Skip to content Изводите от уроците на клетките
Използвайки клетъчните общества като модел за поведение, стигнах до извода, че ние не сме жертви на гените си, а господари на съдбите си и сме способни да изпълним живота си със спокойствие, щастие и любов. Изпробвах хипотезата си върху самия себе си, след известно подбутване от слушателите ми, които ме питаха защо прозренията ми не са направили моя живот по-щастлив. И бяха прави: трябваше да приложа новите си биологични познания във всекидневието си. Разбрах, че съм успял, когато една светла неделна утрин в „Биг Изи“ една сервитьорка ме каза: „Готин, ти си най-щастливият човек, когото съм срещала. Я ми кажи защо си толкова щастлив?“ Въпросът й ме хвана неподготвен, но въпреки това не можах да се сдържа и казах: „На седмото небе съм!“ Сервитьорката поклати глава, промълви: „Леле, леле“ и взе поръчката ми. Но си беше точно така. Бях щастлив, по-щастлив от когато и да било.
Някои критични читатели с право може би гледат със скептицизъм на твърдението ми, че Земята е Рай, защото по дефиниция Раят е място, обитавано само от божествата и блажените мъртви. Наистина ли смятах, че Ню Орлийнс, или който и да е друг голям град, може да се нарече райско кътче? Дрипави бездомни жени и деца, живеещи по улиците; толкова мръсен въздух, че не може да се каже дали изобщо съществуват звезди; реки и езера, така замърсени, че ги обитават само страховити непознати форми на живот. Тази Земя е Рай? Тук живеят божествата? Той ги познава!
Отговорът на тези въпроси е: да, да и вярвам, че ги познавам. Всъщност, за да съм напълно откровен, трябва да призная, че не познавам всички божества лично, защото не познавам всеки от вас. За Бога, вие сте повече от шест милиарда! И за да съм още по-честен, не познавам и всички членове на растителното и животинското царство, но вярвам, че Бог е и във всеки от тях.
Както би казал Тим Тейлър от сериала „Тул Таим“: „Я не ме будалкай! Той наистина ли твърди, че Бог е в самите хора!“
Ами… да, така е. Разбира се, не съм първият, който го твърди. В Битие е написано, че сме сътворени по Божи образ и подобие. Да, аз, заклетият рационалист, сега пък цитирам Иисус, Буда и Руми. Преминах през всички етапи – от редукционистки, научен поглед към живота до духовен поглед. Направени сме по образ и подобие на Бог и трябва да върнем Светия Дух обратно в уравнението, ако искаме да подобрим физическото и духовното си здраве.
Тъй като ние не сме безпомощни биохимични машини, да гълтаме хапче всеки път, когато сме психически или физически зле, не е решение. Лекарствата и операциите са мощни оръжия, когато не се злоупотребява с тях, но идеята, че само хапчето помага, е изцяло погрешна. Всеки път, когато тялото поема някакво лекарство, за да бъде коригирана функцията А, неизбежно се потискат функции Б, В и Г. Не хормоните, влияещи на гените, и невротрансмитерите контролират тялото и съзнанието ни; нашите убеждения управляват телата, умовете, а следователно и живота ни… Имайте малко вяра!
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Магията на клетките – дежа вю
За щастие намерих изход от ситуацията, като предприех кратко бягство в медицинското училище на Карибите. Знаех, че проблемите ми няма да изчезнат, като се преместя там, но когато самолетът се стрелна сред сивото облачно небе над Чикаго, започна да ми изглежда точно така. Прехапах устните си, за да попреча на усмивката си да прерасне в бурен смях. Изпитвах такава радост, сякаш бях на седем години и за първи път откривах страстта на живота си, магията на клетките. Настроението ми стана още по-добро в пътническия шестместен самолет на път за Монтсерат – малък остров (104 км2) в Карибско море. Ако някога е съществувала Райската градина, то тя сигурно е приличала на моя нов дом, издигащ се насред блестящото лазурносиньо море като гигантски шлифован смарагд. Когато кацнахме, ухаещият на гардении бриз, който се носеше над асфалта на пистата, ме опияни.
Местен обичай беше часовете по залез слънце да бъдат посветени на тихо съзерцание, традиция, която аз с готовност възприех. При отлитането на всеки един ден аз с нетърпение очаквах божественото светлинно шоу. Къщата ми, която се намираше върху една скала на 150 метра над океана, гледаше право на запад. Лъкатушеща пътека минаваше през покрита с дървета и пълна с папрати пещера и водеше към водата. На дъното на пещерата процеп в стената от жасминови храсти разкриваше уединен плаж, където правех още по-разкошен вечерния си ритуал, отмивайки от себе си деня с няколко дължини в топлата вода. След плуването натрупвах пясък и си правех удобна лежанка, облягах се и гледах как слънцето потъва бавно в морето.
На този отдалечен остров бях далеч от суетата и свободен да виждам света без заблудата на догматичните схващания на цивилизацията. Отначало не спирах да премислям и критикувам катастрофата, която представляваше живота ми. Но скоро критикът в главата ми спря да дава оценки за четиридесетгодишния ми живот. Започнах да си припомням какво е да живееш в мига и за мига, как съм се чувствал в безгрижното си детство. Отново да изпитвам удоволствието от това, че съм жив.
Станах повече човек и по-човечен, докато живях на този райски остров. Освен това станах и по-добър клетъчен биолог. Почти цялото си формално научно образование бях получил в стерилни, безжизнени класни стаи, аудитории и лаборатории. Обаче, след като веднъж вече се бях потопил в разнообразната карибска екосистема, аз започнах да гледам на биологията като на жива, дишаща, цялостна система, а не като на колекция от отделни видове, споделящи едно общо парче земя.
Тихото съзерцание на подобните на градини островни джунгли и гмуркането сред скъпоценните коралови рифове ми откриха изумителното единство между растенията и животните на острова. Те живееха в деликатно динамично равновесие не само с другите форми на живот, но и с физическата околна среда. Не борбата за живот, а хармонията в нея ми говореше, докато седях в Райската градина на Карибите. Убедих се, че съвременната биология обръща твърде малко внимание на важната роля на сътрудничеството, тъй като дарвинистките й корени наблягат на конкурентната природа на живота.
За съжаление на колегите ми от Университета на Уисконсин, аз се върнах там като краен радикал, който поставя под съмнение свещените фундаментални схващания на биологията. Дори започнах открито да критикувам Чарлз Дарвин и неговата теория за еволюцията. В очите на повечето биолози поведението ми беше равносилно на това свещеник да нахлуе във Ватикана и да заяви, че папата е мошеник.
Мога да простя на колегите си, че когато напуснах заеманата от мен длъжност, за да изпълня детската си мечта да свиря в рок група и тръгнах на турне, те заключиха, че кокосов орех ме е ударил по главата. Открих Яни, който после стана голяма знаменитост, и заедно с него продуцирахме лазерно шоу. По-късно обаче разбрах, че имам много по-големи заложби в преподаването и изследователската дейност, отколкото в продуцирането на концерти. Приключих с кризата на средната възраст, която ще обрисувам в много по-болезнени детайли в някоя от следващите глави, като се отказах от музикалния бизнес и се върнах на Карибите, за да преподавам отново клетъчна биология.
Последната ми спирка в традиционните научни среди беше в медицинския факултет на Станфордския университет. По това време вече бях непоколебим защитник на „новата“ биология. Бях поставил под въпрос не само Дарвиновата теза за еволюцията „по-силният оцелява“, но и Главната догма на биологията – убеждението, че гените управляват живота. Тази научна предпоставка има един основен пропуск – гените не могат да се включват и изключват сами. Казано на научен език, гените не се „самоактивират“. Нещо в заобикалящата ги среда трябва да задейства тяхната активност. Въпреки че този факт вече беше установен от модерната наука, учените-традиционалисти, заслепени от генетичната догма, просто го пренебрегваха. Това, че нескрито се противопоставях на Главната догма, ме превърна в нещо повече от научен еретик. Не само че бях кандидат за отлъчване, а направо си плачех за изгаряне на клада!
На една лекция по време на събеседването ми за работа в Станфорд обвиних членовете на факултета, много от които международно признати авторитети в областта на генетиката, в това, че с нищо не отстъпват на религиозните фанатици заради факта, че защитават Главната догма въпреки доказателствата срещу нея. След богохулните ми изявления залата изригна във викове на недоволство и си помислих, че с кандидатстването ми за работа е свършено. Вместо това моите прозрения, засягащи механиката на новата биология, се оказаха толкова интригуващи, че получих мястото. С подкрепата на някои видни учени в Станфорд, и особено на ръководителя на Катедрата по патология д-р Клаус Бенш, събрах кураж да упорствам в идеите си и да ги приложа при проучванията си върху клонирани човешки клетки. За изненада на всички експериментите ми напълно подкрепиха алтернативния поглед към биологията, който проповядвах. Публикувах две статии върху това изследване и напуснах преподавателската кариера, този път завинаги (Lipton, et al, 1991,1992).
Напуснах, защото въпреки подкрепата, която имах в Станфорд, чувствах, че никой не чува посланието ми. Оттогава насам се провеждат изследвания, които постоянно доказват скептицизма ми към Главната догма и първенството на ДНК в контрола над живота. Всъщност епигенетиката, науката, изучаваща молекулярните механизми, посредством които заобикалящата среда контролира дейността на гените, днес е една от най-активните области за научни изследвания. Отскоро привличащата вниманието роля на заобикалящата среда при регулирането на дейността на гените беше център на моите изследвания върху клетките преди двадесет и пет години, далеч преди да се появи епигенетиката (Lipton 1977а, 19776). Това ми носи интелектуално удовлетворение и в същото време знам, че ако преподавах и провеждах проучвания в медицинска академия, колегите ми все още щяха да се чудят дали кокосов орех не ме е ударил по главата, защото през последните десет години съм станал още по-краен в отношението си към академичните стандарти. Пълната ми отдаденост на новата биология се превърна в нещо много повече от интелектуално упражнение. Убеден съм, че клетките не само ни показват на механизмите на живота, но и ни учат как да го изживеем пълноценно.
Според консервативната наука този начин на мислене несъмнено би ми спечелил безумната награда „Д-р Дулитъл“ за антропоморфизъм или за да съм по-точен, за цитопоморфизъм – заради това, че разсъждавам като клетка, но според мен това е „а“-то и „б“-то на Биологията. Вие сигурно гледате на себе си като на самостоятелен индивид, но в качеството си на клетъчен биолог мога да ви кажа, че в действителност тялото ви представлява взаимоспомагателно общество от около петдесет трилиона отделни граждани – клетки. Почти всички клетки, които съставляват тялото ви, са подобни на амеби отделни организми, които са разработили взаимна стратегия за общото си оцеляване. Казано по-просто, човешките същества са само следствие от „колективното съзнание на амебите“. Както националността отразява общите черти на гражданите, така и човешкото в нас трябва да отразява основната природа на нашите клетъчни общества.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Увод – Вълшебните клетки
Бях във втори клас, когато в часа на госпожица Новак се качих върху една малка кутия, за да мога да стигна достатъчно високо, за да погледна през окуляра на микроскопа. Уви, бях прекалено близо, за да мога да видя нещо различно от светло петно. Най-накрая се успокоих и успях да чуя инструкциите да се отдръпна от окуляра. И тогава се случи едно събитие толкова драматично, че промени целия ми живот занапред. Едно чехълче изплува върху полето. Бях хипнотизиран. Силната врява на останалите деца утихна, изчезна и училищната миризма на току-що подострени моливи, нови пастели и пластмасови несесери с картинка на Рой Роджърс. Цялото ми тяло беше парализирано от извънземния свят на тази клетка, която за мен беше дори по-вълнуваща от днешните филми с компютърно генерирани специални ефекти.
В наивното си детско съзнание аз виждах този организъм не като клетка, а като микроскопична личност, мислещо, чувстващо същество. Струваше ми се, че вместо да се движи безцелно, този малък едноклетъчен организъм има своя мисия, въпреки че не знаех каква точно е тя. Безмълвно съзерцавах чехълчето докато то неуморно се движеше из подложката от водорасли. Докато го наблюдавах задълбочено, огромният псевдопод на една ганглиева амеба започна да се промъква в полето.
Точно тогава посещението ми в този миниатюрен свят внезапно приключи, защото Глен, побойникът на класа, ме събори от кутията, понеже на свой ред искаше да погледне през микроскопа. Опитах се да привлека вниманието на госпожица Новак, надявайки се, че „нарушението“ на Глен ще ми даде възможност на още един „наказателен удар“ към микроскопа. Но оставаха само няколко минути до обяд, а и другите деца на опашката се блъскаха за ред. Веднага след училище се прибрах на бегом у дома и развълнувано разказах на мама за приключението си с микроскопа. Приложих всички трикове за убеждаване, които владее едно седемгодишно дете – врънках, умолявах и накрая придумах някак майка си да ми купи микроскоп, за да прекарвам часове, хипнотизиран от онзи странен свят, до който можех да се докосна само чрез чудото на оптиката.
По-късно, по време на докторантурата си, минах на по-високо ниво с електронен микроскоп. Предимството му пред обикновения микроскоп е в това, че е хиляди пъти по-мощен. Разликата помежду им е като тази между телескопите за наблюдение, в които туристите пускат по 25 цента, за да разглеждат забележителностите, и изпратеният в орбита телескоп „Хъбъл“, който предава изображения от далечния космос. Да премине към използването на електронен микроскоп в лабораторната си работа е истинско посвещаване в рицарство за амбициозния биолог. Преминаваш през черна въртяща се врата, подобна на онези, които отделят тъмните стаички за проявяване на снимки от осветените работни пространства.
Помня първия път, когато стъпих върху въртяща се врата и започнах да я бутам. Бях в тъмнината между два свята – животът ми на студент и бъдещето ми като научен изследовател. Когато вратата се завъртя, се оказах в широка, тъмна стая, слабо осветена от няколко червени фотографски лампички. Докато очите ми се адаптираха към слабата светлина, аз постепенно започнах да изпитвам страхопочитание към това, което стоеше пред мен. Червените светлинки зловещо се отразяваха върху огледалната повърхност на солидна, дебела около тридесет сантиметра хромирана стоманена колона от електромагнитни лещи, която се издигаше до тавана в средата на стаята. В основата й, разпростираща се и от двете и страни, стоеше голяма контролна конзола. Тя приличаше на контролното табло на „Боинг 747″, отрупана с превключватели, светещи измервателни уреди и многоцветни лампички. Огромни снопове от подобни на пипала захранващи кабели и въздушни тръби излизаха от основата на микроскопа като коренище на стар дъб. Звукът от дрънчащите смукателни помпи и свистенето на машините за охлаждане изпълваше въздуха. Струваше ми се, че току-що се бях телепортирал в командната зала на кораба „Ентърпрайс“[1]. Явно това беше почивният ден на капитан Кърк, защото на пулта за управление стоеше един от моите преподаватели, който се занимаваше със сложната процедура по въвеждането на образец от тъкан в безвъздушната камера в средата на стоманената колона.
Докато минутите летяха, аз изпитах познатото усещане от онзи ден във втори клас, когато за първи път видях клетка. Накрая някакъв зелен флуоресциращ образ се появи върху фосфорния екран. Присъствието на тъмно оцветените клетки едва се долавяше в меките сектори, които бяха уголемени около тридесет пъти. След това постепенно приближението се увеличи. Отначало със 100 пъти, после с 1000 и накрая с 10 000 пъти нормалния размер. Когато най-сетне достигнахме до изкривяване на образа, клетките бяха увеличени повече от 100 000 пъти. Това наистина беше „Стар Трек“, но вместо да летим в космоса навлизахме дълбоко във вътрешното пространство, където „човешки крак не е стъпвал“. В един момент наблюдавах миниатюрна клетка, а след секунди се озовах навътре в нейната молекулярна структура.
Не можех да скрия благоговението си пред факта, че съм на крачка да премина на следващото ниво в науката. Усещаше се и вълнението ми, че съм посочен като почетен помощник капитан. Поех контрола в свои ръце, за да прелетя над този извънземен клетъчен пейзаж. Професорът беше мой екскурзовод, който ми показваше забележителностите: „Ето една митохондрия, това е апаратът на Голджи, ей там има ядрена пора, това е колагенова молекула, онова е рибозома.“
До голяма степен треската, която ме завладя, се дължеше на това, че се възприемах като пионер, който прекосява територия, невиждана досега от човешко око. Докато оптичният микроскоп ми даваше възможност да виждам клетките като живи същества, електронният ме изправи лице в лице с молекулите, които лежат в основата на самия живот. Знаех, че в цитоархитектониката на клетката са заровени тайни, които могат да разплетат мистериите на живота.
За миг люковете на микроскопа се превърнаха в кристална топка; в призрачната зелена светлина на флуоресцентния екран видях своето бъдеще. Разбрах, че ще стана клетъчен биолог и че ще насоча проучванията си към разнищването на всяка подробност от ултраструктурата на клетките, за да прозра тайните на техния живот. Както вече бях научил по време на докторантурата, структурата и функциите на живите организми са дълбоко свързани. Бях сигурен, че съпоставяйки микроскопичната анатомия на отделната клетка с нейното поведение, ще достигна до прозрения за природата на Природата. Докато учех в университета, след това по време на докторантура и през цялата си кариера на професор по медицина, бях посветил всяка своя минута на изучаването на молекулярната анатомия на клетката, защото ключът към нейните функции се крие в структурата й.
Изследванията ми върху „тайните на живота“ ме отведоха до кариерата на изследовател на особеностите на клонираните човешки клетки, отгледани в тъканни култури. Десет години след прекия ми сблъсък с електронния микроскоп вече бях член на преподавателския състав на престижната медицинска академия към Университета на Уисконсин, ползвах се с международно признание за проучванията си върху клонирането на стволови клетки и бях уважаван преподавател. Бях преминал на по-мощни електронни микроскопи, които ми позволяваха да правя чрез компютърна осева томография триизмерни, подобни на сканиране, разрези на организмите, и така се озовавах лице в лице с молекулите, които стоят в основата на самия живот. Въпреки че оръдията на труда ми ставаха все по-сложни, подходът ми не се промени. Никога не загубих убеждението, което имах на седем години, че животът на клетките, които изучавам, има своето предназначение.
За жалост, не бях така убеден в смисъла на собствения ми живот. Не вярвах в Господ, въпреки че, признавам си, понякога ме забавляваше мисълта, че има Бог, който контролира света с изключително извратено чувство за хумор. Все пак бях биолог традиционалист, за когото дали Бог съществува е излишен въпрос: животът е следствие на чиста случайност, раздадена силна карта или, за да съм по-точен, случайно хвърляне на генетичните зарове. Мотото на нашата професия още от времето на Чарлз Дарвин е: „Бог ли? Не ние притрябвал никакъв Бог!“
Не че Дарвин отрича съществуването на Бог. Той просто твърди, че случайността, а не Божият пръст, е отговорна за особеностите на живота на Земята. В книгата си от 1859 г. „Произход на видовете“ Дарвин казва, че характерните черти се предават от родителите на техните деца. Той твърди, че „наследствените фактори“, предавани от родителя на детето му, контролират особеностите на живота на конкретния индивид. Това проникновение провокира учените да правят усърдни опити да разнищят живия организъм до най-миниатюрната му частица, защото в структурата на клетката са очаквали да открият наследствения механизъм, който управлява живота.
Тези проучвания достигат забележителни резултати, когато преди петдесет години Джеймс Уотсън и Франсис Крик обясняват структурата и функциите на двойната спирала на ДНК, материалът, от който са направени гените. Най-сетне учените установяват същността на „наследствените фактори“, за които Дарвин е писал през XIX в. Жълтите вестници тръбят навсякъде за прекрасния нов свят на генното инженерство и неговите обещания за бебета по поръчка и вълшебни лекарства. Ясно помня огромните заглавия по първите страници в този паметен ден през 1953 г.: „Тайната на живота е разбулена“
Подобно на таблоидите, и биолозите веднага застанаха на страната на победителите. Механизмът, по който ДНК контролира живота на организмите, се превърна в основна догма на молекулярната биология, старателно провеждана в учебниците. В дългия дебат на тема „Природата срещу средата“ везните категорично се наклониха към природата. Отначало ДНК се смяташе за отговорна единствено за физическите ни особености, но после започнахме да смятаме, че заедно с това гените контролират емоциите и поведението ни. Така че, ако сте родени с дефектен ген на щастието, можете да сигурни, че животът ви ще бъде нещастен.
За жалост, аз смятах, че съм един от онези хора, обречени на липсващ или мутирал ген на щастието. Бях замаян от безжалостна поредица омаломощаващи ме емоционални крошета. След дълга и болезнена битка с рака почина баща ми. Аз бях основният човек, който се грижеше за него, и бях прекарал последните четири месеца в полети на всеки три-четири дни между Уисконсин, където работех, и дома му в Ню Йорк. Докато не бях до смъртния му одър, се опитвах да поддържам изследователска програма, да преподавам и да кандидатствам за подновяване на основната субсидия за Националния институт по здравеопазване.
И за да е още по-голям стресът, се намирах насред емоционално изтощителен и финансово унищожителен развод. Средствата ми стремглаво се изпаряваха, докато съдебната система беше сякаш минала на моя издръжка. Бях икономически нестабилен и бездомен, в един момент всичките ми притежания можеха са се съберат в един куфар, живеех в мизерен „градински“ жилищен комплекс. Повечето от съседите ми се надяваха да повишат жизнения си стандарт, като се преместят в каравана. Аз направо се страхувах от съседите си. Още през първата седмица от пребиваването ми там разбиха апартамента ми и ми откраднаха аудиоуредбата. На следващата седмица високият над метър и осемдесет и около метър широк Буба почука на вратата ми. Той държеше бутилка бира в едната си ръка, а с другата човъркаше зъбите си с голям пирон и искаше да знае дали имам упътване за касетъчния дек.
Върхът на всичко беше денят, в който метнах телефона си през стъклената врата на кабинета си, строшавайки надписа „ д-р ф. н. Брус X. Липтън, доцент по анатомия, Медицински факултет, Университет на Уисконсин“ с вик: „Изведете ме от тук!“ За този срив спомогна телефонно обаждане от един банкер, който възпитано, но категорично заяви, че не може да удовлетвори молбата ми за ипотека. Беше като сцена от филма „Думи на обич“, когато Дебра Уингър отговаря на надеждите на съпруга си за заем: „В момента нямаме достатъчно пари да покрием сметките си. Да вземем заем означава, че от тук нататък парите никога няма да ни стигат!“
[1] Космическия кораб от научно-фантастическия телевизионен сериал „Стар Трек“ – Б.р
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
25 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
2 Тя му роди Земран и Йоксан, Мадан и Мадиам, Есвок и Шуах.
3 А Йоксан роди Сава и Дедан. А синове на Дедан бяха Асурим и Латусим, и Лаомим.
4 А синовете на Мадиам: Гефа и Ефер, Енох, Авида и Елдага. Всички тези бяха синове на Хетура.
5 Но Авраам даде целия си имот на Исаак.
6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и докато беше още жив, ги изпрати към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.
7 И ето броя на годините на живота на Авраам, колкото живя — сто седемдесет и пет години.
8 И Авраам издъхна и умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.
9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на хетееца Ефрон, сина на Саар, която е срещу Мамврий,
10 нивата, която Авраам купи от хетейските синове. Там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.
11 А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак; а Исаак живееше при Вир-Лахай-Рои.
12 Ето родословието на Исмаил, сина на Авраам, когото египтянката Агар, слугинята на Сара, роди на Авраам,
13 и ето имената на синовете на Исмаил, имената им според родовете им: първородният на Исмаил: Наваиот, после Кидар и Адвеил, и Мавсам,
14 и Масма, и Дума, и Маса,
15 Адад и Тема, Етур, Нафис и Кедма.
16 Тези са синовете на Исмаил, тези са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17 И ето годините на живота на Исмаил: сто тридесет и седем години. И като издъхна, умря и се прибра при народа си.
18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия. Така Исмаил се засели пред лицето на всичките си братя.
19 Ето родословието на Исаак, сина на Авраам: Авраам роди Исаак,
20 а Исаак беше на четиридесет години, когато си взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Падан-Арам и сестра на арамееца Лаван.
21 И Исаак се молеше на ГОСПОДА за жена си, защото беше бездетна; и ГОСПОД го послуша, и жена му Ревека забременя.
22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея и тя каза: Ако е така, защо ми е това? И отиде да се допита до ГОСПОДА.
23 А ГОСПОД й каза: Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото и по-големият ще слугува на по-
малкия.
24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнаци имаше в утробата й.
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха, и го нарекоха Исав#Космат#.
26 После излезе брат му, като държеше с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков#Възпиращ, Измамник#. А Исаак беше на шестдесет години, когато се родиха.
27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите.
28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков.
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.
30 И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом#Червен#.
31 И Яков каза: Първо ми продай първородството си!
32 А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?
33 И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков.
34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
24 А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,
2 Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,
3 и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!
5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!
7 ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази
земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми.
8 Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.
10 И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в
града на Нахор.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!
13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.
14 Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От
това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.
15 Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16 Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18 А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22 И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26 Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на
братята на господаря ми!
28 А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.
29 А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето,
той стоеше при камилите до извора.
31 И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.
32 И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с
него.
33 И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.
35 ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.
37 И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,
38 а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.
39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.
40 Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми
дом.
41 Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,
43 ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! —
44 и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия.
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.
47 Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на
ръцете й,
48 и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата
на господаря ми.
49 И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.
50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.
51 Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.
52 Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята.
53 И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й.
54 После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.
57 А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.
58 И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му.
60 И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!
61 И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.
64 И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.
65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
2.1.2. Опитът на Физо
Преди всичко възниква въпросът за верността на правилото за събиране на скорости при светлинните явления. За неговото решение трябва да се проведе експеримент по събиране на скоростите на движение на средата (например, вода) със скоростта на разпространение на светлината в тази среда. Но как да се проведе такъв експеримент? Трудността при провеждането му се състои в това, че скоростта на светлината във вода е
U = c/n = 225 000 km/s, където с е скоростта на светлината във вакуум, с = 300 000 кm/s, а n е показателят на пречупване на водата, n = 1,33. Скоростта на водата може да се направи около 10 m/s. Това е десетки милиона пъти по-малко от скоростта на светлината. Затова такъв експеримент дълго време не е бил осъществен.
Оказва се обаче, че това изменение на скоростта на светлината може да се измери, ако се използува явлението интерференция. Интерференцията е наслагване на две или повече вълни в пространството, при което в различните точки се получава усилване или отслабване на амплитудата на резултантната вълна. Интерференцията е характерна за вълни с произволна природа: повърхностни вълни в течност; еластични (например, звукови); електромагнитни (например, радиовълни или светлина). При това интерферират само кохерентните вълни, т.е. вълни, имащи постоянна фазова разлика във времето. Такива кохерентни вълни-лъчи са например лъчите, излъчвани от една точка на източник на светлина. Ако два лъча от една и съща точка на светлинен източник пуснем в различно направление, а по-нататък съберем в една точка, то в тази точка ще наблюдаваме интерференция на светлината. Ако разликата в ходовете на лъчите, измерена в единици дължина на вълната е цяло число, става събиране на енергиите на тези лъчи и точката ще бъде максимално светла. Ако разликата в ходовете е равна на нечетно число полувълни, енергиите на лъчите се изваждат и точката ще бъде максимално тъмна.
По такъв начин, в зависимост от разликата в ходовете на лъчите, осветеността в точката на срещата им ще се изменя. Като се знае дължината на вълната на светлината (от 0,4 до 0,7 микрона), може да се пресметне каква големина на изменение на скоростта на светлината е възможно да бъде измерена. Пресмятанията показват, че може да се направи установка, позволяваща да се определи изменение от една сто милиардна част от скоростта на светлината, което даже е повече, отколкото се изисква.
Известният френски физик А. И. Физо за първи път построява такова устройство и през 1851 г. осъществява уникален опит с него.
В опита на Физо лъчът от източника на светлина с помощта на полупрозрачна пластинка се разделя на два лъча, единият от които, отразявайки се от огледало, минава през течаща вода в посока на движението й, а вторият – обратно на движението на водата. Скоростта на движение на водата се изменя от 0 до 7 m/s. Двата лъча се насочват по-нататък към интерферометър, където се наблюдава интерференчна картина. По отместването на интерференчните ивици се определя разликата във времето на преминаване на светлинните лъчи през движещата се вода (по течението и обратно на течението).
Резултатите от опита се оказват неочаквани: събирането на скоростта на светлината във водата със скоростта на движение на водата не съответства на изискванията на класическата физика:
W = V + U.
Опитът показва, че събирането на скоростите става по формулата:
W = U + V (1-1/n),
където n е показателят на пречупване на водата; n = 1,33.
Многократното проверяване на опита дава винаги един и същ резултат. Той показва, че скоростта на светлината не се подчинява на правилото за събиране на скорости. Налага се изводът, че класическата физика при големи скорости, сравними със скоростта на светлината, не е вярна.
За да спасят класическата физика, учените приемат хипотезата, че светлината се движи в ефир, намиращ се между частиците на водата и въздуха. Ако се предположи, че ефирът не се увлича от частиците на веществото при тяхното движение или се увлича частично, в зависимост от големината на показателя на пречупването, обяснението на опита на Физо става ясно от позициите на класическата физика. Скоростта на движение на частиците на веществото не се предава напълно на намиращия се между частиците ефир и затова не се събира със скоростта на светлината в ефира, съгласно правилото за събиране на скоростите и за среда с показател на пречупване близък до единица, ефирът остава неподвижен.
По такъв начин се приема хипотезата за съществуването на неподвижен световен ефир, съгласно която всички тела във Вселената се движат в неподвижен световен ефир. Такава хипотеза обяснява опита на Физо и спасява класическата физика.
Изпреварвайки събитията, ще покажем допуснатата в тази хипотеза съдбоносна грешка. Опитът на Физо, проведен на Земята, свидетелства за това, че движещото се на Земята вещество не увлича околоземния ефир. Достатъчно е било да се предположи, че само околоземният ефир е неподвижен спрямо Земята, а не да се издига хипотеза за неподвижността на целия световен ефир.
Но тъй като хипотезата бива приета, сред учените възниква въпросът за нейното експериментално потвърждение. Известно е, че Земята се движи около Слънцето със скорост V = 30 km/s. Затова, ако се постави опит за измерване на скоростта на движение на Земята в световния неподвижен ефир, по такъв начин може да се потвърди верността на хипотезата. Техническото осъществяване на такъв опит е трудно и едва през 1881 г., 30 години след опита на Физо, американският учен А. Майкълсон прави своя уникален опит.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
А как стоят нещата с предишната карма и какво е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предишната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така – несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселена има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от“.
Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята карма в по-привлекателно преживяване. Това е много интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да науча от това, което се случва с мен? Защо става така и какво е посланието, което ми изпраща Вселената? Как да направя опита си полезен за своите събратя?“
Постъпвайки по този начин, вие търсите семето на благоприятната възможност и после обвързвате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота, за която ще говорим във връзка със седмия духовен закон на успеха. Това ще ви позволи да видоизмените кармата в ново проявление.
Например, ако счупите крака си при спортуване, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Вселената?“ Може би посланието е, че трябва да понамалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опита си полезен за своите събратя?“, може би ще решите да споделите поуките и ще напишете книга за безопасния спорт, ще конструирате специални обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.
Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се облагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително преживяване. Вие всъщност не сте се избавили от кармата, ала сте успели да приемете кармичния епизод и да създадете от него нова и положителна карма.
Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсега на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново излизате от нея, вие изпирате постепенно своята карма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.
Всички действия са кармични епизоди. Изпиването на чаша кафе е кармичен епизод. Това действие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната система на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и желанието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съзнателно да генерирате действителността. Научавайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са еволюционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.
Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същност, така и за всички, повлияни по някакъв начин от нея.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Съвършенството на бебетата
Колко съвършени сте били, когато сте били малко бебе. Бебетата не е необходимо да правят каквото и да е, за да станат съвършени. Те вече са такива и се държат така, като че ли знаят това. Те разбират, че са центърът на Вселената. Не ги е страх да си поискат онова, което желаят. Свободно изявяват емоциите си. Вие веднага разбирате, когато бебето се ядоса, всъщност дори и на съседите им става ясно какво е настроението му. Знаете също и кога е щастливо, защото усмивката му огрява цялата стая. Бебетата преливат от любов.
Малките бебенца ще загинат, ако не получават любов. Като пораснем, се научаваме да живеем без нея, но те не могат да понесат това. Те обичат всяка част от телцата си, дори и изпражненията си. Те са невероятно смели.
И вие сте били такива. Всички сме били такива. След това сме се вслушвали във възрастните около себе си, които са се научили да се страхуват, и сме започнали да отричаме собственото си величие.
Никога не вярвам на клиентите, когато се опитват да ме убедят колко ужасни са или пък колко недостойни за обич са. Моята работа е да ги върна назад във времето, когато са знаели как наистина да се обичат.
Упражнение: огледало
След това помолвам клиента да вземе едно малко огледало, да се погледне в очите и да си каже името, последвано от: „Обичам те и те приемам точно такъв (такава), какъвто (каквато) си.“
Това е толкова трудно за много хора. Рядко следва спокойна реакция, да не говорим за наслада от това упражнение. Някои се разплакват или са близко до сълзите, някои се ядосват, други омаловажават чертите си или качествата си, а има и такива, които настояват, че не могат да направят това. Веднъж дори един мъж захвърли огледалото на другия край на стаята и искаше да избяга. Трябваше да минат няколко месеца, преди да успее да започне работа върху себе си с помощта на огледало.
Години наред съм гледала огледалото и само съм критикувала това, което виждам. Когато си спомням за безкрайните часове, които съм отделяла, за да си оскубя веждите, за да имам приемлив вид, сега се развеселявам. Но помня, че тогава ме беше страх да погледна в собствените си очи.
Това просто упражнение ми показва много неща. За по-малко от час успявам да достигна до същността, скрита под външния проблем. Ако работим само на нивото на проблема, можем да отделим безкрайно много време, отработвайки и най-дребните подробности. Но в момента, в който смятаме, че всичко е „поправено“, той ще възникне на друго място.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Да обичаме себе си
Продължавам да обяснявам, че няма значение как изглежда проблемът, с всички хора работя само върху едно и то е: да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек. Обичта към себе си извършва чудеса в живота ни.
Не става дума за суетност или високомерие, или надменност – това не е любов. То е просто страх. Говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни за чудото, което всъщност представляват тялото и умът ни.
„Любовта“ според мен е благодарност – до такава степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока. Мога да обичам:
Самият жизнен процес.
Радостта, че съм жива.
Красотата, която виждам.
Друг човек.
Знанието.
Умственият процес.
Телата ни и начина, по който функционират.
Животните, птиците, рибите.
Растителното царство във всичките му форми.
Вселената и начина, по който тя действа.
Какво можете да прибавите вие към този списък?
Нека погледнем някои от начините, по които не се обичаме:
Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато.
Злоупотребяваме с телата си чрез храната, алкохола и наркотиците.
Приемаме, че не сме достойни за обич.
Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си.
Създаваме болести и страдания в телата си.
Отлагаме неща, от които бихме имали полза.
Живеем в хаос и безредие.
Задлъжняваме и се обременяваме.
Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.
А по какъв начин го правите вие?
Ако по какъвто и да е начин отхвърляме нещо, което е добро за нас, това означава, че не обичаме себе си. Помня една моя клиентка, която носеше очила. Един ден освободихме един отдавнашен страх от детството й. Следващия ден тя се събудила и почувствала, че контактните й лещи нещо я дразнят и не ги сложила. Огледала се наоколо и открила, че вижда много ясно.
Но през целия ден си повтаряла: „не мога да повярвам това. Не го вярвам.“ на другия ден пак си сложила лещите. Подсъзнателният ни разум не притежава чувство за хумор. Тя не могла да повярва, че си е създала съвършено зрение. Себеподценяването не означава нищо друго, освен че не обичаме себе си.
Том бе много добър художник и имаше богати клиенти, които го молеха да украси някои от стените в къщите им. Но така ставаше, че той все закъсняваше да си плати сметките. Първоначално определената от него цена никога не бе достатъчна, за да заплати разходите си за времето, което отделяше за работата. Всеки, който извършва услуга или създава уникално произведение, може да поиска произволна цена. Богатите хора обичат да плащат много за това, което получават, това придава по-голяма стойност на продукта. И още примери:
Партньорът ни е уморен и в лошо настроение. Чудим се какво ли сме сбъркали ние, за да причиним това.
Излизаме заедно един-два пъти и той не се обажда повече. Мислим си, че нещо с нас самите не е наред. Бракът ни се проваля и сме сигурни, че ние сме причината за това.
Страх ни е да си поискаме повишение на заплатата.
Телата ни не са като тези на моделите в списанията “Джентълменс куортърли“ и „Вог“ и това ни кара да се чувстваме посредствени.
Не успяваме да „продадем стоката“ или „да получим ролята“ и сме сигурни, че „не ни бива“. Страх ни е от интимността, затова не допускаме никого прекалено близко до себе си и пристъпваме към анонимен секс.
Не можем да вземем решения, защото сме сигурни, че ще сгрешим.
А при вас как се проявява липсата на увереност в себе си?
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Можем да променим отношението си към миналото
С миналото вече е свършено. Не можем да го променяме сега. Но можем да променим отношението си към него. Наистина е неразумно да НАКАЗВАМЕ СЕБЕ СИ СЕГА, защото някой ни е наранил много отдавна. Често казвам на хората, които отдавна са усвоили навика постоянно да негодуват: „Моля ви, започнете незабавно да се освобождавате от възмущението, докато това все още е сравнително лесно. Не чакайте момента, в който хирурзите ще ви посъветват да се оперирате или ще легнете на смъртно легло, когато навярно ще трябва да се справяте и с паниката.“
Когато сме завладени от паника, става много трудно да фокусираме ума си върху процеса на лечение. Първо трябва да отделим време, за да премахнем страховете си.
Ако пожелаем да вярваме, че сме безпомощни жертви и, че няма надежда, тогава Вселената ще подкрепи и това наше убеждение и всичко ще е загубено. Жизненоважно е да се освободим от тези неразумни, старомодни, отрицателни идеи и убеждения, които не ни подкрепят и не ни помагат. Дори и представата ни за Бога трябва да е ориентирана към нас, а не против нас.
За да се освободим от миналото, трябва да сме готови да простим
Необходимо е да пожелаем да се освободим от миналото си и да простим на всички, включително и на себе си. Може ви няма да знаем как да го направим, а може и да не желаем, но самият факт, че казваме, че сме склонни да простим, поставя началото на лечебния процес. Наложително за оздравяването ни е „ние“ да се освободим от миналото и да простим на всички.
„Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам.“
Това утвърждение освобождава нас самите.
Всички болести идват от нежеланието ни да простим
Когато сме болни, налага се да потърсим в сърцето си кому трябва да простим.
В „Курс по чудеса“ се казва: „Всички болести идват от нежеланието ни да простим“ и „Когато сме болни, трябва да се огледаме и да разберем кому трябва да простим.“
Към това бих прибавила, че човекът, на когото ви се струва най-трудно да простите, е точно този, от когото НАЙ-ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ. Прощаване означава освобождаване, отказване. Това не значи да гледате леко на нещата. Просто се освободете от цялата ситуация. Няма нужда да се учим КАК да прощаваме. Трябва просто да СМЕ СКЛОННИ да простим. Вселената ще се погрижи за начина. Толкова добре разбираме своята болка. Но за повечето от нас е много трудно да проумеем, че и ТЕ, които и да са, на които трябва най-вече да простим, също са изпитвали болка. Необходимо е да осъзнаем, че те са правили най-доброто, на което са били способни, с разбиранията, съзнанието и знанията, които са притежавали в този момент.
Когато хората дойдат при мен с някакъв проблем, без значение какъв е той – лошо здраве, липса на пари, незадоволителни взаимоотношения с другите или изчезнали творчески способности. – работата ми с тях засяга само едно – ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ.
Намирам, че когато наистина се обичаме, когато ПРИЕМАМЕ И ОДОБРЯВАМЕ СЕБЕ СИ ТОЧНО ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ, тогава всичко в живота ни ще върви. Все едно че сме заобиколени от малки чудеса. Здравето ни се подобрява, привличаме пари към себе си, отношенията ни с другите хора стават по-задоволителни и започваме да се изявяваме творчески. Всичко това, изглежда, става без никакви усилия от наша страна.
Любовта и одобрението към себе си, създаването на едно пространство на безопасност, доверието, чувството, че заслужаваме, и благосклонността ще организират по подходящ начин ума би, ще създадат взаимоотношения на обич в живота би, ще ви ориентират към нова работа и ново, по-хубаво място, където ще живеете, ще нормализирате дори теглото ви. Хората, които обичат себе си и телата си, не злоупотребяват нито със себе си, нито с другите.
Одобрението и благосклонността по отношение на себе си в настоящия момент са най-важните ключове към положителните промени във всички области на вашия живот.
Обичта към себе си, според мен, започва с това изобщо никога да не критикувате себе си за каквото и да било. Критиката ни приковава точно към този модел, който искаме да променим. Когато разбираме себе си и проявяваме спокойствие, ние се помагаме да се освободим от него. Не забравяйте, че вече толкова много години сте критични към себе си и няма никаква полза от това. Опитайте се да се възприемете и вижте какво ще стане.
В безкрайността на живота,
която ме обгръща,
всичко е съвършено, цялостно и завършено.
Вярвам в една сила, много по-голяма от мен,
която протича през мен всеки миг, всеки ден.
Откривам себе си за вътрешната мъдрост
и зная, че във Вселената има само един разум.
От този единствен разум произлизат
всички отговори, всички решения, всички лечения, всички нови творения.
Доверявам се на тази сила и разум
и зная, че това, което ми е необходимо да знам,
ще ми се разкрие, и това, от което се нуждая,
ще дойде в най-подходящото време,
място и последователност.
Всичко в моя свят е наред.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ
Тази книга би могла да бъде със значително по-голям обем, но успях да използвам само част от публикуваното Слово на Учителя Беинса Дуно (около 160 източника). Смятам, че макар и в този си вид, книгата притежава известна пълнота, систематичност и представителност за учението Му. Предстои още много беседи за първи път да бъдат обнародвани, прочетени и изпитани в практиката, макар че едва ли някой е успял да приложи всички методи и упражнения на Учителя дори само от издаденото досега: работата със Словото е за цял живот! Мечтая след години да издадем нови томчета – продължение на настоящото! Мечтая преди това да подготвя втората част на книгата “Учителят за Библията”, в която да бъдат събрани тълкувания на отделни, по-трудно разбираеми и парадоксални мисли от Светото Писание. Например, какво означават думите на Христа: “Блажени (са) нищите духом”; как да разбираме словата на Миротвореца: “Не дойдох да донеса мир, а меч”, “Ако дясната ти ръка те съблазнява – отсечи я”, “Лявата ръка да не знае какво прави дясната” и т.н. В беседите си Учителят дава всестранни интерпретации на библейското Слово на различни смислови нива.
Мечтая да работя отново с екип от приятели в духа на разбирателство, сътрудничество и подкрепа. Чака ни още толкова работа! Тук е мястото да благодаря на редактора К. Златев за самоотвержения му труд, както и да призная, че не можах да се съобразя с всичките му корекции. Предпочетох да запазя архаичния език и словоред от времето на Учителя. Не се решавам да наруша прелестта на говоримото слово (такива са беседите Му), а и не смятам, че е наложително. Надявам се читателите също да се наслаждават, представяйки си, че възприемат думите на Учителя така, както са били изговорени някога. Няма смисъл да се стараем Учителят да звучи като съвременен кабинетен учен, а всичките ни грехове пред книжовния български език се изкупват с уточнението, че става дума за автентично говоримо слово. Всъщност въпросът доколко думите на Беинса Дуно са автентични, след като са преминали през няколко стенографи, печатари, редактори, коректори и съставители (макар и най-добросъвестни), е почти неразрешим и поради това е безсмислено да го поставяме. Но в работата си по тази книга съм се старала да не подменям, размествам и поправям (доколкото е възможно) думите на своя Учител. Благодаря и на Н. Конакчиев за бързата компютърна обработка на текста!
В книгата повечето цитати от Библията са по изданието от 1885 година (в превод на П. Славейков), която е ползвал и Учителят. Почти във всяка своя беседа Беинса Дуно многократно говори за Христос. Тук са подбрани някои от най-интересните (според скромното ми мнение) мисли на Учителя за Христа. Убедена съм, че Неговите многопластови тълкувания на библейските образи от разнообразни гледни точки ще бъдат интересни и полезни за читателите!
IV.2003 г. Ваша
гр. Карлово Росица Иванова
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
“Учителят за Библията” е книга, която има място във всеки дом. Уверен съм, че тя ще заинтригува не само последователите на Учението на Бялото Братство, но и значително по-широк кръг читатели: философи, богослови, изследователи на езотеричното познание, психолози и социолози, студенти, домакини и просто любознателни люде. Има какво да се научи от нея. Основният принцип, към който се е придържал Учителят Петър Дънов в общуването си с аудиторията: “За всекиго – по нещо!”, е напълно в сила и за настоящото изложение – подбрани пасажи от неговите беседи и лекции с библейска тематика. Няма да останат разочаровани дори и скептиците – текстът на книгата им предоставя предостатъчно материал, за да сверят часовниците на своя критичен анализ. А за онези, които вече са повярвали, че Бог е говорил, говори и ще говори чрез мнозина Свои Избраници, остава единствено неподправеното удоволствие от досега с красотата и правдивостта на една възраждаща духа, пресътворяваща низшето във висше Словесност. За тях остава, разбира се, и поуката, че по Пътя, който са поели, винаги могат да научат нещо ново и че то би могло да се превърне в част от тях, след като го подложат на проверката на опита.
Приятно четене!
Константин Златев
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
През втората половина на ХIХ век в България се роди човек, за когото неговите последователи са уверени, че е еманация на Мировия Учител, на Христовия Дух. Земното му име е Петър Константинов Дънов (12.07.1864 – 27.12.1944). Познат е и с духовното име Беинса Дуно. Мисията му бе да предаде на хората последната редакция на вечното Слово Божие, актуализираното и пречистено от човешките несъвършенства и изопачения автентично Христово благовестие. Задачата, насочена към бъдещето – изграждането на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта.
Както всеки истински Пратеник на Небето, Учителят на Бялото Братство в нашата страна бе изключително скромен. Нито за миг Той не се изкуши да постави печата на собственост върху Учението, което така щедро предлагаше на пробудените и пробуждащите се за Новото души. Напротив, на всяка крачка подчертаваше, че това е Учението на Христос – поднесено две хиляди години след разпятието, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното обновление, адекватно на космическия момент от еволюцията на земното човечество. Затова и мнозина го нарекоха Новото учение. А в лицето на Учителя Петър Дънов разпознаха едно от многобройните проявления на Учителя на Учителите, великото космическо Същество Христос. Съхранявайки своята неповторима индивидуалност, всеки от видните духовни Водачи на човешкия род е същевременно носител на Христовото Начало, на Неговата Божествена Същност. И в зависимост от това, доколко присъства и в каква степен се изявява тази Същност в конкретния Посветен, бива обусловен и рангът на неговата планетарна мисия, нейната значимост.
И понеже мисията на Учителя П. Дънов бе да продължи и да разгърне делото на Христос, да подготви съзнанието на хората за прехода от една глобална Култура към друга, по-извисена, няма нищо по-естествено от това, че Той – българският духовен Учител – построи учението си върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите лекции и беседи започват именно с библейски цитат. Върху него се гради логиката, съдържанието и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото богатство от библейски сюжети, персонажи и идеи заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на съвременен език, подкрепено е с множество примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната. Този своеобразен и по своему уникален прочит на Свещеното Писание – дело на Учителя на Бялото Братство у нас, само за миг преодолява пространствата между Словото на Бога и човешката душа, разкрива вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към и жадуващ Истината, с най-подходящата храна за неговата нетленна природа. Накратко: Учителят дава безвъзмездно и в изобилие, достойно за олимпийско пиршество (ала не по броя и вкусовите качества на ястията и питиетата, а според палитрата и дълбочината на Хляба на Живота – Словото); а търсещият по духовния Път възприема в съответствие с равнището на своята лична еволюция и с готовността на волята му да отстоява системата от убеждения, които той е признал за определящи в своето съществуване.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Учителят Петър Дънов
за Библията
Том първи
(Стар Завет)
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) И БИБЛИЯТА
От мрака на вековете изплуват в стройна редица Носителите на Светлината. Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Орфей, Мелхиседек, Мойсей, Заратустра, Буда, Христос, Боян Магът, Петър Дънов (Беинса Дуно)… и колцина още със знайни и незнайни имена. Поглеждат ни спокойно в очите, подават ни с широк жест скрижалите на Словото и отминават. Оттам, откъдето са дошли, там се и завръщат. В онзи извечен Мрак, чиято Светлина е толкова мощна и всепроникваща, че ничий човешки взор не би удържал яркостта й.
И ние, малките човеци, изгубени сред дебрите на собствените си дребнави интереси, цели и щения, лутащи се в лабиринта на безбройните изпитания и изкушения на този пъстър свят на относителността, оставаме сами с Факела на Истината. И се питаме: “За мен ли е или за някой друг?… Няма ли опасност да изгоря в пламъка му?… Защо сянката ми е толкова релефно очертана в кръга на неговия светлик?” И разбираме с непонятна и несрещана до този миг яснота: поемем ли Факела в ръка, връщане назад няма. И се колебаем, и се страхуваме, и треперим за всичко придобито до днес, за което толкова много сме се трудили. И така – докато прозрем, че друг избор просто няма.
Въздъхваме и поемаме по Пътя. Все още не знаем, че най-трудното тепърва предстои.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
23 Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на живота на Сара.
2 И Сара умря в Кириат-Арва, който е Хеврон, в ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейските синове, като каза:
4 Чужденец и заселник съм аз между вас; дайте ми собствено място за гроб между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си.
5 А хетейските синове в отговор на Авраам му казаха:
6 Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божи. Погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да
погребеш покойницата си.
7 Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетейските синове, и говори с тях, като каза:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си отпред очите си, послушайте ме и станете посредници за мен пред Ефрон, сина на Саар,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде като собствено място за гроб сред вас.
10 А Ефрон живееше сред хетейските синове. И Ефрон, хетеецът, отговори на Авраам пред хетейските синове, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града
му, като каза:
11 Не, господарю мой, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на народа си, погреби покойницата си!
12 Тогава Авраам се поклони пред народа на земята;
13 и говори на Ефрон пред народа на земята, който слушаше, и каза: Много те моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен, и ще погреба покойницата си
там.
14 А Ефрон в отговор каза на Авраам:
15 Чуй ме, господарю, какво е между мен и теб земя за четиристотин сребърни сикъла? Погреби покойницата си!
16 И Авраам послуша Ефрон и Авраам претегли на Ефрон парите, които беше обявил гласно пред хетейските синове, които слушаха — четиристотин сребърни сикъла, каквито
вървяха между търговците.
17 И така, нивата на Ефрон, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, нивата, пещерата, която беше в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраам пред очите на хетейските синове, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, който е Хеврон, в ханаанската земя.
20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетейците като собственост за гроб.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ЩАСТИЕ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
За да стане човек господар на самия себе си, е необходимо да скъса с някои широко разпространени митове. Първо, със схващането, че интелигентността на един човек се измерва със способността му да решава сложни проблеми, да чете, пише и смята на определени равнища и бързо да решава абстрактни уравнения. От това разбиране за интелигентността следва, че истинската мярка за самоосъществяване е формалното образование и овладяването на книжни знания. То подхранва известен интелектуален снобизъм, който понякога има вредни последствия. Свикнали сме да смятаме за „интелигентен“ онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и е „факир“ по някой учебен предмет или в някоя област (математика, естествени науки), който има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. Въпреки това психиатричните болници са пълни с пациенти, които имат всички основания да бъдат смятани за учени хора, и с мнозина, които нямат такива основания. По-точен барометър на интелигентността е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг.
Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен. Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да решите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежавате най-сигурно оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство, или Н. Р.
Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нервно разстройство всъщност няма. Нервите не се разстройват, нито се късат. Отворете тялото на някой човек и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. „Интелигентните“ хора не получават Н. Р., защото умеят да се владеят. Умеят да избират щастието пред депресията, тъй като знаят как да се справят с проблемите в живота си. Забележете, че не казах „да решават“ проблемите. Тяхната интелигентност се измерва не със способността им да решат проблема, а с умението им да бъдат щастливи и достойни, независимо дали проблемът намира решение, или не.
Можете да определите дали сте истински интелигентен по това, как решавате да приемете неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са, общо взето, еднакви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, който общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компромисите са присъщи на човека. Също така парите, старостта, болестите, смъртта, природните бедствия и злополуките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизиращата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават Н. Р. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се срещат най-рядко.
За да се научите напълно да владеете себе си, е необходимо съвсем ново мислене. То може да се окаже труден процес, тъй като твърде много сили в обществото действуват срещу личната отговорност. Човек трябва да се довери на способността си емоционално да преживява това, което реши да преживее във всеки момент от живота си. Това е радикално схващане. Вие може би сте израсли с мисълта, че не сте в състояние да контролирате емоциите си, че гневът, страхът и омразата, както и любовта, екстазът и радостта са неща, които ви се случват. Индивидът не контролира тези неща, само ги приема. Когато настъпят тъжни събития, той естествено изпитва тъга и се надява, че скоро ще настъпят радостни събития, за да се почувствува по-добре.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА I
Бъдете господар на себе си
Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта.
Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт“. Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?“ „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?“ „Толкова ли е важно да се трупат вещи?“ „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?“ Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей… Бъди верен на себе си… Радвай се… Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой — Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото — изцяло владяно от другите — и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета система:
„Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва“? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се виждаше съвсем невъзможно, а именно — че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи… които той веднага отпъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наредбата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси — всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всичко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неустойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава“[1].
Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?“ Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.
Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие желаете.
[1] Толстой, Л. Н. Повести и разкази. В 2 тома. С, 1960, т. II, с. 143. — Бел. ред
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
В тази книга са изложени две централни теми. Едната е свързана със способността ви да правите избор, засягащ собствените ви емоции. Започнете да разглеждате живота си в светлината на всеки направен или ненаправен от вас избор. Тогава цялата отговорност за това, което сте, и за начина, по който се чувствувате, ще падне върху вас. Да станете по-щастлив и по-ефективен, ще означава с по-голяма сила да осъзнаете предоставените ви възможности за избор. ВИЕ СТЕ ОБЩИЯТ СБОР ОТ СВОИТЕ ИЗБОРИ, а аз съм достатъчно далновиден, за да вярвам, че при подходяща мотивация и старание вие можете да бъдете всичко, което пожелаете.
Втората тема, върху която се поставя ударението вкии книга, е необходимостта да се овладее настоящият момент. Отсега нататък този израз ще се среща често. Това е важен фактор, за да се освободите от слабите си места и да изградите собственото си щастие. Има само един момент, в който можете да изживявате всичко, и това е настоящето, макар че твърде много време се пилее в мисъл по минали или бъдещи преживявания. Цялостното осъществяване на вашето „сега“ е пробният камък на ефективния начин на живот, а всички видове самопогубващо поведение (слабите ви места) всъщност са опити да живеете не в настоящия, а в други моменти.
Почти на всяка страница от книгата ще се обръща внимание върху избора и изживяването на настоящия момент. Ако четете внимателно, скоро ще започнете да си задавате въпроси, каквито не са ви идвали наум досега; „Защо точно сега избирам да се чувствувам разстроен?“ и „Как мога да оползотворя по-ефективно настоящите си моменти?“. Това са въпроси на човек, който се отдалечава от слабите си места и се насочва към независимост и щастие.
Книгата завършва с кратък портрет на човека, който е елиминирал всички свои слаби места и живее в свят, управляван отвътре, а не отвън. Предназначението на следващите двадесет и пет въпроса е да измерят способността ви да изберете щастие и само осъществяване. Прегледайте колкото е възможно по-обективно въпросите, като преценявате себе си и начина, по който изживявате настоящите си моменти. Отговорите „да“ означават, че владеете себе си и умеете да правите ефективен избор:
Вярвате ли, че мислите със собствения си мозък? (Глава I)
Способен ли сте да контролирате чувствата си? (Глава I)
Можете ли да кажете, че мотивацията ви е по-скоро вътрешна, отколкото външна? (Глава VII)
Свободен ли сте от потребността от одобрение? (Глава III)
Сам ли налагате правилата си на поведение? (Глава VII)
Свободен ли сте от желанието за право и справедливост? (Глава VIII)
Можете ли да се приемате, без да се оплаквате? (Глава II)
Свободен ли сте от потребността да имате кумири, от които да се възхищавате? (Глава VIII)
Можете ли да кажете, че сте по-скоро човек на действието, отколкото на критиката? (Глава IX)
Готов ли сте да приемате тайнственото и неизвестното? (Глава VI)
Можете ли — когато описвате себе си — да избегнете абсолютните понятия? (Глава IV)
Можете ли винаги да се обичате? (Глава II)
Можете ли да пуснете собствени корени? (Глава X)
Елиминирали ли сте всички отношения на зависимост? (Глава X)
Елиминирали ли сте всяко търсене на вина и оплакване в живота си? (Глава VII)
Свободен ли сте от всяко чувство за вина? (Глава V)
В състояние ли сте да не се тревожите за бъдещето? (Глава V)
Можете ли да давате и приемате обич? (Глава II)
Можете ли да избягвате демобилизиращия гняв? (Глава XI)
Избавили ли сте се от отлагането като начин на живот? (Глава IX)
Научили ли сте се да губите ефективно? (Глава VI)
Можете ли да се забавлявате спонтанно, без предварителен план? (Глава VI)
Можете ли да цените хумора и да го създавате? (Глава XI)
Отнасят ли се с вас така, както ви се иска? (Глава X)
Можете ли да кажете, че сте мотивиран по-скоро от желание за развитие, отколкото от потребност да коригирате недостатъците си? (Глава I)
При условие, че решите да скъсате с много „би трябвало“ и „редно е“, които сте научили през живота си, във всеки момент можете да изберете отговор „да“ на всички тези въпроси. Истинският избор се състои в това, дали ще решите да бъдете свободен, или да останете прикован към това, което другите очакват от вас.
Една моя приятелка — Дорис Уоршей, — след като присъствува на моя лекция, ми посвети стихотворение, което озаглави „Нови посоки“:
„Искам да пътувам, докъдето стигна,
искам да достигна радостта в душата си,
да променя познатите предели и да усетя ум и дух да зреят.
Искам да живея,
да съществувам,
„да бъда“,
да чувам истините вътре в мен.“
Вярвам, че тази книга ще ви помогне да се избавите от всички „червеи“ или бариери, които ви пречат да изпитвате нови вълнуващи усещания и да откривате и избирате новите си посоки.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА 12.
По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.
А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
и ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните;
защото Син Човеческий е господар и на съботата.
И като отмина оттам, дойде в синагогата им.
И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?
А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?
Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.
Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.
И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,
и запрети им да разгласяват за Него,
за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
„ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;
няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;
преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;
и народите ще се уповават на Неговото име.“
Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.
Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:
защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.
Тогава някой от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.
Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;
тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;
тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.
И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.
И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.
А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?
И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;
защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА 11.
И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.
А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици
и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:
слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.
А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.
Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.
И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
който има уши да слуша, нека слуша!
А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си
и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има.
Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.
Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.
Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;
но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.
И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане;
но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.
В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА 10.
И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,
Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.
Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;
защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.
И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;
и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.
А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.
Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:
доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?
И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.
Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.
И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.
Не две ли врабчета се продават за един асарий*? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;
[* Дребна монета.]
а вам и космите на главата са всички преброени;
не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.
И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;
а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
И врагове на човека са неговите домашни.
Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.
И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА 9
Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.
И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
И разчу се това по цялата оная земя.
Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Единственото нещо, с което имаме работа, са мислите, а те могат да бъдат променени
Няма значение какъв е проблемът, преживяванията ни са само външен израз на нашите мисли. Дори омразата към себе си е просто ненавист към някоя мисъл за себе си, която е завладяла ума ви. Тя може да бъде: „Аз съм лош човек.“ тази мисъл поражда някакво чувство и вие го приемате. Ако обаче я нямаше мисълта, нямаше да го има и чувството. Но мисълта може да се промени. Направете това и чувството ще си отиде.
Това трябва да ви покаже къде се коренят много от нашите убеждения. Но нека не използваме тази информация като обвинение, за да си останем потопени в болката си. Миналото няма власт над нас. Няма значение колко време сме се придържали към даден отрицателен модел. Нашата сила е в настоящия момент. Колко прекрасно е да осъзнаем това! Можем да се освободим незабавно!
Ако щете вярвайте, но ние наистина избираме мислите си
Можем по навик да си мислим едно и също толкова често, че да ни бъде трудно да разберем дали ние самите сме избрали тази мисъл. Но първоначалният избор е бил наш. Можем да се откажем да мислим определени неща. Вижте само колко често сте отказвали да си мислите положителни неща за себе си например. По същия начин можете да се откажете и от отрицателните.
Струва ми се, че всички хора на тази планета, които познавам или с които съм работила, в някаква степен мразят себе си и страдат от чувство за вина. Колкото повече ненавист и чувство за вина изпитваме, толкова по-зле ще върви животът ни. А колкото по-малко ненавиждаме себе си и не се чувстваме виновни, толкова повече ще ни върви в живота на всички нива.
Най-дълбокото убеждение на всеки, с когото съм работила, винаги е: „Не съм достатъчно способен!“
Към това често прибавяме: „А и не работя достатъчно.“ или „Не заслужавам.“ не сте ли и вие такъв? Не казвате ли често, не загатвате ли и не чувствате ли, че „не ви бива“? Но кой може да прецени това? И по какви критерии?
Ако това убеждение е много силно у вас, тогава смятате ли, че е възможно да си създадете живот, изпълнен с любов, радост, благополучие и здраве? По някакъв начин главното ви подсъзнателно убеждение винаги ще му противоречи. И ще се получава така, че никога няма всичко да ви е наред, защото винаги нещо някъде ще се обърква.
Смятам, че негодуванието, критиката, чувството за вина и страхът причиняват най-много проблеми
Тези четири неща причиняват повечето проблеми в нашите тела и в живота ни. Тези чувства идват, когато обвиняваме другите. Вместо да поемем пълната отговорност за собствените си преживявания. Вижте, ако ние носим цялата отговорност за всичко, което става в живота ни, тогава няма кого другиго да обвиняваме. Каквото и да става „навън“, то е просто отражение на вътрешното ни мислене. Не искам да оправдавам лошото поведение на другите, но НАШИТЕ убеждения са причината да привличаме хора, отнасящи се към нас по такъв начин.
Ако казвате: „Всички винаги ми правят еди-какво си, упрекват ме, няма ги, когато ми трябват, използват ме като изтривалка, злоупотребяват с мен„, тогава това е ВАШИЯТ МОДЕЛ. Има някаква мисъл у вас, която привлича хора с такова поведение. Когато престанете да мислите по този начин, те ще отидат някъде другаде и ще се държат по този начин с някой друг. Няма вече да ги привличате към себе си.
Ето някои резултати от такива модели, които се проявяват на физическо ниво: негодуванието, което поддържаме в себе си продължително време, започва да разяжда тялото и се превръща в болестта, която наричаме рак. Навикът постоянно да критикуваме често може да води до артрит. Чувството за вина винаги търси наказание, а наказанието създава болка. (Когато при мен дойде клиент с много болки, зная, че той таи в себе си много вина.) Страхът и напрежението, до което той води, може да причинят оплешивяване, язва. Дори и възпаление на ходилата.
Открих, че прошката и освобождаването от възмущението могат да премахнат дори и рака. Това може ви звучи прекалено просто, но съм виждала и изпитвала тяхното действие.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Все пак не бих обвинила нашите родители
Всички сме жертви на жертви и те не биха могли да ни научат за нещо, което самите те не знаят. Ако майка ви не е знаела как да обича самата себе си, а баща ви е бил като нея в това отношение, тогава за тях действително е било невъзможно да ви научат да обичате себе си. Те са направили най-доброто, на което са способни, знаейки само онова, на което те самите са били обучени като деца. Ако искате да разберете родителите си по-добре, накарайте ги да ви разкажат за своето детство и ако ги слушате с разбиране, ще схванете откъде произлизат техните страхове и строгост. Тези хора, които са ви причинили „всичко това“, са били точно толкова уплашени и стреснати, колкото сте и вие.
Убедена съм, че ние избираме родителите си
Всеки от нас решава да се превъплъти на тази планета в определено време и място. Избрали сме да дойдем тук, за да усвоим даден урок, чрез който ще напреднем в духовната си еволюция. Избираме пола, цвета на кожата, страната, а след това се оглеждаме, за да намерим съответните родители, чрез които ще намира отражение онова, върху което желаем да работим през този живот. А след това, като пораснем, най-често ги обвиняваме и хленчим: „ти ми причини това.“ но всъщност ние сме си ги избрали, защото те са могли да ни осигурят най-подходящите условия да работим върху онова, което сме искали да преодолеем.
Ние формираме убежденията си още докато сме много малки и после, докато вървим през живота си, си създаваме такива преживявания, които да отговарят на тези убеждения. Ако си припомните живота си, ще забележите колко често преминавате през едни и същи преживявания. Смятам, че вие сами отново и отново си създавате тези преживявания, защото те отразяват нещо от вашите разбирания за самия себе си. Няма никакво значение от колко време съществува даден проблем, колко съществен е той или пък колко е опасен за живота ви.
Силният момент винаги е настоящият момент
Всички събития, които сте преживели до този момент, са създадени от вашите мисли и от разбиранията, които сте имали в миналото. Те са възникнали като резултат от мислите и думите, използвани са от вас вчера, предишната седмица, миналия месец, миналата година, преди 10, 20, 30, 40 или повече години, според това на колко години сте.
Това обаче е вашето минало. То си е отишло и с него е свършено. Това, което е важно в този момент, е какво избирате да мислите, вярвате и говорите в настоящето. Тъй като тези мисли и думи ще създадат вашето бъдеще. Вашият силен момент винаги е настоящият момент и той оформя преживяванията за утрешния ден, за следващата седмица, месец, година и т.н.
Забележете за какво си мислите в този момент. Мисълта положителна ли е или отрицателна? Бихте ли искали тя да повлияе върху бъдещето ви? Просто обърнете й внимание и я осъзнайте.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Вселената напълно ни подкрепя във всяка мисъл, която избираме и в която вярваме
А може да се каже и по друг начин – подсъзнанието ни възприема мислите, в които вярваме. И двете означават едно и също. Онова, в което съм убедена – за себе си и за живота, – става истина за мен. Това, което вие изберете да си мислите за себе си и за живота, се преобръща в действителност за вас. А ние имаме неограничен избор, когато става дума за онова, за което можем да си мислим.
Когато разберем това, проумяваме и причините да изберем „всички винаги ми помагат“ вместо „хората искат да ме измамят.“
Всемирната сила никога не ни осъжда или критикува
Тя просто ни приема според собствената ни стойност, а след това отразява убежденията ни в нашия живот. Ако аз искам да вярвам, че животът е самота и никой не ме обича, в такъв случай точно това ще открия в моя свят. Ако обаче имам желание да се освободя от това убеждение и наистина смятам, че „любовта е навсякъде, аз обичам и мен ме обичат“, тогава това ще стане истина за мен. Любящи хора ще влязат в живота ми, онези, които вече са в него, ще проявяват повече обич към мен и самата аз ще открия, че по-лесно изразявам любовта си към другите.
Повечето от нас имат глупави представи за себе си и безброй строги правила за начина, по който трябва да се живее
Това не трябва да бъде повод за самообвинения, тъй всеки от нас върши най-доброто, на което е способен в момента. Ако знаехме повече, ако разбирахме и съзнавахме по-добре, тогава бихме се държали по друг начин. Моля ви, не се упреквайте за това, че се намирате там, където сте. Самият факт, че сте попаднали на тази книга и сте ме открили, означава, че сте готови да направите нова, положителна промяна в своя живот. Като начало си признайте, че идеи като „Мъжете не плачат!“, „Жените не могат да боравят с пари!“ поставят граници на вашия живот.
Когато сме много малки, от реакциите на възрастните около нас ние се учим как да приемаме себе си и живота
Това е начинът да научим какво да мислим за себе си и за света около нас. Ако сте живели с хора, които са били много нещастни или уплашени, изпълнени с чувство за вина и гняв, в такъв случай сте възприели много отрицателни неща за вас самите и за вашия свят.
„Никога не правя нищо както трябва.“ „Аз съм виновен за всичко.“ „Щом се ядосвам, значи съм лош човек.„
Възгледи от този род ще ви донесат много разочарования.
Когато пораснем, се стремим да възстановим емоционалната среда, която е съществувала в дома ни в детството
Това може да бъде оценено като хубаво или лошо, правилно или неправилно: просто това е нашата вътрешна представа за „дом“ склонни сме също така да пресъздаваме в личните си взаимоотношения с другите хора отношенията, които сме имали с родителите си, или отношенията, които те са имали помежду си. Помислете си само колко пъти ви се е случвало вашият любим или пък вашият шеф да е „точно като“ някой от вашите родители.
И към себе си се отнасяме по същия начин, по който родителите ни са се отнасяли към нас. Порицаваме се и се наказваме по аналогичен начин. Ако се вслушате, сякаш ще доловите думите им. Ние приемаме и насърчаваме себе си пак по същия начин, по който сме били обичани и насърчавани като деца.
„Никога нищо не правиш както трябва.“ „Ти си виновен за всичко.“ колко пъти сте си повтаряли това?
А колко често си казвате: „Чудесен си“ или „Обичам те.“?
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Първа глава
Това, в което вярвам
„Вратите към мъдростта и знанието са винаги отворени.“
Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас.
Това, което мислим за себе си, става истина за нас. Смятам, че всеки човек, включително и аз, е изцяло отговорен за всичко в своя живот – и за най-хубавото, и за най-лошото. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, създава бъдещето ни. Всеки от нас сътворява своите преживявания чрез мислите и чувствата си. Това, което мислим, и думите, които изричаме, изграждат преживяванията ни.
Ние създаваме ситуациите, а след това се отказваме от силата си, като обвиняваме друг за разочарованията си. Нито един човек, никое място и никакъв предмет няма власт над нас, тъй като ние сме единствените, мислещи със своя ум. Ние сътворяваме преживяванията си, действителността около нас и всички участници в нея. Когато постигнем спокойствие, хармония и равновесие в съзнанието си, ще ги открием и в живота си.
Кое от следните твърдения е по-близко до вашия начин на мислене?
„хората искат да ме измамят.“
„всички винаги ми помагат.“
Всяко от тези убеждения ще създаде съвсем различни преживявания. Това, което вярваме за себе си и за живота, се превръща в истина за нас.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Основни моменти от моята философия
Всеки от нас носи пълна отговорност за всички свои преживявания.
Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще.
Силният момент винаги е настоящият момент.
Всеки изпитва враждебност към самия себе си и страда от чувство за вина.
С мисълта „Не съм достатъчно способен“ най-лесно можеш да се озовеш на дъното. Това е чисто и просто една мисъл, а мислите могат да се променят.
Гневът, критиката и чувството за вина са най-вредните модели на мислене.
Ако се освободим от негодуванието си, можем да преодолеем дори и рака.
Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре.
Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички.
Трябва да се научим да обичаме себе си.
Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент – това е ключът към положителните промени.
Ние сами създаваме всяка, тъй наречена „болест“ в тялото си.
В безкрайността на живота, която ме обгръща,
всичко е съвършено, цялостно и завършено.
И все пак животът непрекъснато се променя.
Няма начало, няма край,
само една непрестанна
метаморфоза на материя и преживявания.
Животът никога не е статичен,
застинал и безинтересен,
защото всеки момент е винаги нов и свеж.
Аз съм неделима част от Силата, която ме е сътворила,
и тази Сила ме е дарила със способността
да създавам обстоятелствата в своя живот.
Наслаждавам се на знанието,
че притежавам силата на ума си
и мога да го използвам както пожелая.
Всеки момент от живота е ново начало,
което ни отдалечава от миналото.
този момент е отправната точка,
от която започвам отново, тук и сега.
Всичко в моя свят е наред.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Част 1
Въведение
Съвети към читателите
Написах тази книга, за да споделя с вас онова, което зная и преподавам. Малката ми синя книжка “Излекувай тялото си“ се прие много добре, като авторитетна книга за моделите на мислене, които причиняват болестите на тялото.
Получих стотици писма от читатели, които ме молят да продължа да пиша и да споделям с тях още информация. Много от клиентите ми, с които провеждам индивидуални сеанси, а също и посетителите на моите семинари тук и в чужбина, настояваха да отделя време, за да напиша тази книга.
Тя е изградена по такъв начин, че да ви направи непосредствени участници в един сеанс, все едно че сте дошли при мен лично – като самостоятелен клиент или да присъствате на някои от моите семинари.
Ако правите упражненията последователно, по реда, в който те са описани в книгата, докато стигнете до края, вече ще сте започнали да променяте живота си.
Съветвам ви да прочетете книгата веднъж, а след това бавно да я препрочетете, като внимавате в отделните упражнения. Отделете достатъчно време за изпълнение на всяко от тях.
Ако имате възможност, изпълнявайте упражненията заедно с някой приятел или член от семейството.
Всяка глава започва с едно твърдение. Хубаво е да го използвате, когато осмисляте отново съответната сфера от вашия живот. Отделете два-три дни, за да проучите подробно всяка глава и да поработите над себе си, като си повтаряте твърдението, написано в началото.
Всяка глава завършва с лечебно упражнение. Това е една поредица от положителни идеи, предназначени да променят съзнанието ви. Препрочитайте този откъс по няколко пъти на ден.
В края на книгата ви разказвам собствения си живот. Зная, че това ще ви помогне да разберете, че няма значение откъде идваме и с какви трудности се сблъскваме. Всеки може да промени напълно живота си по положителен начин.
Докато се стремите да усвоите тези идеи, аз ще ви подкрепям с любов.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Благодарности
С удоволствие и радост благодаря на:
Многобройните си ученици и клиенти, които ме научиха на толкова неща и ме насърчиха да споделя идете си с читателите.
Джули Уебстър, която се грижеше за мен и ме поощряваше, когато започнах работа върху тази книга.
Дейв Браун, от когото научих много в процеса на редактирането.
Чарли Герке, за помощта му при създаването на нашия Нов център и за това, че ме подкрепи и ми помогна да намеря необходимото време за това съзидателно дело.
Предисловие
Ако попадна на необитаем остров и ако имам възможност да взема със себе си само една книга, по всяка вероятност това ще бъде книгата на Луиз Хей “Излекувай живота си“.
Не само защото тя съдържа най-важното от идеите на един голям учител, но и заради силно въздействащото и съвсем лично послание на една изключителна жена.
В тази прекрасна книга Луиз споделя с нас част от пътешествието в процеса на своето развитие до този момент. Бях изпълнен с възхищение и съчувствие от историята на нейния живот, която тя тук, според мен, проследява доста бегло и може ви трябва да й посвети отделна книга.
Смятам, че “Излекувай живота си“ съдържа всичко. Всичко, което трябва да знаем за живота и за уроците, извлечени от него, за това как да променим себе си, всичко е тук. Смятам, че справочникът на Луиз за възможните модели на мислене, причиняващи различни болести, е наистина уникален. Обитателят на пустинен остров, намерил този ръкопис в бутилка, ще може да научи всичко, от което има нужда, за да изживее смислено живота си.
Но дори и да не живеете на пустинен остров, ако сте открили път към Луиз Хей, даже и това да е било „случайно“, този път е правилно избран. Книгите на Луиз, забележителните й целебни записи на магнетофонна лента и вдъхновяващите й семинари са безценни дарове за нашия конфликтен свят.
През живота си съм имал щастието да срещна много велики учители, някои от които съм сигурен, че са светци, а може ви дори и превъплъщения на Бога. Но Луиз е учител, с когото можете да си поговорите, докато миете заедно чиниите – тя притежава изключителната способност да изслушва и да обича безкористно. Един друг учител, когото много уважавам, е в състояние да разговаря по същия начин, докато прави страхотна картофена салата. Луиз обучава чрез личния си пример и живее в пълно съответствие с това, за което говори.
Радвам се, че ми бе предоставена възможността да ви уверя, че си струва да направите тази книга част от живота си. И вие, и книгата заслужавате това!
Дейв Браун
„Глъбинна себереализация“
Дейна Пойнт, Калифорния,
Септември 1984 година
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Отдавна вярвам в следното:
„Всичко, което ми е необходимо да зная, ми се разкрива.“
„Всичко, от което имам нужда, идва при мен.“
„Всичко в моя живот е наред.“
Няма нови познания. Всичко е древно и безкрайно. За мен е радост и удоволствие да събера мъдрост и знание заради онези, които са поели пътя на лечението. Предлагам това на всички вас, защото вие ми помогнахте да усвоя това, което зная: на всички мои клиенти, на приятелите ми от това поприще, на моите учители и на безкрайния божествен разум, изразил чрез мен това, което другите трябваше да узнаят.
Посвещение
Нека тази книга Ви помогне да намерите онази частица от себе си, чрез която ще усетите собствената си стойност, малката частица, която представлява чиста любов и одобрение на собствената Ви личност.
За автора
ЛУИЗ ХЕЙ
е водеща фигура в движението Нова Епоха, световноизвестна като един от големите духовни лечители на нашето време. Прекарала тежко детство и пълен с перипетии живот, съдбата й е пример за това, че и най-тежка трагедия може да има щастлив обрат. Изключителните й прозрения за връзката между мисловната дейност и заболяванията на тялото са резултат не само от натрупана информация от първа ръка, но и от личен опит – тя успява да се излекува от рак в последния „нелечим“ стадий на болестта.
Оригиналната си система за диагностика и лечение тя представя в първата си книга „Излекувай тялото си“ (1982), която й спечелва известност в САЩ и по света.
Още по-цялостно и философски завършено изложение на своите идеи тя постига в „Излекувай живота си“ (1984), преведена на десетки езици и публикувана в няколко милиона екземпляра в цял свят. Сред по-късните й творби, посрещани с нестихващ интерес от многобройните й последователи, се откроява книгата „Силата е в теб“ (1991) – своеобразно продължение на “Излекувай живота си“.
“ИЗЛЕКУВАЙ ЖИВОТА СИ“
е практически наръчник, проверен от милиони хора по света.
За преодоляване на отрицателните емоции и отрицателното мислене – основните причини за заболяванията на тялото. Книгата съдържа оригинален списък на възможните причини за най-разпространените заболявания – от настинка и грип до рак и СПИН. Като решение на здравните проблеми авторката предлага система за самоконтрол на ума и лечебни модели на положителното мислене.
Ето някои основни моменти от нейната философия: всеки от нас носи пълна отговорност за всички свои преживявания. Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще. Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре. Ние сами създаваме всяка тъй наречена „болест“ в тялото си . Да се освободим от миналото и да простим на всички.
Системата за психотерапия на Луиз Хей е универсална и общодостъпна – тя е всекидневна необходимост за съвременния стресиран човек, страдащ от болестите на цивилизацията.
Всеки ви могъл да я приспособи към начина си на живот и да определи най-подходящата доза от дневна психопрофилактика и лечение. За да бъдете напълно здрави и да получите онова, което искате от живота, трябва само да приемете като свое убеждение основното послание на книгата:
АКО СМЕ СКЛОННИ ДА ИЗВЪРШИМ НЕОБХОДИМАТА РАБОТА С УМА, ПОЧТИ ВСЯКА БОЛЕСТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Увод
Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж завинаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от алкохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкленици, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата — неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюдават как червеят плува във водата, насочва се към стената на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разлага пред очите на всички присъствуващи. „Така — казва лекторът. — Каква е поуката?“ От задните редици един глас отчетливо отговаря: „Ясно! Който пие спирт, никога няма да хване глисти.“
Настоящата книга е пълна с такива „червеи“, т. е. вие ще чуете и ще разберете точно това, което желаете да чуете, като се ръководите от своите ценности, убеждения, предразсъдъци и личен опит. Твърде деликатно е да се пише за самопогубващото поведение и за начините, по които то може да се преодолее. На думи човек почти винаги е готов да се погледне в дълбочина, за да се промени, но поведението му често пъти показва друго. Промяната идва трудно. Ако сте като повечето хора, цялото ви същество ще се бунтува, ако трябва да се наемете да отстраните мислите, които подхранват вашите пораженски чувства и поведение. Въпреки „червеите“ обаче мисля, че книгата ще ви допадне. Аз много я харесвам. Писах я с голямо удоволствие.
Не смятам, че е редно душевното здраве да се изследва по несериозен начин, но не поддържам мнението, че това изследване трябва да бъде лишено от хумор и пълно с тайнствени термини. Старал съм се да избягвам сложните обяснения, защото не вярвам, че „да си щастлив“ е толкова трудно.
Това е естествено състояние и средствата за постигането му са във възможностите на всеки от нас. Убеден съм, че умереното съчетание на трудолюбие, ясна мисъл, чувство за хумор и самоувереност съставя ефективния начин на живот. Не вярвам в заплетени формули или в исторически екскурси в собственото минало, които разкриват, че някой е бил възпитаван спартански и друг е виновен за това, че той е нещастен.
В книгата е представен приятен подход за постигане на щастие, който се основава върху отговорността и ангажимента ви към самия вас, върху апетита ви за живот и желанието да бъдете всичко, каквото изберете в момента. Това е прост и разумен подход. Ако сте здрав и щастлив човек, можете да си кажете; „И аз бих могъл да напиша тази книга.“ И ще бъдете прав. Не ви е нужна професионална подготовка и докторат по психотерапия, за да разберете принципите на ефективния начин на живот. Те не се учат в училище или в книгите. Ще ги научите, като се посветите на собственото си щастие и като правите нещо за него. Аз работя над това всеки ден, като в същото време помагам на другите да правят подобен избор.
Всички глави в тази книга са написани като сеанс по психотерапия. Целта на този подход е да предложи максимална възможност да си помогнем сами. Най-напред се изследва определено слабо място, или вид самопогубващо поведение, и се разглеждат историческите му прецеденти в нашата култура (и следователно у самия вас). Главното е да ви се помогне да разберете защо сте уловен в капана на този вид поведение. След това подробно се разглеждат специфични негови елементи. Видовете поведение, за които говорим, са всекидневни действия — на пръв поглед напълно приемливи, но в действителност вредни за собственото ви щастие. Не даваме примери от клинични случаи на тежки емоционални разстройства, а разглеждаме само всекидневните невротични послания, които всички ние излъчваме. След като правим преглед на видовете поведение, свързани със слабото ви място, изясняваме причините за следването на поведение, което не ви прави щастлив. Това предполага сериозен поглед към системата от психични защитни механизми, която сте си изградили, за да поддържате даден вид самопогубващо поведение, вместо да се откажете от него. Във всяка глава този раздел прави опит да отговори на въпросите: „Какво печеля с поведението си?“ и „Защо имам такова поведение, щом то ми вреди?“ Като изследвате поотделно слабите си места, сигурно ще забележите, че във всеки от разделите за „печалбата“ има подобни послания. Ще установите, че причините за невротичното ви поведение до голяма степен са сходни по отношение на всички слаби места. Общо взето, по-безопасно е да се придържате към заучена реакция, макар тя да е самопогубваща. Освен това, като не засягате слабите места, необходимостта да се промените и да поемете отговорност може да отпадне. Тези печалби от безопасност и сигурност ще се споменават в цялата книга. Ще започнете да разбирате, че психичните ви защитни механизми действуват, за да свалят от вас вината и да държат настрана възможността за промяна. Фактът, че поради една и съща причина следваме редица форми на самообезличаващо поведение.
В края на всяка глава се предлагат ясни стратегии за елиминиране на самообезличаващото поведение. Тази структура точно отразява съдържанието на сеанс по психотерапия: а именно анализ на проблема и проявите му, разглеждане на пораженското поведение, поглед към причините, които го обуславят, и предлагане на конкретни стратегии за елиминиране на слабото място.
Понякога може да ви се стори, че този подход се повтаря. Това е добър признак — признак на ефективно мислене. От години работя като психотерапевт и зная, че ефективното мислене — което може да промени дадено самопогубващо поведение — се проявява не само защото нещо е казано. Едно прозрение трябва да се повтаря — веднъж, два, три пъти. Едва когато изцяло го възприемете и разберете, започвате да променяте поведението си. Поради тази причина някои теми трябва многократно да се повтарят на страниците на тази книга — така, както се подхващат в последователни сеанси по психотерапия.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Читателят на тази книга едва ли се нуждае от преразказване на основните идеи на Дайър. Авторът ги представя така разбираемо, убедително и дори занимателно, че е най-добре да бъдат почувствувани и разбрани от неговото изложение. Предговорът към книгата няма такава цел. Тя принадлежи към тези четива, които ни въвличат непосредствено в разсъжденията на автора, правят ни съпричастни към неговите идеи и ни подготвят вътрешно да ги използваме в собствения си жизнен опит.
Не ми се иска да подмина обаче някои негови постановки, чиито категорични формулировки звучат смущаващо, влизат в разрез с утвърдените ни представи за нормите на междучовешко общуване и поради това биха предизвикали съмнения относно нравствените ефекти на тяхното прилагане. Понятно е, че неговите апели да обичаме себе си, да се освободим от миналото си, да не се съобразяваме с условностите, да не се интересуваме от одобрението на другите хора, да не се стараем да даваме всичко, на което сме способни, да не се позоваваме на справедливостта, когато обосноваваме собствените си постъпки, да обявим независимост и други подобни — могат да се схванат първоначално в техния конкретен морален контекст. Тази реакция е също разбираема, като имаме предвид начините, по които сме възпитавани — психологическата тъкан на човешките постъпки никога не е била отделяна сама по себе си и разглеждана встрани от моралния дидактизъм. Поради това не само учителите, но и ние във всекидневието интерпретираме човешките прояви предимно в морални, а не в психологични категории.
Може би точно тези ефекти на традиционното възпитание е имал предвид психотерапевтът, за да формулира своите изходни тези по такъв предизвикателен начин. Такива постановки наистина трябва да предизвикат емоционална реакция и съпротива, за да се подготви почвата за собствено психологичното им тълкуване, за откриване на нови възможности да възприемаме себе си и собственото си поведение. Иначе тяхното „дешифрира-не“ в текста може би няма да разчита на достатъчна емоционална ангажираност.
Впрочем читателят сам ще се увери, че психологическият „превод“ на авторовите изходни тези далеч не заплашва чистотата на моралното ни съзнание. Ние ще разберем, че повикът да обичаме себе си не внушава его-центризъм, а необходимост от изграждане на самоуважение. То няма нищо общо със себеизтъкването, „което е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със самопрезрение“. Ще се убедим, че желанието да търсим одобрението на другите хора е естествено, но когато това се превърне в потребност, ние трудно можем да постигнем само осъществяван е. Ще открием изненадани, че етикетите, които си поставяме като обобщение на досегашните си прояви, са по-скоро спирачка за нашето конструктивно развитие, отколкото израз на самокритичност. Ще съумеем да погледнем на безбройните условности в нашия живот не само като на общовалидни закони, изискващи уважение, но и като пречки за развиване на вътрешния самоконтрол и поемането на отговорност за собствените ни постъпки. Ще открием в концепциите за справедливост не само израз на стремежа към нравственост, но и възможност да оправдаваме собствените си самопогубващи стратегии на действие. И най-накрая ще се убедим, че нашата способност за вътрешна промяна е част от независимостта на нашето собствено Аз и че промяната зависи от избора, който ние сами ще направим.
Ето защо психологическият еквивалент на подобни, тези ни най-малко не съдържа схващания, че преодоляването на слабите ни места трябва да става за сметка на принципите на социалното общежитие и моралните норми на общуването. По-скоро той ни проправя пътя към такова мислене, при което ще открием в разбираемите и обосновани от здравия разум постъпки прояви на невротично и самопогубващо поведение, ще разберем „печалбите“ от това поведение и най-вече начините да се освободим от него.
Всички обходни пътища към рушене на самопогуб-ващите себепредстави и действия водят до постепенно разкриване на творческите възможности на отделната индивидуалност. Защото творчеството не е само „елитарна“ дейност на откриване и създаване на новото. Творчеството се проявява и тогава, когато решаваме проблеми вътре в нас, когато вземаме важни житейски решения, когато открием конструктивен способ за преодоляване на трудностите във всекидневието. За хуманистично ориентираните психолози саморазвитието и актуализацията на вътрешните потенциали на личността е също проява на творчество. Имаме основание да смятаме, че освобождавайки се от слабите си места, човек разширява сам възможностите за проява на творческите си способности.
Моделът на „човека, освободил се от всички слаби места“, който ще намерите в края на тази книга, би могъл да ни изглежда малко идеализиран и дори непостижим. Но ние нищо няма да загубим, ако се опитаме да се възползуваме от стратегиите на психо терапевт а, да променим нашето мислене и да отстраним онези свои действия, които ни създават напрежение и неудовлетвореност. Дори да открием в себе си само някои щрихи на „освободения“ от слабите си места човек, това ще означава, че сме открили собствените си възможности за контрол и саморазвитие, които са практически неизчерпаеми.
Вярвам, че увлекателната книга на Уейн Дайър ще ни предизвика да търсим неизползуваните възможности в себе си, да погледнем на затрудненията си по друг, по-градивен начин и ще ни стимулира да отделяме повече внимание към силните страни на нашето Аз . Нека не приемаме тази книга само като сборник от психологични рецепти, които практически ще ни помогнат да се освободим от слабите си места. Тя е и извор на идеи, с които съвременната практическа психология подпомага пълноценното саморазвитие и с това утвърждава високохуманната си роля в обществото.
Иван Паспаланов
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Днес механизмът на защитите бива означаван и с други понятия, осветлява се от алтернативни на психоаналитичната доктрина теоретични позиции и се интерпретира в по-крупни концептуални схеми[1].
Социално-културните възбудители на съпротивите при разпознаването и преодоляването на слабите ни места трябва да бъдат видени най-напред в по-широки рамки: статуса на личността в семейството и обществото, моделите на оценяване, концепциите за личностно развитие и възпитателен идеал, характеризиращи различните общества и култури. Това е твърде пространна проблематика[2], затова тук бих визирал само ефектите на семейното възпитание и най-вече на образователната система. Традиционните възпитателни подходи се крепят върху санкциониране на отклоненията от нормите и предписанията, налагани от обществото и възрастните. Преобладаването на наказанията над поощренията е тенденция не до там чужда и на нашите възпитателни традиции. Особено неблагоприятен ефект (който се преоткрива в избирателното отношение към темата за слабостите) има етикирането.
Този широко разпространен феномен в образователната практика се проявява в обобщаване на някаква проява, постъпки или дадено качество на поведението и разпростирането им върху личността като цяло. Етикети като „неспособен“, „буен“, „двойкаджия“, „недисциплиниран“, „изоставащ“, „труден“, „непоправим“ и други подобни изпълват училищния речник и ние ги приемаме като нещо естествено или най-малко — неизбежно. Рядко си даваме сметка обаче, че тези схематизирани и стереотипизирани етикети закриват от нашия поглед широкия спектър от индивидуални характеристики на личността, фиксират въздействията и оценките само върху едно качество и блокират възможността за градивно преодоляване на слабостите. Като прибавим и нашата културна предразположеност да обсъждаме по-често (и, изглежда, по-охотно) сенчестите страни, а не светлите прояви на хората около нас, да поставяме оценки и да правим квалификации в повечето изказвания, засягащи проявите на другите, става понятно нежеланието на човек да слуша за слабостите си. Немалък дял в изграждането на психични бариери към темата за слабостите има и неблагополучната практика от 50-те години личните проблеми да се правят достояние на колектива, да се обсъждат публично и да се вземат колективни решения за изправяне на слабостите. Рецидиви на тази практика, базирана върху непризнаване на личностната автономия и неприкосновеността на вътрешния свят на отделния човек, намираме до днес най-вече в училищното възпитание. Макар и поосвободено от строго-официалните си одежди и организационния патос, публичното обсъждане на лични неблагополучия и проблеми трудно може да постигне градивен терапевтичен ефект. То по-скоро засилва вътрешните съпротиви спрямо въздействия „отвън“, поражда недоверие към училищната институция, а понякога и асоциални реакции.
Очевидно подходите за намеса в личните проблеми и коригиране на слабостите трябва да бъдат преди всичко психологически съобразени. Не е случайност постоянно растящата популярност на психологическите консултации и кабинетите по психотерапия в развитите страни. Интересът към тази хуманна дейност на психолозите започна да се пробужда и у нас. Мисля, че книгата на американския психотерапевт Уейн Дайър се появява тъкмо навреме. Тя ще разсее много предубеждения и неправилни представи за възможностите ни да преодолеем вътрешните пречки към едно хармонично съществуване и реализиране на собствените ни възможности и ще ни предложи подходи за справяне с психологичните проблеми, разбираеми и достъпни за всеки от нас.
Дайър не е афиширал принадлежността си към точно определена школа в психотерапията. Все пак за читателя няма да е без значение да знае, че той не е психоаналитик. Неговите въздействия не разчитат на бавното и мъчително търсене на изтласкани преживявания в дебрите на безсъзнателното. Тъкмо обратно — терапевтичният му подход се гради върху стратегия, която залага на активността на всеки негов клиент, при това активност, използваща предимствата на нашето мислене. Лайтмотивът на неговата концепция би могъл да бъде съвсем накратко изразен като „ефективно мислене срещу самопогубващото поведение“.
Опитният психотерапевт успява да ни убеди, че повечето от причините за нашите затруднения се крият в самите нас и че до голяма степен от самите нас зависи дали ще се чувствуваме пълноценни, или не. Тоест ние имаме възможности да избираме: дали ще останем във властта на „самопогубващите“ капани, дали ще се отдадем на нашите емоции на тревога, вина, несигурност, дали ще продължим пасивно да преживяваме собствената си неудовлетвореност, или ще използваме мисленето си, за да открием грешките в „субективната“ си логика и изградим концепция за конструктивна промяна.
[1] У нас цялостна и оригинална теоретична схема за обяснение на защитните феномени е разработена от проф. К. Заимов. Вж: К. Заимов. Афективни параадаптивни реакции на личността. С, Медицина и физкултура, 1981
[2] Историко-етнографски анализ на различните културни модели на социализация на детето можете да намерите в: И. С. Кон. Ребенок и общество. „Наука“, М., 1988.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://www.izvorite.com/
Вашите слаби места
Уейн Дайър
Как да се освободим от самопогубващото поведение
Цялата теория за Вселената е безпогрешно насочена към една-единствена личност — към самия вас.
Уолт Уитмънд
Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че можем да преодолеем слабостите си.
Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм си непохватна…“, или — „стеснителна“, „нервна“…), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив…“, „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия…“), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си“), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат…“), като съвсем естествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз…“) и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам“, „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам…“). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако нямахме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите“, изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?
Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната.
Представите ни за вътрешната динамика на личността биха били непълни и твърде огрубени, ако пренебрегнем съществуването на т. нар. „психични защити“. Зигмунд Фройд пръв стигна до идеята, че в личността съществуват защитни механизми, които балансират противодействуващи сили в психичната система, отдалечават от съзнанието неприемливи и травмиращи представи и заедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея, доразвивана и коригирана от всички известни представители на психоанализата, постепенно се освободи от вездесъщата сянка на сексуално-либидонозните подбуди и днес се приема като най-съществената в психоаналитичния принос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея е способността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тази интеграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателно трансформиране на различни психични съдържания (представи, идеи, изживявания), а също и на смисъла на въздействията от обкръжението. Защитите, с други думи, не премахват обективните предпоставки на вътрешното напрежение — те по-скоро ликвидират неговите психични симптоми (изживявания на страх, тревожност, вина и т. н.), като маскират предпоставките им.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://www.izvorite.com/
Първа глава
ОЧАКВАНЕТО
– Бих искал да намеря съкровище.
– За какво ви е?
– За да ми помогне да науча онова, което не може да бъде научено.
Ако все още не сте го направили, прочетете книгата аа Луи Повел „Възхитителният Блумрох“. Блумрох е самият Жак Бержие, ярка и нестандартна личност, човек образован и щедър, високо интелигентен и изключително симпатичен, физик, математик, алхимик, самотен пътешественик в света на въображението, постигнал вътрешна и „външна“ свобода въпреки вечната липса на нари, станал легендарен след Втората световна война, когато спечелва признателността на французи, руснаци и американци. Роден в бедно одеско семейство, Бержие така и не забогатява, което между впрочем доказва още веднъж, че успехът и интелектът не са запазена марка за децата на заможните.
В същата книга четем:
– Защо живеете, Жозеф?
– Защото съм започнал и следвам законите на инерцията.
Ако познаваме човека, ще разберем иронията на мъглявия му отговор. Но в буквалния си и отрицателен смисъл този отговор би могъл да бъде даден от милиарди хора, затънали в обърканото си и сковано съществуване, сраснали се с неподходящи за тях професии, затворници на тесногръди схващания, навици, табута, страхове, отказали се от надеждите си, забравили мечтите си.
В тази бъркотия всеки по свой начин е „провалил“ онова, което е можел да бъде.
Светлината никога не идва отдолу
И все пак ми се струва, че днес, както никога досега, хората правят огромни усилия да „се освободят“. Старите табута се износват и разпадат, а на тяхно място се появява желанието да бъдеш „другаде“, там, където овехтелите норми вече не действат.
Осъществяването му е трудно. То може да постави под въпрос целия ти живот, изпълнен с мнима сигурност, със заучени вярвания, с компенсаторни действия, въздигнати до ранга на житейски правила.
Отново Бержие:
„Ако исках да натрупам състояние, драги ми Луи, щях да основа религия. Това е най-успешното начинание, изискващо минимални инвестиции.“
Няма съмнение, че хиляди „гурута“ от всякакъв вид спекулират с потребността от вяра. Помагат им и някои комерсиални телевизии, като се обръщат към най-ниското ниво на масовата аудитория и реализират тлъсти печалби. Това явление е всеизвестно (да си спомним американските „телевизионни проповедници“!) и често е порицавано, но без никакъв резултат – човешкият апетит не се променя. Подобни лъженаставници разпространяват осъвременената и попрестояла версия на притчата за манната небесна, изпратена на евреите по време на дългия им преход през синайската пустиня. Ето как боговете смениха облика си.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
22 След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.
2 И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще
ти кажа!
3 И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на
мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя отдалеч мястото.
5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
8 И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.
10 И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.
12 И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си,
единствения си син.
13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина
си.
14 И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди#Йахве-ире#. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.
15 Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:
16 В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на
враговете си.
18 В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.
20 А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:
21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,
22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.
23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.
24 И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи
за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ПСИХОЛОГИЯ И ВЪТРЕШНА СВОБОДА
Пиер Дако
Увод
БЕЗ ДРЕХИ И БАГАЖ
Не можем да постигнем вътрешна свобода, ако не разберем, че се намираме в съвсем реален затвор. Нито да разберем, че сме в затвор, ако се отъждествяваме с него. А мнозина се превръщат в свой собствен затвор и в затворници на самите себе си.
Ако се замислим за безбройните клопки, които ни дебнат още от детството, задачата на тази книга може да ни се стори прекалено амбициозна. Често пъти читателите са се обръщали към мен с молба да напиша продължение на „Изумителните пътища на новата психология“. Предпочетох да напиша произведение, чиято единствена прилика с предишното е желанието ми да покажа, че съществува и „друг“ вътрешен свят, че има начин да се стигне до него и до истинската свобода.
Човек се ражда почти изцяло вътрешно свободен. Само около една четвърт от него е запълнена от атавизми, наследственост, расова памет и най-различни физически и психически характеристики. Ако се абстрахираме от тях, за интелекта и чувствата остават цели три четвърти. Това пространство им е предостатъчно, за да се разгърнат напълно, стига да им разрешим.
Душевната свобода е присъща на човека и се проявява, когато нищо не я спъва. Тя може да се сравни с ротор, чиито функции и роля се състоят в това да се върти, докато нещо не му попречи.
Обратното на свободата, разбира се, е затворът. Нещата много отрано се объркват. Възпитанието, което ни дават родителите, обществото, училището, различните философии, религията и моралът, замесва непорочните три четвърти по рецептите на действащите социални системи. Животът си тече, около вътрешната свобода се заплита мрежа от измислени норми, появяват се мними примери за подражание, Азът се раздробява на множество малки „Аз-ове“, в повечето случаи подправени или бледи копия на истинския.
Именно тогава човек се превръща в свой собствен затвор. И най-вече в загадка за себе си. Азът става неоткриваем. Отклонява се от магистралата и поема по пътища, които не водят заникъде. Отговорът, който сме могли да дадем на живота, остава неизречен или се деформира под натиска на всевъзможни безпокойства, притеснения, неврози, на опасението, „че не сме като другите“, на сковаващия респект към чуждото мнение, към това, което „е прието“. А най-отдолу се спотайват две чувства – гневът, че сме принудени да живеем в афективен затвор, и желанието да се освободим на всяка цена. Но това желание е блокирано от страх – какво ще кажат хората, какво ще си помислят за нас, ще ни „признаят“ ли за едни от тях.
Ролята на възпитанието е да „информира“, да предава послания, за да спомогне за изграждането на личността. Доколко успешно ще стане това зависи от степента на близост или на „разминаване“ между възпитатели и възпитаник в областта на афективността. факт е, че твърде много възпитатели (в най-широкия смисъл на думата) дезинформират и оттам разграждат афективността и интелекта на възпитаника. Настоящата книга ще ви убеди в това. Ще ви покаже как постепенно се откъсваме от себе си, докато вратите на афективната тъмница се захлопнат зад гърба ни.
Често пъти съм чувал да казват: „Как съм могъл да ги слушам? Защо толкова дълго съм им вярвал?“ Защо? Защото е било необходимо, защото си се боял да не те отхвърлят, да не се превърнеш в „черна овца“. Именно по тази причина толкова хора се правят на „нещо друго“ и живеят изкуствения си живот, докато не станат жертва на собствената си невроза.
През детството и юношеството човек изцяло зависи от възпитанието, от информацията, получена чрез него. Това е даденост, която не може да се промени. Но не по-малко важно е как дълбоко в себе си отговаряме на живота, какво искаме от него.
Ето част от писмото на един читател:
– Четиридесет годишен съм. Възпитан съм в ценностите на западната култура и като повечето хора на моята възраст се намирам на границата между два свята. Продължавам да се колебая между предимствата на постигнатото, на придобитото, на наследеното и непреодолимото влечение към пълното с обещания и изненади Другаде, което само по себе си плаши и тревожи. Сякаш вътрешният затвор е за предпочитане пред зова на свободата. Всъщност „предимствата“ на придобитото са лъжовни и много разочароващи; откриваме, че всичко около нас е само лустро, присъщо на нашето време, наложено ни отвън и достатъчно, за да подхранва образа ни, но не и дълбоката ни същност. А и натискът, упражняван върху нас от всички посоки, ни прави еднакви, стандартни, неминуемо посредствени. Така се затяга режимът на вътрешната ни несвобода.
Добре, а после какво? После мнозина решават да избягат. Но как да го сторят? Ето няколко варианта.
– Пътуването за никъде. Все повече хора си грабват багажа и потеглят „нанякъде“. Накъде? За какво? Често пъти бягството им е несръчно, безразсъдно. Те отхвърлят всяка власт, система, дори всякакъв труд. И отнасят затвора със себе си. Толкова силно са настроени „против всичко“, че не понасят нищо и никого. Затова бягството им нерядко се превръща в своеобразна шизофрения или параноя.
– Прекосяването на пустинята. Това е опит за бягство по на пръв поглед парадоксален начин – чрез депресията. Всъщност зад нея се крие жажда за живот, яростен стремеж към вътрешна свобода, силна потребност да се захвърлят старите дрехи. В края на тунела, след мрака блясва светлина. Ще поговорим за този тъмен тунел по-нататък.
– Понякога „деградациите“ на личността – тук влизат и някои случаи на злоупотреба с наркотици – представляват всъщност опит или надежда да открием дълбоката си същност. Това са лутания, които сами по себе си показват, че сме излезли от пътя. И на тях съм отделил няколко страници.
За щастие има и положителни опити, които приключват обикновено с обновление на личността и я освобождават напълно.
-Далечното плаване. Тук включвам психоаналитичната работа, на която е посветена цяла една глава. Психоанализата е представена в двата й етапа: етапа на „лечението“ – правилното „свързване“ на вътрешните „кабели“ в съответните „вериги“, и етапа, чиято цел е да се открие отговорът, който бихме дали на живота, ако не се бяха натрупали толкова препятствия. Чрез втория етап психоанализата се превръща в „метапсихоанализа“ и излиза извън рамките на класическите методи.
– Положителната разрушителност. Тя е резултат на метапсихоанализата. Опасен израз, ако се разбере превратно, и състояние, изискващо продължителна работа над себе си. По-нататьк ще му дадем обстойно обяснение.
– Незадоволената мечта. Това е мечтата за Любовта, двигател на всяка човешка дейност. Спъва ли ни любовта, или ни носи свобода? Любовта е затаена носталгия, непрекъснат копнеж, неясен блян.
Понякога тя се превръща в изпепеляваща страст. В коя любов можем да открием душевната си свобода?
Най-общо казано, вътрешната свобода е „обетованата земя“, към която всички ние се стремим, но до която не можем да стигнем, без да осъзнаем себе си, без да освободим интелекта си – тази истински „отворена система“, за разлика от безбройните затворени системи, в които много от нас остават запрени за цял живот.
За постигането на вътрешна свобода са необходими огромни и продължителни усилия. От нас се иска да се променим, без да ни е грижа какво ще кажат хората, иска се да не се плашим от собствената си свобода. Защото освобождаването на душата задължително минава през своеобразна маргиналност, през отхвърлянето на безброй системи, често пъти вековни, но отдавна склерозирали и лишени от афективно съдържание.
Пиер Дако
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ГЛАВА 8.
1. А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.
2. И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
3. Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.
4. И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
5. А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
6. Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
7. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
8. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
9. защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
10. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
11. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,
12. а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.
14. Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,
15. и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
16. А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,
17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.
18. И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
19. Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20. А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23. И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
25. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
26. А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
27. А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
28. И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
29. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
30. А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
31. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
32. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
33. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
34. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО
Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното:
Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.
Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.
Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие.
Закон за кармата или за причината и следствието
ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ГЕНЕРИРА ЕНЕРГИЙНА СИЛА, КОЯТО СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС В ПОДОБЕН ВИД… КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕМ.
И КОГАТО ИЗБИРАМЕ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НОСЯТ ЩАСТИЕ И УСПЕХ НА ДРУГИТЕ, ПЛОДЪТ НА НАШАТА КАРМА Е ЩАСТИЕ И УСПЕХ.
Карма е вечното утвърждаване на човешката
свобода… Нашите мисли, нашите думи и дела са
нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.
Свами Вивекананда
Третият духовен закон на успеха е законът за кармата. Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо непознато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Очевидно е, че ако искаме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съзнателен избор.
По същество ние с вас правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си ние сме в онова поле на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други несъзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки момент.
Харесва ли ни или не, всичко което става в момента, е резултат на някакъв избор, който сме направили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че са имали избор. Ала са имали.
Ако ви кажа нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направя комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани. Но помислете върху това: вие все пак имате избор.
Дори да съм искал да ви обидя, вие бихте могли да направите избора да не се обиждате. Дори да ви направя комплимент, вие имате свободния избор да не позволявате това да ви ласкае.
С други думи, независимо че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които непрекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Тези реакции са като при кучето на Павлов. Павлов е доказал експериментално, че ако звъним с камбанка всеки път, когато даваме храна на кучето, скоро самият звук на камбанката ще е достатъчен, за да предизвика слюнкоотделяне, защото животното е започнало да свързва единия дразнител с другия.
В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реакции на дразнителите в своето обкръжение. Сякаш реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всичко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е несъзнателен.
Ако за момент се отдръпнете и погледнете отстрани изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение вие пренасяте целия процес от сферата на несъзнателното в сферата на съзнателното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.
Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?“, и след това, „Ще донесе ли изборът, който правя, щастие на мен и на хората около мен?“ Ако отговорът е положителен, спокойно го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хората около вас, не го правете. По-просто не би могло и да бъде.
Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно правилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакция на всяка ситуация в момента на възникването й. То е действието, което се отразява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.
Вселената притежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усещания: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя избор, обърнете внимание на тялото си и го попитайте: „Какво ще стане, ако направя този избор?“ Ако тялото ви изпрати сигнали за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнали за дискомфорт, изборът не е сполучлив.
При някои хора сигналите за комфорт и дискомфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора – физически отговор във формата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.
Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно от всичко, затворено в границите на рационалното мислене.
Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насочвате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате своя избор на осъзнато и осмислено равнище, толкова по-често изборът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването (да стартирате целия процес на циркулация) е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила.
Едно от нещата, на които са ме учили като малък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо – никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на другите, когато в момента и аз самият нямам достатъчно?“ Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.
Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличат.
Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ
Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:
Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет минути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.
Всеки ден ще отделям време да общувам с природата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълвно и ще гледам залеза, ще слушам шума на океана или реката или просто ще вдишвам аромата на цвете. В екстаза на собственото си мълчание и чрез общение с природата ще се наслаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.
Ще се упражнявам във въздържане от преценки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва“, и непрекъснато ще си напомням да не правя преценки.
Закон за даването
ВСЕЛЕНАТА ФУНКЦИОНИРА ПОСРЕДСТВОМ ДИНАМИЧЕН ОБМЕН… ОТДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО СА РАЗЛИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА ДАДЕМ ОНОВА, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ, НИЕ ПОДДЪРЖАМЕ НЕПРЕКЪСНАТАТА ЦИРКУЛАЦИЯ НА ВСЕЛЕНСКОТО ИЗОБИЛИЕ В ЖИВОТА СИ.
Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд
и с пресен живот го пълниш винаги.
Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и
долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни…
Неспирните ти дарове стигат до мен само през
моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти
все лееш и все остава място за доливане.[1]
Рабиндранат Тагор, „Гитанджали“
Вторият духовен закон на успеха е законът за даването. Той би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.
Потокът на живота не е нищо друго освен хармонично взаимодействие на всички елементи и сили, изграждащи полето на битието. Това хармонично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен; спирането на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да коагулира, да се разлага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.
Английската дума за изобилие „affluence“ идва от френското „affluere“, което значи „тече към“. Думата „affluence“ означава „тече в големи количества“. Парите действително са символ на жизнената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услугата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency“ и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу“ идва от латинското „currere“, което означава „тича“ или „тече“.
Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към своя живот, тъй като те са жизнена енергия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркулация. Също както реката и парите трябва непрекъснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъщата си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.
Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
Във всяко семенце е скрито обещание за хиляди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването неговата невидима енергия се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш, защото по този начин позволяващ изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплицира. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили нещо, то това не е истински дар и няма да предизвика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.
Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост – разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е локализирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме локализирани натрупвания от съзнание в един съзнателен свят. Думата „съзнание“ означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енергия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мислещ свят. А мисълта има силата да преобразява.
Животът е вечен танц на съзнанието, изразяващ се в динамичен обмен на информационни импулси между микро- и макрокосмоса, между човешкото тяло и Вселенското тяло, между човешкия разум и Космическия разум.
Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизнено движение, представляващо вечния пулс на живота.
[1] Превод от английски Александър Шурбанов, Рабиндранат Тагор, „Избрани творби“, том 3, „Народна култура“, 1985. – Б. р.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възможности? Ако искате да се радвате на предимствата, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мълчание, медитация и въздържане от преценки. Времето, прекарано сред природата, също ще ви даде достъп до присъщите на полето свойства: безкрайна съзидателност, свобода и блаженство.
Да упражнявате мълчание, означава, че се задължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изискват периодично да се оттегляте от речевата активност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражнявате мълчание, това води до нарушаване на вътрешния ви диалог.
Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълчание. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в продължение на един час. От време на време упражнявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.
Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, които направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и безпокойство. Но ако проявят упоритост, вътрешният им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие – богът, духът, този, който решава – няма да проговорите, точка. После, когато вътрешният диалог се уталожи, вие започвате да възприемате покоя в полето на чистата потенциалност.
Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарвате известно време в медитация. В идеалния случай би трябвало да медитирате най-малко по трийсет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате полето на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корелация (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свързано с всичко останало.
От петия духовен закон, закона за намерението и желанието, ще разберете как да внесете в това поле слаб импулс на намерение, който ще бъде последван спонтанно от сътворяване на желаното от вас. Ала преди това трябва да практикувате мълчание. Мълчанието е първото изискване, за да покажете своите желания, защото в покоя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрайност от елементи.
Представете си, че хвърляте камъче в спокойно езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъче. Точно това правите и когато навлизате в полето на чистата тишина и внасяте своето намерение. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватното съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите нищо. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ.“ Това може да бъде постигнато само чрез медитация.
Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно определяне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, класифицирате, лепите етикети, анализирате, вие внасяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката“ между мислите.
Пролуката е вашата връзка с полето на чистата потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мислите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.
В „Учебник за чудеса“ има една молитва, в която се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става.“ Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се придържате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо“ или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка.“ След това можете постепенно да удължавате времето.
Посредством мълчанието, посредством медитацията и посредством въздържането от преценка вие ще получите достъп до първия закон, закона за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно време в пряко общуване с природата. Времето, прекарано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всички елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувство на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на природата също ще ви помогне да стигнете до полето на чистата потенциалност.
Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинска същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.
Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимоотношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате вина, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Колкото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основни проблеми на битието ви; само близостта с Бога ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато действително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъстоянието или изпълнението на желанията си, защото ще разберете, че в основата на всяко материално богатство е жизнената енергия, че то е чиста потенциалност. А чистата потенциалност е вашата истинска природа.
Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на безкрайната съзидателност и чистото знание. Австрийският мислител и писател Франц Кафка е казал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти.“
Изобилието на Вселената – разточителното й многообразие и богатство – е израз на съзидателния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до неговата безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще трябва да преодолеете турбуленциите на своя вътрешен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, ограничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществуване на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, обстоятелства, хора и предмети.
Приемайки спокойно това деликатно съвместно съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията – квантовата мощ, нематерията, която е източник на материалния свят. Този свят на енергия е флуиден, динамичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.
Покоят сам по себе си е потенциал за съзидание; движението само по себе си е съзидание, ограничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески заложби във всички направления – там, където ви отведе силата на вашето внимание.
Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотичното движение около вас никога няма да ви предложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чистата потенциалност.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Тази книга е посветена на ГЕЯ:
Майката на всички нас.
Дано ни прости прегрешенията.
На майка ми Гладис, която винаги ме е окуражавала и подкрепяла, като в същото време прояви търпение през двадесетте години, които ми отне написването на тази книга.
На дъщерите ми Таня и Дженифър, две прекрасни жени, които винаги са били до мен… без значение колко странни ставаха нещата.
И най-вече на скъпата ми Маргарет Хортън, най-добрата ми приятелка, мой партньор в живота, моята любов.
Нека не спираме да се наслаждаваме на стремежа си да живеем щастливо до края на дните си!
Въведение
„Ако можехте да бъдете някой друг, кого щяхте да изберете?“ Отделях твърде много време, за да размишлявам върху този въпрос. Бях завладян от идеята да променя идентичността си, защото исках да бъда всеки друг, но не и себе си. Имах успешна кариера като клетъчен биолог и професор в медицинска академия, но това не променяше факта, че личният ми живот, най-меко казано, никакъв го нямаше. Колкото по-настървено се опитвах да открия щастие и удовлетвореност в личния си живот, толкова по недоволен и нещастен ставах. В моментите, когато се задълбочавах в размишления, стигах до извода, че трябва да се примиря с нещастието си. Реших, че съдбата ми е раздала лоши карти и аз просто трябва да го приема. Каквото ми е писано, това ще стане.
Но през есента на 1985 г. депресивното ми и фаталистично отношение се промени в един миг. Бях се оттеглил от заеманата до тогава длъжност в Медицинската академия към Университета на Уисконсин и преподавах в един медицински колеж на Карибите. Тъй като това учебно заведение беше далеч от конвенционалните академични течения, имах възможността да разсъждавам, без да се съобразявам със закостенелите убеждения на по-голямата част от научната общност. Далеч от кулите от слонова кост, отделен на един смарагдов остров насред дълбокото лазурно Карибско море, аз получих научно просветление, което разби убежденията ми за естеството на живота.
Този момент, който напълно промени живота ми, дойде, когато преглеждах изследванията си върху механизмите, посредством които клетките контролират човешката физика и поведение. Изведнъж осъзнах, че животът на клетката се управлява от физическата и енергийната среда, а не от гените. Гените са просто молекулярни чертежи, използвани за изграждането на клетките, тъканите и органите. А именно средата изпълнява ролята на „строителен предприемач“, който разчита и се захваща с реализирането на тези генетични чертежи и в крайна сметка е отговорен за характеристиките на живота на една клетка. Не гените, а „усещането“ на клетката за обкръжаващата я среда е това, което задвижва жизнените й механизми.
Като клетъчен биолог осъзнавах, че разкритията ми ще имат огромни последствия както за моя живот, така и за живота на всички човешки същества. Отлично знаех, че всеки от нас е направен от приблизително петдесет трилиона клетки. Бях посветил професионалния си живот на това, да проуча из основи клетката, защото още тогава знаех, че колкото по-добре познаваме отделната клетка, толкова по-добре ще познаваме и съвкупността от клетки, която съставлява тялото на всеки човек. Бях убеден също и че щом отделните клетки се ръководят от усещането си за обкръжаващата ги среда, то и ние, изградените от трилиони клетки човешки същества, сме подвластни на същия принцип. Точно както при отделната клетка, качеството и на нашия живот зависи не от гените ни, а от реакциите ни спрямо сигналите на средата.
От една страна, новите ми възгледи върху естеството на живота бяха истинско сътресение за мен. Близо двадесет години бях насаждал в главите на студентите по медицина основната догма в биологията – убеждението, че животът зависи от гените. От друга страна, новото ми прозрение не се появи съвсем изневиделица. Винаги съм имал известни съмнения в генетичния детерминизъм. Някои от тези съмнения се появиха през осемнадесетте години, през които провеждах финансирани от правителството проучвания върху клонирането на стволови клетки. Въпреки че трябваше да прекарам известно време встрани от традиционните академични среди, за да го осъзная напълно, тези изследвания дадоха неопровержими доказателства, че най-поддържаните догми в биологията, свързани с генетичния детерминизъм, не се основават на стабилни доводи.
Моите нови разбирания за естеството на живота не само подпомогнаха проучването ми върху стволовите клетки, но и както разбрах, противостояха на още едно убеждение на конвенционалната наука, което бях разисквал със студентите си – убеждението, че традиционната медицина е единствената, която си заслужава да се разглежда в медицинските училища. Щом основаващата се на енергията околна среда получи дължимото внимание, това доведе до величествено обединение в науката и практиката на конвенционалната медицина, алтернативната медицина и духовната мъдрост на древните и модерните религиозни вярвания.
В личен план, в момента на прозрението си осъзнах, че съм изпаднал в безизходица просто защото съм убеден, че ми е писано да имам катастрофален личен живот. Без съмнение, човешките същества са силно предразположени да се поддават с огромна страст и упоритост на погрешни убеждения и свръхрационалните учени не са имунизирани срещу това. Нашата сложно устроена нервна система, ръководена от главния ни мозък, е свидетелство за това, че усещанията ни са далеч по-комплексни от тези на една-единствена клетка. Когато нашето уникално човешко съзнание влезе в действие, ние можем да избираме как да възприемем околната среда, за разлика от клетката, чието усещане е по-рефлективно.
Бях окрилен от новото си откритие, че мога да променя живота си, променяйки убежденията си. Моментално се изпълних с енергия, тъй като осъзнах, че има научно обоснован подход, който ще ме изведе от ролята ми на вечната „жертва“ към новата ми позиция на „ковач“ на собствената си съдба.
От тази вълшебна нощ на Карибите изминаха повече от двадесет години. През това време биологичните проучвания продължиха да потвърждават изводите, до които достигнах тогава. Днес две нововъзникнали научни области, занимаващи се с най-важните въпроси в биомедицинските изследвания, потвърждават заключенията, изложени в „Биология на убежденията“.
На първо място, сигналната трансдукция се занимава с биохимичните пътища, по които клетките реагират на околната среда. Външните сигнали активират процеси в цитоплазмата, които могат да променят проявлението на гените и така да контролират съдбата на клетката, да влияят върху нейното движение, да определят оцеляването й и дори да я осъдят на смърт. Според науката сигнална трансдукция съдбата и поведението на един организъм са пряко свързани с това как той възприема околната среда. Простичко казано, това какъв ще е животът ни зависи от начина, по който гледаме на него.
Второ, новата наука епигенетика, името на която буквално означава „контрол над гените“, напълно разруши общоприетото разбиране за генетичен контрол. Епигенетиката е наука, която се занимава с това как сигналите от околната среда избират, модифицират и регулират дейността на гените. Тези нови открития показват, че нашите гени непрестанно се премоделират вследствие на житейския ни опит. Това още веднъж подчертава факта, че физиката ни се влияе от начина, по който възприемаме живота.
Месеци след първото издание на тази книга, статия в едно от най-престижните списания – „Нейчър“, огласи нови вълнуващи разкрития в областта на епигенетиката за това как средата контролира дейността на гените в стволовите клетки, което по една случайност е темата и заключението на втора глава от настоящата книга. Трябва да призная, че се забавлявах от факта, че моята глава е озаглавена „Дължи се на околната среда, глупако“, а заглавието на по-късно публикуваната статия в „Нейчър“ беше „Дължи се на екологията, глупако“ („Нейчър“, 2005,435:268). В общо линии сме на една и съща вълна!
Когато пишеха критики за книгата ми, някои учени попитаха: „Е, какво е новото тук?“ Водещите биолози са запознати с концепциите, изложени в нея, и това е добре. Проблемът е в това, че повече от 99% от останалите хора от „ненаучните среди“ все още са ръководени от остарелите и обезкуражаващи схващания, че са жертви на гените си.
Изследователите може и да знаят за тази нова и наистина радикална промяна в познанието, но прозренията ми все още не са достигнали до широката аудитория. Медиите влошават ситуацията, като залъгват широката публика с безкраен поток от истории, според които е открит генът, виновен за рака или за някоя друга болест. Следователно целта на моята книга е да разтълкува значимостта на тази модерна наука, за да стане тя достъпна за обикновения читател. Най-искрено се надявам да разберете, че много от убежденията, които движат живота ви, са погрешни и ограничаващи, и също така, че ще се мотивирате да промените тези убеждения. Вникването на ниво наука в това как клетките реагират на мислите и усещанията ви ще освети пътя ви към личното израстване. Прозренията, до които достигаме благодарение на тази нова биология, отприщват силата на съзнанието, материята и чудесата.
„Биология на убежденията“ не е книга за това, как да си помогнем сами, а за това, как да се самоусъвършенстваме. Информацията в нея ще ви помогне да опознаете своята същност, а от това познание извира силата, с която можете сами да контролирате собствения си живот.
Тази информация е мощ. Знам, че е така. Животът, който си изградих, използвайки тези знания, е много по-богат и удовлетворяващ и вече не се питам: „Ако можех да съм някой друг, кого щях да избера?“ Засега отговорът е прост. Искам да съм си аз.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Закон за чистата потенциалност
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ… ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.
И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Нито имаше несъществуващо,
нито съществуващо имаше тогава;
нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд…
Едното То дишаше без дихание, от само себе си….[1]
„Химн на сътворението“, „Ригведа“
Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови признаци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството.Това е нашата основна природа. Нашата основна природа е природа на чиста потенциалност.
Когато откриете своята основна природа и знаете кои сте в действителност, в самото това знание се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате истинската си природа, толкова повече се приближавате до полето на чистата потенциалност.
Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме под влиянието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.
При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролираме нещата и нуждата от външна сила са потребности, които се основават на страха. Този вид сила няма нищо общо със силата на чистата потенциалност или Божията сила, или истинската сила. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.
При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.
Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е също така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ.
Това е основната разлика между ориентирането по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизвикателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е истинска сила.
За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, докато е на лице обектът, който служи като ориентир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла – президент сте на страната или управлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толкова, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат титлите, постовете, парите, изчезва и силата.
А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характерни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят вашите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата“. То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че получавате радост от връзката с хората и хората получават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща – обвързване, което произтича от истинската любов.
[1] Превод от санскрит Драгомир Димитров, „Индия в българската наука“, .Албатрос“, 1997. – Б. р.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
***
Преди да дефинираме седемте духовни закона, нека си изясним какво разбираме под закон. Закон е процесът, при който се проявява непроявеното; процесът, при който наблюдателят се превръща в наблюдаван; процесът, при който гледащият се превръща в гледка, процесът, посредством който мечтаещият материализира мечтата.
Цялата Вселена, всичко, което съществува във физическия свят, е резултат от непроявеното, което се трансформира в проявено. Всичко, което виждаме, идва от неизвестното. Нашето физическо тяло, предметният свят – всичко, което сме в състояние да възприемем чрез сетивата си – е трансформация на непроявеното, непознатото и невидимото в проявено, познато и видимо.
Физическият свят не е нищо друго освен Висшата сила, която се връща в себе си, за да се прояви като дух, разум и материя. С други думи, всички процеси на сътворение са процеси, чрез които се проявява Висшата сила или Бог. Съзнанието в движение се проявява в обектите от Вселената, изпълняващи вечния танц на живота.
Вселената е сътворена от Бога (или Духа); процесът на сътворението е Бог в движение (или Разум); а обект на сътворението е физическият свят (включително физическото тяло). Тези три компонента на реалността – дух, разум и тяло, или наблюдаващ, процес на наблюдение и наблюдаван – в основата си са едно и също нещо. Всички те идват от едно място: от полето на чистата потенциалност, която е напълно непроявена.
Физическите закони на Вселената представляват всъщност целия този процес на Бог в движение, или Съзнание в движение. Когато ги проумеем и започнем да ги прилагаме в живота си, ще бъде създадено всичко, каквото пожелаем, защото същите тези закони, които природата използва, за да създаде гора или галактика, звезда или човешко тяло, могат да реализират нашите най-съкровени желания.
А сега нека се запознаем със Седемте духовни закона на успеха и видим как можем да ги приложим в живота си.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Седемете духовни закона на успеха
Дийпак Чопра
УВОД
Тази книга е озаглавена „Седемте духовни закона на успеха“, но заглавието й би могло да бъде и „Седемте духовни закона на живота“, защото природата прилага едни и същи принципи при сътворението на всяко нещо в материалния свят — всичко, което можем да видим, чуем, усетим с обонянието си, вкусим или докоснем.
В книгата си „Създаване на благосъстояние: съзнанието за богатство в полето на всички възможности“ аз очертавам стъпките към разбирането за богатство, основаващо се на реално проумяване на начина, по който функционира природата. Седемте духовни закона на успеха представляват квинтесенцията на това учение. Когато познанието за тях стане част от вашето съзнание, то ще ви даде способността да създавате с лекота неограничени богатства и да се радвате на сполука във всяко свое начинание.
Успехът в живота може да бъде определен като непрекъснато разрастване на щастието и прогресивно домогване до стойностните цели. Успехът е способност да осъществяваш желанията си без усилие. И все пак, успехът, включително създаването на богатство, винаги е бил считан за процес, който изисква упорита работа, и често се приема, че се постига за сметка на другите. На нас ни е необходим по-духовен подход към успеха и благосъстоянието, което представлява поток от всички добри неща, щедро изливащ се към нас. Познаването и прилагането на духовните закони ни поставя в хармония с природата и ние съзидаваме безгрижно, с радост и любов.
Успехът има много аспекти: материалното благосъстояние е само един от компонентите му. Нещо повече, успехът е пътуване, а не цел. Материалното охолство във всичките му прояви е само едно от нещата, които правят пътуването по-приятно. Ала успехът включва още и доброто здраве, жизнеността и любовта към живота, удовлетворяващите взаимоотношения, творческата свобода, емоционалната и психическата стабилност, чувството за благополучие и душевния покой.
Но дори да притежаваме всичко това, пак ще останем неудовлетворени, ако не полагаме грижи за семената на божественото в себе си. Всъщност ние самите сме замаскирани божества и зародишите на богове и богини вътре в нас се стремят към пълно материализиране. Ето защо истинският успех е проява на свръхестественото, разгръщане на божеството вътре в нас. А също и усещането за божественост навсякъде, където отидем, във всичко, което възприемаме чрез сетивата си – в очите на дете, в красотата на цвете, в полета на птица. Едва когато започнем да възприемаме живота си като вълшебно проявление на божественото — не само на моменти, а постоянно – ще узнаем какво е истинското значение на успеха.
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
източник: http://danchovasilev.com/
2.1.1. Превратностите на ефира
Античността завещава своя ефир на средните векове и по това време в европейската наука ефирът се разглежда като петата стихия: земя, вода, въздух, огън и ефир. Учените от ХVІІІ-ХІХ век, които приемат учението за ефира като световно поле, от самото начало се оказват в много трудно положение. За разлика от античните философи и средновековните схоластици, те са представители на новата наука, опираща се на гръмогласно провъзгласения от Франсис Бейкън принцип за експериментална проверка на теоретичните хипотези.
При разглеждане на различните явления, учените приписват на ефира различни свойства, но какво всъщност представлява той, остава неясно.
Отношенията на великия физик Нютон с ефира са сложни, трудни и даже трагични. В течение на целия си живот Нютон ту потвърждава, ту отрича съществуването на ефира като световно поле. Анализирайки многобройните данни от наблюденията върху движението на планетите, Нютон открива закона за всеобщото привличане, съгласно който се определя силата на взаимодействие между небесните тела. По-нататък, съгласно този закон, експериментално е потвърдено взаимодействието между телата на Земята. Законът за всеобщото привличане е един от върховете на класическата физика. Той е типичен класически закон за далекодействието. Не всичко в този закон удовлетворява Нютон. Какво е това „не всичко“? Неизбежното в теорията на далекодействието е мигновеното действие на силите на привличане на големи разстояния. Нютон разбира, че неговите закони могат да имат смисъл, само ако пространството притежава физическа реалност. В писмо до един от приятелите си Нютон пише: „Мисълта, че едно тяло може да въздейства върху друго на разстояние през пустотата, без участието на нещо такова, което би пренесло действието и силата от едното тяло до другото, ми се струва толкова нелепа, че както предполагам, няма човек, способен на философско мислене, на когото такава мисъл да му мине през ума.“
В творчеството си Нютон редовно се връща към този въпрос, стремейки се да обоснове теоретично гравитацията; като при това възлага огромни надежди на ефира и счита, че разкриването на същността на ефира би позволило да се стигне до решение и на този най-важен въпрос. Ефирът бил нужен и полезен за теорията на Нютон. Но придържайки се към принципа на точните наблюдения и строгите експерименти и без да има възможност да докаже съществуването на ефира, Нютон предупреждава, че при излагане на хипотезата за ефира, „понякога ще говори за нея така, сякаш я е приел и вярва в нея“, обаче само за „да избегне многословието и за по-ясна представа“.
През 1679 г. в писмо до великия физик Роберт Бойл, Нютон излага своето предположение за съществуването на някакво вездесъщо фино вещество, наречено „ефир“. То има различна плътност, състои се от „фини“ частици, при това фини в различна степен. Колкото по-близо е тялото (което и да е) до центъра на привличане, толкова повече все по-фини частици запълват порите на това тяло, изтласквайки от тях по-едрите, по-груби ефирни частици. Това движение на ефира кара тялото да се стреми към центъра на привличане, предизвиквайки неговото падане на Земята.
В първото издание на генералния му труд за всеобщото привличане „Математически начала на натурфилософията“, излязъл през 1687 г., отсъства всякакъв намек за ефира. Но във второто издание на този труд през 1713 г., Нютон отделя сериозно внимание на „един изключтелно фин ефир, проникващ през всички плътни тела и съдържащ се в тях, чрез чиято сила и действия частиците на телата при много малки разстояния се привличат, а при допир се сливат; наелектризираните тела действат на големи разстояния, както привличайки, така и отблъсквайки близки малки тела; светлината се излъчва, отразява, пречупва, отклонява се и нагрява телата, възбужда чувство, заставящо крайниците на животните да се движат по желание, предавайки се именно чрез трептенията на този ефир от външните органи на чувствата към мозъка и от мозъка към мускулите“ .
В течение на своя дълъг и плодотворен живот, великият учен многократно сменя позициите си. От време на време Нютон отбелязва, че за ефира не е известно нищо достоверно, неизвестно е даже дали го има или не и затова той не желае дори да изказва своето мнение по този проблем! А след това отново и отново изказва мнение, което е ту за съществуването на ефира, ту против него.
С.Смирнов, д-р на физ.-мат.н., който специално изучава сложните отношения на Нютон с ефира, решава загадката, благодарение спомените на приятелите на Нютон. За учудване става ясно, че Нютон не само вярва в Бога – вездесъщия и всемогъщия, но и не можел да си го представи по друг начин, освен като особена субстанция, пронизваща цялото пространство и регулираща всички сили на взаимодействие между телата, а чрез това и всички движения на телата, всичко, което става в света. Тоест, Бог – това е ефирът! От гледна точка на църквата, това е ерес. Затова Нютон (като добър християнин и добър физик) не смеел да пише за това свое убеждение, а само понякога го споменавал в приятелски разговори.
Интуицията никога не е подвеждала Нютон. Не го е подвела и по отношение на ефира.
Особената материална субстанция, пронизваща цялото пространство и регулираща всички сили на взаимодействие, която съществено се отличава от ефира, както са си го представяли по времето на Нютон, бе открита от учените на ХХ век, изследвана и наречена физически вакуум.
Авторитетът на Нютон увеличава авторитета на ефира. Съвременниците и потомците на Нютон обръщат повече внимание на онези изказвания на великия физик, които утвърждават съществуването на ефира, отколкото на другите, които поставят това под съмнение.
Под понятието ефир започват да подразбират всичко онова, което, както сега знаем, се предизвиква от въздействието на гравитационни и електромагнитни сили. Но тъй като другите фундаментални сили в света практически не са изучавани до възникването на атомната физика, то с помощта на ефира се опитват да обясняват всякакви явления и всякакви процеси.
Интересът към ефира особено нараства след откриването на електромагнитното поле. Точно тук еластичната среда изглежда незаменима при преобразуването на едното поле в другото. Изкусният теоретик на електромагнитните вълни Д. Максуел наблюдава в своите експерименти очевидното възникване на напрягане на ефира при този процес. Нещо като поле на еластични сили, действащи в деформираното разтегнато или свито парче ластик.
Ефирът трябвало да осъществи действието на закона за всеобщото привличане; ефирът се оказвал средата, в която се разпространяват светлинните вълни; ефирът носел отговорността за всички проявления на електромагнитните сили. Въобще, отговорите на почти всички загадки на природата: физически, химически, биологически – трябвало да се обяснят именно чрез ефира. За едновременното изпълнение на всички тези функции, той би трябвало да притежава твърде различни и често пъти доста противоречиви свойства.
Например, бурното развитие на вълновата теория на светлината налага приписването на фантастични свойства на ефира. Когато англичанинът Томас Юнг и французинът Огюстен Френел стигат до извода, че светлината представлява не надлъжни, а напречни вълни, било им е трудно да осмислят и приемат този резултат за реален. За да се осъществи движението на напречните светлинни вълни със скорост, чиято стойност е определена доста точно още през ХVІІ век, ефирът трябвало да притежава изключителна еластичност. По-голяма от тази на най-еластичната стомана. Еластичността е свойство преди всичко на твърдите тела и то не на всяко. В същото време ефирът трябвало да бъде по-прозрачен за светлината от всеки газ и да не пречи на движението на планетите и звездите.
Всяко ново постижение на вълновата теория дарява ефира с все нови и нови свойства. Това от една страна, а от друга – няма експеримент, който позволява да се отрече ефира. Постепенно, обаче, обясненията на светлинните явления, основани върху хипотезата за ефира, започват да изглеждат все по-изкуствени. Започва да се формира убеждението за несъвършенството на основите на класическата физика. За излизане от кризата е поет курс към разработването на специална физика – физика на високите скорости, близки до скоростта на светлината (релативистка физика).
Първо трябва да се провери валидността на основните положения на класическата физика при светлинни и близки до светлинната скорости.
Класическата физика е основана на трите закона на Нютон, при това всеки закон произтича като частен случай от законите на общата теория. По такъв начин, класическата физика е пример за великолепно разработена теория, чиито детайли и общи принципи не са претърпели никакви изменения или поправки вече няколко столетия.
В основата на класическата физика лежи абсолютността на пространството и времето, съгласно която ходът на времето (продължителността на една негова единица, например, секунда) и размерът на телата (големината на единицата за дължина, например, метър) са неизменни в произволна отправна система и не зависят от това, дали отправната система е в покой или се движи.
Важна основа на класическата физика е принципът за относителност на Галилей. Той твърди, че опити, проведени в неподвижна система, и същите опити, проведени в система, движеща се равномерно и праволинейно, ще дадат един и същ резултат, т.е. всички закони на механиката се запазват в произволни инерциални отправни системи. Инерциалните отправни системи са свободни от външни въздействия и следователно, се движат равномерно и праволинейно или са в състояние на покой.
Накрая, към основните положения на класическата физика трябва да отнесем и правилото за събиране на скорости: ако източник на движение, предаващ на дадено тяло скорост U или средата, в която едно тяло се движи със скорост U, имат в едно и също направление скорост V спрямо неподвижен наблюдател, то скоростта на тялото W спрямо този наблюдател, се определя по правилото за събиране на скорости, съгласно което W=V+U
Забележка: Номерата които виждате до заглавията са по ред на публикациите, за да Ви е лесно да ги намирате в търсачката, и не отговарят на страниците. Забележката важи за всички публикации където има * и число * в заглавието.
Translate »
error: Content is protected !!
Този сайт използва бисквитки(cookies), за да подобри Вашето сърфиране. OkВиж повече