Skip to content
Учителят Петър Дънов
за Библията
Том втори
(Нов Завет)
И И С У С Х Р И С Т О С
“ВИЕ МЕ НАРИЧАТЕ УЧИТЕЛ И ГОСПОД И ДОБРЕ КАЗВАТЕ, ЗАЩОТО СЪМ!”
“Христос” подразбира човек, който е победил всички противоречия на Земята. Това не е един индивид, на Когото хората трябва да слугуват, но един индивид, който представя идеала – как трябва да се живее. Както Той е победил, така и хората трябва да победят.(46, с. 265)
Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата “личност” ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Иисус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от Когото изтича Любовта. От тази Любов се ражда животът, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.(59, с. 120)
Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с Този наш Баща, с Този наш голям Брат. Христос – това е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени добродетели. Той е първият брат, Който е издържал сполучливо Своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, тези реки – всичко, което виждаме в природата, е израз, проявление на този велик Брат.(9, с. 14)
Не говоря за историческия Христос или за космическия. – “Кой Христос?” – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, която живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашата душа – това е то, живият Христос. Дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.(126, с. 223)
Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа като принцип на Любовта, който не помни прегрешенията на хората. Разбирате ли? Да се свържете с Христа като един извор, който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: “Мога ли да се изменя?” – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не излекува.(38, с. 43)
Запитаха ме един ден каква е разликата между Учител и Космическия Учител. Това е все едно да питате каква е разликата между Христа и Иисуса. Има известна разлика, но вие сами трябва да я намерите. Това е все едно да дойде един физиогномист и да ви преподава своята наука. Физиогномистът ще ви говори за линиите на лицето, а хиромантикът – за линиите на ръцете, за квадратите и кръстовете по тях. Колкото и да ви говорят, вие трябва да изучавате тези неща в живота.(136, с. 130)
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА I
Бъдете господар на себе си
Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта.
Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт“. Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?“ „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?“ „Толкова ли е важно да се трупат вещи?“ „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?“ Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей… Бъди верен на себе си… Радвай се… Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой — Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото — изцяло владяно от другите — и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета система:
„Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва“? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се виждаше съвсем невъзможно, а именно — че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи… които той веднага отпъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наредбата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси — всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всичко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неустойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава“[1].
Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?“ Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.
Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие желаете.
[1] Толстой, Л. Н. Повести и разкази. В 2 тома. С, 1960, т. II, с. 143. — Бел. ред
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече