Есинка
Нямам думи,но имам чувства.
Говоря много,но и обичам нежно.
Пороци имам също,но не спирам да вървя напред устремено,
по пътя просветлено.
Малцина не разбират тайната явна,че
щастието и грижата един за друг не е банална.
Съзнанието хорско
Някакси робско
Като призма изкривено
Промито,от материалното пробито и
Впито.. разцепено,
Като птица волна…прекършена.
Обществото от медиите
като марионетка копира и
информация комерсиална набира,
а детето уж чисто и невинно
учи се как зелено да свива,
на червено се забавлява да минава,
заляга за селфи по тротоара,
знае парата как бързо да заминава,
като си представям картина за промяна,
я виждам леко меланхолична.
Става ми тъжно и мъчно,
как почти всички са хора и
маскирани се преструват на „човеци“,
избягват вярата чиста и любовта проста ..явно това вече не е
толкова модерно.
Деградацията остава проблем неразрешен,
чудя се какво става с мен,
на изкушението гледам да не се поддавам и душевно омърсявам..
Изпадам в дълбоки размишления,
но заключението зная,
че Слънццето изгрява всеки ден.
Това означава,че има надежда,
която ще те погали и стопли
и ще те отведе по път различен.
Моля само за добрина
и на душата ти пожелавам светлина! 
?
Източник: Esinka Yordanova