В тази книга са изложени две централни теми. Една­та е свързана със способността ви да правите избор, за­сягащ собствените ви емоции. Започнете да разглеждате живота си в светлината на всеки направен или ненаправен от вас избор. Тогава цялата отговорност за това, което сте, и за начина, по който се чувствувате, ще пад­не върху вас. Да станете по-щастлив и по-ефективен, ще означава с по-голяма сила да осъзнаете предоставените ви възможности за избор. ВИЕ СТЕ ОБЩИЯТ СБОР ОТ СВОИТЕ ИЗБОРИ, а аз съм достатъчно далнови­ден, за да вярвам, че при подходяща мотивация и стара­ние   вие  можете да  бъдете  всичко,  което пожелаете.

Втората тема,   върху която  се поставя  ударението вкии книга, е необходимостта да се овладее настоящият момент. Отсега нататък този израз ще се среща често. Това е важен фактор, за да се освободите от слабите си места и да изградите собственото си щастие. Има само един момент, в който можете да изживявате всичко, и това е настоящето, макар че твърде много време се пи­лее в мисъл по минали или бъдещи преживявания. Ця­лостното осъществяване на вашето „сега“ е пробният камък на ефективния начин на живот, а всички видове самопогубващо поведение (слабите ви места) всъщност са опити да живеете не в настоящия, а в други моменти.

Почти на всяка страница от книгата ще се обръща внимание върху избора и изживяването на настоящия момент. Ако четете внимателно, скоро ще започнете да си задавате въпроси, каквито не са ви идвали наум досе­га; „Защо точно сега избирам да се чувствувам разст­роен?“ и „Как мога да оползотворя по-ефективно на­стоящите си моменти?“. Това са въпроси на човек, кой­то се отдалечава от слабите си места и се насочва към независимост и щастие.

Книгата завършва с кратък портрет на човека, който е елиминирал всички свои слаби места и живее в свят, управляван отвътре, а не отвън. Предназначението на следващите двадесет и пет въпроса е да измерят способ­ността ви да изберете щастие и само осъществяване. Прегледайте колкото е възможно по-обективно въпро­сите, като преценявате себе си и начина, по който изжи­вявате настоящите си моменти. Отговорите „да“ озна­чават, че владеете себе си и умеете да правите ефективен избор:

1.  Вярвате ли, че мислите със собствения си мозък? (Глава I)

2.  Способен ли сте да контролирате   чувствата  си? (Глава  I)

3.  Можете ли да кажете, че   мотивацията ви  е  по-скоро  вътрешна,   отколкото  външна?   (Глава VII)

4. Свободен ли сте от потребността  от  одобрение? (Глава  III)

5. Сам ли налагате правилата си на поведение? (Гла­ва VII)

6. Свободен ли сте от желанието за право и справед­ливост? (Глава VIII)

7.  Можете ли да се приемате, без да се   оплаквате? (Глава   II)

8.  Свободен ли сте от потребността да имате куми­ри, от които да се  възхищавате?   (Глава VIII)

9.  Можете ли да кажете, че   сте   по-скоро  човек на действието,   отколкото на критиката?   (Глава IX)

10. Готов ли сте да приемате тайнственото и неиз­вестното? (Глава  VI)

11. Можете ли — когато описвате себе си — да из­бегнете   абсолютните  понятия?   (Глава  IV)

12.  Можете ли винаги да се обичате?   (Глава II)

13.  Можете ли да пуснете собствени корени?   (Гла­ва  X)

14.  Елиминирали ли сте всички отношения на зави­симост? (Глава  X)

15. Елиминирали ли сте всяко търсене на вина и оп­лакване в живота си?   (Глава VII)

16. Свободен ли сте от всяко чувство за вина? (Гла­ва V)

17. В състояние ли сте да не се тревожите за бъдеще­то? (Глава  V)

18. Можете ли да давате и приемате обич? (Глава II)

19. Можете ли да избягвате демобилизиращия гняв? (Глава XI)

20. Избавили ли сте се от отлагането като начин на живот? (Глава   IX)

21. Научили ли сте   се  да губите   ефективно?   (Гла­ва  VI)

22. Можете ли да се забавлявате спонтанно, без предварителен   план?   (Глава VI)

23. Можете ли да цените хумора и да го създавате? (Глава XI)

24. Отнасят ли се с вас така, както ви се иска? (Гла­ва X)

25. Можете ли да кажете, че сте мотивиран по-скоро от желание за развитие, отколкото от потребност да коригирате недостатъците си?   (Глава I)

При условие, че решите да скъсате с много „би тряб­вало“ и „редно е“, които сте научили през живота си, във всеки момент можете да изберете отговор „да“ на всички тези въпроси. Истинският избор се състои в това, дали ще решите да бъдете свободен, или да останете прикован  към това,  което другите  очакват от вас.

Една моя приятелка — Дорис Уоршей, — след като присъствува на моя лекция, ми посвети стихотворение, което озаглави  „Нови посоки“:

„Искам да пътувам, докъдето стигна,

искам да достигна радостта  в душата си,

да  променя  познатите предели и да  усетя ум и дух да зреят.

Искам да живея, 

да съществувам,

„да бъда“,

да чувам истините вътре в мен.“

Вярвам, че тази книга ще ви помогне да се избавите от всички „червеи“ или бариери, които ви пречат да из­питвате нови вълнуващи усещания и да откривате и из­бирате новите си посоки.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.izvorite.com/

Увод

Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж завинаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от ал­кохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкле­ници, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата — неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюда­ват как червеят плува във водата, насочва се към стена­та на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разла­га пред очите на всички присъствуващи. „Така — казва лекторът. — Каква е поуката?“ От задните редици един глас отчетливо отговаря: „Ясно! Който пие спирт, нико­га няма да хване глисти.“

Настоящата книга е пълна с такива „червеи“, т. е. вие ще чуете и ще разберете точно това, което желаете да чуете, като се ръководите от своите ценности, убеж­дения, предразсъдъци и личен опит. Твърде деликатно е да се пише за самопогубващото поведение и за начини­те, по които то може да се преодолее. На думи човек почти винаги е готов да се погледне в дълбочина, за да се промени, но поведението му често пъти показва дру­го. Промяната идва трудно. Ако сте като повечето хора, цялото ви същество ще се бунтува, ако трябва да се на­емете да отстраните мислите, които подхранват вашите пораженски чувства и поведение. Въпреки „червеите“ обаче мисля, че книгата ще ви допадне. Аз много я ха­ресвам.   Писах я  с голямо удоволствие.

Не смятам, че е редно душевното здраве да се из­следва по несериозен начин, но не поддържам мнението, че това изследване трябва да бъде лишено от хумор и пълно с тайнствени термини. Старал съм се да избягвам сложните обяснения, защото не вярвам, че „да си щаст­лив“   е  толкова трудно.

Това е естествено състояние и средствата за постига­нето му са във възможностите на всеки от нас. Убеден съм, че умереното съчетание на трудолюбие, ясна ми­съл, чувство за хумор и самоувереност съставя ефектив­ния начин на живот. Не вярвам в заплетени формули или в исторически екскурси в собственото минало, кои­то разкриват, че някой е бил възпитаван спартански и друг е  виновен  за това,  че той  е нещастен.

В книгата е представен приятен подход за постигане на щастие, който се основава върху отговорността и ан­гажимента ви към самия вас, върху апетита ви за живот и желанието да бъдете всичко, каквото изберете в мо­мента. Това е прост и разумен подход. Ако сте здрав и щастлив човек, можете да си кажете; „И аз бих могъл да напиша тази книга.“ И ще бъдете прав. Не ви е нужна професионална подготовка и докторат по психотерапия, за да разберете принципите на ефективния начин на жи­вот. Те не се учат в училище или в книгите. Ще ги научи­те, като се посветите на собственото си щастие и като правите нещо за него. Аз работя над това всеки ден, като в същото време помагам на другите да правят по­добен избор.

Всички глави в тази книга са написани като сеанс по психотерапия. Целта на този подход е да предложи максимална възможност да си помогнем сами. Най-напред се изследва определено слабо място, или вид самопогубващо поведение, и се разглеждат историческите му прецеденти в нашата култура  (и следователно у самия вас). Главното е да ви се помогне да разберете защо сте уловен в капана на този вид поведение. След това подробно се разглеждат специфични негови елементи. Видовете поведение, за които говорим, са всекидневни действия — на пръв поглед напълно приемливи, но в действителност вредни за собственото ви щастие. Не да­ваме примери от клинични случаи на тежки емоционал­ни разстройства, а разглеждаме само всекидневните не­вротични послания, които всички ние излъчваме. След като правим преглед на видовете поведение, свързани със слабото ви място, изясняваме причините за следва­нето на поведение, което не ви прави щастлив. Това предполага сериозен поглед към системата от психични защитни механизми, която сте си изградили, за да под­държате даден вид самопогубващо поведение, вместо да се откажете от него. Във всяка глава този раздел пра­ви опит да отговори на въпросите: „Какво печеля с по­ведението си?“ и „Защо имам такова поведение, щом то ми вреди?“ Като изследвате поотделно слабите си мес­та, сигурно ще забележите, че във всеки от разделите за „печалбата“ има подобни послания. Ще установите, че причините за невротичното ви поведение до голяма сте­пен са сходни по отношение на всички слаби места. Общо взето, по-безопасно е да се придържате към зауче­на реакция, макар тя да е самопогубваща. Освен това, като не засягате слабите места, необходимостта да се промените и да поемете отговорност може да отпадне. Тези печалби от безопасност и сигурност ще се спомена­ват в цялата книга. Ще започнете да разбирате, че пси­хичните ви защитни механизми действуват, за да свалят от вас вината и да държат настрана възможността за промяна. Фактът, че поради една и съща причина след­ваме   редица   форми   на   самообезличаващо   поведение.

В края на всяка глава се предлагат ясни стратегии за елиминиране на самообезличаващото поведение. Тази структура точно отразява съдържанието на сеанс по психотерапия: а именно анализ на проблема и проявите му, разглеждане на пораженското поведение, поглед към причините, които го обуславят, и предлагане на конкретни стратегии за елиминиране на слабото място.

Понякога може да ви се стори, че този подход се повтаря. Това е добър признак — признак на ефективно мислене. От години работя като психотерапевт и зная, че ефективното мислене — което може да промени даде­но самопогубващо поведение — се проявява не само за­щото нещо е казано. Едно прозрение трябва да се по­втаря — веднъж, два, три пъти. Едва когато изцяло го възприемете и разберете, започвате да променяте пове­дението си. Поради тази причина някои теми трябва многократно да се повтарят на страниците на тази кни­га — така, както се подхващат в последователни сеанси по  психотерапия.

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.izvorite.com/

Читателят на тази книга едва ли се нуждае от пре­разказване на основните идеи на Дайър. Авторът ги представя така разбираемо, убедително и дори занима­телно, че е най-добре да бъдат почувствувани и разбра­ни от неговото изложение. Предговорът към книгата няма такава цел. Тя принадлежи към тези четива, които ни въвличат непосредствено в разсъжденията на автора, правят ни съпричастни към неговите идеи и ни подгот­вят вътрешно да ги използваме в собствения си жизнен опит.

Не ми се иска да подмина обаче някои негови поста­новки, чиито категорични формулировки звучат смуща­ващо, влизат в разрез с утвърдените ни представи за нормите на междучовешко общуване и поради това би­ха предизвикали съмнения относно нравствените ефекти на тяхното прилагане. Понятно е, че неговите апели да обичаме себе си, да се освободим от миналото си, да не се съобразяваме с условностите, да не се интересуваме от одобрението на другите хора, да не се стараем да даваме всичко, на което сме способни, да не се позова­ваме на справедливостта, когато обосноваваме собстве­ните си постъпки, да обявим независимост и други по­добни — могат да се схванат първоначално в техния конкретен морален контекст. Тази реакция е също раз­бираема,   като  имаме   предвид  начините,   по които  сме възпитавани — психологическата тъкан на човешките постъпки никога не е била отделяна сама по себе си и разглеждана встрани от моралния дидактизъм. Поради това не само учителите, но и ние във всекидневието ин­терпретираме човешките прояви предимно в морални, а не  в психологични категории.

Може би точно тези ефекти на традиционното възпи­тание е имал предвид психотерапевтът, за да формули­ра своите изходни тези по такъв предизвикателен начин. Такива постановки наистина трябва да предизвикат емоционална реакция и съпротива, за да се подготви по­чвата за собствено психологичното им тълкуване, за от­криване на нови възможности да възприемаме себе си и собственото си поведение. Иначе тяхното „дешифрира-не“ в текста може би няма да разчита на достатъчна емоционална  ангажираност.

Впрочем читателят сам ще се увери, че психологиче­ският „превод“ на авторовите изходни тези далеч не за­плашва чистотата на моралното ни съзнание. Ние ще разберем, че повикът да обичаме себе си не внушава его-центризъм, а необходимост от изграждане на самоува­жение. То няма нищо общо със себеизтъкването, „което е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със самопрезрение“. Ще се убедим, че жела­нието да търсим одобрението на другите хора е естест­вено, но когато това се превърне в потребност, ние труд­но можем да постигнем само осъществяван е. Ще от­крием изненадани, че етикетите, които си поставяме ка­то обобщение на досегашните си прояви, са по-скоро спирачка за нашето конструктивно развитие, отколкото израз на самокритичност. Ще съумеем да погледнем на безбройните условности в нашия живот не само като на общовалидни закони, изискващи уважение, но и като пречки  за развиване  на вътрешния  самоконтрол и поемането на отговорност за собствените ни постъпки. Ще открием в концепциите за справедливост не само израз на стремежа към нравственост, но и възможност да оп­равдаваме собствените си самопогубващи стратегии на действие. И най-накрая ще се убедим, че нашата способ­ност за вътрешна промяна е част от независимостта на нашето собствено Аз и че промяната зависи от избора, който ние сами ще направим.

Ето защо психологическият еквивалент на подобни, тези ни най-малко не съдържа схващания, че преодоля­ването на слабите ни места трябва да става за сметка на принципите на социалното общежитие и моралните норми на общуването. По-скоро той ни проправя пътя към такова мислене, при което ще открием в разбирае­мите и обосновани от здравия разум постъпки прояви на невротично и самопогубващо поведение, ще разбе­рем „печалбите“ от това поведение и най-вече начините да   се   освободим от него.

Всички обходни пътища към рушене на самопогуб-ващите себепредстави и действия водят до постепенно разкриване на творческите възможности на отделната индивидуалност. Защото творчеството не е само „ели­тарна“ дейност на откриване и създаване на новото. Творчеството се проявява и тогава, когато решаваме проблеми вътре в нас, когато вземаме важни житейски решения, когато открием конструктивен способ за пре­одоляване на трудностите във всекидневието. За хума­нистично ориентираните психолози саморазвитието и актуализацията на вътрешните потенциали на личност­та е също проява на творчество. Имаме основание да смятаме, че освобождавайки се от слабите си места, чо­век разширява сам възможностите за проява на творче­ските  си способности.

Моделът на   „човека,   освободил се  от всички слаби места“, който ще намерите в края на тази книга, би мо­гъл да ни изглежда малко идеализиран и дори непости­жим. Но ние нищо няма да загубим, ако се опитаме да се възползуваме от стратегиите на психо терапевт а, да променим нашето мислене и да отстраним онези свои действия, които ни създават напрежение и неудовлетво­реност. Дори да открием в себе си само някои щрихи на „освободения“ от слабите си места човек, това ще означава, че сме открили собствените си възможности за контрол и саморазвитие, които са практически неиз­черпаеми.

Вярвам, че увлекателната книга на Уейн Дайър ще ни предизвика да търсим неизползуваните възможности в себе си, да погледнем на затрудненията си по друг, по-градивен начин и ще ни стимулира да отделяме повече внимание към силните страни на нашето Аз . Нека не приемаме тази книга само като сборник от психологич­ни рецепти, които практически ще ни помогнат да се освободим от слабите си места. Тя е и извор на идеи, с които съвременната практическа психология подпомага пълноценното саморазвитие и с това утвърждава висо­кохуманната  си  роля  в   обществото.

Иван Паспаланов

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.izvorite.com/