ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следно:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борей­ки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъ­дат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще пое­ма отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възмож­ност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го прео­бразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпит­вам потребност да убеждавам другите, че тряб­ва да приемат моето гледище. Ще остана отк­рит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.

Закон за намерението и желанието

НА ВСЯКО НАМЕРЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ СА ПРИСЪЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ… НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО В ПОЛЕТО НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ ИМАТ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА.

И КОГАТО ВНАСЯМЕ ЕДНО НАМЕРЕНИЕ В ПЛОДОРОДНОТО ПОЛЕ НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИ­АЛНОСТ, НИЕ ВПРЯГАМЕ ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА ДА РАБОТИ ЗА НАС.

В началото желанието постигна това,

което бе първичното семе на мисълта.

Поетите, търсейки в сърцата си, откриха

чрез мъдростта връзката на съществуващото в

несъществуващото.[1]

„Химн на сътворението „,  „Ригведа „

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се ба­зира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго.“

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, „Албатрос“, 1997. – Б. р.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/