Седемете духовни закона на успеха *16*

Седемте духовни закона на успеха  –  Дийпак Чопра

 

 

 

 

 

 

 

Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проуме­ем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявле­ние във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни прежи­вявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.

 

Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първо­то условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или бо­гиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.

 

Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в сво­ето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по съ­щия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-до­бър от всеки друг на цялата Земя. Когато прави­те това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.

 

Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служи­те на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир?“ Когато съчетавате своята способност да проявявате уни­калния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пъ­тят за постигане на истинско изобилие.

 

Тук не става дума за нещо преходно: изобилие­то е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеот­дайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?“, започнете да си задава­те въпроса „Как мога да помогна?“.

 

Въпросът „Каква полза ще имам?“ е вътреш­ният диалог на егото. Питането „Как мога да по­могна?“ е вътрешният диалог на духа. Духът е оно­ва пространство във вашето съзнание, в което въз­приемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам?“ към „Как мога да по­могна?“, за да се издигнете автоматически над его­то и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлиза­не в пространството на духа, но простото измес­тване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна?“ също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, къ­дето усещате своята принадлежност към Вселе­ната.

 

Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете някол­ко неща.

 

Първото от тях е: Аз ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практику­ване на духовност.

 

Второто, което трябва да си обещаете, е: Ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, за­щото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността. Т.е. когато съм в състояние на блаженство.

 

Третото обещание е: Ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го при­ложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на сво­ите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на дру­гите.

 

Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проб­лем и разполагахте с колкото искате време и сред­ства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уни­кални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?“

Намерете отговора на този въпрос и го приложе­те на практика.

Открийте своята божественост, намерете уни­калния си талант, поставете го в услуга на чове­чеството и ще можете да генерирате цялото бо­гатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да въз­приемате живота си като вълшебен израз на бо­жественото – не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския сми­съл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.

 

 

 

 

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

 

източник: http://danchovasilev.com/

Физика на вярата *6*

 

2.1. Научна концепция за физическия вакуум

Физическият вакуум е универсална среда,  пронизваща цялото пространство,  което по времето на Нютон са нарекли ефир и са му приписвали други свойства.  А. Акимов

Развитието на теоретичната физика може да се раздели на три етапа: предварителен,  класически на макрониво и релативистки (релативистката физика е физика на високите скорости).

Сега започва нов, четвърти, класически етап на микрониво, предизвикан преди всичко от доказателството за реалното съществуване на материална субстанция в световното пространство – физическият вакуум. За начало на новия етап в развитието на физиката ще трябва да се приеме моментът, когато научната общественост признае за достоверно решаването на коренните, фундаментални проблеми на теоретичната физика. Това се състои в разобличаването на погрешната същност на постулата за постоянната скорост на светлината, с едновременното доказване на реалността на материалния физически вакуум.

Съгласно философската концепция на великия древногръцки философ Демокрит, всички вещества се състоят от частици, между които има пустота. Известно е, че разстоянието между молекулите на водата например, е десетки хиляди пъти (а в газа – примерно стотици хиляди пъти) по-голямо от размерите на самите молекули; следователно,  според Демокрит, основната част от обема е пустота.

Според философската концепция на един друг, не по-малко знаменит древногръцки философ – Аристотел,  в света не съществува такова място, в което да „няма нищо“. Следователно, според Аристотел, между молекулите на веществото трябва да има някакво поле. Учените използват тази концепция за обяснението на различни явления, а полето, намиращо се между частиците на телата и пронизващо безграничното пространство на Вселената,  те наричат ефир.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Translate »
error: Content is protected !!