Закон за чистата потенциалност

ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ… ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛ­НОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.

И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,

 нито съществуващо имаше тогава;

нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд…

Едното То дишаше без дихание, от само себе си….[1]

„Химн на сътворението“, „Ригведа“

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна­ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна­ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос­тотата и блаженството.Това е нашата основна при­рода. Нашата основна природа е природа на чис­та потенциалност.

Когато откриете своята основна природа и зна­ете кои сте в действителност, в самото това зна­ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал­ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собс­твена същност. И колкото повече упражнявате ис­тинската си природа, толкова повече се прибли­жавате до полето на чистата потенциалност.

Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори­ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак­тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори­ентираме по обектите, ние винаги сме под влия­нието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то­зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не­изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.

При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из­питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира­ме нещата и нуждата от външна сила са потреб­ности, които се основават на страха. Този вид си­ла няма нищо общо със силата на чистата потен­циалност или Божията сила, или истинската си­ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.

При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата предс­тава за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.

Нашата истинска същност, нашият дух, наша­та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре­дизвикателства и не се чувства по-долу от нико­го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре­възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об­раз.

Това е основната разлика между ориентиране­то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви­кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис­тинска сила.

За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до­като е на лице обектът, който служи като ориен­тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла – президент сте на страната или уп­равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко­ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит­лите, постовете, парите, изчезва и силата.

А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер­ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва­шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата“. То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по­лучавате радост от връзката с хората и хората по­лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща – обвързване, което произтича от ис­тинската любов.

[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, .Албатрос“, 1997. – Б. р.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://danchovasilev.com/