8

Висшата добродетел е като водата

Водата допринася полза на всички неща,
но не се бори с тях.
Тя се стреми към (ниските) места,
които хората презират.
Ето защо прилича на Дао.

(Принципът на мъдреца е:)
Животът да следва земята.
Сърцето да следва дълбочината.
Благотворителността да следва жен*.
[* _Жен_ — хуманност, човеколюбие. Основна категория в учението на Конфуций.]
Думите да следват искреността.
Управлението да следва спокойствието.
Делото да следва умението.
Постъпките да следват времето.
Именно защото (мъдрецът) не се бори,
затова е непогрешим.

9

Който взема препълнен (съд),
по-добре е да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело, (колкото и да е велико),
оттегли се.
Това е закон
на естественото Дао.

10

Ако душата и тялото се слеят в едно,
възможно ли е да не се разделят?
Ако съсредоточаваш „Ци“ и си мек,
възможно ли е да си като детето?
Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,
възможно ли е без грешка?
Да се обича народът и управлява държавата
възможно ли е без мъдруване?
Да отваряш и затваряш небесната врата
възможно ли е без самка?
При разбирането на всичко това
възможно ли е бездействието?

Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш —
Това се нарича най-дълбоко Дъ.

11

Тридесет спици обхващат главината;
в нейната вътрешна празнота
е полезността на колелото.
От глината правят прибори;
в тяхната вътрешна празнота
е пригодността на съда.
На дома пробиват врати и прозорци,
в неговата вътрешна празнота
е полезността на стаята.

Ето защо
битието е полезно,
небитието — пригодно.

12

Многото цветове
заслепяват зрението.
Многото тонове
заглушават слуха.
Многото подправки
развалят вкуса.
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща
карат човека да краде.

Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното
и придобива първото.

Източник: http://pims.ucoz.net/