Опитът на Майкълсон е най-великият от всички отрицателни опити в историята на науката. Дж. Бернал Учените разчитат, че изключително високата скорост на светлината при необичайната миниатюрност на нейния носител – фотона, ще позволи да се улови нищожното влияние на запълващия цялото пространство ефир. Приемайки неподвижния и безтегловен ефир за реално съществуващ, учените предполагат, че скоростта на Земята спрямо тази субстанция може да се определи по следния начин. Тъй като Земята се движи в пространството, което е видно от въртенето й около Слънцето, то тя се премества в ефира. Ако намиращ се на Земята наблюдател успее да измери скоростта на светлинен лъч, движещ се в посока, съвпадаща с посоката на движение на Земята (по течението в ефира) и скоростта на насрещния светлинен лъч (обратно на течението в ефира), то той лесно ще може да се убеди в разликата между тези скорости. За да направи това измерване, американският физик Майкълсон приспособява високочувствителен интерферометър и провежда своя знаменит опит, въз основа на който разчита да получи разликата в скоростите от вида на интерференчната картина. Какво е учудването му, когато в зрителната тръба не се получава никакво наслагване на оптични вълни. Оказва се, че на фотоните им е съвършено безразлично накъде летят – по течението, обратно на течението или някъде встрани. Налага се един извод: движение на Земята през ефира няма и, следователно, хипотезата за неподвижния световен ефир, на която класическата физика възлага големи надежди, не е вярна. За спасяване на хипотезата за неподвижния световен ефир, холандският учен Лоренц (едновременно с американския учен Фицджералд) предлага хипотеза за съкращаване на размерите на телата по посока на движението им. Достатъчно е да се предположи, че предметите, движещи се обратно на течението на ефира, променят размерите си – скъсяват се, с приближаване на скоростта им към скоростта на светлината. Приема се, че в опита на Майкълсон действително става „лоренцово“ скъсяване на размерите на телата, което сякаш се явява експериментално потвърждение на преобразованията на Лоренц, от които математически следва такова скъсяване. Хендрик Лоренц, с високата си научна прецизност, се смущавал много, че идеята му била измислена, както е прието да се казва „специално за случая“, за обяснение на конкретния експеримент. Той пише: „На подобно въвеждане на особени хипотези за всеки нов опит е присъща… известна изкуственост“. С други думи, Лоренц усеща разрива между своята хипотеза и строежа на цялата предидуща физика. А все пак издига хипотезата! При това, както се оказва, тя вярно описва фактите, но невярно ги обяснява. От преобразованията на Лоренц се получава и основната черта на релативистката кинематика – независимостта на скоростта на светлината от движението на източника. Последствията от експеримента на Майкълсон се оказват съдбоносни за всички научни идеи на ХХ век.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Leave a Reply