Ще Ви представя едно обикновено градче с необикновени хора. Намира се в близост до гр. Варна, където срещнах хора с огромни и чистосърдечни сърца. За тях ще ползвам изразът ,,народни хора“ – душите и сърцата на обществото ни.
Всъщност нямах представа какви хора живеят там, докато не срещнах моториста, с който си споделям живота в момента (повече за мотористите вижте тук). Той е от гр. Белослав. Нямам думи да изразя топлите отношения и сплотеността, която се намира между хората там. Затова съм приготвила клип от ЗАГОВЕЗНИ 26.02. 2017 г.
За съжаление освен че youtube ми е орязъл видеото, което съм заснела ми свърши и паметта в телефона за традиционния обред с децата, които гонят халвата. Вярвам обаче, че от тази част на това което съм заснела ще ви стане ясно за какво говоря. След всичките танци които се разиграха първо от танцьорите, а после се включиха и от публиката (а те бяха поканени лично от водещия) мога да ви кажа, че когато дойде реда и на децата за халвата на конец се усещаше само любов покрай мен. След тях всички големи и малки скачаха за здраве големия огън. Финала беше почерпка от организаторите със съдействието на спонсорите. В цял Белослав имаше няколко огромни огъня, които видяхте на клипа.
Сега ми се ще да Ви споделя нещо, което за мен беше немислимо преди време. Когато за пръв път се запознах с половинката си по време на разговор го запитах дали циганите и при тях са много, както в повечето места. Отговора беше: ,, Ами нормално според мен, но за разлика от другите цигани нашите не крадат‘‘. И на мен ми висна ченето. За първи път през целия си живот чух такова изказване. Помолих го да повтори, защото имаше вероятност да не съм чула и той ми каза, че правилно съм го чула. Реших от любопитство да попитам и други хора, които вече познавах от там и те ми отговориха по същия начин. Казаха ми, че общината се грижи за ромите като те пък от своя страна си гледат работата и не я притупват, а си работят чистосърдечно, като държат на честността и не крадат. Във времето ми се доказа истинността за чистотата в гр. Белослав и наистина където и да сме обикаляли с половинката ми навсякъде беше чисто. А аз се чудих в кой свят съм попаднала. Беше ли възможно това чудо българи и роми, които съжителстват безпроблемно? Сега след толкова години ще ви отговоря, че отговорът е да. Там съществува магия наречена взаимно разбирателство и приемане. Само от клипа ще ви стане ясно за какво говоря, защото има роми които споделят празника със съгражданите си без да си личи че са такива.
В случая призовавам всички управляващи кметове на градове и села да вземат пример от гр. Белослав. Повече от ясно е, че и при бившия и настоящия кмет грижата за ромите си продължава без значение, че кметовете са различни, като не се стига до конфликти между едните и другите.
Чувствата не са само емоции, които ви завладяват. Чувствата са реакции, които човек решава да прояви. Ако сте господар на емоциите си, не е необходимо да избирате самопогубващи реакции. След като научите, че можете да чувствувате това, което избирате, вие ще сте поели по пътя на „интелигентността“ — по този път няма пътеки, които водят към Н. Р. Този път ще е нов, тъй като ще приемете дадена емоция като избор, а не като условие на живота. Това е сърцето и душата на личната свобода.
Мита, че не сте господар на собствените си емоции, можете да атакувате по пътя на логиката. Овладяването на самия себе си — както мисловно, така и емоционално — можете да започнете, като използувате прост силогизъм (логическа формулировка, която съдържа първи член, втори член и извод, основаващ се върху съответствието между двата члена):
ЛОГИКА – СИЛОГИЗЪМ
ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел е мъж.
ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето.
ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ ИМА КОСМИ ПО ЛИЦЕТО.
НЕЛОГИКА – СИЛОГИЗЪМ
ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел има косми по лицето.
ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето.
ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ Е МЪЖ.
Ясно е, че когато използувате логиката, трябва да внимавате двата члена да се съгласуват. Във втория пример Аристотел може да е маймуна или къртица. Следното упражнение по логика веднъж завинаги опровергава схващането, че човек не може да владее собствения си емоционален свят:
ПЪРВИ ЧЛЕН: Аз мога да контролирам мислите си.
ВТОРИ ЧЛЕН: Чувствата ми се пораждат от мислите ми.
ИЗВОД: АЗ МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ ЧУВСТВАТА СИ.
Първият член на този силогизъм е безспорен. Човек има способността да мисли всичко, което допусне да влезе в главата му. Ако някоя мисъл ви „влезе“ в ума (вие избирате да я сложите там, макар да не знаете защо), все още имате властта да я прогоните и следователно все още владеете света на мислите си. Мога да ви кажа: „Мислете за розова антилопа“, и вие я превръщате в зелена или в мравояд, или просто избирате да мислите за съвсем друго нещо. Единствен вие контролирате какво ще влезе в ума ви като мисъл. Ако не вярвате, отговорете на следния въпрос: „Ако вие не контролирате своите мисли, то кой го прави?“ Съпругът /съпругата ви, шефът ви или майка ви? И ако те контролират мислите ви, изпратете ги на психотерапевт и вие моментално ще се почувствувате по-добре. Но вие естествено знаете, че това не е вярно. Сам вие, и никой друг, контролирате мисловния си апарат (освен в крайни случаи при промиването на мозъци или в експериментални ситуации на обуславяне, които не са част от живота ви). Мислите ви са си ваши собствени и само вие имате властта да ги задържате, променяте, споделяте и анализирате. Никой не може да влезе в съзнанието ви и да има вашите мисли така, както вие ги имате. Човек действително контролира мислите си, владее собствения си мозък и може да си служи с него, както намери за добре.
Вторият член на силогизма ви е неоспорим както от гледна точка на научното изследване, така и от гледна точка на здравия разум. Човек не изпитва чувство (емоция), преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието му. Отстранете мозъка си и способността ви да „чувствувате“ изчезва. Чувството е физическа реакция на определена мисъл. За да заплачете, за да се изчервите, за да се учести пулсът ви или за да проявите друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получите сигнал от центъра си на мислене. Ако той е увреден или прекъснат, вие не можете да изживявате емоционални реакции. При някои увреждания на главния мозък дори не се изпитва физическа болка и човек буквално може да опече ръката си върху огъня, без да усети болка. Вие знаете, че не можете да заобиколите центъра си на мислене и да изпитвате всякакви чувства само с тялото си. Следователно вторият член на силогизма е абсолютно истинен. Всяко чувство, което изпитвате, се предхожда от мисъл, а без мозък не може да има чувства.
Изводът ви също е неизбежен. Ако контролирате мислите си и ако мислите пораждат чувствата ви, то вие сте в състояние да контролирате чувствата си. А вие контролирате чувствата си, като влияете върху предхождащите ги мисли. Казано по-просто, вие вярвате, че нещата или хората ви правят нещастен, но това не е така. Човек сам се прави нещастен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си. За да стане човек свободен и здрав, трябва да се научи да мисли по-различно. След като успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства и това ще е първата крачка по пътя към личната свобода.
За да разгледаме силогизма в по-лична светлина, да си представим случая на младия административен чиновник Кал, който непрекъснато се измъчва поради това, че шефът му го счита за глупав. Кал е много нещастен, тъй като шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли Кал да бъде нещастен? Не, разбира се. Как може човек да се чувствува нещастен поради нещо, за което не знае. Следователно той се измъчва не от това, което шефът му мисли или не мисли за него, а от това, което мисли той самият. Кал се измъчва и като вярва, че това, което мисли някой друг, е по-важно от това, което мисли той самият.
Това важи за всички събития, неща и човешки гледни точки. Нечия смърт сама по себе си не ви прави нещастен. Не можете да изпитате мъка, преди да сте научили за смъртта. Следователно причина за мъката не е смъртта, а това, което си казвате по този повод. Ураганите сами по себе си не потискат. Депресията е чисто човешко явление. Ако се чувствувате потиснат поради някой ураган, това означава, че си мислите за неща, които ви потискат. Това не означава, че трябва да се залъгвате и да се радвате на урагана, но все пак се запитайте: „Защо да избирам депресията? Тя ще ми помогне ли неефикасно да се справя с урагана?“
Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контролирате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази. Анализирайте смисъла им:
„Наскърбяваш ме.“
„Караш ме да се чувствувам неудобно.“
„Не мога да чувствувам друго.“
„Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обяснявам.“
„Повдига ми се от него.“
„Височината ме плаши.“
„Засрамваш ме.“
„Тя, страхотно ме дразни.“
„Накара ме да се чувствувам глупаво пред хората.“
Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувствата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос:
„Аз се наскърбих от това, което си помислих за реакцията ти към мен.“
„Сам /сама се накарах да се чувствувам неудобно.“
„Мога да чувствувам друго, но избрах да бъда разстроен/разстроена.“
„Реших да бъда гневен/гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си — те мислят, че имам власт над тях.“
„Повдига ми се от мен самия/самата.“
„Когато се изкача нависоко, се плаша сам/сама.“
„Сам/ сам а себе си засрамвам.“
„Дразня се винаги когато съм край нея“.
„Сам/сама се накарах да се чувствувам глупаво, като реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще постъпят по същия начин.“
Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превърнали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обезкуражава логиката на втория.
Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствувате. Чувствувате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко — стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствувате нещастен, потиснат или обиден. След това започнете да анализирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Преди всичко възниква въпросът за верността на правилото за събиране на скорости при светлинните явления. За неговото решение трябва да се проведе експеримент по събиране на скоростите на движение на средата (например, вода) със скоростта на разпространение на светлината в тази среда. Но как да се проведе такъв експеримент? Трудността при провеждането му се състои в това, че скоростта на светлината във вода е
U = c/n = 225 000 km/s, където с е скоростта на светлината във вакуум, с = 300 000 кm/s, а n е показателят на пречупване на водата, n = 1,33. Скоростта на водата може да се направи около 10 m/s. Това е десетки милиона пъти по-малко от скоростта на светлината. Затова такъв експеримент дълго време не е бил осъществен.
Оказва се обаче, че това изменение на скоростта на светлината може да се измери, ако се използува явлението интерференция. Интерференцията е наслагване на две или повече вълни в пространството, при което в различните точки се получава усилване или отслабване на амплитудата на резултантната вълна. Интерференцията е характерна за вълни с произволна природа: повърхностни вълни в течност; еластични (например, звукови); електромагнитни (например, радиовълни или светлина). При това интерферират само кохерентните вълни, т.е. вълни, имащи постоянна фазова разлика във времето. Такива кохерентни вълни-лъчи са например лъчите, излъчвани от една точка на източник на светлина. Ако два лъча от една и съща точка на светлинен източник пуснем в различно направление, а по-нататък съберем в една точка, то в тази точка ще наблюдаваме интерференция на светлината. Ако разликата в ходовете на лъчите, измерена в единици дължина на вълната е цяло число, става събиране на енергиите на тези лъчи и точката ще бъде максимално светла. Ако разликата в ходовете е равна на нечетно число полувълни, енергиите на лъчите се изваждат и точката ще бъде максимално тъмна.
По такъв начин, в зависимост от разликата в ходовете на лъчите, осветеността в точката на срещата им ще се изменя. Като се знае дължината на вълната на светлината (от 0,4 до 0,7 микрона), може да се пресметне каква големина на изменение на скоростта на светлината е възможно да бъде измерена. Пресмятанията показват, че може да се направи установка, позволяваща да се определи изменение от една сто милиардна част от скоростта на светлината, което даже е повече, отколкото се изисква.
Известният френски физик А. И. Физо за първи път построява такова устройство и през 1851 г. осъществява уникален опит с него.
В опита на Физо лъчът от източника на светлина с помощта на полупрозрачна пластинка се разделя на два лъча, единият от които, отразявайки се от огледало, минава през течаща вода в посока на движението й, а вторият – обратно на движението на водата. Скоростта на движение на водата се изменя от 0 до 7 m/s. Двата лъча се насочват по-нататък към интерферометър, където се наблюдава интерференчна картина. По отместването на интерференчните ивици се определя разликата във времето на преминаване на светлинните лъчи през движещата се вода (по течението и обратно на течението).
Резултатите от опита се оказват неочаквани: събирането на скоростта на светлината във водата със скоростта на движение на водата не съответства на изискванията на класическата физика:
W = V + U.
Опитът показва, че събирането на скоростите става по формулата:
W = U + V (1-1/n),
където n е показателят на пречупване на водата; n = 1,33.
Многократното проверяване на опита дава винаги един и същ резултат. Той показва, че скоростта на светлината не се подчинява на правилото за събиране на скорости. Налага се изводът, че класическата физика при големи скорости, сравними със скоростта на светлината, не е вярна.
За да спасят класическата физика, учените приемат хипотезата, че светлината се движи в ефир, намиращ се между частиците на водата и въздуха. Ако се предположи, че ефирът не се увлича от частиците на веществото при тяхното движение или се увлича частично, в зависимост от големината на показателя на пречупването, обяснението на опита на Физо става ясно от позициите на класическата физика. Скоростта на движение на частиците на веществото не се предава напълно на намиращия се между частиците ефир и затова не се събира със скоростта на светлината в ефира, съгласно правилото за събиране на скоростите и за среда с показател на пречупване близък до единица, ефирът остава неподвижен.
По такъв начин се приема хипотезата за съществуването на неподвижен световен ефир, съгласно която всички тела във Вселената се движат в неподвижен световен ефир. Такава хипотеза обяснява опита на Физо и спасява класическата физика.
Изпреварвайки събитията, ще покажем допуснатата в тази хипотеза съдбоносна грешка. Опитът на Физо, проведен на Земята, свидетелства за това, че движещото се на Земята вещество не увлича околоземния ефир. Достатъчно е било да се предположи, че само околоземният ефир е неподвижен спрямо Земята, а не да се издига хипотеза за неподвижността на целия световен ефир.
Но тъй като хипотезата бива приета, сред учените възниква въпросът за нейното експериментално потвърждение. Известно е, че Земята се движи около Слънцето със скорост V = 30 km/s. Затова, ако се постави опит за измерване на скоростта на движение на Земята в световния неподвижен ефир, по такъв начин може да се потвърди верността на хипотезата. Техническото осъществяване на такъв опит е трудно и едва през 1881 г., 30 години след опита на Физо, американският учен А. Майкълсон прави своя уникален опит.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.