Skip to content Седемте духовни закона на успеха – Дийпак Чопра
Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проумеем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявление във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни преживявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.
Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първото условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или богиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.
Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в своето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по същия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-добър от всеки друг на цялата Земя. Когато правите това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.
Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служите на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир?“ Когато съчетавате своята способност да проявявате уникалния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пътят за постигане на истинско изобилие.
Тук не става дума за нещо преходно: изобилието е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеотдайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?“, започнете да си задавате въпроса „Как мога да помогна?“.
Въпросът „Каква полза ще имам?“ е вътрешният диалог на егото. Питането „Как мога да помогна?“ е вътрешният диалог на духа. Духът е онова пространство във вашето съзнание, в което възприемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам?“ към „Как мога да помогна?“, за да се издигнете автоматически над егото и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлизане в пространството на духа, но простото изместване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна?“ също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, където усещате своята принадлежност към Вселената.
Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете няколко неща.
Първото от тях е: Аз ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практикуване на духовност.
Второто, което трябва да си обещаете, е: Ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, защото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността. Т.е. когато съм в състояние на блаженство.
Третото обещание е: Ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го приложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на своите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на другите.
Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проблем и разполагахте с колкото искате време и средства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уникални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?“
Намерете отговора на този въпрос и го приложете на практика.
Открийте своята божественост, намерете уникалния си талант, поставете го в услуга на човечеството и ще можете да генерирате цялото богатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да възприемате живота си като вълшебен израз на божественото – не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския смисъл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Вашите слаби места
Уейн Дайър
Как да се освободим от самопогубващото поведение
Цялата теория за Вселената е безпогрешно насочена към една-единствена личност — към самия вас.
Уолт Уитмънд
Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че можем да преодолеем слабостите си.
Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм си непохватна…“, или — „стеснителна“, „нервна“…), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив…“, „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия…“), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си“), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат…“), като съвсем естествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз…“) и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам“, „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам…“). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако нямахме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите“, изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?
Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната.
Представите ни за вътрешната динамика на личността биха били непълни и твърде огрубени, ако пренебрегнем съществуването на т. нар. „психични защити“. Зигмунд Фройд пръв стигна до идеята, че в личността съществуват защитни механизми, които балансират противодействуващи сили в психичната система, отдалечават от съзнанието неприемливи и травмиращи представи и заедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея, доразвивана и коригирана от всички известни представители на психоанализата, постепенно се освободи от вездесъщата сянка на сексуално-либидонозните подбуди и днес се приема като най-съществената в психоаналитичния принос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея е способността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тази интеграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателно трансформиране на различни психични съдържания (представи, идеи, изживявания), а също и на смисъла на въздействията от обкръжението. Защитите, с други думи, не премахват обективните предпоставки на вътрешното напрежение — те по-скоро ликвидират неговите психични симптоми (изживявания на страх, тревожност, вина и т. н.), като маскират предпоставките им.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://www.izvorite.com/
Закон за чистата потенциалност
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ… ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.
И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Нито имаше несъществуващо,
нито съществуващо имаше тогава;
нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд…
Едното То дишаше без дихание, от само себе си….[1]
„Химн на сътворението“, „Ригведа“
Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови признаци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството.Това е нашата основна природа. Нашата основна природа е природа на чиста потенциалност.
Когато откриете своята основна природа и знаете кои сте в действителност, в самото това знание се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате истинската си природа, толкова повече се приближавате до полето на чистата потенциалност.
Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме под влиянието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.
При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролираме нещата и нуждата от външна сила са потребности, които се основават на страха. Този вид сила няма нищо общо със силата на чистата потенциалност или Божията сила, или истинската сила. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.
При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.
Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е също така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ.
Това е основната разлика между ориентирането по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизвикателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е истинска сила.
За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, докато е на лице обектът, който служи като ориентир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла – президент сте на страната или управлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толкова, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат титлите, постовете, парите, изчезва и силата.
А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характерни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят вашите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата“. То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че получавате радост от връзката с хората и хората получават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща – обвързване, което произтича от истинската любов.
[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, .Албатрос“, 1997. – Б. р.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Глава 2. Научни аспекти на тайната на мирозданието
Сигурно ще ви се стори дръзко, че ние, ограничени в наблюденията си от пространството на малката Земя – прашинка от Млечния Път, а във времето – от кратката човешка история, се решаваме да приложим законите, валидни за тази тясна област, към цялата неизмерима безграничност на пространството и времето. Хелмхолц
През последните три века естествознанието достигна главозамайващи успехи в своето развитие. С технически средства са изследвани последователно четирите фундаментални взаимодействия: гравитационното (ХVІІІ в.), електромагнитното (ХІХ в.) и накрая ядрените – силното и слабото взаимодействия (ХХ в.).
Слабото взаимодействие включва лептоните – в това семейство влизат електрони, мюони, тау лептони и всички разновидности на неутриното. В силното взаимодействие участват адроните, сред които са известните протон и неутрон, плюс още няколкостотин познати на физиците елементарни частици. На електромагнитната сила са подвластни всички електрически заредени частици. На гравитацията се подчинява всичко в света.
И така, съществуват четири взаимодействия и само най-слабото от тях – гравитационното, е всеобщо и вездесъщо. Но гравитацията е твърде слаба, за да запази единството на камъка, молекулата, атома и атомното ядро. Най-мощното взаимодействие е онова, което заслужено е наречено „силно“. То удържа заедно протоните и неутроните, като силното взаимодействие например, между два протона, е 1038 пъти по-мощно от гравитационното взаимодействие между тях. За всяко взаимодействие са разработени отделни теории.
На времето академик М. А. Марков отбелязва философски: „Не трябва ли в бъдеще да се обединят тези четири типа взаимодействия? Така ми се иска да запитам, ако има кого: господи, за какво са ти тези четири форми?“.
Действително, с развитието на теоретичната физика, започва обединението на теориите за тези взаимодействия. Така възниква единната теория на електромагнитното и слабото взаимодействие – електрослабото взаимодействие. За създаването на тази теория С. Вайнберг, А. Салам и П. Глешоу получават Нобелова награда.
По-късно успяват да обединят теориите на електрослабото и силното взаимодействие в така нареченото „велико обединение“. И накрая се появяват идеи за създаването на Единна Теория на Полето (ЕТП), като свръхобединение на всичките четири взаимодействия. Полето е особена форма на материята, която свързва частиците на веществото в единни системи и която предава действието на едни частици върху други с крайна скорост. В основата на идеята за създаването на ЕТП е А. Айнщайн.
Макс Планк пише: „… Целта, към която се стреми естествознанието, е създаването на единна и неизменна картина на света“.
Изграждането на Единната Теория на Полето би доказало убедително, че принципните основи на Мирозданието се опират на единни закони и всяко взаимодействие произтича от общото взаимодействие като частен случай; че между всички нива на Битието няма принципна разлика, т.е. един свят (например, материалният), не противоречи на друг (на Тънкия свят). Просто материалният свят е свят на нискочестотните вибрации, а Тънкият – на високочестотните вибрации.
Създаването на ЕТП би позволило научно да се потвърди най-важното положение в езотеричното знание: развитието на всичко съществуващо във Вселената е подчинено на закона за еволюцията и протича за сметка на непрекъснатия преход от единия свят в другия, чрез повишаване честотата на вибрация. Другояче казано, животът във Вселената е непрекъснат и безграничен, тъй като негова основа е еволюцията. Еволюцията е една от формите на движение, на развитие в природата и обществото, непрекъснато постепенно преминаване от едно качествено състояние в друго. Със създаването на ЕТП се занимават най-големите физици теоретици, които бавно, но упорито откриват нови области в науката. На фона на големите успехи на учените в това направление, странно изглежда наличието на група експериментални данни, които не могат да бъдат обяснени дори с привличането на понятия от бъдещата ЕТП. Тези данни се появяват както във физическите експерименти, така и в химията, биологията, медицината. Особено широко те се срещат при така наречените парапсихологични или психофизични явления (пси-явления).
Освен това, с нито едно от четирите взаимодействия не може да се обясни феноменът на съзнанието. Съзнанието е обективна реалност на природата. „Ако се окаже, че науката не е в състояние да даде обяснение на съзнанието в системата на своите представи, следва, че науката в съвременния си вид е непълна. Проблемът със съзнанието трябва да бъде разрешен чрез създаване на нови научни парадигми“.
Многократно проверените и потвърдени експериментално пси-явления, като например телепатия, психо(теле)кинеза, ясновидство, материализация и дематериализация ни заставят да признаем реалността на нови, неизвестни на науката фундаментални закономерности, основани на тясното взаимодействие на човешкото съзнание с окръжаващия го свят.
Учените упорито се трудят над проблемите на Тънкия Свят и Съзнанието, създават модели, чрез разширяване на понятията пространство и време, както и на други фундаментални категории. Грешейки и започвайки всичко отначало, науката упорито върви към разработването на нова парадигма, на нови научни концепции, позволяващи да се разглеждат по нов начин проблемите на Мирозданието.
През 90-те години на ХХ век е открито ново, пето фундаментално взаимодействие – информационното. Неговото проявление са торсионните полета, носители на информацията в Тънкия Свят. С откриването на петото взаимодействие става възможно създаването на Единна Теория на Полето, която прераства в Теория на физическия вакуум. Торсионната парадигма и концепцията за физическия вакуум позволяват съвсем определено да се каже, че всички парапсихологични феномени са основани на законите на микросвета и фундаменталните взаимодействия. Може да се каже, че Съзнанието и Мисленето имат материален носител – това са торсионните полета. Последните научни изследвания показват, че сферата на Съзнанието и Мисленето има материална основа, която представлява Единно Поле. Познавайки физиката на Единното Поле (физическия вакуум), може да се разбере природата на Съзнанието, Мисленето и Колективния Разум.
По метода на пробите и грешките, след множество възторжени победи и катастрофални падения, науката все пак достига до знанията, които езотериката владее. За съжаление, нито един физик-теоретик, доколкото ни е известно, не умее чрез медитация да черпи знания от Информационното Поле на Вселената и нито един посветен (лама, свами, гуру и т.н), без да бъде физик, не е съумял да преведе на научен език получените по време на медитация уникални знания. Единствено съвместното използване на научните методи за изследване на света и религиозните начини за получаване на „чисто знание“ позволяват на човечеството да прекрачи в ХХІ век, разбирайки напълно основите на Мирозданието.
Акад.Акимов, член на РАЕН, изтъква: „Създаването на новата концепция – Теория на физическия вакуум и като нейно следствие – създаването на торсионни технологии, позволява да се намери изход от всички задънени улици на технократичното общество, тъй като обхваща всички сфери на човешката дейност.“
И така, да разгледаме новата научна концепция за физическия вакуум.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ОТ АВТОРИТЕ
На границата с третото хилядолетие Русия бе постигната от зла участ. Прекрасната ни волна и просторна страна с очи като синчец, се оказа под игото на плътно тъмно поле от негативна енергия, което се проявява в почти ежедневни катастрофи от техногенен характер, природни катаклизми, въоръжени конфликти, умишлено организирани взривове и пожари. Какво става? Защо?
Преди няколко години в телевизионното предаване “Моментът на истината”, журналистът Л. Караулов зададе следния въпрос на ръководителя на известната днес фирма “Аерофлот”: “Смятате ли за нормално един ръководител на фирма да разполага с огромни лични доходи, а в същото време академик Д. С. Лихачов да получава мизерна заплата?” Отговорът бе потресаващ: “Значи, академик Лихачов сега просто не е необходим”. Ето защо – след като “академик Лихачов не е необходим” – наемници убиват “необходимите” ръководители, взривяват жилищни сгради и подлези; затова расте духовната и нравствена празнота в обществото.
Чувството на безсилие, депресия и равнодушие на едните и цинизмът, алчността, злобата и ненаситността на другите създадоха това негативно енергийно поле, което днес задушава Русия!
Сега това осъзнават много учени, религиозни деятели, високоразвити в нравствено отношение членове на обществото. Нещо повече, те правят всичко възможно за спасяването на страната и хората. Ние всички започваме да го проумяваме — бавно, мъчително, недоверчиво и плахо. Пътят на духовното възраждане и нравственото пречистване е дълъг и труден. И всеки, който може, следва да внесе своята лепта в това благородно дело.
Предлаганата книга “Физика на вярата” е призвана да способства за духовното и нравствено възраждане на човека и обществото.
С разбирането, че колкото и да повтаряш “халва, халва“, в устата ти по-сладко няма да стане, авторите очевидно са избрали най-ефективния начин за информиране на читателя: те използват доказани и обяснени от науката факти, потвърждаващи че Тънкият Свят, фините човешки тела, Душата, Духът, физическата основа на съзнанието и мисълта са реалност.
В първата глава на книгата – “Науката признава съществуването на Твореца” – интересно и убедително се разказва за сливането на науката с религията. Науката и религията са двете крила, които ще помогнат на Русия “да полети”, но затова е необходимо научните доказателства на религиозните истини да стигнат до колкото може повече хора в страната.
Не случайно акад А.Е.Акимов. от Руската академия за естествени науки пише: “Физиката признава Свръхразума!” Акад. П.Бехтерева, член на Руската академия на медицинските науки и на Руската академия на науките казва: ”Бог съществува!”, а президентът на Руската Академия на Науките акад. Ю.Осипов от високата трибуна на Всемирния Руски Народен Събор открито заяви: “Учените стигнаха до извода за съществуването на Твореца!”
Директорът на Центъра по физика на вакуума, занимаващ се с изследвания на Тънкия Свят акад. Г.И.Шипов от РАЕН казва: “Аз твърдя, че съществува нова физическа теория, създадена в резултат на развитието на представите на А.Айнщайн, в която се появява едно ниво на реалността, синоним на който в религията се явява Бог – една реалност, носител на всички признаци на Божественото. Твърдя само това. Не знам, как е устроено това Божество, но то реално съществува. Не е възможно да Го опознаем и “изучим” с нашите методи. Науката не доказва, а само казва, че Бог съществува.”
От изключителна важност е, всеки жител на страната ни да разбере и почувства в сърцето си, че над всички ни е Бог! Всеки е свободен да вярва или не на религиозните твърдения, но когато за това започва да говори науката, опираща се на теоретични и практически изследвания и неопровержими факти, всеки един от нас следва да преразгледа възгледите си и да направи преоценка на жизнените си ценности.
За да могат научните доказателства на религиозните истини да станат разбираеми за широк кръг читатели, във втората глава на книгата “Научни аспекти на тайните на Мирозданието” интересно и увлекателно са изложени основите на физиката – от етера на Нютон до теорията на физическия вакуум на Г.И.Шипов. Този сложен материал е изложен в една проста, достъпна и рабираема система, в която изследванията на Нютон, опитите на Физо и Майкълсън, теорията на относителността на Айнщайн, квантовата механика, изключителните трудове на Дирак и, най-накрая, уникалните изследвания на академик Г.И.Шипов и трудовете на Института по теоретична и приложна физика неумолимо водят читателя към физиката на Тънкия Свят, опознаването на която води до разбиране на природата на съзнанието, мисълта, Единното Информационно Поле и Колективния Разум. Следва да се подчертае, че втора глава съдържа прекрасен методически материал за изучаване на физика от ученици и студенти. Ще отбележим като досаден куриоз, че най-забележителните научни разработки от последното десетилетие, кардинално променящи нашия светоглед, до ден-днешен не присъстват в учебната литература.
В третата глава на книгата – “Информация, съзнание, човек”, в увлекателна форма се обясняват най-сложни понятия за информацията и съзнанието, разглежда се съществуването на човека в торсионните полета – носители на информацията, съобщават се сензационни научни факти, получени предимно от руски учени. Интерес представлява научната версия за сътворяването на Света, която е в пълно съответствие с възгледите на професор Е.Р.Мулдашов.
Книгата “Физика на вярата” е призвана да помогне на читателя в това трудно време да намери в себе си онази вътрешна духовна сърцевина, която ще му помогне да устои на всякакви трудности, да премине през всякакви изпитания.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече