отидем, във всичко, което въз­приемаме чрез сетивата си – в очите на дете, в красотата на цвете, в полета на птица. Едва когато започнем да възприемаме живота си ка­то вълшебно проявление на божественото — не само на моменти, а постоянно – ще узнаем как­во е истинското значение на успеха.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Translate »
error: Content is protected !!