Физика на вярата *6*

 

2.1. Научна концепция за физическия вакуум

Физическият вакуум е универсална среда,  пронизваща цялото пространство,  което по времето на Нютон са нарекли ефир и са му приписвали други свойства.  А. Акимов

Развитието на теоретичната физика може да се раздели на три етапа: предварителен,  класически на макрониво и релативистки (релативистката физика е физика на високите скорости).

Сега започва нов, четвърти, класически етап на микрониво, предизвикан преди всичко от доказателството за реалното съществуване на материална субстанция в световното пространство – физическият вакуум. За начало на новия етап в развитието на физиката ще трябва да се приеме моментът, когато научната общественост признае за достоверно решаването на коренните, фундаментални проблеми на теоретичната физика. Това се състои в разобличаването на погрешната същност на постулата за постоянната скорост на светлината, с едновременното доказване на реалността на материалния физически вакуум.

Съгласно философската концепция на великия древногръцки философ Демокрит, всички вещества се състоят от частици, между които има пустота. Известно е, че разстоянието между молекулите на водата например, е десетки хиляди пъти (а в газа – примерно стотици хиляди пъти) по-голямо от размерите на самите молекули; следователно,  според Демокрит, основната част от обема е пустота.

Според философската концепция на един друг, не по-малко знаменит древногръцки философ – Аристотел,  в света не съществува такова място, в което да „няма нищо“. Следователно, според Аристотел, между молекулите на веществото трябва да има някакво поле. Учените използват тази концепция за обяснението на различни явления, а полето, намиращо се между частиците на телата и пронизващо безграничното пространство на Вселената,  те наричат ефир.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Физика на вярата *5*

Глава 2. Научни  аспекти на тайната на мирозданието

Сигурно ще ви се стори дръзко, че ние, ограничени в наблюденията си от пространството на малката Земя –  прашинка от Млечния Път, а във времето – от кратката човешка история, се решаваме да приложим законите, валидни за тази тясна област,  към цялата неизмерима безграничност на пространството и времето.                        Хелмхолц

През последните три века естествознанието достигна главозамайващи успехи в своето развитие. С технически средства са изследвани последователно четирите фундаментални взаимодействия: гравитационното (ХVІІІ в.),  електромагнитното (ХІХ в.) и накрая ядрените – силното и слабото взаимодействия (ХХ в.).

Слабото взаимодействие включва лептоните – в това семейство влизат електрони,  мюони, тау лептони и всички разновидности на неутриното. В силното взаимодействие участват адроните, сред които са известните протон и неутрон, плюс още няколкостотин познати на физиците елементарни частици. На електромагнитната сила са подвластни всички електрически заредени частици. На гравитацията се подчинява всичко в света.

И така, съществуват четири взаимодействия и само най-слабото от тях – гравитационното, е всеобщо и вездесъщо. Но гравитацията е твърде слаба, за да запази единството на камъка, молекулата,  атома и атомното ядро. Най-мощното взаимодействие е онова,  което заслужено е наречено „силно“. То удържа заедно протоните и неутроните,  като силното взаимодействие например, между два протона, е 1038 пъти по-мощно от гравитационното взаимодействие между тях. За всяко взаимодействие са разработени отделни теории.

На времето академик М. А. Марков отбелязва философски: „Не трябва ли в бъдеще да се обединят тези четири типа взаимодействия? Така ми се иска да запитам,  ако има кого: господи,  за какво са ти тези четири форми?“.

Действително, с развитието на теоретичната физика, започва обединението на теориите за тези взаимодействия. Така възниква единната теория на електромагнитното и слабото взаимодействие – електрослабото взаимодействие. За създаването на тази теория С. Вайнберг,  А. Салам и П. Глешоу получават Нобелова награда.

По-късно успяват да  обединят теориите на електрослабото и силното взаимодействие в така нареченото „велико обединение“. И накрая се появяват идеи за създаването на Единна Теория на Полето (ЕТП), като свръхобединение на всичките четири взаимодействия. Полето е особена форма на материята,  която свързва частиците на веществото в единни системи и която предава действието на едни частици върху други с крайна скорост. В основата на идеята за създаването  на ЕТП е А. Айнщайн.

Макс Планк пише: „… Целта, към която се стреми естествознанието, е създаването на единна и неизменна картина на света“.

Изграждането на Единната Теория на Полето би доказало убедително, че принципните основи  на Мирозданието се опират на единни закони и всяко взаимодействие произтича от общото взаимодействие като частен случай; че между всички нива на Битието няма принципна разлика,  т.е. един свят (например, материалният),  не противоречи на друг (на Тънкия свят). Просто материалният свят е свят на нискочестотните вибрации, а Тънкият  –  на високочестотните вибрации.

Създаването на ЕТП би позволило научно да се потвърди най-важното положение в езотеричното знание: развитието на всичко съществуващо във Вселената е подчинено на закона за еволюцията и протича за сметка на непрекъснатия преход от единия свят в другия, чрез повишаване честотата на вибрация. Другояче казано,  животът във Вселената е непрекъснат и безграничен, тъй като негова основа  е еволюцията. Еволюцията е една от формите на движение, на развитие в природата и обществото,  непрекъснато постепенно преминаване от едно качествено състояние в друго. Със създаването на ЕТП се занимават най-големите физици теоретици,  които бавно, но упорито откриват нови области в науката. На фона на големите успехи на учените в това направление, странно изглежда наличието на група експериментални данни,  които не могат да бъдат обяснени  дори с привличането на понятия от бъдещата ЕТП. Тези данни се появяват както във физическите експерименти, така и в химията, биологията, медицината. Особено широко те се срещат при така наречените парапсихологични или психофизични явления (пси-явления).

Освен това, с нито едно от четирите взаимодействия не може да се обясни феноменът на съзнанието. Съзнанието е обективна реалност на природата. „Ако се окаже,  че науката не е в състояние да даде обяснение на съзнанието в системата на своите представи,   следва,  че науката в съвременния си вид е непълна. Проблемът със съзнанието трябва да бъде разрешен чрез създаване на нови научни парадигми“.

Многократно проверените и потвърдени експериментално пси-явления, като например телепатия, психо(теле)кинеза, ясновидство, материализация и дематериализация ни заставят да признаем реалността на нови, неизвестни на науката фундаментални закономерности, основани на тясното взаимодействие на човешкото съзнание с окръжаващия го свят.

Учените упорито се трудят над проблемите на Тънкия Свят и Съзнанието, създават модели, чрез разширяване на понятията пространство и време, както и на други фундаментални категории. Грешейки и започвайки всичко отначало, науката упорито върви към разработването на нова парадигма, на нови научни концепции, позволяващи да се разглеждат по нов начин проблемите на Мирозданието.

През 90-те години на ХХ век е открито ново, пето фундаментално взаимодействие – информационното. Неговото проявление са торсионните полета, носители на информацията в Тънкия Свят. С откриването на петото взаимодействие става възможно създаването на Единна Теория на Полето, която прераства в Теория на физическия вакуум. Торсионната парадигма и концепцията за физическия вакуум позволяват съвсем определено да се каже, че всички парапсихологични феномени са основани на законите на микросвета и фундаменталните взаимодействия. Може да се каже, че Съзнанието и Мисленето имат  материален носител – това са  торсионните полета. Последните научни изследвания показват, че сферата на Съзнанието и Мисленето има материална основа, която представлява Единно Поле. Познавайки физиката на Единното Поле (физическия вакуум), може да се разбере природата на Съзнанието, Мисленето и Колективния Разум.

По метода на пробите и грешките, след множество възторжени победи и катастрофални падения, науката все пак достига до знанията,  които езотериката владее. За съжаление, нито един физик-теоретик, доколкото ни е известно, не умее чрез медитация да черпи знания от Информационното Поле на Вселената и нито един посветен (лама,  свами,  гуру и т.н),  без да бъде физик, не е съумял да преведе на научен език получените по време на медитация уникални знания. Единствено съвместното използване на научните методи за изследване на света и религиозните начини за получаване на „чисто знание“ позволяват на човечеството да прекрачи в ХХІ век, разбирайки напълно основите на Мирозданието.

Акад.Акимов, член на  РАЕН, изтъква: „Създаването на новата концепция – Теория на физическия вакуум и като нейно следствие – създаването на торсионни технологии, позволява да се намери изход от всички задънени улици на технократичното общество, тъй като обхваща всички сфери на човешката дейност.“

И така,  да разгледаме новата научна концепция за физическия вакуум.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Физика на вярата *4*

Глава 1. Науката признава съществуването на твореца

  • Науката и религията

Науката без религията е непълноценна, а рели­гията без науката е сляпа.   А. Айнщайн

През 1992 г. в Рио-де-Жанейро се провежда Конференция на ООН по околната среда и развитието (ЮНСЕД), където не само са разгледани проблемите на икономическия растеж, но фактически за първи път в историята на  нашата цивилизация са обобщени резултатите от икономическата дейност на човека на Земята. Те се оказват плачевни. В документите от Конференцията в Рио се констатира, че планетата е обхваната от глобална екологична криза. Заобикалящата ни природа е под заплахата от пълна деградация, която все повече се превръща в опасност за цялото световно стопанство. Социално-екологичната криза като дамоклев меч виси над цивилизацията ни.

Причините за глобалната екологична катастрофа са оче­видни за всички — това е нашата собствена стопанска дейност, насочена към задоволяване на растящите материални потребности на хората за сметка на все по-разширяващото се унищожение на природните богатства.

Тази ситуация до голяма степен може да се обясни с вкоренилата се в нашия мироглед представа за геоцентричната система на света, същността на която се изразява с формулата: Земята е центърът на Вселената, а човекът е венецът на творението. Цялата Природа е създадена от Бога за човека и служи на човека. За нас, пратениците на Бога на Земята, тази представа за мирогледно превъзходство е доста изгодна. И заедно с нарастването мощта на науката, се увеличава екплоатацията на тази лъжлива представа, служеща за реализацията на ефимерните цели за завоюване, покоряване и преобразуване на Природата. Едно сравнение: същото би се получило, ако живеещите в нас милиарди микроби изведнъж решат да преобразуват индивидуалния си носител – човека.

И тъй като подобен мироглед абсолютно не съ­ответства на реалните закони на мирозданието, възниква познатата ни  странна ситуация, при която всички като че ли искат да направят добро, а се получава нещо лошо.

Човечеството днес стои на прага на самоунищоже­нието си от екологична катастрофа. Прекомерното замърсяване на атмосферата и океана се е прехвърлило и в околоземния Космос, където вече летят огромни ко­личества технологични отпадъци. Според прогнози на уче­ните, ако не бъдат взети някакви кардинални мерки, след 20-30 години човечеството ще започне бързо да изчезва от лицето на планетата.                        

С право може да се твърди, че към края на хилядолетието, въоръженият до зъби със знания Homo Sapiens  разграби и прахоса съкровищниците на Природата, като при това отрови и собствената си среда на обитаване.

Основната причина, поставила човечеството на ръба на глобална екологична катастрофа, е бездуховността на нашата цивилизация. На състоялите се в Москва през 1998 г. Първи обществени слушания по Декларацията за правата на Земята, представителката на общественото движение Т. Романова заяви следното: “Главното е днес цялото човешко общество, всеки човек да осъзнае, че нашата бездуховна цивилизация се е насочила към удовлетворяване на прекомерно нарастващите – и в по-голямата си част излишни – потребности на физическото тяло, че човечеството е загубило целта на своето развитие и движение. Необходимо е цел на всеки човек и на обществото да стане преобразяването и духовното усъвършенстване в името на прехода на човечеството на ново ниво в еволюционното развитие – от разумния човек към духовния човек. “

Тази позиция  намира подкрепа у много учени, в това чис­ло е проф. И.Н.Яницкий, който пише: “Основите на безуспешно решаваните досега еко­логични проблеми са заложени в нашата нрав­ственост”.

В развитието на нравствеността огромна роля може и е длъжна да изиграе религията.

На 8 декември 1988 г. в Москва и в четири американ­ски града – Ню-Йорк, Сан-Франциско, Бостън и Детройт – е извършено проучване на общественото мне­ние. Съветските граждани и американците отговарят на едни и същи въпроси. В Москва изследванията са организирани от Института по социология към АН на СССР, а в американските гра­дове – от фирмите “МАРТИЛА и КАЙЛИ” и “МАРКЕТ ОПИНИОН РИСЪРЧ”. Във всеки град са били анкетирани по хиляда човека над 18-годишна възраст, по метода на телефонното обаждане. Номерата на абонатите са случайно избрани от ЕИМ от общия списък на абонатите в града. От сто въ­проса в анкетата, три са били непосредствено свързани с ре­лигията.

Какво мрачно впечатление правят данните от анкетата в Москва! Да, седемдесетте години воинстващ ате­изъм са извършили своето черно дело. Колкото и да е тъжно, своя принос е дала и науката.

В древността научното и религиозното познание за света са били единни. Това се вижда добре от “Изумрудения Скрижал” на Хермес Трисмегист и в много други произведения.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Физика на вярата *3*

 

 

Предговор

Ако Бог  не съществува, животът би бил абсурден.  Той не би имал нито смисъл, нито ценности, нито цел.                   У. Крейг

Мръкваше. Вървях по дясната страна на Невски проспект в посока към Адмиралтейството. Недалеч от Дома на Книгата забелязах голяма група хора в градинката пред Казанския Събор. Те бурно обсъждаха нещо с вдигнати нагоре глави, сочейки с ръце към небето. Пресякох улицата и се приближих.

— Вижте, вижте, това е Бог! Това е Бог! — викаха едни.

— Къде? Къде? Не виждам! Не виждам! – питаха други. Една млада майка с малката си дъщеричка привлякоха вниманието ми. Момиченцето, дърпайки майка си за ръката, сочеше към небето и викаше:

  • Мамо! Мамо! Виж! Ето, виж го!

А  майката развълнувано въртеше глава и със сълзи в гласа повтаряше:

  • Не виждам! Не виждам! Къде? Къде?

Вдигнах глава и изведнъж видях в небето едно голямо и добро лице. То ни гледаше така, както сигурно Гъливер е гледал страната Лилипутия. Много добре се виждаха очите, носът и устата. Челото и скулите някакси се сливаха с вечерното небе, различавайки се само леко по своя оттенък. Изведнъж усетих огромна радост да залива сърцето ми. Чувах гласа на една от жените до мен: “Не виждам! Не виждам! Къде? Къде?” А от моето гърло се изтръгна радостен вик: “А аз виждам! Виждам!” И в този момент изведнъж срещнах погледа си с Неговите големи, добри и кой знае защо кестеняви очи. Мисълта, че Той ме беше забелязал, ме изпълни с такова огромно щастие, че аз… се събудих.

Това беше сън. Но той остави в мен незабравимо впечатление. Дълго време се намирах под влиянието на този сън, докато един ден в мен възникна мисълта: “Може би това не е случайно? Може би аз зная и виждам, или мога да разбера и видя нещо такова, което не знаят и не виждат мнозина от хората около мен? И аз, в качеството си на учен, започнах да събирам сведения за научни разработки, потвърждаващи, че Бог, Тънкият Свят, фините човешки тела, безсмъртието на  душата съществуват. Заедно със съпруга ми, също учен, няколко години наред изучавахме наличната литература, набавяхме си книги, ходехме по  библиотеки, вниквахме в сухите и оскъдни сведения в областта на научните открития. Бяхме потресени: оказа се, че науката вече е напреднала изключително много в това направление.

Но болшинството от нас и до днес не знаят, че теоретичната физика вече е достигнала до признаването на Бога, успяла е да обясни феномена на човешкото съзнание и феномените на парапсихологията (такива като телепатията, телекинезата, левитацията, телепортацията и др.), потвърдила е съществуването на Тънкия свят, фините човешки тела, психичната енергия и съвсем сериозно търси начини да осъществи контакти с информационното поле на Вселената или със Съзнанието на Вселената.

Всичко това е станало възможно въз основа на новите научни концепции за физическия вакуум и торсионните полета. През последните десет години са направени такива открития, които довеждат до смяна на парадигмата и коренно ще променят, а вече и променят нашия светоглед.

Сензационните факти, разтърсващи въображението, от една страна и новите научни открития – от друга, все повече свидетелстват за необходимостта от съюз между науката и религията. Та нали религията съдържа знанията на предходните цивилизации, придобити от тях в резултат на изследвания и това са преди всчико знания за Бога и душата. Но възможно ли е в съвременното технократично общество да има искрена вяра в съществуването на душата и Бога? Съвременният човек едва ли би повярвал в приказки, на него му е по-близка научната обосновка на всяко едно твърдение. Дошло е вече времето, религиозните знания да бъдат осмислени от позицията на съвременната наука.

Оказва се, че научната концепция за физическия вакуум и теорията на тор­сионните полета са именно онези знания, които не са достигали за научното обяснение на Тънкия Свят, Съзнанието и психофизичните феномени. И до ден-днешен тези невероятни научни открития са малко известни на широкия кръг читатели. Све­дения за тях се публикуват основно в специализираните списания и брошури-препечатки с малък тираж. Като правило, в тях материалите са представени на езика на математиката и трудно могат да бъдат разбрани.

Оценявайки социалната значимост на последните научни открития за живота на всеки  човек, авторите на книгата са си поста­вили задачата да напишат достъпна за широкия чи­тател книга за онази област в науката, която би му помогнала да се  ориентира в най-сложните въпроси на битието, съзнанието, Тън­кия Свят, целта и смисъла на живота, душевните преживявания.

Като илюстрация към научните концепции, в книгата са публикувани изключително интересни материали на професор Е.Мулдашов от трансхималайската му експедиция, както и някои сензационни данни, до които стига науката.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Физика на вярата *2*

ОТ АВТОРИТЕ

На границата с третото хилядолетие Русия бе постигната от зла участ. Прекрасната ни волна и просторна страна с очи като синчец, се оказа под игото на плътно тъмно поле от негатив­на енергия, което се проявява в почти ежеднев­ни катастрофи от техногенен характер, природни ката­клизми, въоръжени конфликти, умишлено органи­зирани взривове и пожари. Какво става? Защо?

Преди няколко години в телевизионното предаване “Моментът на истината”, журналистът Л. Караулов зададе следния въпрос на ръководителя на  известната днес фирма “Аерофлот”: “Смятате ли за нормално един ръководител на фирма да разполага с огром­ни лични доходи, а в същото време академик Д. С. Лихачов да получава мизерна заплата?” Отговорът бе потресаващ: “Значи, академик Лихачов сега просто не е необходим”. Ето защо –   след като  “академик Лихачов не е необходим” – наемници убиват “необходимите” ръководители, взривяват жилищни сгради и подлези; затова расте духовната и нравствена празнота в обществото.

Чувството на безсилие, депресия и равнодушие на едните и цинизмът, алчността, злобата и ненаситността на другите създадоха това негативно енергийно поле, което днес задушава Русия!

Сега това  осъзнават  много учени, религиозни деяте­ли, високоразвити в нравствено отношение членове на обществото. Нещо повече, те правят всичко възможно за  спасяването на страната и хората. Ние всички  започваме да го проумяваме — бавно, мъчително, недоверчиво и плахо. Пътят на духовното възраждане и нравственото пречистване е дълъг и труден. И всеки, който може, следва да внесе своята лепта в това благородно дело.

Предлаганата книга “Физика на вярата” е призвана да способства за духовното и нравствено възраждане на човека и обществото.

С разбирането, че колкото и да повтаряш “халва, халва“, в устата ти по-сладко няма да  стане, авторите очевидно са избрали най-ефективния начин за информиране на  читателя: те използват доказани и обяснени от науката факти, потвърждаващи че Тънкият Свят, фините човешки тела, Душата, Духът, физическата основа на съзнанието и мисълта са реалност.

В първата глава на книгата –  “Науката признава съществуването на Твореца” – инте­ресно и убедително се разказва за сливането на науката с религията. Науката и религията са двете крила, които ще помогнат на Русия “да полети”, но затова е необходимо научните доказателства на религиозните истини да стигнат до колкото може повече хора в страната.

Не случайно акад А.Е.Акимов. от Руската академия за естествени науки пише: “Физиката признава Свръхразума!” Акад. П.Бехтерева, член на Руската академия на медицинските науки и на Руската академия на науките казва: ”Бог съществува!”, а президентът на Руската Академия на Науките акад. Ю.Осипов от високата трибуна на Всемирния Руски Народен Събор открито заяви: “Учените стигнаха до извода за съществуването на  Твореца!”

Директорът на Центъра по физика на вакуума, занимаващ се с изсле­двания на Тънкия Свят акад. Г.И.Шипов от РАЕН казва: “Аз  твърдя, че съществува нова физическа теория, създадена в резултат на развитието на  представите на А.Айнщайн, в която се появява едно ниво на реалността, синоним на който в  религията се явява Бог – една реалност, носител на всички признаци на Божественото. Твърдя само това. Не знам, как е устроено това Божество, но то реално съществува. Не е възможно да Го опознаем и “изучим” с нашите методи.  Науката не доказва, а само казва, че Бог съществува.”

От изключителна важност е, всеки жител на страната ни да разбере и почувства в сърцето си, че над всички ни е Бог! Всеки е свободен да вярва или не на религиозните твърдения, но когато за това започва да говори науката, опираща се на теоретични и практически изследвания и неопровержими факти, всеки един от нас следва да преразгледа възгледите си и да направи преоценка на жизнените си ценности.

За да могат научните доказателства на религиозните истини да станат разбираеми за  широк кръг читатели, във втората глава на книгата “Научни аспекти на тайните на  Мирозданието” интересно и увлека­телно са изложени основите на физиката – от етера на Нютон до теорията на физическия вакуум на Г.И.Шипов. Този сложен материал е изложен в една проста, достъпна и рабираема система, в която изследванията на Нютон, опитите на Физо и Майкълсън, теорията на относителността на Айнщайн, квантовата механика, изключителните трудове на Дирак и, най-накрая, уникалните изследвания на академик Г.И.Шипов и трудовете на Института по теоретична и приложна физика неумолимо водят читателя към физиката на Тънкия Свят, опознаването на която води до разбиране на природата на съзнанието, мисълта, Единното Информационно Поле и Колективния Разум. Следва да се подчертае, че втора глава съдържа прекрасен методически материал за изучаване на физика от ученици и студенти. Ще отбележим като досаден куриоз, че най-забележителните научни разработки от последното десетилетие, кардинално променящи нашия светоглед, до ден-днешен не присъстват в  учебната литература.

В третата глава на книгата – “Информация, съзнание, човек”, в увлекателна форма се  обясняват най-сложни понятия за информацията и съзнанието, разглежда се същест­вуването на човека в торсионните полета – носи­тели на  информацията, съобщават се сензационни научни факти, получени предимно от руски учени. Интерес представ­лява научната версия за сътворяването на Света, която е в пълно съответствие с възгледите на професор Е.Р.Мулдашов.

 Книгата “Физика на вярата” е призвана да помогне на читателя в това трудно време да намери в себе си онази вътрешна духовна сърцевина, която ще му помогне да устои на всякакви трудности, да премине през всякакви изпитания.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

Физика на вярата *1*

Физика на вярата

Татяна и Виталий Тихоплав

 Уважаеми читатели! Смятам, че предложената на вашето внимание книга “Физика на вярата” e нещо изключително рядко.

Сигурен съм, че авторите на  тази книга са внимателни наблюдатели и задълбочени учени,   посветили труда си на едно дело с изключителна важност – да просвещават хората в духа на високата нравственост  и научния подход към  истината.

В книгата лесно, просто и интересно се разказва за реални парапсихологични и паранормални факти, цитират се мъдри мисли на изтъкнати хора, съумели да прогледнат отвъд  чертата към Тънкия Духовен Свят. В книгата убедително се разказва за взаимовръзката на науката с религията, за необходимостта от сливането им в единно развиващо се знание – за това говорят представителите на световната наука и религиозните дейци.

В книгата достъпно се разказва за най-новите изключителни постижения на  теоретичната и на практическата физика; за откриването на петото фундаментално взаимодействие – информационното; за Физическия Вакуум и торсионните полета. Тези забележителни научни открития позволиха на учените да разберат същността на Тънкия Свят, да обяснят природата на Съзнанието, Мисловната дейност, Душата и да признаят Абсолюта.

Книгата учи хората на най-важното в техния живот: да обичат Живота, да обичат хората, да обичат и пазят Природата.

Внимателно четете книгата “Физика на вярата”. В процеса на четене внимателно  наблюдавайте реакцията си. Сигурен съм, че след като прочетете тази интересна книга, много неща ще ви се изяснят и ще станат по-разбираеми за Вас.

Академик А.И.Федотов, Президент на Санкт-Петербургската инженерна академия, Санкт-Петербург, 18 август 1999 г.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://www.beinsadouno.com

НОВ ЗАВЕТ *7*

 

 

 

ГЛАВА 7.

1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
6. Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
10. и кога поиска риба, да му даде змия?
11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?
12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.
15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:
16. по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
17. Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
18. не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
20. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
22. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса
правехме?
23. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,
29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

НОВ ЗАВЕТ *6*

ГЛАВА 6.

1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече
получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви
казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще
ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11. насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
16. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам,
те получават своята награда.
17. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18. та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете
да служите на Бога и на мамона.*
[* На богатството]
25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и
тялото от облеклото?
26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

НОВ ЗАВЕТ *5*

ГЛАВА 5.

1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
21. Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.
22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака`“*, виновен ще бъде пред синедриона**; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.
[* Празноглав, смахнат.]
[** Върховно съдилище.]
23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант*.
[* Малка римска монета]
27. Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.
28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31. Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо“.
32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
33. Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.
34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
38. Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43. Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

НОВ ЗАВЕТ *4*

ГЛАВА 4.

1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
2. и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.
3. И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.
4. А Той му отговори и рече: писано е: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“.
5. Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,
6. и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
7. Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.
11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.
12. А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;
13. и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,
14. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
15. „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,
16. народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“.
17. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
18. И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
19. и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
21. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
22. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
23. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
24. И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
25. И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

НОВ ЗАВЕТ *3*

ГЛАВА 3.

1. В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня
2. и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
3. Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.
4. А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5. Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него
6. и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
7. И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8. Сторете, прочее, плод достоен за покаяние
9. и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
10. и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;
11. аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
12. лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.
13. Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.
14. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?
15. Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

НОВ ЗАВЕТ *2*

ГЛАВА 2.

1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6. „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
13. А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15. и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си“.
16. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18. „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“.
19. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20. и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23. и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: https://chitanka.info/

Битие *21*

21 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.
2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.
3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.
7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове — защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,
10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина й, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!
11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа й, защото по Исаак ще се нарече твоето
потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в
пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.
22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.
23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще
показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.
26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.
28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 Затова той нарече онова място Вирсавее#Кладенец на седемте, или: Клетвен кладенец#, защото там двамата се заклеха.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.
33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог#Ел олам#.
34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *20*

20 Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.
2 И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех#Авимелех е била титлата на много ханаански царе.# прати и взе Сара.
3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4 А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?
5 Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.
6 И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.
9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които
не трябва да се правят!
10 И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?
11 И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.
12 А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.
14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.
15 И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.
16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.
17 И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца.
18 Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *19*

19 Привечер двамата ангели дойдоха в Содом. А Лот седеше в содомската порта и като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 Ето, господари мои, отбийте се, моля ви, в къщата на слугата си и пренощувайте, и измийте краката си, и утре станете и си идете по пътя. А те казаха: Не, ще
пренощуваме на улицата.
3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове, и ядоха.
4 Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата.
5 И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем!
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!
8 Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под
покрива ми!
9 Но те казаха: Махни се оттук! Казаха още: Той дойде тук самичък и чужденец, а иска още и съдия да бъде! Ей сега ще постъпим с теб по-лошо отколкото с тях! И
настъпиха силно срещу човека Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете протегнаха ръце и дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата.
11 И поразиха със слепота мъжете, които бяха пред вратата на къщата, от малък до голям, така че се измориха да търсят вратата.
12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг — зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града — изведи ги от това място;
13 защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.
14 И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и каза: Станете и излезте от това място, защото ГОСПОД ще погуби града! Но на
зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!
16 Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.
17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не
погинеш!
18 А Лот им каза: Ах, не, Господарю!
19 Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на
планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, този град е близо и е малък — моля те, да прибягна там! Нека побягна там — не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.
21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор#Малък#.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето.
25 Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения.
26 Но жена му след него погледна назад и стана на стълб от сол.
27 И сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА,
28 и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината и с него — двете му дъщери. Понеже се боеше да остане в Сигор, затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31 Тогава първородната каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя.
32 Ела да напием баща си с вино и да лежим с него, за да запазим потомство от баща си.
33 И така, онази нощ напиха баща си с вино и първородната влезе и лежа с баща си, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.
34 И на сутринта първородната каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз лежах с баща си; да го напием с вино и тази нощ, и влез ти и лежи с него, за да запазим
потомство от баща си.
35 И така, и онази нощ напиха баща си с вино и по-младата влезе и лежа с него, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете дъщери на Лот забременяха от баща си.
37 И първородната роди син и го наименува Моав#На евр. Моав звучи подобно на Ми ав, т.е. От бащата.#; той е отец на моавците и до днес.
38 И по-младата роди син и го наименува Бен-Ами#Син на моя кръвен роднина#; той е отец на амонците и до днес.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *18*

 

 

 

18 И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,
3 и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!
4 Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.
9 И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.
10 И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?
13 А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.
16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?
19 Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде
на Авраам онова, което е говорил за него.
20 И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.
23 И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния#или: безбожния#?
24 Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?
25 Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния#или: безбожния#, така че праведният да бъде като неправедния#или: безбожния#! Не може да
бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.
27 А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:
28 Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.
32 Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *17*

 

 

 

 

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият#Ел Шадай#. Ходи пред Мен и бъди непорочен!
2 И ще поставя завета Си между Мен и теб и ще те умножа твърде много.
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:
4 Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Няма вече да се наричаш Аврам#Отец висок#, а името ти ще бъде Авраам#Отец на множество#; защото те направих отец на множество народи.
6 Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.
7 И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след теб през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след теб.
8 На теб и на потомството ти след теб ще дам земята, в която си чужденец, за вечно притежание, цялата ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 И Бог каза на Авраам: Пази завета ми, ти и потомците ти след теб, през всичките им поколения.
10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва, като стане на осем дни, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство,
купено с пари от някой чужденец.
13 Непременно да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти. Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.
14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тази душа да се изтреби измежду народа си, защото е нарушил завета Ми.
15 И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а Сара#Княгиня# да бъде името й.
16 Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.
17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?
18 И Авраам каза на Бога: Дано Исмаил да е жив пред Теб!
19 Но Бог каза: Не, жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак#Той ще се смее#. И ще поставя завета си с него за вечен завет, за потомството му след него.
20 И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го направя плодовит, и ще го преумножа; дванадесет князе ще се родят от него и ще го направя велик народ.
21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.
22 А като престана да говори с Авраам, Бог възлезе от него.
23 В същия този ден Авраам взе сина си Исмаил, всичките родени в дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза
краекожието на плътта им, както Бог му каза.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
25 А синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
26 В същия този ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.
27 И всичките мъже от дома му — както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *16*

16 А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
2 И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което
каза Сарая.
3 И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му
бъде жена.
4 И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката й стана презряна в очите й.
5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите й. ГОСПОД нека съди
между мен и теб!
6 А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето й.
7 Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
8 и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
9 А Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете й.
10 Ангелът ГОСПОДЕН й каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.
11 И Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил#Бог чува#, защото ГОСПОД чу скръбта ти.
12 Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго — против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който й говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа#Ел Рои#; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?
14 Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои#Кладенец на Живия, който ме погледна#; ето той е между Кадис и Варад.
15 И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *15*

15 След тези събития ГОСПОДНОТО слово беше към Аврам във видение и каза: Не се бой, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти — извънредно голяма.
2 А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!
6 И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда.
7 После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя?
9 ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.
12 А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.
13 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си.
17 А когато слънцето залезе и настана дълбок мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части на разсечените животни.
18 И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат:
19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,
20 хетейците, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *14*

 

 

 

14 В дните на сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал,
2 те тръгнаха на война против содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цевоимския цар Симовор и царя на Вала, която е Сигор.
3 Всички тези се събраха в долината Сидим, където е сега Солено море.
4 Дванадесет години бяха подчинени на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-Кириатаим,
6 и хорейците в планината им Сиир, до Ел-Фаран, който е при пустинята.
7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат, който е Кадис, и поразиха цялата страна на амаличаните, както и аморейцте, които живееха в Асасон-Тамар.
8 Тогава содомският цар, гоморският цар, адманският цар, цевоимският цар и царят на Вала, която е Сигор, излязоха и се опълчиха против тях на бой в долината Сидим:
9 против еламския цар Ходологомор, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амарфал и еласарския цар Ариох; четирима царе против петимата.
10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями; и царете на Содом и Гомора, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината.
11 И победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката храна и си отидоха.
12 Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.
13 А един от онези, които се избавиха, дойде и съобщи това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха
съюзници на Аврам.
14 И когато Аврам чу, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони враговете до Дан.
15 И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, ги поразиха и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.
16 И възвърна всичкия имот, върна и брат си Лот с имота му, както и жените и народа.
17 И като се върна Аврам, след като беше победил Ходологомор и царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долината Сави, която е Царската
долина.
18 Така и Мелхиседек#Цар на Правда#, царят на Салим#Мир#, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,
19 и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетел#или: Създател# на небето и на земята!
20 Благословен и Всевишният Бог, който предаде враговете ти в ръката ти! И Аврам му даде десятък от всичко.
21 А содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.
22 Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред ГОСПОДА, Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята,
23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.
24 Приемам само онова, което изядоха момчетата; и дела на мъжете които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий — те нека вземат дела си.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

 

източник: http://veren.org

Битие *13*

13 И Аврам излезе от Египет, той и жена му, и всичко, което имаше, и Лот с него, и замина към южната страна.
2 А Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той минаваше постепенно чак до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, където първоначално беше издигнал олтара. И там Аврам призова Името на ГОСПОДА.
5 Също и Лот, който ходеше заедно с Аврам, имаше овце и говеда, и шатри.
6 И земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много и не можеха да живеят заедно.
7 И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.
8 Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя!
9 Не е ли пред теб цялата земя? Моля ти се, отдели се от мен! Ти ако отидеш наляво, аз ще отида надясно; или ти ако отидеш надясно, аз ще отида наляво.
10 И Лот повдигна очи и видя цялата околност на Йордан, която, преди ГОСПОД да беше унищожил Содом и Гомора, цялата се напояваше добре, като ГОСПОДНАТА градина, като
египетската земя, до Сигор.
11 Затова Лот си избра цялата околност на Йордан. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в земята Ханаан, а Лот се засели между градовете на Йорданската околност и поставяше шатрите си докато стигна до Содом.
13 А содомските мъже бяха твърде лоши и грешни пред ГОСПОДА.
14 И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, където си, и погледни към север и юг, към изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.
17 Стани и обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам.
18 Тогава Аврам вдигна шатрите си, дойде и се засели при Мамвриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на ГОСПОДА.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *12*

12 И ГОСПОД каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа!
2 Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, братовия си син Лот, всичкия си имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в ханаанската земя. И стигнаха в ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. Тогава ханаанците живееха в земята.
7 И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток. И там издигна олтар на ГОСПОДА и призова Името на ГОСПОДА.
9 И Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.
10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там като чужденец, понеже гладът се беше усилил в ханаанската земя.
11 И когато наближи да влезе в Египет, каза на жена си Сарая: Ето, зная, че си жена красива на глед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена! И мен ще убият, а теб ще оставят жива.
13 Моля те, кажи, че си ми сестра, за да ми бъде добре заради теб и да се опази животът ми заради теб.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
15 Видяха я и големците на фараона и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той стори добро на Аврам, и той имаше овце и говеда, и магарета, и слуги, и слугини, и магарици, и камили.
17 Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Сарая, жената на Аврам.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ми стори ти? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е; така че аз си я взех за жена! И сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът му определи хора, които изпратиха него, жена му и всичко, което имаше.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *11*

11 А по цялата земя имаше един език и един говор.
2 И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.
4 И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.
6 И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.
7 Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.
8 Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.
9 Затова той се нарече Вавилон#Объркване#, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа.
11 А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала.
13 А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер.
15 А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек.
17 А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав.
19 А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серух.
21 А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахор.
23 А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара.
25 А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха.
30 А Сарая беше безплодна, нямаше дете.
31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *10*

10 Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа.
2 Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас.
3 А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма.
4 А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим.
5 От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут#Етиопия и Египет и Ливия#, и Ханаан.
7 А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан.
8 И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята.
9 Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.
10 И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар.
11 От тази земя излезе в Асирия#или: излезе Асур# и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,
12 и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.
13 А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите,
14 и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите.
15 А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет,
16 и евусейците, и аморейците, и гергесейците,
17 и евейците, и арукейците, и асенейците,
18 и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха.
19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша.
20 Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си.
21 И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове.
22 Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам.
23 А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш.
24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.
25 А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек#Разделение#, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан.
26 Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах,
27 и Адорам, и Узал, и Дикла,
28 и Овал, и Авимаил, и Сава,
29 и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан.
30 Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина.
31 Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си.
32 Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *9*

9 И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята!
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.
3 Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева.
4 Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете.
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека.
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.
7 А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея.
8 После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза:
9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас,
10 и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята.
12 И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас:
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята.
14 Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака,
15 и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът.
16 Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята.
17 И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.
18 А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан.
19 Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя.
20 И Ной започна да обработва земята и насади лозе.
21 И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си.
22 И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си.
24 И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза:
25 Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си!
26 Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!
27 Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *8*

8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.
2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.
6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,
7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.
12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.
13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
15 Тогава Бог говори на Ной и каза:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно#букв.: гъмжат# по земята, да се плодят и да се умножават по земята.
18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.
19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.
20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.
22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *7*

7 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение.
2 Вземи си по седем от всички чисти животни — мъжко и женското му; а от нечистите животни по две — мъжко и женското му;
3 също и от небесните птици по седем — мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.
5 И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата.
7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега.
8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята,
9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной.
10 И след седем дни водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му —
14 те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато.
15 Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.
16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него.
17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха.
21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек.
22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби — от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици — изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се задържаха#букв.: надделяха, бяха силни# по земята сто и петдесет дни.

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *6*

6 Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде#или: да остава, да се съди# вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.
5 И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.
6 И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих.
8 А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА.
9 Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.
10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.
12 И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.
13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя.
16 Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре#или: Покрив направи на ковчега, според лакътя го изгради отдолу нагоре#, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб.
19 И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота.
21 А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org/

Битие *5*

5 Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит.
4 А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Енос.
7 А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Каинан.
10 А откакто роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години, и умря.
12 Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил.
13 А откакто роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години, и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред.
16 А откакто роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години, и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох#Посветен#.
19 А откакто роди Енох, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години, и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал.
22 А откакто роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех.
26 А откакто роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години, и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син,
29 и го нарече Ной#Успокоение#, като казваше: Този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле.
30 А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години, и умря.
32 А Ной беше на петстотин години, и Ной роди Сим, Хам и Яфет.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *4*

4 И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин#Придобивка, Печалба#. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж.
2 Роди още и брат му Авел#Лъх, Нищожност#. Авел стана овчар, а Каин стана земеделец.
3 И след време Каин принесе жертва на ГОСПОДА от земните плодове.
4 И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно на Авел и на жертвата му,
5 а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.
6 И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.
8 А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.
9 И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?
10 И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.
11 И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!
12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието#или: вината# ми е твърде тежко, за да мога да го понеса#или: за да бъде простено#.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 А ГОСПОД му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И ГОСПОД сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери.
16 Тогава Каин излезе от присъствието на ГОСПОДА и се засели в земята Нод#Без родина#, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.
18 А на Енох се роди Ирад, и Ирад роди Мехуяил, и Мехуяил роди Метусаил, и Метусаил роди Ламех.
19 А Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата — Села.
20 Ада роди Явал; той стана родоначалник на скотовъдци, които живеят в шатри.
21 А името на брат му беше Ювал; той стана родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта.
22 И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.
23 И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша — за нараняването си.
24 Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит#Заместител#, защото, тя казваше: Бог ми определи друго семе вместо Авел, понеже Каин го уби.
26 Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос#Означава човек, често в смисъла на слаб и смъртен човек.#. Тогава започнаха да призовават Името на ГОСПОДА.

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

Битие *3*

 

 

 

 

3 А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?

2 Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,

3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.

4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете!

5 Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.

6 И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.

7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.

8 И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.

9 И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?

10 А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12 И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.

13 И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.

14 И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!

15 Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.

16 На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!

17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! — проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;

18 тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.

20 И човекът наименува жена си Ева#Живот#, защото тя беше майка на всички живи.

21 И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.

22 И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!

23 Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.

24 И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org/

БИТИE*2*

2 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден Бог беше свършил#или: свърши# делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който#или: във времето, в което# ГОСПОД Бог създаде земя и небе.
5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,
6 но пара#или: извиращи води# се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.
8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем#Блаженство#, и постави там човека, когото беше образувал.
9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.
12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.
19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам#или: на човека, и така до края на книгата#, не се намери.
21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета#На евр. думата жена звучи подобно на думата мъж, но в женски род — мъжкиня.#.
24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

 

 

 

 

Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.

източник: http://veren.org

ЗАЩО ТЕЗИ, КОИТО ЧЕТАТ КНИГИ, ВИНАГИ ЩЕ УПРАВЛЯВАТ ТЕЗИ, КОИТО ГЛЕДАТ ТЕЛЕВИЗИЯ

Това е изповедта на един истински книгоман. Ани Мюлер е журналист, писател и блогър, която си признава: „Аз съм зависима.“

Всичко това се случва през целия ми живот – от детството досега – споделя тя. – Може би трябва да спра? Не, няма. Ще се върна в книжарницата, в библиотеката, ще се върна при моя безкраен списък с електронни книги и при моите препълнени с книги лавици. Те ме познават. Обичат ме. Това е всичко, което ми трябва. Защо трябва да спирам?

А защо вие не започнете? Когато човек чете повече, животът се променя. Вижте как се случва всичко това.

1. Ще намерите безопасен начин да избягате от проблемите, стреса и скуката в собствения си живот.
Не е необходимо да прибягвате до антидепресанти или алкохол. Купете си книги или си свалете безплатни електронни издания – ще ви излезе по-евтино. Потопете се в историята, в един друг свят. Преселете се от своята глава в главата на героите. Това е бързо, икономично и мобилно – това е вашият личен авариен изход, когато светът стане непоносимо тежък. И кой ще ви гледа отвисоко заради едно обикновено четене на книги? Аз няма да кажа на никого какво се случва всъщност. Обещавам.

2. Ще откриете, че имате семейство.
Да, знам. Имате родители, братя, сестри и още цял куп роднини. А може би не. Може би се чувствате самотни на този свят. И изоставени. Дали сте такива или просто усещате, че не се вписвате в собственото си семейство – станете страстни читатели и ще откриете ново прекрасно семейство. Това е едно глобално, огромно и напълно отворено семейство. Семейството на читателите. Хората, които обичат книгите. Литературните наркомани. Библиофилите. Станете един от нас и ще откриете сродни души във всяко кътче на земното кълбо. Разбира се, ние си имаме таен сигнал, нещо като семейно ръкостискане. Просто вземи една книга и започни да четеш. Това е всичко.
Ние ще те видим. Ще разберем за теб. И ще бъдем винаги до теб, когато имаш нужда.

3. Ще станете част от един безкраен глобален разговор.
Книгите са нещо, с помощта на което миналото общува с нас. И не само – те са начин на общуване между култури, страни, социални прослойки и групи. Книгите ни позволяват съвсем ненатрапчиво да влезем в други животи, в други светове, но в същото време да се потопим напълно. Това е невероятно.
И ако досега не сте искали да бъдете някой друг, да отидете някъде, да преживеете нещо, което не сте могли да изпитате в собствения си живот, всичко това е в книгите. Какво чакате още?

4. Ще се научите да говорите красиво.
Четенето е най-безболезненият начин да попълните речниковия си запас, да подобрите правописа си и да разширите граматическите си познания.
Четете повече и ще можете самодоволно да се подсмивате, когато ваши приятели допускат елементарни правописни грешки в статусите си в социалните мрежи. И ще можете да ги поправяте. Ще станете „граматически тиранин“, както винаги сте си мечтали.

5. Ще обикнете опашките, спирките и чакалните.
Това наистина може да стане преломен момент в живота ви, повярвайте ми. Вместо да пристъпвате нервно от крак на крак, да пъшкате и да въздишате или да показвате своя гняв и недоволство по всички общоприети начини, можете просто… да си четете. Вадите си книгата от чантата или от джоба и вече си имате развлечение, общуване и интелектуален стимул – три в едно.
Една моя приятелка казва, че четенето й дава способността да бъде щастлива по всяко време, на всяко място и даже когато чакането е непоносимо дълго.
Това е супер сила, от която всеки има нужда.

6. Ще станете много по-добри хора.
Може и да ни ви се иска, но хората около вас няма да имат нищо против. Възможно е никога да не сте били жертва на расизъм, насилие или бедност. Възможно е да не ви е познато какво е да страдаш от несподелена любов. Възможно е да сте човек, който по-лесно критикува, отколкото съчувства. Четенето няма да промени това напълно (моят „критикометър“ все още е в добро състояние и то след десетилетия постоянно четене), но ще ви помогне да се замисляте преди да съдите. И да съчувствате без да се замисляте.
Защото, когато вие преживявате чуждите животи чрез книгите, вие ще започнете да виждате чуждите истории в света около вас. Истории, за които досега не сте знаели.
У вас ще се появи малко повече разбиране. Малко повече интерес. По-малко „ние сме против“ и много повече „ние всички сме заедно“.

7. Ще научите много неща.
Дори и да четете фантастика, вие можете да научите много за културните влияния и отношения, за историята, за страха и за човешката психология, за различните проявления на духа, за последствията от войните, за начина, по който роботите завладяват света и триковете, с които супергероите успяват да запазят мантиите си чисти.
Всичко това е много полезна информация.
Искате да научите още? Четете научно-популярна литература, биографии, съвременна документалистика. Шегувам се, книгите за актуалните събития може и да ги пропуснете. Вместо тях четете историческа литература – така ще разберете много повече за съвременността.
Философия, психология, мемоари, „направи си сам“… От каквото и да се интересувате, можете да намерите книга по въпроса. Дори цяла поредица книги. А ако не намерите, може би си струва вие да напишете такава.

8. Ще установите, че сте били много по-глупави, отколкото сте си мислили.
Когато все още не сте били зависими от четенето, вие сте смятали, че съдите непредубедено, нали? Признайте си! Няма да ви се смея. Мислехте си, че знаете много, имате широки възгледи за живота и доста точна представа за това как е устроен светът.
После започнахте да четете. Може би първите книги не са променили положението. Те най-вероятно са ви съхранявали в зоната на комфорта. А после един от членовете на вашето ново четящо семейство ви е посъветвал: „Трябва да прочетеш това! Невероятно е, наистина.“ И вие сте го послушали.
И изведнъж разбирате – това, което ви се е струвало познато и известно, и в което сте били сигурни на 200 процента, всъщност не е точно така. И тогава усещате как мозъкът ви започва да се пропуква. И когато в пукнатината се просмуква светлината, виждате истинското състояние на вашия ум – замъглен, прашасал и препълнен с много предположения и догадки.
Продължавате да четете, а процепът става все по-голям. Едно след друго предположенията започват да изчезват. Светлината се усилва. Въздухът се прочиства.
Започвате да запълвате своя ум с най-различни неща – картини, разкази, идеи, информация. Поезия. Фрагменти от живота, които сте преживели чрез книгите. Емоции, които не са ви принадлежали, но които сте усетили като свои. Истински неща от реалния свят вместо сбирщина от предположения и очаквания.

9. Ще откриете в себе си творческото начало
Когато изпълните съзнанието си със свеж материал от всички тези книги, започва да се случва нещо изключително. Умът ви се събужда.
Всъщност, какво е творчеството? – това е умението да се създават връзки. Всички тези хора, на чиято изобретателност се възхищаваме, се занимават именно със създаването на връзки. Те имат голяма база данни, без да се притесняват за нейното съхранение. Те позволяват на поезията да проникне в науката, разрешават на вярата и историята да се движат заедно. Те разбират, че всичко може да се застъпва едно с друго.
Ние сме свикнали да пришиваме етикети на всичко, което ни дава някаква илюзия за разбиране на нещата, но често това е контрапродуктивно.
Четенето помага да разчупим етикетите. Четенето помага да запълните ума си с всякакво количество източници и ви позволява да разбъркате много прекрасни неща, за да получите нещо ново.

10. Ще развиете въображението си и ще спрете да се притеснявате да бъдете странни.
Когато четете книга, продукт на нечие чуждо въображение, вие започвате повече да се доверявате на своето собствено въображение и да го използвате.
Каква прекрасна идея – да използваш мозъка си в целия му странен, плашещ и налудничав потенциал.
Четенето помага за това. Ако се смятате за странни, просто започнете да четете нещо от сферата на сюрреализма или научната фантастика и скоро ще се почувствате като съвсем нормален човек.
Естествено, вие ще поискате да чете повече. И ще го направите. И тогава вашата собствена фантазия ще смеси прочетеното с реалния живот, ще добави всичко това във вашата уникална колекция от информация, опит и образование. Кой знае до какво може да доведе това?
Нима не искате да разберете?

Е, защо още не сте отворили книгата?

 

източник:http://www.gnezdoto.net/

Categories: КОЛЕКЦИЯ

Да разбираш злото, това е драма. Да мислиш, че злото е добро, това е комедия. Да прилагаш злото в живота, това е трагедия.

Да разбираш злото, това е драма. Да мислиш, че злото е добро, това е комедия. Да прилагаш злото в живота, това е трагедия. Тогава, за да се избавим от комедията в живота, трябва да приложим Любовта. Комедията може да я заместим с Любов, тя очиства всичко. Да се справим с драмата на живота, трябва да приложим Мъдростта. Само Мъдростта е в сила да замести драмата. За да се справим с трагедията на живота, само Истината е в сила да замести трагедията. Тогава в Любовта имаме началото, в Мъдростта имаме зенита и в Истината имаме плода.”

ИЗТОЧНИК: http://petardanov.com/index.php/files/file/278-51-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D0%BC-1/#gsc.tab=0

Паулу Коелю Алхимикът

                    ,,На Ж.,

алхимик, който познава тайните на Великото творение и си служи с тях

                    „И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.“

Лука, 10:38-42

(Копирах тук текста от Синодалното издание на Библията, защото цитатът не беше абсолютно точен. Бел. от Виктор от http://bezmonitor.com)

 

 

Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.

Алхимикът знаеше легендата за Нарцис — хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.

Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.

Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.

— Защо плачеш? — попитали ореадите.

— Плача за Нарцис — отвърнало езерото.

— О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — продължили те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.

— Нима Нарцис беше красив? — попитало езерото.

— Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? — отговорили изненадани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:

— Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

— Каква хубава история! — рече Алхимикът.

 

 Паулу Коелю

източник: https://chitanka.info/book/1357-alhimikyt

Нов завет *1*

 

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.

1. Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
2. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
3. Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
4. Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
5. Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
6. Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
7. Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8. Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
10. Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
11. Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му — през време на преселението Вавилонско.
12. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
13. Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
14. Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
15. Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
16. Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
17. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение — четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа — четиринайсет рода.
18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“*, което ще рече: с нас е Бог.
[* Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет.]
24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

 източник: https://chitanka.info/text/2256-biblija-nov-zavet

БИТИЕ *1*

 

 

Учителят Петър Дънов за Библията – Том втори – (Нов Завет)

И И С У С   Х Р И С Т О С

 

 

“ВИЕ МЕ НАРИЧАТЕ УЧИТЕЛ И ГОСПОД И ДОБРЕ КАЗВАТЕ, ЗАЩОТО СЪМ!”

 

 

“Христос” подразбира човек, който е победил всички противоречия на Земята. Това не е един индивид, на Когото хората трябва да слугуват, но един индивид, който представя идеала – как трябва да се живее. Както Той е победил, така и хората трябва да победят.(46, с. 265)

 

Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата “личност” ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Иисус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от Когото изтича Любовта. От тази Любов се ражда животът, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.(59, с. 120)

 

Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с Този наш Баща, с Този наш голям Брат. Христос – това е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени добродетели. Той е първият брат, Който е издържал сполучливо Своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, тези реки – всичко, което виждаме в природата, е израз, проявление на този велик Брат.(9, с. 14)

 

Не говоря за историческия Христос или за космическия. – “Кой Христос?” – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, която живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашата душа – това е то, живият Христос. Дали Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.(126, с. 223)

 

Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата Син Божий. Да дойдете във връзка с Христа като принцип на Любовта, който не помни прегрешенията на хората. Разбирате ли? Да се свържете с Христа като един извор, който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: “Мога ли да се изменя?” – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не излекува.(38, с. 43)

 

Запитаха ме един ден каква е разликата между Учител и Космическия Учител. Това е все едно да питате каква е разликата между Христа и Иисуса. Има известна разлика, но вие сами трябва да я намерите. Това е все едно да дойде един физиогномист и да ви преподава своята наука. Физиогномистът ще ви говори за линиите на лицето, а хиромантикът – за линиите на ръцете, за квадратите и кръстовете по тях. Колкото и да ви говорят, вие трябва да изучавате тези неща в живота.(136, с. 130)

 

Вие казвате: “Какво нещо е Христос?” Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: “Ами не сме като тях.” Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност, разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки лист, всяко клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки заема в света. Знаете ли каква е вашата служба?(104, с. 157)Някои отделят Христа, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност от всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бога настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христа. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.(104, с. 175)

 

Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на Земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин как да живеят на Земята. Много отшелници са живели в горите по 50-60 години и на старини се върнали между хората. Когато Любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е Любовта.(106, с. 197)

 

Мнозина хора казват, че те са слушали Господа. Кой Господ? – “Рече Господ на Господа моего.” Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ. Големият Господ ще проговори на този, малкия Господ, пък Той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината. А туй окултната наука го нарича “висшето Аз” у човека, пробуждането на Аз-а, а християните го наричат “ангел хранител”. Окултистите наричат “богове” тия, които ни ръководят. Има едно Божествено начало, с Което ние сме свързани. Туй начало ние Го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. И някои искат да представят, че Христос е над всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христос е Началото, в Което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: “Никой не може да дойде при Мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече.” С какво? – С Любов. Ако във вашето сърце не затрепери тази Любов, Той няма да ви привлече.(127, с. 164)

 

Ще ви задам следния въпрос: по какво се отличава Христос от другите хора? – Той пожертва живота Си, за да прослави Бога в Себе Си. Христос казва: “За това дойдох на този свят.” И днес Той учи Своите ученици на Земята на същия закон.(112, с. 353)

 

Докато вие не разбирате присъствието на Божията Любов в Христа, дотогава животът на Христа ще остане неизявен за вас. Много от съвременните учени схващат Христа като личност, дошла на света като другите хора, да извърши някаква работа. По какво се отличава Христос от другите хора? Христос се отличава по степента на Своята Любов, знание, светлина и живот. Двете от тия качества са достояние и на останалите хора, а именно животът и знанието. Обаче що се отнася до другите две – светлината и Любовта, засега те са присъщи само на Христа. Животът е силата, която се проявява в човешкия дух. А що е духът? Мнозина разглеждат духа като нещо отделно от човека. Под думата “дух” се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си.(82, с. 218)

 

Казано е в Писанието: “Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.” Значи дето е Духът, там е Христос. Под “не е Негов” разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод – не е истинска.(69, с. 89)

 

“Слънцето не ще зайде веч!” Този стих се отнася до Божествения свят. Когато човек се свърже напълно с Бога; когато той повярва, че наистина е душа, която може да излиза и да влиза в тялото си; когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може да разглобява и да сглобява тялото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това – той може вече да каже за себе си: “Моето слънце не ще зайде веч.” Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха да Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: “Христос е възкръснал!” Човек като Христа не може да лежи в гроба. По какво се отличавал Христос? Той се отличавал по абсолютната Любов, която имал към Бога. Той всякога е бил готов да понесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал. Някои казват, че Христос се е учил някъде на Земята. Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл да се учи направо от невидимия свят, както и от връзката си с Бога. Следователно първото нещо, което човек трябва да направи на Земята, е да възстанови връзката си с Бога. Като направи връзка с Бога, той не трябва тук да спре, но след това именно му предстои работа – да учи.(107, с. 35)

 

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: “Не ви наричам вече раби – вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца, явих ви го.” Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: “Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?” Христос им отговори: “Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно.” Това значи: Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител. На кого? На ученика. Затова се казва в Евангелието: “Без Мене нищо не можете да направите.” Образец трябва на света!(112, с. 51)

 

При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на такава връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, а смирен… Какво казва Христос: “Елате при Мене, всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при Мене, всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при Мене, защото съм смирен.” Той не казва за Себе Си: “Аз съм учен, Аз съм Любов”, но казва: “Аз съм смирен.” Имате ли смирение, Божята Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа да възприема благата, които Божественият Дух носи в Себе Си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.(99, с. 261)

 

Христос, като казва “Аз дойдох”, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея, и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: “Той ще оправи света”, но светът пак не се оправи; дойдоха след него много други, светът пак не се оправи – според нашето схващане. Защо? Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се прояви в човека, той става духовен.(125, с. 96)

 

Христос казва: “Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто.” Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна.(125, с. 245)

 

Христос казва: “Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.” Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: “Достатъчно ви е това, което Христос е говорил.” Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос е говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това. Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга…(125, с. 238)

 

източник: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b19/Uchitelia%20za%20Bibliata%20-%20tom%202.pdf

 

Translate »
error: Content is protected !!