ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който пра­вя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.

2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избо­ра, който правя?“ и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, ко­ито засяга?“

3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към не­го. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последст­вията от действията си. Напътствието на сър­цето ще ми помогне да направя спонтанно пра­вилен избор за себе си и хората около себе си.

Закон за най-малкото усилие

РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ… С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ.

И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДА­ВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.

Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави.

Лао Дзъ

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тре­вата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Ри­бите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цве­тята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъща­та им природа. Земята не се мъчи да се върти око­ло собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звезди­те е да светят и блещукат. А нашата човешка при­рода е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече“. В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Кое­то означава, че е достатъчно само да се появи ня­каква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме „чу­до“, всъщност е проявление на закона за най-мал­кото усилие.

Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление, спонтанно. Той е нелинеарен; той е интуитивен, холистичен и стимулиращ. И когато сте в хармония с природата, когато сте опознали добре истинската си същност, вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-мал­кото усилие.

Най-малко усилия се изразходват, когато дейс­твията ви са мотивирани от любов, защото при­родата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над други хора, вие пилеете енергия. Когато се стремите към па­ри или власт, за да задоволите собственото си его, вие хабите енергия, тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в мо­мента. Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви. Но когато действията ви са мотивира­ни от любов, вашата енергия се умножава и нат­рупва и акумулираната излишна енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което же­лаете, включително неограничено богатство.

Мислете за своето тяло като за уред за регули­ране на енергията: то генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно да ге­нерирате, натрупвате и изразходвате енергия, вие ще сте в състояние да създадете произволно го­лямо богатство. Вниманието към егото консуми­ра най-голямо количество енергия. Когато вът­решният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или към одоб­рението на другите, вие прахосвате енергия.

Ако тази енергия бъде освободена, тя може от­ново да бъде канализирана и използвана за съз­даването на всичко, каквото поискате. Ако вът­решният ви ориентир е вашият дух, ако сте неу­язвими за критиките и не се боите от никакви пре­дизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на благоденствието и еволюцията.

В „Изкуството да мечтаеш“ Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда: „…повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото… Ако бяхме готови да загубим част от тези пози­ции, щяха да ни се случат две изключителни не­ща. Първо, бихме освободили енергията си от уси­лията за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили дос­татъчно енергия, за да… добием представа за дейс­твителното величие на Вселената.“

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/