Съвършенството на бебетата

Колко съвършени сте били, когато сте били малко бебе. Бебетата не е необходимо да правят каквото и да е, за да станат съвършени. Те вече са такива и се държат така, като че ли знаят това. Те разбират, че са центърът на Вселената. Не ги е страх да си поискат онова, което желаят. Свободно изявяват емоциите си. Вие веднага разбирате, когато бебето се ядоса, всъщност дори и на съседите им става ясно какво е настроението му. Знаете също и кога е щастливо, защото усмивката му огрява цялата стая. Бебетата преливат от любов.

Малките бебенца ще загинат, ако не получават любов. Като пораснем, се научаваме да живеем без нея, но те не могат да понесат това. Те обичат всяка част от телцата си, дори и изпражненията си. Те са невероятно смели.

И вие сте били такива. Всички сме били такива. След това сме се вслушвали във възрастните около себе си, които са се научили да се страхуват, и сме започнали да отричаме собственото си величие.

Никога не вярвам на клиентите, когато се опитват да ме убедят колко ужасни са или пък колко недостойни за обич са. Моята работа е да ги върна назад във времето, когато са знаели как наистина да се обичат.

Упражнение: огледало

След това помолвам клиента да вземе едно малко огледало, да се погледне в очите и да си каже името, последвано от: „Обичам те и те приемам точно такъв (такава), какъвто (каквато) си.“

Това е толкова трудно за много хора. Рядко следва спокойна реакция, да не говорим за наслада от това упражнение. Някои се разплакват или са близко до сълзите, някои се ядосват, други омаловажават чертите си или качествата си, а има и такива, които настояват, че не могат да направят това. Веднъж дори един мъж захвърли огледалото на другия край на стаята и искаше да избяга. Трябваше да минат няколко месеца, преди да успее да започне работа върху себе си с помощта на огледало.

Години наред съм гледала огледалото и само съм критикувала това, което виждам. Когато си спомням за безкрайните часове, които съм отделяла, за да си оскубя веждите, за да имам приемлив вид, сега се развеселявам. Но помня, че тогава ме беше страх да погледна в собствените си очи.

Това просто упражнение ми показва много неща. За по-малко от час успявам да достигна до същността, скрита под външния проблем. Ако работим само на нивото на проблема, можем да отделим безкрайно много време, отработвайки и най-дребните подробности. Но в момента, в който смятаме, че всичко е „поправено“, той ще възникне на друго място.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.booksbg.org/