ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следно:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борей­ки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъ­дат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще пое­ма отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възмож­ност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го прео­бразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпит­вам потребност да убеждавам другите, че тряб­ва да приемат моето гледище. Ще остана отк­рит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.

Закон за намерението и желанието

НА ВСЯКО НАМЕРЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ СА ПРИСЪЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ… НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО В ПОЛЕТО НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ ИМАТ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА.

И КОГАТО ВНАСЯМЕ ЕДНО НАМЕРЕНИЕ В ПЛОДОРОДНОТО ПОЛЕ НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИ­АЛНОСТ, НИЕ ВПРЯГАМЕ ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА ДА РАБОТИ ЗА НАС.

В началото желанието постигна това,

което бе първичното семе на мисълта.

Поетите, търсейки в сърцата си, откриха

чрез мъдростта връзката на съществуващото в

несъществуващото.[1]

„Химн на сътворението „,  „Ригведа „

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се ба­зира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.“

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, „Албатрос“, 1997. – Б. р.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/

Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож­ности? Ако искате да се радвате на предимства­та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл­чание, медитация и въздържане от преценки. Вре­мето, прекарано сред природата, също ще ви да­де достъп до присъщите на полето свойства: без­крайна съзидателност, свобода и блаженство.

Да упражнявате мълчание, означава, че се за­дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис­кват периодично да се оттегляте от речевата ак­тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня­вате мълчание, това води до нарушаване на вът­решния ви диалог.

Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча­ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про­дължение на един час. От време на време упраж­нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.

Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко­ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без­покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни­ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие – богът, духът, този, който решава – няма да проговорите, точка. После, когато вът­решният диалог се уталожи, вие започвате да въз­приемате покоя в полето на чистата потенциалност.

Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва­те известно време в медитация. В идеалния слу­чай би трябвало да медитирате най-малко по трий­сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле­то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела­ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свър­зано с всичко останало.

От петия духовен закон, закона за намерение­то и желанието, ще разберете как да внесете в то­ва поле слаб импулс на намерение, който ще бъ­де последван спонтанно от сътворяване на жела­ното от вас. Ала преди това трябва да практику­вате мълчание. Мълчанието е първото изисква­не, за да покажете своите желания, защото в по­коя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрай­ност от елементи.

Представете си, че хвърляте камъче в спокой­но езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъ­че. Точно това правите и когато навлизате в по­лето на чистата тишина и внасяте своето намере­ние. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватно­то съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите ни­що. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ.“ Това може да бъде пос­тигнато само чрез медитация.

Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно опреде­ляне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, кла­сифицирате, лепите етикети, анализирате, вие вна­сяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката“ между мисли­те.

Пролуката е вашата връзка с полето на чиста­та потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мис­лите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.

В „Учебник за чудеса“ има една молитва, в ко­ято се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става.“ Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се при­държате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо“ или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка.“ След това можете постепенно да удължавате времето.

Посредством мълчанието, посредством меди­тацията и посредством въздържането от прецен­ка вие ще получите достъп до първия закон, зако­на за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно вре­ме в пряко общуване с природата. Времето, пре­карано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всич­ки елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувс­тво на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на при­родата също ще ви помогне да стигнете до поле­то на чистата потенциалност.

Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинс­ка същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.

Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимо­отношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате ви­на, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Кол­кото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основ­ни проблеми на битието ви; само близостта с Бо­га ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато дейст­вително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъс­тоянието или изпълнението на желанията си, за­щото ще разберете, че в основата на всяко мате­риално богатство е жизнената енергия, че то е чис­та потенциалност. А чистата потенциалност е ва­шата истинска природа.

Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на без­крайната съзидателност и чистото знание. Авст­рийският мислител и писател Франц Кафка е ка­зал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да ча­каш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти.“

Изобилието на Вселената – разточителното й многообразие и богатство – е израз на съзида­телния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова­та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще тряб­ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре­шен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, огра­ничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществува­не на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, об­стоятелства, хора и предмети.

Приемайки спокойно това деликатно съвмест­но съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията – квантова­та мощ, нематерията, която е източник на мате­риалния свят. Този свят на енергия е флуиден, ди­намичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.

Покоят сам по себе си е потенциал за съзида­ние; движението само по себе си е съзидание, ог­раничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески за­ложби във всички направления – там, където ви отведе силата на вашето внимание.

Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотич­ното движение около вас никога няма да ви пред­ложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чис­тата потенциалност.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.spiralata.net/