Трета глава

Откъде идва всичко това?

„Миналото няма власт над мен.“

Добре, преминахме през много неща и отсяхме онова, което смятахме, че е наш проблем. Достигнахме вече до това, което аз считам за истинския проблем. Мислим си, че не сме достатъчно способни и ни липсва обич към себе си. Според начина, по който аз виждам нещата, ако въобще има някакъв проблем, той се крие тук. Нека да видим откъде идва това убеждение.

Как малкото бебе, убедено в своето съвършенство и в съвършенството на живота, е станало човек с проблеми, който се чувства негоден и незаслужаващ любов в една или друга степен? Хора, които вече се обичат, могат да се заобичат още повече.

Помислете си за розата, когато е била още малка пъпка. От момента, в който разцъфти и стане прекрасно цвете, чак докато окапе последното й листенце, тя е винаги красива, винаги съвършена, винаги променяща се. И с нас е така. Ние сме винаги съвършени, винаги прекрасни и непрестанно се променяме. Вършим най-доброто, на което сме способни, с разбирането, съзнанието и знанията, които имаме. Когато започнем повече да разбираме, да съзнаваме и да знаем, ще правим нещата по различен начин.

„Почистване“ на ума

Сега е време да изследваме по-подробно миналото си и да вникнем в някои от убежденията, които ни управляват.

Някои хора намират, че тази част от пречистващия процес е много болезнена, но това не бива да е така. Трябва първо да погледнем какво има там, преди да можем да го изчистим.

Ако искате да направите основно почистване на една стая, първо разглеждате всяко нещо в нея. Някои предмети поглеждате с любов, избърсвате праха от тях или ги лъскате, за да станат още по-красиви. Виждате, че някои неща се нуждаят от стягане или ремонт и няма да забравите да направите това. Други пък никога повече няма да ви потрябват и е време да се освободите от тях. Старите вестници и списания и мръсните картонени чинии съвсем спокойно могат да бъдат изхвърлени в кошчето за боклук. Няма нужда да се ядосваме, когато чистим една стая.

Същото е и когато почистваме „дома на своя ум“. Не си струва да се ядосва човек само защото трябва да се освободи от някои свои убеждения. Оставете ги да си отидат със същата лекота, с която изхвърляте остатъците от храна след ядене. Бихте ли се ровили във вчерашния боклук, за да си приготвите вечерята днес! А защо да ровите в стария си умствен боклук, за да създадете утрешните си преживявания?

Ако някоя мисъл или убеждение не ви служи, освободете се от нея! Няма закони, които да казват, че щом веднъж сте вярвали в нещо, ще трябва винаги да вярвате в него.

Нека разгледаме някои от ограничаващите убеждения и техния произход:

Ограничаващо убеждение: „не съм достатъчно способен.“

Произход: бащата, който многократно е повтарял: „ти си глупав.“

Той казваше, че искал да успее в живота, за да може неговият татко да се гордее с него. Но бил обзет от чувство за вина, което породило негодувание и скоро неуспехите се заредили един след друг. Таткото финансирал различни начинания в бизнеса, който той бил предприемал, но едно подир друго те се проваляли. Той използвал неуспехите, за да си разчисти сметките с баща си. Карал го да плаща, да плаща и пак да плаща. Най-губещият, разбира се, бил самият той.

Ограничаващо убеждение: липса на любов към себе си.

Произход: старание да се спечели одобрението на татко.

Тя изобщо не искаше да бъде като баща си. Двамата никога не бяха на едно мнение и постоянно се караха. Тя желаеше единствено одобрението му, но вместо това той само я упрекваше. Тялото й бе пълно с болки. И баща й имаше същите страдания. Тя не съзнаваше, че гневът й създава тези болки, точно както гневът на баща й бе причина за неговите.

Ограничаващо убеждение: животът е страшен.

Произход: плах баща.

Една друга клиентка считаше живота за суров и жесток. За нея бе много трудно да се засмее, а в моментите, когато успяваше, се плашеше, че нещо „лошо“ ще се случи. Като малка тя е била възпитана с предупреждението: „Не се смей, защото „нещо ще се случи.“

Ограничаващо убеждение: не съм достатъчно способен.

Произход. Изолация и пренебрежение.

Трудно говореше. За него мълчанието се бе превърнало в начин на живот. Тъкмо бе спрял да взема наркотици и да пие, и беше убеден, че е ужасен. Разбрах, че майка му е умряла, когато е бил много малък, и е отгледан от леля си. Тя рядко говорела, освен в случаите, когато му заповядвала нещо, и по този начин той израснал в мълчание. Дори се хранеше сам и си стоеше тихо в стаята ден след ден. Имал приятелка, която също била мълчалива, и двамата прекарвали повечето време безмълвни. Тя умряла и сега той отново бе сам.

Упражнение: отрицателни послания

Следващото упражнение, което ще направим, е с голям лист хартия, на който трябва да напишете всички недостатъци, които вашите родители са смятали, че притежавате. Какви отрицателни послания са стигнали до ушите ви? Отделете достатъчно време, за да си спомните колкото можете повече неща. Половин час обикновено е достатъчен.

Какво ви казваха за парите? А за тялото ви? Какво ви говореха за любовта и любовните връзки? Как оценяваха творческите ви способности? Какви бяха забраните или забележките им?

Ако можете, просто погледнете обективно на тези неща и си кажете: „Ето откъде идва това убеждение.“

Нека сега вземем друг лист хартия и да навлезем малко по-дълбоко. Какви други отрицателни послания са стигнали до ушите ви като дете?

От роднини………………………………………………………………..

От учители…………………………………………………………………

От приятели………………………………………………………………

От влиятелни личности………………………………………

От обществени организации…………………………….

Напишете ги. Отделете достатъчно време за това. Осъзнайте какви усещания преминават през тялото ви.

Това, което сте написали на тези два листа, са мислите, които трябва да бъдат премахнати от вашето съзнание. Точно тези убеждения ви карат да се чувствате, че „не сте достатъчно способен.“

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/