Унилост, апатия, неразположение, тъга – това са обикновени състояния, присъщи на материята, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. В живота на духа обаче тези бързи промени – от скръб на радост и от радост на скръб – са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата Му е прескръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на Земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на Земята. Да опиташ, да превъзмогнеш, да преустроиш нещата – това е истинско знание. Христос казва: “Както Ме е Отец научил, това правя.” Той приложи знанието, което е добил от Отца, но много неща научи и от хората. Като дойде на Земята, хората започнаха да Го учат, затова Той казваше: “Докога ще ви търпя?” При Него идваха мнозина и Го запитваха: “Може ли човек да напусне жена си? Ето, хванахме тази блудница в престъпление. Според закона на Мойсей трябва да я убием с камъни. Ти какво ще кажеш?” Христос трябваше да отговаря на много въпроси.(144, с. 19)

            Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на Земята, да ги спаси. Христос живее в настоящето – в онова, което е родено от Любовта.(47, с. 111)

            Казано е в Писанието, че Бог направил човека от пръст, вдъхнал в него дихание и той станал жива душа. Щом е дошъл на Земята, създаден по образ и подобие Божие, човек трябва да учи. Ако е дошъл с по-велика мисия – да помага на човечеството, той трябва да учи за себе си, да придобива знания, а същевременно да помага на ближните си. Не направи ли същото и Христос? От една страна, Той се учеше, а, от друга – помагаше на човечеството.(47, с. 266)

            Христос дойде на Земята да научи хората да бъдат проводници на Божията Любов, както Той е проводник.(121, с. 107)

            Бог изпрати Христа, Своя Единороден Син, в света, да покаже на хората как трябва да живеят. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи новата култура, тогава хората ще разберат какво е представлявала старата култура. Те сами ще се чудят как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче при сегашното развитие на човечеството войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда.(30, с. 129)

            Кой е младоженецът в сегашния свят? – Христос. (По повод притчата на Иисус за петте разумни и петте неразумни девици – бел. Р.Ив.). Той дойде в света не да разреши някоя своя задача, но да разреши задачата на човечеството. Сега и вие сте дошли не да се занимавате със себе си, със своя личен живот, но да работите за изправяне на погрешките и за разрешаване на мъчнотиите, останали от поколения насам. Всички погрешки не са ваши, но понеже и вие имате дял в тях, работете за общото с общи усилия.(14, с. 242)

            Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? – Упадък имаше. Христос дойде и със Своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели във времето на Римската империя. Неговото дохождане даде тласък, повдигане на жената. Оттогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе. Наистина, има още много работи, които може да се желаят, но Христос казва: “Втори път когато дойда, ще донеса нещо ново. Днес толкова може да носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде и невидимият свят ще ви се открие.” Този свят няма да ви се открие тъй, както някои казват: “Аз видях насън нещо, но едва си го спомням.” Не, онзи свят ще бъде тъй реален, тъй отворен, ще говорите с ангелите, със своите разумни братя тъй, както говорите с приятел, учител с ученик. Тогава ще имате положителни знания.(83, с. 154)

            В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ – Кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да извърши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ – Кали юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ! Той започна от съгрешаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на Земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на Кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. Идат вече светлите братя на Земята! Иде новото време в света. Някои от светлите братя ще се въплътят, други ще се вселят. И едните, и другите ще бъдат видими. Те ще разрешат всички въпроси правилно.(91, с. 31)

            “Защото съм кротък и смирен по сърце.” С този стих Христос открива нова епоха за човечеството. Кое е забележително в тази епоха? – Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота. Който е влязъл в тази епоха, казва: “Хвърлям вече остена, пущам воловете си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.”(20, с. 156)

            Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път – еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога. Защо? Казано е, че Бог е огън всепояждащ. Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на Земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля Своята кръв. Тя е квасът на живота. Чрез Неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлина, която огрява всички – и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина. Които не вярват, и до днес държат прозорците си затворени. Едно е нужно: и те да възприемат тази светлина.(99, с. 302)

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.bratstvoto.net