Skip to content
30 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!
2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?
3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея!
4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5 И Вала забременя и роди син на Яков.
6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан#Съдия#.
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.
8 Тогава Рахил каза: Силни#букв.: Божии# борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим#Борба моя#.
9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад#Щастие#.
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир#Блаженство#.
14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки#дудаим — плод на любов, бот. АТРОПА МАНДРАГОРА. По онова време се е вярвало, че плодовете на това растение помагат при безплодие.# на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си.
15 А тя й каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ.
17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков.
18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар#Награда#.
19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков.
20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон#Живеене#.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина#Съд#.
22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата й.
23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.
24 И го нарече Йосиф#Дано прибави#, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.
25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя!
26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб.
28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен.
30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?
31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя:
32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен — всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена.
34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал.
35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му.
36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият.
39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван.
41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.
42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Съвършенството на бебетата
Колко съвършени сте били, когато сте били малко бебе. Бебетата не е необходимо да правят каквото и да е, за да станат съвършени. Те вече са такива и се държат така, като че ли знаят това. Те разбират, че са центърът на Вселената. Не ги е страх да си поискат онова, което желаят. Свободно изявяват емоциите си. Вие веднага разбирате, когато бебето се ядоса, всъщност дори и на съседите им става ясно какво е настроението му. Знаете също и кога е щастливо, защото усмивката му огрява цялата стая. Бебетата преливат от любов.
Малките бебенца ще загинат, ако не получават любов. Като пораснем, се научаваме да живеем без нея, но те не могат да понесат това. Те обичат всяка част от телцата си, дори и изпражненията си. Те са невероятно смели.
И вие сте били такива. Всички сме били такива. След това сме се вслушвали във възрастните около себе си, които са се научили да се страхуват, и сме започнали да отричаме собственото си величие.
Никога не вярвам на клиентите, когато се опитват да ме убедят колко ужасни са или пък колко недостойни за обич са. Моята работа е да ги върна назад във времето, когато са знаели как наистина да се обичат.
Упражнение: огледало
След това помолвам клиента да вземе едно малко огледало, да се погледне в очите и да си каже името, последвано от: „Обичам те и те приемам точно такъв (такава), какъвто (каквато) си.“
Това е толкова трудно за много хора. Рядко следва спокойна реакция, да не говорим за наслада от това упражнение. Някои се разплакват или са близко до сълзите, някои се ядосват, други омаловажават чертите си или качествата си, а има и такива, които настояват, че не могат да направят това. Веднъж дори един мъж захвърли огледалото на другия край на стаята и искаше да избяга. Трябваше да минат няколко месеца, преди да успее да започне работа върху себе си с помощта на огледало.
Години наред съм гледала огледалото и само съм критикувала това, което виждам. Когато си спомням за безкрайните часове, които съм отделяла, за да си оскубя веждите, за да имам приемлив вид, сега се развеселявам. Но помня, че тогава ме беше страх да погледна в собствените си очи.
Това просто упражнение ми показва много неща. За по-малко от час успявам да достигна до същността, скрита под външния проблем. Ако работим само на нивото на проблема, можем да отделим безкрайно много време, отработвайки и най-дребните подробности. Но в момента, в който смятаме, че всичко е „поправено“, той ще възникне на друго място.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
21 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.
2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.
3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.
7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове — защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,
10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина й, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!
11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа й, защото по Исаак ще се нарече твоето
потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в
пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.
22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.
23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще
показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.
26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.
28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 Затова той нарече онова място Вирсавее#Кладенец на седемте, или: Клетвен кладенец#, защото там двамата се заклеха.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.
33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог#Ел олам#.
34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече